Добре дошли в новия постамерикански световен безпорядък!
Ако сте любопитни да разберете по какъв начин ще наподобява един постамерикански свят, погледнете деликатно какво се случва през последните няколко дни и ще получите една много точна моментна фотография. Това написа колумнистът на Bloomberg Opinion Марк Чемпиън, отразяващ Европа, Русия и Близкия изток.
В Леванта тлеещата революция в Сирия се разгоря, като явно реформирана ислямистка терористична организация си върна северния град Алепо. Hayat Tahrir al-Sham, или HTS, изненада даже себе си от лекотата, с която силите на президента Башар ал-Асад в началото бяха изтласкани. Това стана допустимо, тъй като съдружниците на Асад - които през 2015 година, поеха овакантената от тогавашният президент на Съединени американски щати Барак Обама роля - откриха, че армиите им са изтощени от задължения другаде. Русия е затънала в Украйна; Иран и " Хизбулла " получиха нечовечен удар от Израел. HTS, подкрепена от Турция, избра подобаващия миг. Никой от тези играчи не изиска позволение от Съединени американски щати да работи. Дори Израел подцени съпротивата на Съединени американски щати против нахлуването му в Ливан и продължи войната в Газа. Администрацията на президента Джо Байдън даде да се разбере, че няма нищо общо с опозиционната акция в Сирия и няма интерес от нейното продължение. Теоретиците на конспирацията ще би трябвало да си намерят нов роман.
Междувременно в региона на Задкавказието, на повече от ден път с кола североизточно от Алепо, решението на държавното управление на Грузия да приключи кандидатурата си за присъединение към Европейския съюз изкара големи тълпи по улиците на столицата Тбилиси, които водят яростни улични борби със силите за битка с безредиците. Това се случва, тъй като макар че голямото болшинство от грузинците споделят, че желаят да се причислят към Европейски Съюз, настоящето им държавно управление съумя да резервира властта, като в същото време изостави пътя към Европейски Съюз. Това частично може да се дължи на изборни измами, в случай че изказванията на опозицията се окажат правилни. Но на първо място това се дължи на всеобщия боязън - насърчаван от самото държавно управление и бомбардировката на съветската агитация - че в случай че тази дребна страна се опита да направи това, което хората й желаят, ще свърши като Украйна. Руските танкове и войски към този момент са окупирали елементи от Грузия единствено на час път от столицата, тъй че това не е празна опасност.
По на запад, в Украйна, президентът Владимир Путин удвоява напъните си да завземе колкото се може повече територия и да понижи допустимо най-вече от потенциала на Киев за опозиция преди договарянията, които в този момент се чака да се проведат, откакто новоизбраният президент Доналд Тръмп влезе в Белия дом на 20 януари. Той прави това, тъй като Тръмп внася нещо ново в договарянията, а точно желанието си да приключи помощта на Съединени американски щати за защитата на Украйна.
Още малко по на запад, в Румъния, една ултрадясна, антизападна националистическа партия удвои своя дял от гласовете, с цел да стане втора на парламентарните избори с към 18%.
В Париж пък твърдо дясната и другарски настроена към Путин Марин Льо Пен заплаши да смъкна държавното управление там.
Най-важните мотори на всички тези развития са вътрешни. Такъв е даже казусът в Сирия, където неуспехът на Асад и неговите задгранични съдружници да възстановят стопанската система след затихването на борбите към 2019 година трансформира въпроса с възраждането на бунтовниците - които всъщност съставляват сунитското болшинство в страната против подкрепяното от Асад алауитско малцинство - във въпрос на по кое време, не на в случай че.
Това са тласъците, които идват извън. Има обаче една обща нишка, която минава даже от антисистемното придвижване MAGA на Тръмп в Съединени американски щати до Сирия и това е възходящият шовинизъм, до момента в който остарелият, доминиран от Съединени американски щати " демократичен " ред, се разпада.
Не се преструвам, че знам по какъв начин ще се развие всичко това. Дори не мога да бъда сигурен дали свободата на суверенните страни да преследват хипотетичните си ползи без намесата на Съединени американски щати ще се окаже по-добра или по-лоша от това, което беше преди. Спомнете си Студената война - когато светът се раздели на враждебни лагери и беше податлив към прокси войни - и последвалия еднополюсен " миг ", както писа Вашингтон, изборно натрапен и постоянно нарушаващ по този начин наречения учреден на правила международен ред, който наложи на другите.
" Pax Americana " в никакъв случай не е донесъл международен мир или правдивост. Това, което е несъмнено обаче, е, че в бъдеще ще има ужас, неустановеност и неправда. Там, където до неотдавна имахме - в по-голямата си част - единствено една огромна мощ, злоупотребяваща с власт, с цел да се наложи, в този момент ще имаме доста. Русия, да вземем за пример, има хипотетичен народен интерес да господства или погълне своите съседи, без значение дали това са балтийските страни, Беларус, Грузия, Молдова, Казахстан, Украйна или Балканите, както и да резервира единствената си средиземноморска военноморска база, която е на сирийския бряг. Турция счита, че е заинтригувана да отстрани кюрдските бойци от сирийската страна на границата си и сунитските съдружници да ръководят Дамаск. Междувременно Иран има хипотетичен интерес да резервира Асад и алевитите - етнически арабска шиити - под сирийски надзор и по този метод да сътвори другарски кулоар, през който да доставя " Хизбулла " в Ливан. Израел, несъмнено, има мощен тласък да предотврати това, макар че, колкото и да е необичайно, той също не желае коренен сунитски режим в Дамаск.
Засега опозицията против Съединени американски щати сплоти доста от новите националисти, тъй като те са ревизионисти, недоволни от своите граници и настоящия баланс на силите (или в тази ситуация на Тръмп, от комерсиалния баланс). Но махнете Съединени американски щати, както всъщност се случи, откакто президентските избори на 5 ноември отстраниха администрацията на Байдън от играта и техните ползи ще се сблъскат.
Не е наложително на всички места да има войни. Иран, Русия и Турция договарят за отбягване на пряк спор между тях в Сирия, като в това време преследват своите националистически цели. И въпреки всичко съвсем всеки огромен боен спор ще има резултат върху други, както сподели опортюнистичният ход на подвластната от Турция HTS в Сирия предишния уикенд. Докато не се появи някакъв нов международен ред, опасността от експлоадирането на районна или даже световна война постоянно ще съществува.
В Леванта тлеещата революция в Сирия се разгоря, като явно реформирана ислямистка терористична организация си върна северния град Алепо. Hayat Tahrir al-Sham, или HTS, изненада даже себе си от лекотата, с която силите на президента Башар ал-Асад в началото бяха изтласкани. Това стана допустимо, тъй като съдружниците на Асад - които през 2015 година, поеха овакантената от тогавашният президент на Съединени американски щати Барак Обама роля - откриха, че армиите им са изтощени от задължения другаде. Русия е затънала в Украйна; Иран и " Хизбулла " получиха нечовечен удар от Израел. HTS, подкрепена от Турция, избра подобаващия миг. Никой от тези играчи не изиска позволение от Съединени американски щати да работи. Дори Израел подцени съпротивата на Съединени американски щати против нахлуването му в Ливан и продължи войната в Газа. Администрацията на президента Джо Байдън даде да се разбере, че няма нищо общо с опозиционната акция в Сирия и няма интерес от нейното продължение. Теоретиците на конспирацията ще би трябвало да си намерят нов роман.
Междувременно в региона на Задкавказието, на повече от ден път с кола североизточно от Алепо, решението на държавното управление на Грузия да приключи кандидатурата си за присъединение към Европейския съюз изкара големи тълпи по улиците на столицата Тбилиси, които водят яростни улични борби със силите за битка с безредиците. Това се случва, тъй като макар че голямото болшинство от грузинците споделят, че желаят да се причислят към Европейски Съюз, настоящето им държавно управление съумя да резервира властта, като в същото време изостави пътя към Европейски Съюз. Това частично може да се дължи на изборни измами, в случай че изказванията на опозицията се окажат правилни. Но на първо място това се дължи на всеобщия боязън - насърчаван от самото държавно управление и бомбардировката на съветската агитация - че в случай че тази дребна страна се опита да направи това, което хората й желаят, ще свърши като Украйна. Руските танкове и войски към този момент са окупирали елементи от Грузия единствено на час път от столицата, тъй че това не е празна опасност.
По на запад, в Украйна, президентът Владимир Путин удвоява напъните си да завземе колкото се може повече територия и да понижи допустимо най-вече от потенциала на Киев за опозиция преди договарянията, които в този момент се чака да се проведат, откакто новоизбраният президент Доналд Тръмп влезе в Белия дом на 20 януари. Той прави това, тъй като Тръмп внася нещо ново в договарянията, а точно желанието си да приключи помощта на Съединени американски щати за защитата на Украйна.
Още малко по на запад, в Румъния, една ултрадясна, антизападна националистическа партия удвои своя дял от гласовете, с цел да стане втора на парламентарните избори с към 18%.
В Париж пък твърдо дясната и другарски настроена към Путин Марин Льо Пен заплаши да смъкна държавното управление там.
Най-важните мотори на всички тези развития са вътрешни. Такъв е даже казусът в Сирия, където неуспехът на Асад и неговите задгранични съдружници да възстановят стопанската система след затихването на борбите към 2019 година трансформира въпроса с възраждането на бунтовниците - които всъщност съставляват сунитското болшинство в страната против подкрепяното от Асад алауитско малцинство - във въпрос на по кое време, не на в случай че.
Това са тласъците, които идват извън. Има обаче една обща нишка, която минава даже от антисистемното придвижване MAGA на Тръмп в Съединени американски щати до Сирия и това е възходящият шовинизъм, до момента в който остарелият, доминиран от Съединени американски щати " демократичен " ред, се разпада.
Не се преструвам, че знам по какъв начин ще се развие всичко това. Дори не мога да бъда сигурен дали свободата на суверенните страни да преследват хипотетичните си ползи без намесата на Съединени американски щати ще се окаже по-добра или по-лоша от това, което беше преди. Спомнете си Студената война - когато светът се раздели на враждебни лагери и беше податлив към прокси войни - и последвалия еднополюсен " миг ", както писа Вашингтон, изборно натрапен и постоянно нарушаващ по този начин наречения учреден на правила международен ред, който наложи на другите.
" Pax Americana " в никакъв случай не е донесъл международен мир или правдивост. Това, което е несъмнено обаче, е, че в бъдеще ще има ужас, неустановеност и неправда. Там, където до неотдавна имахме - в по-голямата си част - единствено една огромна мощ, злоупотребяваща с власт, с цел да се наложи, в този момент ще имаме доста. Русия, да вземем за пример, има хипотетичен народен интерес да господства или погълне своите съседи, без значение дали това са балтийските страни, Беларус, Грузия, Молдова, Казахстан, Украйна или Балканите, както и да резервира единствената си средиземноморска военноморска база, която е на сирийския бряг. Турция счита, че е заинтригувана да отстрани кюрдските бойци от сирийската страна на границата си и сунитските съдружници да ръководят Дамаск. Междувременно Иран има хипотетичен интерес да резервира Асад и алевитите - етнически арабска шиити - под сирийски надзор и по този метод да сътвори другарски кулоар, през който да доставя " Хизбулла " в Ливан. Израел, несъмнено, има мощен тласък да предотврати това, макар че, колкото и да е необичайно, той също не желае коренен сунитски режим в Дамаск.
Засега опозицията против Съединени американски щати сплоти доста от новите националисти, тъй като те са ревизионисти, недоволни от своите граници и настоящия баланс на силите (или в тази ситуация на Тръмп, от комерсиалния баланс). Но махнете Съединени американски щати, както всъщност се случи, откакто президентските избори на 5 ноември отстраниха администрацията на Байдън от играта и техните ползи ще се сблъскат.
Не е наложително на всички места да има войни. Иран, Русия и Турция договарят за отбягване на пряк спор между тях в Сирия, като в това време преследват своите националистически цели. И въпреки всичко съвсем всеки огромен боен спор ще има резултат върху други, както сподели опортюнистичният ход на подвластната от Турция HTS в Сирия предишния уикенд. Докато не се появи някакъв нов международен ред, опасността от експлоадирането на районна или даже световна война постоянно ще съществува.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ