Вярно ли е, че Румъния се отказва от еврозоната? - Булевард България
Ако сте уловили първият (и може би последен) избирателен спор за стопанска система по bTV, евентуално ви е направило усещане изказванието на Цончо Ганев ( " Възраждане " ) по адрес на Румъния и еврозоната.
Според Ганев - шефът на румънската централна банка е споделил, че страната няма приема единната валута на Европейски Съюз, тъй като това щяло да е " пагубно за политиката и стопанската система " на Румъния.
Твърдението му остана без отговор от представителите на останалите партии, измежду които Делян Добрев и Асен Василев. Бившият финансов министър въпреки всичко обърна внимание на Ганев, че сега българските жители и компании заплащат цената на невъвеждането на еврото посредством високите комисионни за превалутиране при всеки продан на пари и импорт.
Но правилно ли е, че Румъния се отхвърля от участие в еврозоната - и то от името на централната си банка? Почти като във вица за компютрите и компотите.
На 1 октомври гуверньорът на Националната банка на Румъния Мугур Исареску стартира новия си мандат с тирада пред депутатите, в която предизвестява, че приемането на еврото няма да се случи преди постигането на фискална консолидация - т.е. до момента в който не се вземат ограничения за стесняване на бюджетния недостиг и понижаване на дълга.
За разлика от България - Румъния не стои пред непосреден избор дали да влезе еврозоната.
Букурещ не извършва нито един аршин за приемане на еврото.
Ето какво се споделя в последния отчет за конвергенция на Европейска комисия:
РумънияБългарияНе са признати законодателни промени, които да подсигуряват независимостта на централната банка от държавното управление.
Законодателството подхожда на условията за еврозоната.
Не дава отговор на критерия за инфлация - годишният ѝ размер към май 2024 е бил 7.6%, надалеч над референтната стойност от 4,1% за еврозоната.Не дава отговор на критерия за инфлация, само че размерът в същия интервал е 5,1% - т.е. много по-нисък от Румъния.
Румъния е в процедура за свръхдефицит и не дава отговор на критерия за обществените финанси.
През 2023 година общият държавен недостиг е стигнал 6.6% от Брутният вътрешен продукт поради високите обществени разноски и спада на бюджетните доходи. Очаква се той да нарасне до 6,9% през 2024 и до 7% от Брутният вътрешен продукт през 2025.
България дава отговор на критерия - дефицитът през 2022 година беше 2,9% и падна до 1,9% от Брутният вътрешен продукт през 2023.
Съотношението на дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт в Румъния е 48,8% през 2023 и се чака да се усили до 53,9% през 2025 година
Рисковете пред дълговата резистентност са високи в средносрочен проект и се чака дългът да се усили до 103% по отношение на Брутният вътрешен продукт през 2034.
Съотношението на дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт в България е 23,1% през 2023 и се чака да се задържи до 24,6% през 2025.
В средносрочен проект прогнозата е да стигне до 41% през 2034.
Румъния не е член на ERM II - така наречен чакалня на еврозоната, в която се подсигурява непоклатимост на обменните курсове на другите им валути.
България е във валутен ръб от близо 30 година и е в корав курс на лв. по отношение на еврото.
България е член на ERM II от лятото на 2020 година
Румъния не извършва критерия за дълготрайните лихвени равнища.
Средният лихвен % за годината към май 2024 година е 6,4% и е над референтната стойност от 5,5% в еврозоната.
През 2022 година, когато са въведени ограничения за преодоляване на инфлацията в Румъния, лихвеният % е стигал и до 9,3%.
Дългосрочният лихвен % за България в същия интервал е 4%, под референтната стойност за еврозоната.
Сравнението на краткосрочните стопански прогнози демонстрира, че сега Румъния изпреварва България по индикатора за растеж на стопанската система - за сметка на по-високата инфлация, по-високата безработица, дебалансирания бюджет, високия държавен дълг и баланс по настоящата сметка.
Румъния е с по-висок Брутният вътрешен продукт на глава от популацията по отношение на България още от 2000 година, a ножицата стартира да се свива едвам в последните 3 години.
Букурещ се пробва да покрие критериите за участие в еврозоната през целия интервал, в който и България го прави - само че периодите се отсрочват от година на година. Последната им целева дата за присъединение към ERM II e 2026, a за въвеждане на еврото - 2029. Но вероятността не е положителна.
Това е и предизвестието на централната банка - няма по какъв начин да се одобри еврото, преди инфлацията да се смъкна доста и високите бюджетни разноски да се покрият, включително с повдигане на налозите.
" Ако това може да бъде направено в границите на 4, 5, 7 години, може би тогава ще имаме преход към еврото - само че не по-рано ", споделя Исареску.
Според Ганев - шефът на румънската централна банка е споделил, че страната няма приема единната валута на Европейски Съюз, тъй като това щяло да е " пагубно за политиката и стопанската система " на Румъния.
Твърдението му остана без отговор от представителите на останалите партии, измежду които Делян Добрев и Асен Василев. Бившият финансов министър въпреки всичко обърна внимание на Ганев, че сега българските жители и компании заплащат цената на невъвеждането на еврото посредством високите комисионни за превалутиране при всеки продан на пари и импорт.
Но правилно ли е, че Румъния се отхвърля от участие в еврозоната - и то от името на централната си банка? Почти като във вица за компютрите и компотите.
На 1 октомври гуверньорът на Националната банка на Румъния Мугур Исареску стартира новия си мандат с тирада пред депутатите, в която предизвестява, че приемането на еврото няма да се случи преди постигането на фискална консолидация - т.е. до момента в който не се вземат ограничения за стесняване на бюджетния недостиг и понижаване на дълга.
За разлика от България - Румъния не стои пред непосреден избор дали да влезе еврозоната.
Букурещ не извършва нито един аршин за приемане на еврото.
Ето какво се споделя в последния отчет за конвергенция на Европейска комисия:
РумънияБългарияНе са признати законодателни промени, които да подсигуряват независимостта на централната банка от държавното управление.
Законодателството подхожда на условията за еврозоната.
Не дава отговор на критерия за инфлация - годишният ѝ размер към май 2024 е бил 7.6%, надалеч над референтната стойност от 4,1% за еврозоната.Не дава отговор на критерия за инфлация, само че размерът в същия интервал е 5,1% - т.е. много по-нисък от Румъния.
Румъния е в процедура за свръхдефицит и не дава отговор на критерия за обществените финанси.
През 2023 година общият държавен недостиг е стигнал 6.6% от Брутният вътрешен продукт поради високите обществени разноски и спада на бюджетните доходи. Очаква се той да нарасне до 6,9% през 2024 и до 7% от Брутният вътрешен продукт през 2025.
България дава отговор на критерия - дефицитът през 2022 година беше 2,9% и падна до 1,9% от Брутният вътрешен продукт през 2023.
Съотношението на дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт в Румъния е 48,8% през 2023 и се чака да се усили до 53,9% през 2025 година
Рисковете пред дълговата резистентност са високи в средносрочен проект и се чака дългът да се усили до 103% по отношение на Брутният вътрешен продукт през 2034.
Съотношението на дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт в България е 23,1% през 2023 и се чака да се задържи до 24,6% през 2025.
В средносрочен проект прогнозата е да стигне до 41% през 2034.
Румъния не е член на ERM II - така наречен чакалня на еврозоната, в която се подсигурява непоклатимост на обменните курсове на другите им валути.
България е във валутен ръб от близо 30 година и е в корав курс на лв. по отношение на еврото.
България е член на ERM II от лятото на 2020 година
Румъния не извършва критерия за дълготрайните лихвени равнища.
Средният лихвен % за годината към май 2024 година е 6,4% и е над референтната стойност от 5,5% в еврозоната.
През 2022 година, когато са въведени ограничения за преодоляване на инфлацията в Румъния, лихвеният % е стигал и до 9,3%.
Дългосрочният лихвен % за България в същия интервал е 4%, под референтната стойност за еврозоната.
Сравнението на краткосрочните стопански прогнози демонстрира, че сега Румъния изпреварва България по индикатора за растеж на стопанската система - за сметка на по-високата инфлация, по-високата безработица, дебалансирания бюджет, високия държавен дълг и баланс по настоящата сметка.
Румъния е с по-висок Брутният вътрешен продукт на глава от популацията по отношение на България още от 2000 година, a ножицата стартира да се свива едвам в последните 3 години.
Букурещ се пробва да покрие критериите за участие в еврозоната през целия интервал, в който и България го прави - само че периодите се отсрочват от година на година. Последната им целева дата за присъединение към ERM II e 2026, a за въвеждане на еврото - 2029. Но вероятността не е положителна.
Това е и предизвестието на централната банка - няма по какъв начин да се одобри еврото, преди инфлацията да се смъкна доста и високите бюджетни разноски да се покрият, включително с повдигане на налозите.
" Ако това може да бъде направено в границите на 4, 5, 7 години, може би тогава ще имаме преход към еврото - само че не по-рано ", споделя Исареску.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ