Франц Шуберт беше Бетовен в сянка, докато критиците не попаднаха на това име
Ако сте обожател на класическа музика и имате опция да пътувате във времето, с цел да чуете същинските композитори, освен това от първо лице, то вашата дестинация наложително би трябвало да бъде Австрия през XVIII век.
Това е родината на някои от най-хубавите композитори, които оставят светла диря в едно от най-красивите изкуства, галещи душата на елементарния човек. Историята на Франц Шуберт е тъкмо толкоз почтена, колкото тази на Бетовен, Моцарт и останалите майстори на класическа музика. Ако по някаква причина сте се сдобили с машина на времето, внимавайте при избора на жилище, тъй като в своя креативен интервал, Бетовен е имал над 60 адресни регистрации, с цел да може да свири до късно и ги сменял на седмица, с цел да не нервира съседите си.
Франц Шуберт е композитор, който в никакъв случай не е оценен от виенското културно общество, най-малко не и в неговия житейски непретенциозен път. Той умира на 31 години в беднотия и с доста проблеми, само че не и преди да остави едно безсмъртно завещание.
Роден на 31 януари 1797 година дребния Шуберт има щастието да изразне в положително, само че непретенциозно семейство. Неговият татко Франц Теодор Шуберт свири на цигулка, както и неговия по-голям брат. Цигулката отваря вратите на музиката, Шуберт по-късно ще се научи да свири на орган, а през 1808 година ще завоюва стипендия и ще има правото да пее в имперския хор, до момента в който приключва своето обучение в Стадконвикт.
Пътят му е пъстър и негови преподаватели ще бъдат Антонио Салиери и Вензел Рузицка – един от имперските органисти. С сходно внимание, Шуберт получава правото да свири в учебния оркестър, само че след няколко осъществяване е първа цигулка, само че няма да изоставя хора, до момента в който вратата не се отвори за камерната музика и пианото.
В учебно заведение Шуберт не е толкоз отворен за света към себе си, единственото, което желал да покаже, са своите нови композиции. Още през първите години излиза наяве, че младият композитор има креативна жила и в пансиона се раждат красиви произведения, само че срамът и терзанието го стопират да разкрие гения си по-рано.
Необходими са съвсем четири години, преди да покаже плодовете на своята душа, освен това пред известния Салиери, който постоянно се изказвал не толкоз ласкаво, бидейки безспорен перфекционист. Когато би трябвало да напусне музикалното учебно заведение, продължава да се учи персонално от Салиери, а по-късно влиза в учителския лицей, като по-късно става помощник. Шуберт в никакъв случай не влиза в армията, защото растежът му е доста малък, а той самият наподобява малко по-едър от елементарното. През 1818 година става шеф на учителския лицей, само че тази кариера не е толкоз на сърце.
Ранното творчество на Шуберт може да се опише като брилянтно, въпреки и да липсва онази зрялост. Франц демонстрира истински решения и въпреки да има къси произведения, съумява да сътвори три симфонии, а по-късно да продължи да твори и музика по поемите на Гьоте. Особено усещане основава и обстоятелството, че за една календарна година, Шуберт ражда към 140 песни, което си е достижение. В един миг се търси даже контакт с Гьоте, като се изпращат направените песни, само че писателят по този начин и не дава отговор.
Шуберт има няколко казуса, музиката му е известна, само че не толкоз обичайната за времето си. Има поръчки от два театъра да сътвори опери, само че защото публиката още не го познава и никой не желае да рискува с млад композитор, залите остават съвсем празни. Съдбата се усмихва през 1821 година благодарение на другари, които стартират да оферират неговите песни на нещо като абонамент. Повечето продават нотните листа и разрешават на други да ги извършват. Най-големият триумф е, че хармоничното звучене на Шуберт ще отвори доста порти, в това число и на виенската аристокрация, която постоянно го наема, с цел да основава атмосферата за нощния живот.
Кратките мигове на благополучие, които този композитор е имал, скоро ще донесат нова неволя. Шуберт внезапно стопира да печели толкоз, колкото преди, приятелите му стартират да се дистанцират, а здравето се утежнява. Мнозина имат вяра, че по това време е бил болен от сифилис. В този интервал се раждат неповторими произведения за музиката като „ Wanderer Fantasy “ „ 8-ма симфония “ и „ Fierrabras “. Днес всеки един музикален критик може да остане безгласен, само че тогава няма никакво внимание. През 1824 година ще издаде и още три камерни произведения за струнен квартет, само че вниманието ще изчезне доста бързо.
За известно време се постанова да гладува, да се бори с унищожителна болест, принуждава се да преподава и все пак открива време да основава дуети за пиано. През 1826 година кандидатсва за шеф в учебното заведение, което е приключил – Stadtkonvikt и въпреки да е съвършен претендент, не съумява да заеме позицията. След няколко години оттегляне или изместване на вниманието, бедният Франц още веднъж се връща на сцената и още веднъж е считан за оня млад гений, който дава нещо друго и красиво на публиката.
Творецът, който дава душата и живота си за музика, има една последна и сполучлива година – 1828 година Тогава се ражда един от най-великите дуети за пиано „ Fantasy in F Minor “, ражда се „ Great Symphony “ и други сонати за пиано, които заплащат в действителност обичайно. Последният концерт на Шуберт е на 26 март 1828 година Историците настояват, че за него е било тъга да изкара целия, само че защото имал потребност от пари, не спирал да се бори. В последните си дни ще се реалокира при брат си, който да се грижи за него.
Със извоюваните пари от концерта, Шуберт съумява да си купи лично пиано, преди този момент не е имал опция. Шуберт умира на 19 ноември 1828 година В своя житейски път наподобява като човек, който не постоянно може да удовлетвори условията на публиката. Бетовен е прав за него, когато споделя, че Франц носи в себе си искра, която ще свети вечно в историята, единственият проблем е, че близо 2 века по-късно, Бетовен е бил прав и за още нещо – ще би трябвало време, с цел да бъде разпознат.
Двамата виенски композитори са били положителни другари и Франц Шуберт носи един от факелите на погребението на Бетовен. Връзката сред двамата е изключително мистична, Бетовен умира през 1827 година а Шуберт го следва една година по-късно и упорства да бъде заровен до своя другар. В първите години, когато Шуберт стартира да печели вниманието на публиката, продължава да се тормози, когато се среща с Бетовен по улиците. Техните разговори ще се водят от критиците през идващите 2 века, когато хора като Роберт Шуман, Йоханес Брамс и Хюго Волф стартират да творят.
