Алкохолът подобрява говоренето на чужд език
Ако сте в развой на проучване на нов език, говоренето може да се окаже най-трудната част. Спрягането на глаголите и съобразяването с лексиката в придвижване не е елементарно, даже в случай че към този момент сте учили от известно време.
В новото проучване на университета в Маастрихт, Холандия, оповестено в Journal of Psychopharmacology, учените карат 50 немскоговорящи студенти, които неотдавна са издържали университетския изпит по холандски като втори език, да се напият в лабораторията, с цел да ревизират дали ще им върви по-добре или по-зле говоренето в тези нови условия.
Ключът към владеенето на непознат език частично е обвързван със способността на мозъка да управлява инхибиторите. За да говорите втори език, мозъкът ви би трябвало да филтрира думите, които бихте употребявали от първия си език. Тъй като пиенето понижава инхибиторния надзор, би било разумно алкохолът да утежни езиковите ви умения, вместо да ги усъвършенства.
За задачите на изследването на някои от участниците е дадена водка Smirnoff с лимон, а на други – вода. След това те са подложени на алкохолни проби, с цел да се ревизира дали са достигнали несъмнено равнище на алкохол в кръвта (около 0,4 промила), и са помолени да беседват с холандец на тематика научните опити с животни в продължение на 2 минути. Всеки диалог е записан, след което заимствуван на двама други холандци, които да го оценят. Отделно участниците се самооценява в края на диалога си, както и вършат тест за самокритика преди и след него. И с цел да е несъмнено, че смяната в равнището на уменията им е обвързвана с езика, те би трябвало да вършат и аритметични дейности в продължение на 2 минути.
Холандски афиш от началото на 20 век за заплахите от алкохолизма
Пияните хора са склонни да надценяват личните си качества, само че в това проучване подобрението не е било в главите на участниците. Всъщност те не са възприемали, че приказват по-добре, когато са помолени да се самооценят. Но съгласно оценяващите ги холандци те са били по-добри и са имали по-добро наречие от трезвите студенти.
Изследователите допускат, че подобрението може да се дължи на пониженото безпокойствие от говоренето на непознат език. Предишни изследвания откриват, че учениците, които в действителност се тормозят да приказват непознат език, нормално се показват по-зле от учениците, които не се тормозят толкоз доста – тъй че малко алкохол може да ви отпусне задоволително, с цел да преодолеете страховете си от погрешно наречие и т. н. и в действителност да проведете диалог.
Нивото на алкохол обаче е толкоз ниско, че е мъчно да се отсъди дали резултатът би бил същият, в случай че хората се напият повече; завалянето на думите сигурно не е ключът към по-добро наречие. Освен това в изследването са тествани единствено германци, учещи холандски, тъй че резултатите може да не се отнасят за всички езици и за всички култури. Освен това има някои прилики сред двата езика – би било забавно да се види дали резултатите ще се потвърдят при езици, които са по-различни, като да вземем за пример пенджабски и британски или китайски и фински… Все отново едно изследване от 1972 година върху способността на англоговорящите в нетрезво положение да произнасят непознати думи на тайландски език, който те в никакъв случай не са изучавали, открива, че малко алкохол може да окаже позитивно въздействие върху произношението на непознати думи, тъй че не е изключено.
Забележително е, че това е първото изследване, което преглежда способността на хората да произнасят в нетрезво положение език, който фактически са изучавали.
