Ако страстта е най-близката до ума асоциация с един танцьор

Ако пристрастеността е най-близката до мозъка асоциация с един танцьор на фламенко, кое е по-силно? Къде е градацията? Има ли кулминационна точка? Възможно ли е дуендето да е непрестанно положение на духа и на сетивата, с които обменяме сили между тях...

Става въпрос за земята, за хората и по какъв начин те прекарват времето си, за консуматорското общество и по тази причина по какъв начин с времето подът, който първоначално е бял, стартира да почернява, да се разрушава и да се случват разнообразни неща, и най-после той просто се разпада... Така Едуардо Гереро споделя един от своите спектакли. Когато си видял неговия танц, настръхваш от думите му. Защото всяко едно придвижване минава през всяка една част от тялото му и той безусловно изгаря на сцената.

Испанският актьор е измежду участниците във фестивала „ Световен спектакъл в София “ (2024). Спектакълът „ Морски фар “ е отдаден на завръщането – към детството, корените, домашния уют, родителите, братята, първите учители и... прозореца, през който едно пораснало дете си спомня за страстта и насладата от гледката към фара в родния град Кадис.

2 мин. Автокъщи разпродават на безценица колите, изпотрошени от градушката 6 мин. Етиен Леви ще бъде народен представител от " Величие ": Достатъчно зрял съм, с цел да вляза в такова премеждие 3 мин. Доц. Кунчев: Тигровите комари са рискови, само че не по-малко рискови са и други 4 мин. Да пазим околната среда: Започва самодейността „ Зелената седмица “ 2 мин. Мюсюлманите честват Курбан Байрам 2 мин. Първото евросело у нас с близо 50% изборна интензивност: Тук е прелестно, ние сме си европейци 2 мин. Автокъщи разпродават на безценица колите, изпотрошени от градушката 6 мин. Етиен Леви ще бъде народен представител от " Величие ": Достатъчно зрял съм, с цел да вляза в такова премеждие 3 мин. Доц. Кунчев: Тигровите комари са рискови, само че не по-малко рискови са и други 4 мин. Да пазим околната среда: Започва самодейността „ Зелената седмица “ 2 мин. Мюсюлманите честват Курбан Байрам 2 мин. Първото евросело у нас с близо 50% изборна интензивност: Тук е прелестно, ние сме си европейци

Едуардо Гереро, за който излизането на сцената е едно от най-красивите неща в живота му, а съвършената хубост е да бъдеш себе си. Човекът, който има шанса да прави хората щастливи... 

Снимка: Даниел Димитров

Едуардо Гереро – за детството и първите представления, изнесени на... стадиона, за вдъхновението, дамите и Пина Бауш, за футбола и модата. И още: Възможно ли е да си неприятен човек и добър танцьор, когато приказваме за фламенко. Винаги ли е красиво на сцената...

Ваше ли беше решението да няма превод по време на представлението в София?

- Няма надписи, с цел да може оптимално да се доближиш до атмосферата и достоверността на героя и мястото, в което той е отраснал. Вложих цялата си страст в това зрелище, тъй като пресъздадох това, което виждах от моя роден дом. През прозореца се любувах на гледката към фара на Кадис... 

Как изглеждаше 6-годишния Едуардо, когато стартира да танцува? Какво дете беше? Какви бяха фантазиите му?

- Когато бях дребен, едно лято отидох в къщата на баба ми. На първия етаж живееше тя, а под нея имаше студио за фламенко. Един ден погледнах през прозореца и видях по какъв начин хората танцуват и се забавляват. Казах на баба ми, че желая и аз да върша по този начин. Тя ми купи първите обувки, след което започнах да танцувам.

Спомням се, че първия ден седях и гледах две 3-часови пиеси. Влюбих се във фламенкото и във всичко, което виждах и правех тогава. Това е част от живота ми, аз не умея да върша нищо друго...

Ан Нгуен е известна като един от огромните реформатори на хип-хопа, а Едуардо Гереро е новата огромна звезда на испанския танц

В нашето семейство нямаше никакъв проблем с това, че танцувам, по-големият ми брат се отпътува с компанията на татко ни. Средният ми брат е професионален футболист. Аз се занимавам с изкуство, само че това в действителност нямаше значение, тъй като всички сме положителни хора и всички избрахме да вършим това, от което се нуждаем. 

След това имаше ли съответна причина или човек, който дефинитивно Ви накара да бъдете танцьор и това да е главното Ви занятие?

- Винаги съм имал поддръжката на моите преподаватели, само че за мен най-важното нещо беше, че имах вяра в себе си, а и другите имаха вяра в мен. Знаех, че това е вярното нещо за мен. 

От Ваши изявленията оставам с усещането, че всички се интересуват за какво играете самичък на сцената. В България има една сентенция, че и самичък войнът е боец. Вашето име Guerrero значи войник...

- Аз се представям на сцената самичък, само че зад мен има огромен екип от хора. Има драматург. Има хора, които се занимават с облеклото. Има хора, които ми вършат обувките, има осветител...

Снимка: Даниел Димитров

Невинаги се представям самичък на сцената. В предходния ми театър до мен имаше още две момчета и пет девойки. В края на краищата, аз имам вяра, че екипът оказва помощ и развива всичко, което аз върша. Не е допустимо да си напълно самичък. 

Винаги ли е красиво на сцената?

- За мен излизането на сцената е едно от най-красивите неща. На сцената се усещам най-спокоен, най-добре, най-щастлив и най-свободен. Защото, с цел да се потопя в сюжета, аз би трябвало се усещам добре. Имам шанса да мога да върша публиката щастлива.

Във времето, в което живеем – на война, ненавист и спорове, ме кара да се усещам доста благополучен и признателен, че мога да накарам хората да се зарадват.  Искам те освен да се активизират, с цел да стачкуват, само че и да имат желанието,  да се активизират към това да се любуват на изкуството и на живота, да са щастливи и да се усещат добре...

Как наподобява съвършената хубост?

- Да бъдеш себе си. 

Имате особено осъществяване, отдадено на дамата. Това ли е най-големият извор на ентусиазъм?

- Аз имам театър, който се споделя Guerrero („ Воин “) и в действителност това е моята фамилия, а не става дума за войната. Казвам се Едуардо Гереро и всички дами, които ме познават, знаят това име. В тази пиеса приказваме за дамите като моята майка, която ми е дала живот. Говорим за моята баба, която ми даде първите обувки за танцуване, с цел да могат да върша това, което желая...

Снимка: Даниел Димитров

Също по този начин, приказваме за Гереро – моята фамилия, която ми беше дадена от първата ми учителка по танци. И се усещам извънредно въодушевен, тъй като всички дами към мен и всички мои другари са ми дали част от себе си... 

Пина Бауш една от тези дами ли е? Били сте другари. Имате ли танц, отдаден на нея?

- Да, познавахме се. И, за благополучие, я познавам от времето, в което работеше. Смятам, че нейният способ е един от най-хубавите. Отличен. Нямам нищо отдадено на нея, само че когато стартирам да върша нова, постоянно си я представям и тя постоянно е в моето схващане.

Възможно ли е да си неприятен човек и добър танцьор, когато приказваме за фламенко?

- Хората са си хора, само че танцьорите са разнообразни и тяхното персонално битие няма общо с танца. Познавам положителни хора, които са неприятни танцьори. Познавам доста положителни хора, които не се занимават с танци. Въпреки че постоянно съм желал да работя с положителни кола, които се оправят добре и с  работата си.

Това не значи, че в света няма неприятни хора. От друга страна, не всеки път е по-лесно да работиш с другари.

Кои са най-важните обществени послания, които отправяте с танца?

- В спектакъла „ Под краката ми “ приказваме за войната, за половите връзки, за връзките сред хората и за протичащото се в обществен проект. Говори се за положително и за неприятното, за войната, властта, консуматорството. Те са показани посредством несъгласията, които съществуват сред тях.

Снимка: Даниел Димитров

Звуците са неповторими. Когато децата тичат, по време на войната, също се чуват такива звуци. 

Да хванеш малко дете за ръката, не постоянно значи нещо неприятно. Означава човешката връзка... Хората могат да са доста близки и да се хващат за ръцете, и това да не значи нещо неприятно или нещо полово... 

По време на представлението, вършим пердета от употребявани облекла. След това отиваме в църквата, вършим дарения – с цел да може хората да ядат. И им даваме облекла. Така вършим нещо обществено положително... Даваме втори живот на употребяваните си облекла. И, също така, оказваме помощ на света към нас – използваме и преизползваме облеклата си, с цел да не сме чак толкоз консуматорско общество...

Знам, че не обичате футбола, само че познавате ли футболиста Едуардо Гереро?

- Има футболист с това име? Не знаех... Харесвам футбола, само че не съм добре осведомен, макар че татко ми е работил в тази сфера, а брат ми е футболист.

Като дребен сте танцувал в полувремето на футболни мачове. Днес бихте ли го направил още веднъж?

- Понеже съм най-малкият от трима братя, майка ми не е могла да ме оставя самичък у дома и по тази причина трябваше постоянно да съм до нея на футболните мачове на братята ми. Между първото и второто полувреме, в почивката, постоянно пускаха музика. Всеки път, когато чувах музиката, излизах и танцувах на всякаква музика.

Снимка: Даниел Димитров

Затова постоянно споделям, че тъкмо тогава съм почнал да танцувам. Беше ужасно, че можех да изляза и да танцувам, и да веселя хората. Няма причина и през днешния ден да изляза на стадиона сред полувремената. Може да се получи нещо доста забавно (Смее се – бел. а.).

Продължавате ли да се занимавате с мода?

- Все още се интересувам от мода. Имам доста взаимни планове с марки като Armani, Paloma и други. Истината е, че съгласно мен това е част от естетиката, която би трябвало да имам. Харесва ми света на модата, тъй като постоянно се случва нещо друго. Нещата се трансформират и това го свързвам с излизането ми на сцената, и с смяната. Харесва ми, че в модата тази смяна се случва единствено един път, и то за 15 минути. Случва се един път и след няма повече...

Има ли дума, която Ви дефинира най-добре като човек?

- Не знам тъкмо коя дума би ме описала най добре, само че танц(увам) е една от тях. 

Как бихте траял изречението „ Аз съм човек, който обича...? “

- Аз съм човек, който обича живота, здравето, фамилията си. Но най-много обичам себе си.