браво ура! Уау! (Meh.)
Ако сте ходили на шоу на Бродуей почти от края на администрацията на Клинтън, обзалагам се, че знам по какъв начин свърши: Вие се изправихте и ръкопляскахте, дружно с останалата аудитория. Колкото и обикновено да наподобява това в този момент, повсеместното разпространяване на овациите е относително скорошно развиване.
В старите дни на американския спектакъл, 50-те години на предишния век и преди, даже мегазвезди като Етел Мерман не получаваше постоянно аплодисменти. Ако публиката се наслаждаваше на зрелище, те приветстваха седнали. Ако членовете на публиката изключително се любуваха на зрелище, те приветстваха малко по-дълго, като може би също по този начин подвигнаха ръцете си по-високо във въздуха и издадоха един или три крясъци. Аплодисментите означаваха, че едно показване е в действителност необикновено. Още през 80-те години, когато живях в Ню Йорк за известно време, те не бяха даденост. Изглежда, че са почнали същински, най-малко на Бродуей, през 90-те години. По...
Прочетете целия текст »
