Самотата и изолацията увеличават риска от ранна смърт
Ако сте самотни или обществено изолирани, рискът от ранна гибел може да е по-висок, сочи огромно изследване.
Проведени са доста проучвания на връзките сред обществената изолираност, самотата и риска от ранна гибел, само че някои резултати са спорни или смесени, съгласно публикацията, оповестена през юни
2023 година в списание Nature Human Behaviour. Тези спорни резултати може да се дължат на това, че проучванията се концентрират единствено върху избрана група или район, сподели Турхан Канли, професор по интегративна неврология в катедрата по логика на психиката в нюйоркския университет " Стоуни Брук ", заяви Си Ен Ен.
Този документ съставлява метаанализ на 90 изследвания, които са изследвали връзките сред самотата, обществената изолираност и ранната гибел измежду повече от 2 милиона възрастни. Участниците в изследването са били следени в продължение на шест месеца до 25 години.
Хората, които са изпитвали обществена изолираност, са имали 32% по-висок риск от ранна гибел по каквато и да е причина спрямо тези, които не са били обществено изолирани. Участниците, които са съобщили, че се усещат самотни, са били с 14% по-застрашени от ранна гибел спрямо тези, които не са съобщили за това.
Изследването " ни дава още по-голяма убеденост " за смисъла на обществената изолираност и самотата като самостоятелни рискови фактори за преждевременна гибел, сподели Джулиан Холт-Лунстад, професор по логика на психиката и неврология в университета " Бригам Йънг " в Юта.
Социалната изолираност, както е дефинирана в изследването, се появява, когато някой има справедлива липса на контакт с други хора и може да включва лимитирана мрежа или да живее самичък.
Самотата, въпреки това, се отнася до субективния дистрес, който хората изпитват, в случай че има противоречие сред качеството на обществените взаимоотношения, които те фактически имат, и това, което желаят, съгласно мета-анализа. Човек в тази обстановка може да усеща, че връзките му са незадоволителни, в случай че не удовлетворяват потребностите му от връзка или фамилиарност, споделя Антъни Онг, професор по логика на психиката и шеф на Центъра за интегративни науки за развиването и лабораториите за човешко здраве в университета " Корнел " в щата Ню Йорк.
" Американците прекарват от ден на ден време в изолираност и все пак не го възприемаме като заплаха - изключително в случай че е по техен избор. Хората одобряват, че е обикновено и даже добре да сме изолирани, в случай че не се усещаме самотни. И въпреки всичко тези данни удостоверяват и уголемяват предходни данни, които документират риска, обвързван със обществената изолираност, без значение от и без значение от самотата ", сподели Холт-Лунстад
Самота и изолираност в организма
„ Социалната изолираност или самотата могат да се смятат за форма на стрес “, сподели Канли.
" Всички ние може да се усещаме самотни понякога, само че когато това възприятие е непрекъснато, то може да работи като форма на продължителен стрес, който е вреден. Един от методите, по които това може да се случи, е посредством хормоните на напрежението, които оказват неподходящо влияние върху организма ", съобщи откривателят.
Авторите на изследването са разгледали и връзките сред самотата, обществената изолираност и смъртността измежду хората със сърдечносъдови болести или рак на гърдата или дебелото черво, защото предходни изследвания са посочили, че връзката сред обществената поддръжка и здравето може да бъде въпрос на кокошка и яйце, " което може да докара до циничен кръг, в който неприятното здраве кара пациентите да губят обществена поддръжка... с течение на времето, само че пациентите нормално се нуждаят от обществена поддръжка повече от общото население ", съгласно изследването.
Участниците, които са били обществено изолирани и са имали сърдечносъдови болести, са имали по-голяма възможност да умрат по-рано от тези, които не са имали такива болести. А при обществено изолираните хора с рак на гърдата рискът да умрат от това заболяване е по-висок от този при тези, които не са били обществено изолирани.
„ Ранната гибел от каквато и да е причина може да е обвързвана и с метода на живот на хората. Хората, които се усещат обществено изолирани или самотни, са склонни да имат нездравословни привички, като пушене, приложимост на алкохол, неприятна диета или липса на физическа интензивност ", сподели Канли.
Според специалистите има няколко фактора, които биха могли да допринесат за това обществената изолираност да има по-силно влияние върху риска от ранна гибел, в сравнение с самотата.
" Хората, които са самотни, само че не са обществено изолирани, имат стрес за психологичното здраве, само че може да са устойчиви на него с помощта на обществените си мрежи " - даже в случай че тези мрежи не са напълно такива, каквито някой желае да бъдат, споделя първият създател на проучването Фан Уанг, професор по епидемиология в Медицинския университет в Харбин, Китай.
Притежаването на дребна обществена мрежа или дребен или никакъв контакт с външния свят може също по този начин да понижи вероятността някой да получи здравна помощ, в случай че няма кой да го ревизира.
" Макар че този метаанализ е значим, защото дава потвърдителни доказателства за нездравословните последствия от обществената изолираност и самотата, съществува неотложна нужда да се премине оттатък въпросите, свързани с самостоятелните резултати, към разглеждане на взаимното им взаимоотношение ", сподели Уанг.
Това в допълнение изследване ще проправи " пътя към по-задълбочено схващане и ефикасни интервенции ", добави той.
Разширяване на обществените връзки
„ Хората, които изпитват обществена изолираност и самотност, би трябвало интензивно да търсят обществена поддръжка “, сподели Уанг.
" Мислете за поддържането на обществена мрежа като за всяка друга активност за подсилване на здравето: постоянни извършения, положително хранене, грижа за себе си. Направете култивирането на обществените си връзки приоритет, като не ограничавате случаите, в които казвате " здравей " на някого, единствено до празниците или като мислите за способи да се занимавате с действия, които могат да ви разкрият нови кръгове от съидейници “, съобщи Канли.
„ Необходими са и тактики за публично здраве за справяне със самотата и обществената изолираност, в това число повишение на осведомеността “, сподели Уанг.
„ Разработването на интервенции благодарение на членовете на фамилията и публичните мрежи е от решаващо значение. Системата на опазването на здравето също би трябвало да създаде способи за идентифициране на обществената изолираност и самотата при пациентите, с цел да могат здравните експерти да дават подобаваща помощ “, добави той.
Проведени са доста проучвания на връзките сред обществената изолираност, самотата и риска от ранна гибел, само че някои резултати са спорни или смесени, съгласно публикацията, оповестена през юни
2023 година в списание Nature Human Behaviour. Тези спорни резултати може да се дължат на това, че проучванията се концентрират единствено върху избрана група или район, сподели Турхан Канли, професор по интегративна неврология в катедрата по логика на психиката в нюйоркския университет " Стоуни Брук ", заяви Си Ен Ен.
Този документ съставлява метаанализ на 90 изследвания, които са изследвали връзките сред самотата, обществената изолираност и ранната гибел измежду повече от 2 милиона възрастни. Участниците в изследването са били следени в продължение на шест месеца до 25 години.
Хората, които са изпитвали обществена изолираност, са имали 32% по-висок риск от ранна гибел по каквато и да е причина спрямо тези, които не са били обществено изолирани. Участниците, които са съобщили, че се усещат самотни, са били с 14% по-застрашени от ранна гибел спрямо тези, които не са съобщили за това.
Изследването " ни дава още по-голяма убеденост " за смисъла на обществената изолираност и самотата като самостоятелни рискови фактори за преждевременна гибел, сподели Джулиан Холт-Лунстад, професор по логика на психиката и неврология в университета " Бригам Йънг " в Юта.
Социалната изолираност, както е дефинирана в изследването, се появява, когато някой има справедлива липса на контакт с други хора и може да включва лимитирана мрежа или да живее самичък.
Самотата, въпреки това, се отнася до субективния дистрес, който хората изпитват, в случай че има противоречие сред качеството на обществените взаимоотношения, които те фактически имат, и това, което желаят, съгласно мета-анализа. Човек в тази обстановка може да усеща, че връзките му са незадоволителни, в случай че не удовлетворяват потребностите му от връзка или фамилиарност, споделя Антъни Онг, професор по логика на психиката и шеф на Центъра за интегративни науки за развиването и лабораториите за човешко здраве в университета " Корнел " в щата Ню Йорк.
" Американците прекарват от ден на ден време в изолираност и все пак не го възприемаме като заплаха - изключително в случай че е по техен избор. Хората одобряват, че е обикновено и даже добре да сме изолирани, в случай че не се усещаме самотни. И въпреки всичко тези данни удостоверяват и уголемяват предходни данни, които документират риска, обвързван със обществената изолираност, без значение от и без значение от самотата ", сподели Холт-Лунстад
Самота и изолираност в организма
„ Социалната изолираност или самотата могат да се смятат за форма на стрес “, сподели Канли.
" Всички ние може да се усещаме самотни понякога, само че когато това възприятие е непрекъснато, то може да работи като форма на продължителен стрес, който е вреден. Един от методите, по които това може да се случи, е посредством хормоните на напрежението, които оказват неподходящо влияние върху организма ", съобщи откривателят.
Авторите на изследването са разгледали и връзките сред самотата, обществената изолираност и смъртността измежду хората със сърдечносъдови болести или рак на гърдата или дебелото черво, защото предходни изследвания са посочили, че връзката сред обществената поддръжка и здравето може да бъде въпрос на кокошка и яйце, " което може да докара до циничен кръг, в който неприятното здраве кара пациентите да губят обществена поддръжка... с течение на времето, само че пациентите нормално се нуждаят от обществена поддръжка повече от общото население ", съгласно изследването.
Участниците, които са били обществено изолирани и са имали сърдечносъдови болести, са имали по-голяма възможност да умрат по-рано от тези, които не са имали такива болести. А при обществено изолираните хора с рак на гърдата рискът да умрат от това заболяване е по-висок от този при тези, които не са били обществено изолирани.
„ Ранната гибел от каквато и да е причина може да е обвързвана и с метода на живот на хората. Хората, които се усещат обществено изолирани или самотни, са склонни да имат нездравословни привички, като пушене, приложимост на алкохол, неприятна диета или липса на физическа интензивност ", сподели Канли.
Според специалистите има няколко фактора, които биха могли да допринесат за това обществената изолираност да има по-силно влияние върху риска от ранна гибел, в сравнение с самотата.
" Хората, които са самотни, само че не са обществено изолирани, имат стрес за психологичното здраве, само че може да са устойчиви на него с помощта на обществените си мрежи " - даже в случай че тези мрежи не са напълно такива, каквито някой желае да бъдат, споделя първият създател на проучването Фан Уанг, професор по епидемиология в Медицинския университет в Харбин, Китай.
Притежаването на дребна обществена мрежа или дребен или никакъв контакт с външния свят може също по този начин да понижи вероятността някой да получи здравна помощ, в случай че няма кой да го ревизира.
" Макар че този метаанализ е значим, защото дава потвърдителни доказателства за нездравословните последствия от обществената изолираност и самотата, съществува неотложна нужда да се премине оттатък въпросите, свързани с самостоятелните резултати, към разглеждане на взаимното им взаимоотношение ", сподели Уанг.
Това в допълнение изследване ще проправи " пътя към по-задълбочено схващане и ефикасни интервенции ", добави той.
Разширяване на обществените връзки
„ Хората, които изпитват обществена изолираност и самотност, би трябвало интензивно да търсят обществена поддръжка “, сподели Уанг.
" Мислете за поддържането на обществена мрежа като за всяка друга активност за подсилване на здравето: постоянни извършения, положително хранене, грижа за себе си. Направете култивирането на обществените си връзки приоритет, като не ограничавате случаите, в които казвате " здравей " на някого, единствено до празниците или като мислите за способи да се занимавате с действия, които могат да ви разкрият нови кръгове от съидейници “, съобщи Канли.
„ Необходими са и тактики за публично здраве за справяне със самотата и обществената изолираност, в това число повишение на осведомеността “, сподели Уанг.
„ Разработването на интервенции благодарение на членовете на фамилията и публичните мрежи е от решаващо значение. Системата на опазването на здравето също би трябвало да създаде способи за идентифициране на обществената изолираност и самотата при пациентите, с цел да могат здравните експерти да дават подобаваща помощ “, добави той.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ