Чистота без кофи: как Япония поддържа улиците си без боклук
Ако сте пътували до Япония – или обмисляте това – евентуално сте чували: Как е допустимо улиците да са толкоз чисти, когато съвсем няма кошчета за отпадък?
В скорошна анкета на Японската национална туристическа организация (JNTO) точно неналичието на кошчета бе посочена от 22% от туристите като най-голямото логистично усложнение по време на престоя им в страната – пред даже езиковата преграда и пренаселените забележителности.
Културен табиет или дребна неуместна загадка?
Истината е, че в Япония не е признато да ядеш, до момента в който вървиш. Дори купени от автомат или магазин за хранителни артикули (комбини), храни като онигири, десерти или питиета се употребяват на място или вкъщи, а боклукът – изхвърля по-късно. Затова не е необичайно локалните да носят дребни торбички, в които прибират отпадъците си, до момента в който се приберат.
За западните туристи обаче – привикнали с удобството на кошчета на всеки ъгъл – това може да се трансформира в дребно, само че настойчиво неспокойствие. Да изминеш 20 000 крачки в Токио и да няма къде да изхвърлиш опаковката от сандвича си, да го държиш през целия ден в раницата си, може да не е по усета на всеки.
Опасности за елените в Нара и слънчеви кофи
В туристическия град Нара, фамозен с дивите си елени, неналичието на кошчета за отпадък се оказва въпрос на живот и гибел. След като животни стартират да гълтам оставени на земята боклуци и някои даже умират, локалната администрация трансформира курса. Появяват се кофи със слънчево зареждане и надписи „ Спасете елените “, сложени в натоварените региони.
Но съществува и друга, надалеч по-мрачна причина за оскъдното съществуване на публични кошчета в Япония.
През 1995 година членове на култа „ Аум Шинрикьо “ правят сериен атентат с токсичен газ зарин в метрото на Токио, убивайки 14 души и ранявайки хиляди. Един от последствията: всеобщо унищожаване на затворените железни кофи за отпадък от гарите и публични места, сменени – в случай че въобще – с транспарантни чували.
Оттогава предпазливостта остава. Японските управляващи наблюдават даже произшествия в чужбина – като атентатите в Мадрид през 2004 година, след които някои железопътни компании краткотрайно отстраняват даже транспарантните кофи.
Японците ценят чистотата и си сътрудничат като общество, с цел да я поддържат. Обществото просто е решило да измести тежестта от инфраструктурата към самостоятелната отговорност – и японците я одобряват. Рециклирането е строго контролирано, а в някои региони има над 20 категории боклуци, което в допълнение утежнява процеса по събиране.
И все пак… има решение
Туристите, които търсят решение на казуса с боклука, могат да се доверят на фурошики – обичайни японски части плат, които служат като опаковка за всичко – в това число и за боклуци. Те се продават във всеки сувенирен магазин и могат да се трансфорат в удобен и хубав спомен от пътуването.
Да носиш боклука си през целия ден в раницата може да наподобява необичайно. Но в Япония това е акт на почитание – към другите, към природата и към мястото, което посещаваш.
Кошчетата липсват – само че не и чистотата. А може би точно в това се крие една от тези дребни, неподозирани аргументи, заради които тази страна очарова милиони по света.
В скорошна анкета на Японската национална туристическа организация (JNTO) точно неналичието на кошчета бе посочена от 22% от туристите като най-голямото логистично усложнение по време на престоя им в страната – пред даже езиковата преграда и пренаселените забележителности.
Културен табиет или дребна неуместна загадка?
Истината е, че в Япония не е признато да ядеш, до момента в който вървиш. Дори купени от автомат или магазин за хранителни артикули (комбини), храни като онигири, десерти или питиета се употребяват на място или вкъщи, а боклукът – изхвърля по-късно. Затова не е необичайно локалните да носят дребни торбички, в които прибират отпадъците си, до момента в който се приберат.
За западните туристи обаче – привикнали с удобството на кошчета на всеки ъгъл – това може да се трансформира в дребно, само че настойчиво неспокойствие. Да изминеш 20 000 крачки в Токио и да няма къде да изхвърлиш опаковката от сандвича си, да го държиш през целия ден в раницата си, може да не е по усета на всеки.
Опасности за елените в Нара и слънчеви кофи
В туристическия град Нара, фамозен с дивите си елени, неналичието на кошчета за отпадък се оказва въпрос на живот и гибел. След като животни стартират да гълтам оставени на земята боклуци и някои даже умират, локалната администрация трансформира курса. Появяват се кофи със слънчево зареждане и надписи „ Спасете елените “, сложени в натоварените региони.
Но съществува и друга, надалеч по-мрачна причина за оскъдното съществуване на публични кошчета в Япония.
През 1995 година членове на култа „ Аум Шинрикьо “ правят сериен атентат с токсичен газ зарин в метрото на Токио, убивайки 14 души и ранявайки хиляди. Един от последствията: всеобщо унищожаване на затворените железни кофи за отпадък от гарите и публични места, сменени – в случай че въобще – с транспарантни чували.
Оттогава предпазливостта остава. Японските управляващи наблюдават даже произшествия в чужбина – като атентатите в Мадрид през 2004 година, след които някои железопътни компании краткотрайно отстраняват даже транспарантните кофи.
Японците ценят чистотата и си сътрудничат като общество, с цел да я поддържат. Обществото просто е решило да измести тежестта от инфраструктурата към самостоятелната отговорност – и японците я одобряват. Рециклирането е строго контролирано, а в някои региони има над 20 категории боклуци, което в допълнение утежнява процеса по събиране.
И все пак… има решение
Туристите, които търсят решение на казуса с боклука, могат да се доверят на фурошики – обичайни японски части плат, които служат като опаковка за всичко – в това число и за боклуци. Те се продават във всеки сувенирен магазин и могат да се трансфорат в удобен и хубав спомен от пътуването.
Да носиш боклука си през целия ден в раницата може да наподобява необичайно. Но в Япония това е акт на почитание – към другите, към природата и към мястото, което посещаваш.
Кошчетата липсват – само че не и чистотата. А може би точно в това се крие една от тези дребни, неподозирани аргументи, заради които тази страна очарова милиони по света.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ