Искате да отгледате децата си в България? Помислете добре
Ако сте в сериозна връзка и имате постоянна работа, е разумно да се замислите за дете. След още време, може би за две, а за какво не и повече? На сватбата ви, съвсем всички присъстващи родственици и другари ще се надпреварват да го пожелават.
Но дали развъждането и израстването на дете в България е доброжелание или таман противоположното? От една страна, животът в България се усъвършенства. Възможностите, които биха се разкрили пред вашето дете за развиване и житейски триумф, са надалеч по-широки от злополучните последни десетилетия на 20-ти век.
Правителство след държавно управление се врича в необратимите позитивни промени, които усъвършенстват качеството на живот в България. Министър след министър приканва българите зад граница да се завърнат и да допринесат към разрастващата се стопанска система. Но дали имат съображение?
Да стартираме от позитивното: Безработицата спада до 6 % през 2017г. Средната заплата пораства с по 10 % на година. Брутният вътрешен артикул /БВП/ също пораства с устойчиви темпове. Тогава каква може да е повода за терзание? С две думи: административното ръководство.
Бомби със закъснител дебнат във всеки бранш
и най-много в четири, директно засягащи бъдещето на децата ви: обучение, опазване на здравето, претовареност (и демография) и сигурност. Към бомбите прибавяме и други основни аспекти от качеството на живот: най-високи равнища на затлъстяване в Европа, най-неспортуващи деца в Европа, най-замърсен въздух в Европа. Да стартираме подред.
В образованието има и количествен и първокласен проблем
Първият визира както броя на учителите, по този начин и този на образователните заведения. И в двете направления има рецесия. Средната възраст на учителите е 53 години, а съвсем половината от тях се чака да се пенсионират в къси периоди. Въпреки възходящата известност на специалностите с педагогичен профил, университетите не престават да не могат да попълнят свободните места за банкет. Прекаленото доста места в университетите разрешава на претенденти с ниски резултати да учат педагогика и завършващите да не са задоволително положителни и/или стимулирани за специалността.
Всичко това води и до действително измеримия проблем с качеството. Над 40 % от учениците ни са функционално необразовани, съгласно постоянното изследване PISA, извършено от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР). Просто казано, функционална неначетеност е неспособността на ученика да схване и разбере това, което е прочел. Тези данни не са еднократни, а устойчиви от 2007г., когато страната ни за първи път е включена. Близки до тези индикатори има и Полша при започване на участието ѝ в Европейски Съюз, само че след основни и дълбоки промени в бранша, се изкачва до 5-то място. За страдание, в България нещата са статични и надали 10-процентовото нарастване на така и така ниските заплати ще промени нещо фрапантно.
В опазването на здравето проблемите са сходни
25 % от практикуващите лекари са на възраст над 60 година, а разрастващият се дефицит на млади фрагменти се укрепва от безмилостната конкуренция на пазара на труда в Западна Европа. Със започващите си заплати /минималната за страната е 510 лева./, несравними с получаваното в други европейски страни, не е изненада, че медиците тук се топят с по към 1000 на година. Проблемът е, че цели райони може да останат без доктор, а дефицитът на експерти може да се усети даже в огромни лечебни заведения в София. И в този бранш не се следят фрапантни промени, по-различни от мимолетно нарастване на заплатите.
В страна с очертаващи се сривове в обучение и опазване на здравето, може да се живее и добре. Може да ползваш и частни услуги, биха споделили тези от вас с приходи в пъти над междинните за страната. Подобно на страни отвън Европейски Съюз, в случай че имаш по-високи приходи, може да живееш в цялостна изолираност от околния свят: в затворен комплекс с частна защита, оставяйки децата си в частната детска градина или на обзор в частната клиника. Но първо, едва ли това би трябвало да е стремежът на България и второ, какъв брой от вас могат да си го разрешат?
Как стоят нещата при заетостта
Средният приход в България е близо 1500 лева Звучи ОК. ОК ли ви звучи, обаче, че 23 % от българските жители са под прага на беднотия, по данни на националната статистика? Над 10 % от работещите в България са публично небогати. А при хората на възраст над 65 години, процентът небогати скача на 46. Или, близо половината от пенсионерите ни са в беднотия. Нищо чудно, че се задържат до над 60-70-годишна възраст като учители или лекари - сега, в който излязат в пенсия, могат да си честитят формалното влизане в статистиката на бедността.
Е, ще кажат оптимистите, това са проблеми от десетилетия, нали в този момент нещата се оправят? Не е несъмнено. Работещите небогати са се нараснали двойно през 2016 година Смело може да се приказва за голям дял от популацията, който продължава да е стабилно безпаричен или покрай прага на бедността.
Многобройни проучвания обвързват равнищата на беднотия с отпадането на децата от учебно заведение и осъществяването на престъпни действия. Фактори за повишение на закононарушенията са и сегрегацията на малцинства и отсъствието на родител от вкъщи (в нашия подтекст, най-често заради работа в чужбина).
Така, колкото и да се стараете, вашето дете най-вероятно ще се роди в болница с ниско качество на обслужване, ще се запише (ако се вредите) в детска градина с ниско качество на грижа, учебно заведение с ниско качество на преподаване и е доста евентуално да се сблъска с чести проявления на тежко обществено неравноправие, в това число престъпност.
А какви са опциите за кандидат-студента? Пред него се открива следната вероятност: 50 % от висшистите не работят по специалността си. 60 % от младите работят нещо, което не изисква висше обучение. Реализацията по специалността незабавно след довеждане докрай на университета е 7 %.
Именно заради тези аргументи, огромен % завършващи гимназисти отиват да учат в чужбина. Все още не може да се наблюдава точният им брой, още по-малко какъв брой от тях остават там и какъв брой се завръщат в България след завършването си, само че разумно е най-малко половината да остават и да търсят своята реализация отвън България добавяйки с всяка нова година следващ подтик на приключването на мозъци. От 1985 година до 2016 година популацията на България е намаляло с съвсем 2 млн. души, а факторът емиграция е съвсем еднакъв с негативния приръст като принос към наклонността. Лошата вест е, че макар прокламираната от държавното управление непоклатимост, чистата миграция продължава да е в посока напускащи.
Какво би трябвало да се промени?
Да стартираме от образованието. Ако незабавно не се задвижат дълбоки промени, ще не престават да се възпроизвеждат сходни проблеми, които ни вкарват в спиралата на второто качество на живот. Лошата вест за бъдещето е, че немощна управническа просвета, подчинена на продължаващо вземане предвид с събитията, възпира всяко ново държавно управление да предприеме решителните промени.
Необходимо е незабавно реформиране на образованието с цели, извеждащи на напред във времето качеството. Парите да не следват ученика, а да следват местата, където учениците са повишавали резултатите си с хода на образователната година. Не където постоянно имат шестици, а където по справедливи критерии са почнали от по-слабо равнище с влизането в учебното заведение и в следствие резултатите им са се подобрили.
За работодателите са нужни тласъци и облекчения за нахлуване в междинното и висшето обучение. Към момента Законът за корпоративното подоходно облагане дава облекчения единствено за предоставяне на стипендия на възпитаник или студент. Много други принадлежности, само че и най-много воля, са нужни за свързването на работодателите с просветителната система.
А точно работодателите имат най-пряка изгода от възстановяване на образованието. Не един и два вложителя се изтеглиха тъкмо поради дефицита на работна ръка. Не една и две от фирмите започнаха да работят непосредствено с университетите по общи стратегии и начинания, които приготвят студентите за техния бизнес. Връзката, обаче, е към момента прекомерно слаба.
Подобряването на качеството на образованието и адаптирането му към актуалната стопанска система е санитарният дълготраен най-малко за слагане на основата на бъдеща работеща стопанска система в границите на европейска народна власт. Икономика с по-добре работещи браншове и по-добро качество на живот. Кой е краткосрочният? - създаване на правова страна. Затова, дано стартираме с двете. В противоположен случай, ни чакат още няколко десетилетия от същото, в случай че не по-лошо.
Андрей Анастасов е съветник в региона на човешките запаси. Бакалавър по европеистика и публицистика в Американския университет в България и е магистър по политически науки в Централноевропейския университет в Будапеща. Работил е в български и интернационалните корпорации, Неправителствени организации и медии с фокус върху привличането и развиването на млади гении в ИТ и обучение.
Но дали развъждането и израстването на дете в България е доброжелание или таман противоположното? От една страна, животът в България се усъвършенства. Възможностите, които биха се разкрили пред вашето дете за развиване и житейски триумф, са надалеч по-широки от злополучните последни десетилетия на 20-ти век.
Правителство след държавно управление се врича в необратимите позитивни промени, които усъвършенстват качеството на живот в България. Министър след министър приканва българите зад граница да се завърнат и да допринесат към разрастващата се стопанска система. Но дали имат съображение?
Да стартираме от позитивното: Безработицата спада до 6 % през 2017г. Средната заплата пораства с по 10 % на година. Брутният вътрешен артикул /БВП/ също пораства с устойчиви темпове. Тогава каква може да е повода за терзание? С две думи: административното ръководство.
Бомби със закъснител дебнат във всеки бранш
и най-много в четири, директно засягащи бъдещето на децата ви: обучение, опазване на здравето, претовареност (и демография) и сигурност. Към бомбите прибавяме и други основни аспекти от качеството на живот: най-високи равнища на затлъстяване в Европа, най-неспортуващи деца в Европа, най-замърсен въздух в Европа. Да стартираме подред.
В образованието има и количествен и първокласен проблем
Първият визира както броя на учителите, по този начин и този на образователните заведения. И в двете направления има рецесия. Средната възраст на учителите е 53 години, а съвсем половината от тях се чака да се пенсионират в къси периоди. Въпреки възходящата известност на специалностите с педагогичен профил, университетите не престават да не могат да попълнят свободните места за банкет. Прекаленото доста места в университетите разрешава на претенденти с ниски резултати да учат педагогика и завършващите да не са задоволително положителни и/или стимулирани за специалността.
Всичко това води и до действително измеримия проблем с качеството. Над 40 % от учениците ни са функционално необразовани, съгласно постоянното изследване PISA, извършено от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР). Просто казано, функционална неначетеност е неспособността на ученика да схване и разбере това, което е прочел. Тези данни не са еднократни, а устойчиви от 2007г., когато страната ни за първи път е включена. Близки до тези индикатори има и Полша при започване на участието ѝ в Европейски Съюз, само че след основни и дълбоки промени в бранша, се изкачва до 5-то място. За страдание, в България нещата са статични и надали 10-процентовото нарастване на така и така ниските заплати ще промени нещо фрапантно.
В опазването на здравето проблемите са сходни
25 % от практикуващите лекари са на възраст над 60 година, а разрастващият се дефицит на млади фрагменти се укрепва от безмилостната конкуренция на пазара на труда в Западна Европа. Със започващите си заплати /минималната за страната е 510 лева./, несравними с получаваното в други европейски страни, не е изненада, че медиците тук се топят с по към 1000 на година. Проблемът е, че цели райони може да останат без доктор, а дефицитът на експерти може да се усети даже в огромни лечебни заведения в София. И в този бранш не се следят фрапантни промени, по-различни от мимолетно нарастване на заплатите.
В страна с очертаващи се сривове в обучение и опазване на здравето, може да се живее и добре. Може да ползваш и частни услуги, биха споделили тези от вас с приходи в пъти над междинните за страната. Подобно на страни отвън Европейски Съюз, в случай че имаш по-високи приходи, може да живееш в цялостна изолираност от околния свят: в затворен комплекс с частна защита, оставяйки децата си в частната детска градина или на обзор в частната клиника. Но първо, едва ли това би трябвало да е стремежът на България и второ, какъв брой от вас могат да си го разрешат?
Как стоят нещата при заетостта
Средният приход в България е близо 1500 лева Звучи ОК. ОК ли ви звучи, обаче, че 23 % от българските жители са под прага на беднотия, по данни на националната статистика? Над 10 % от работещите в България са публично небогати. А при хората на възраст над 65 години, процентът небогати скача на 46. Или, близо половината от пенсионерите ни са в беднотия. Нищо чудно, че се задържат до над 60-70-годишна възраст като учители или лекари - сега, в който излязат в пенсия, могат да си честитят формалното влизане в статистиката на бедността.
Е, ще кажат оптимистите, това са проблеми от десетилетия, нали в този момент нещата се оправят? Не е несъмнено. Работещите небогати са се нараснали двойно през 2016 година Смело може да се приказва за голям дял от популацията, който продължава да е стабилно безпаричен или покрай прага на бедността.
Многобройни проучвания обвързват равнищата на беднотия с отпадането на децата от учебно заведение и осъществяването на престъпни действия. Фактори за повишение на закононарушенията са и сегрегацията на малцинства и отсъствието на родител от вкъщи (в нашия подтекст, най-често заради работа в чужбина).
Така, колкото и да се стараете, вашето дете най-вероятно ще се роди в болница с ниско качество на обслужване, ще се запише (ако се вредите) в детска градина с ниско качество на грижа, учебно заведение с ниско качество на преподаване и е доста евентуално да се сблъска с чести проявления на тежко обществено неравноправие, в това число престъпност.
А какви са опциите за кандидат-студента? Пред него се открива следната вероятност: 50 % от висшистите не работят по специалността си. 60 % от младите работят нещо, което не изисква висше обучение. Реализацията по специалността незабавно след довеждане докрай на университета е 7 %.
Именно заради тези аргументи, огромен % завършващи гимназисти отиват да учат в чужбина. Все още не може да се наблюдава точният им брой, още по-малко какъв брой от тях остават там и какъв брой се завръщат в България след завършването си, само че разумно е най-малко половината да остават и да търсят своята реализация отвън България добавяйки с всяка нова година следващ подтик на приключването на мозъци. От 1985 година до 2016 година популацията на България е намаляло с съвсем 2 млн. души, а факторът емиграция е съвсем еднакъв с негативния приръст като принос към наклонността. Лошата вест е, че макар прокламираната от държавното управление непоклатимост, чистата миграция продължава да е в посока напускащи.
Какво би трябвало да се промени?
Да стартираме от образованието. Ако незабавно не се задвижат дълбоки промени, ще не престават да се възпроизвеждат сходни проблеми, които ни вкарват в спиралата на второто качество на живот. Лошата вест за бъдещето е, че немощна управническа просвета, подчинена на продължаващо вземане предвид с събитията, възпира всяко ново държавно управление да предприеме решителните промени.
Необходимо е незабавно реформиране на образованието с цели, извеждащи на напред във времето качеството. Парите да не следват ученика, а да следват местата, където учениците са повишавали резултатите си с хода на образователната година. Не където постоянно имат шестици, а където по справедливи критерии са почнали от по-слабо равнище с влизането в учебното заведение и в следствие резултатите им са се подобрили.
За работодателите са нужни тласъци и облекчения за нахлуване в междинното и висшето обучение. Към момента Законът за корпоративното подоходно облагане дава облекчения единствено за предоставяне на стипендия на възпитаник или студент. Много други принадлежности, само че и най-много воля, са нужни за свързването на работодателите с просветителната система.
А точно работодателите имат най-пряка изгода от възстановяване на образованието. Не един и два вложителя се изтеглиха тъкмо поради дефицита на работна ръка. Не една и две от фирмите започнаха да работят непосредствено с университетите по общи стратегии и начинания, които приготвят студентите за техния бизнес. Връзката, обаче, е към момента прекомерно слаба.
Подобряването на качеството на образованието и адаптирането му към актуалната стопанска система е санитарният дълготраен най-малко за слагане на основата на бъдеща работеща стопанска система в границите на европейска народна власт. Икономика с по-добре работещи браншове и по-добро качество на живот. Кой е краткосрочният? - създаване на правова страна. Затова, дано стартираме с двете. В противоположен случай, ни чакат още няколко десетилетия от същото, в случай че не по-лошо.
Андрей Анастасов е съветник в региона на човешките запаси. Бакалавър по европеистика и публицистика в Американския университет в България и е магистър по политически науки в Централноевропейския университет в Будапеща. Работил е в български и интернационалните корпорации, Неправителствени организации и медии с фокус върху привличането и развиването на млади гении в ИТ и обучение.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ