Ако си дете на 90-те в България, ще си спомниш тези незабравими игри
Ако сте дете на 90-те години в България, значи сте хванали " Златната епоха " на същинските игри — тези на улицата, в квартала, сред блоковете и къщите, на двора при баба и дядо, с ожулени колене, прашни обувки, доста смях, доста смях, свобода и " може ли още единствено 5 минути ".
Ако обичате спомените и гледате към детското минало с носталгия, идващите редове са за вас.
Събрахме някои от най-любимите игри на българските деца през 90-те и по нещо за всяка.
♦ Дама
Участници: Неограничен брой
Правила: Първият би трябвало да хвърли камъчето на полето с номер 1, след което би трябвало да скача на един крайник, като стъпва във всяко поле, а там, където са две – с двата крайници. В последното поле се обръща и потегля назад, като на връщане се стопира преди квадратчето, в което е камъчето и до момента в който е на „ сакат крайник “, би трябвало да се наведе и да го вдигне. После се връща до началото и продължава с номер 2. Ако сбърка (настъпи линия или стъпи с два крайници там, където би трябвало да е на един), започва идващият състезател.
Най-важно: Балансът е всичко! И внимавай да не бутнеш песъчето отвън полето.
♦ Криеница
Какво съставлява: Едно дете брои с лице към стена или дърво ( " 1, 2, 3… 20, без никой да се крие! " ), а другите се крият. После би трябвало да бъдат открити от " брояча " и „ заковавани “ назад на същото място.
Най-важното: Ако някой стигне до " стената " и извика " Пу за мене ", без да бъде стигнат, спасява себе си, а в случай че каже " КЪР за всички! ", всички се избавят. Който бъде заловен финален той брои, а в случай че всички " се заплюят ", брои още веднъж същото дете. Ако някой прекомерно дълго не се появява, има и " царски път до 10 " или " колбас, спри си там " и " суджук, бързо тук ".
iStock/Getty Images
♦ Стражари и апаши
Участници: Четен брой девойки и момчета
Правила: Децата се разделят на два тима. Едните са стражари, а другите апаши. Стражарите броят до 10, а апашите се крият. След това стражарите гонят, а апашите бягат. Когато ги заловен, споделят: “Стражарска марка взрив щемпел, от днеска ставаш мой другар ”. И по този начин той става жандарм.
Най-важно: Апашите могат да се избавят или да освобождават другарчетата си от пандиза, в случай че допрян стената и извикат " независимост! "
♦ На ластик
Какво съставлява: Трябва дълъг ластик и най-малко трима играчи. Двама го държат към краката си, а третият скача по избрани „ фигури “ и темп - ниско, на колене, на кръста…
Най-важно: Има си равнища на компликация и даже песни за всяка композиция! ( " Аката баката, чуката бе. Ондир пондир, до ми ре. Кики рики, романтики. Фльорц! ", " Ем-а е-със-а е-със-а о пи-пи-а. Други разновидности на български са: Ема есаса, есаса опипия. Ема есаса, есаса олимпия ", " До, ре, ре – хайде на море! Ми, ми, ми – тръгваме сами. Фа, сол, ла – бързо тук ела! Си, до, си – топката носи! Ла, ла, ла – лодка със весла! Сол, сол, сол – лепнем ний от сол! Фа, ми, ре – доста е добре! До, до … отново чак до мрак " ).
iStock/Getty Images
♦ Футбол с пластмасова топка
Какво съставлява: Класика! Играе се в учебния двор, на улицата, с два камъка за врата и топка от пазара (обикновено някакъв на ниска цена вид, леко крива).
Най-важно: Да не се счупи прозорец или удари кола.
♦ Прескочи кобила
Какво съставлява: Едно дете застава на четири крайници, а другите скачат над него. После се сменят.
Най-важно: Колкото по-добре се огънеш, толкоз по-лесно за другите — само че и по-болезнено за теб, в случай че си изпод.
♦ Кральо-портальо, дай ми царска щерка
Какво съставлява: Две деца вършат „ врата “ с вдигнати нагоре ръце, а другите минават под нея, до момента в който се пее. В края се „ улавя “ дете, което избира от кой цар да бъде. Накрая двата тима се дърпат като на въже.
Най-важно: Това е нещо сред игра и театър. Винаги е имало драма.
iStock/Getty Images
♦ Народна топка
Участници: Неограничен брой
Правила: Играчите се разделят на два тима и всеки има собствен консул, който хвърля топката и се стреми да уцели състезател от противниковия тим. Ако член от противниковия тим хване топката, тя остава при тях и те имат правото да целят другия тим. Ако топката се хване, има право да се избави и към този момент излязъл състезател.
iStock/Getty Images
♦ Фунийки
Участници: Играта е най-вече за момчета. Всяко дете има пластмасова или различен тип тръбичка.
Правила: Момчетата си вършат хартиени фунийки, или могат да се нарекат още „ стрелички ”, авансово. За задачата може да се употребяват листите от списания или гланцова хартия. Навиват ги по този начин, че да станат като стрелички, само че начело не би трябвало да има дупка, другояче няма да се излетят. „ Стреличките “ не трябва да имат нищо твърдо първоначално, с цел да са безвредни. Участниците се събират и отиват в регион, в който има къде да се скриеш. Разделят се на два тима и стартират да се обстрелват. Който бъде „ уцелен “, изгаря. Така се играе, до момента в който единият тим изгуби всичките си членове.
♦ Игрите на „ Сега “ и „ Денди “
Какво съставлява: Домашни електронни конзоли със суперпопулярни игри като Super Mario, Tank, Duck Hunt (с револвер!), Mortal Kombat.
Най-важно: Касетката не потегля? Няма проблем — духни я, постави я отново и почвай!
iStock/Getty Images
♦ Тамагочи и тетрис
Какво съставлява: Тамагочито - цифрово животинче - да се храни, да му се чисти и да се обича. Тетрисът — мини електронна игричка с падащи фигурки.
Най-важно: Който има тамагочи, има отговорности. А тетрис — за ликвидиране на скуката в учебно заведение или горещите следобеди от 2 до 4.
Вероятно в случай че сте дете на 90-те, помните и миришещите листчета, които се събираха под строй и в албуми, най-много от девойките. Цветни, лъскави, от време на време с брокат или с картинки на мече, зайче, нимфа, сърчица, сладоледчета, плодчета… Имаше и с 3D резултат (гледаш от друг ъгъл – картинката се сменя!) Най-важното - миришеха! На ягода, дъвка, ванилия, грозде, даже парфюмчета. Някои бяха напълно мънички, други – цели А5 листове. Колекционирането на миришещи листчета беше не просто занимание — това беше страст, връзка, и нещо като обществена валута в учебно заведение.
Вероятно помните и лепнките от дъвки " Турбо ", кецовете с въздух, касетофоните и навиване на лентата с молив, уокмените...
Няма нищо по-сладко от загатна за прашните летни вечери, мирис на липи, филия с лютеница и сирене, ожулени колене, " Лека нощ, деца " и смях, който ехти сред панелките или къщите на село. Това не беше просто детство, това си беше цяла магия.
iStock/Getty Images
Ако обичате спомените и гледате към детското минало с носталгия, идващите редове са за вас.
Събрахме някои от най-любимите игри на българските деца през 90-те и по нещо за всяка.
♦ Дама
Участници: Неограничен брой
Правила: Първият би трябвало да хвърли камъчето на полето с номер 1, след което би трябвало да скача на един крайник, като стъпва във всяко поле, а там, където са две – с двата крайници. В последното поле се обръща и потегля назад, като на връщане се стопира преди квадратчето, в което е камъчето и до момента в който е на „ сакат крайник “, би трябвало да се наведе и да го вдигне. После се връща до началото и продължава с номер 2. Ако сбърка (настъпи линия или стъпи с два крайници там, където би трябвало да е на един), започва идващият състезател.
Най-важно: Балансът е всичко! И внимавай да не бутнеш песъчето отвън полето.
♦ Криеница
Какво съставлява: Едно дете брои с лице към стена или дърво ( " 1, 2, 3… 20, без никой да се крие! " ), а другите се крият. После би трябвало да бъдат открити от " брояча " и „ заковавани “ назад на същото място.
Най-важното: Ако някой стигне до " стената " и извика " Пу за мене ", без да бъде стигнат, спасява себе си, а в случай че каже " КЪР за всички! ", всички се избавят. Който бъде заловен финален той брои, а в случай че всички " се заплюят ", брои още веднъж същото дете. Ако някой прекомерно дълго не се появява, има и " царски път до 10 " или " колбас, спри си там " и " суджук, бързо тук ".
iStock/Getty Images ♦ Стражари и апаши
Участници: Четен брой девойки и момчета
Правила: Децата се разделят на два тима. Едните са стражари, а другите апаши. Стражарите броят до 10, а апашите се крият. След това стражарите гонят, а апашите бягат. Когато ги заловен, споделят: “Стражарска марка взрив щемпел, от днеска ставаш мой другар ”. И по този начин той става жандарм.
Най-важно: Апашите могат да се избавят или да освобождават другарчетата си от пандиза, в случай че допрян стената и извикат " независимост! "
♦ На ластик
Какво съставлява: Трябва дълъг ластик и най-малко трима играчи. Двама го държат към краката си, а третият скача по избрани „ фигури “ и темп - ниско, на колене, на кръста…
Най-важно: Има си равнища на компликация и даже песни за всяка композиция! ( " Аката баката, чуката бе. Ондир пондир, до ми ре. Кики рики, романтики. Фльорц! ", " Ем-а е-със-а е-със-а о пи-пи-а. Други разновидности на български са: Ема есаса, есаса опипия. Ема есаса, есаса олимпия ", " До, ре, ре – хайде на море! Ми, ми, ми – тръгваме сами. Фа, сол, ла – бързо тук ела! Си, до, си – топката носи! Ла, ла, ла – лодка със весла! Сол, сол, сол – лепнем ний от сол! Фа, ми, ре – доста е добре! До, до … отново чак до мрак " ).
iStock/Getty Images ♦ Футбол с пластмасова топка
Какво съставлява: Класика! Играе се в учебния двор, на улицата, с два камъка за врата и топка от пазара (обикновено някакъв на ниска цена вид, леко крива).
Най-важно: Да не се счупи прозорец или удари кола.
♦ Прескочи кобила
Какво съставлява: Едно дете застава на четири крайници, а другите скачат над него. После се сменят.
Най-важно: Колкото по-добре се огънеш, толкоз по-лесно за другите — само че и по-болезнено за теб, в случай че си изпод.
♦ Кральо-портальо, дай ми царска щерка
Какво съставлява: Две деца вършат „ врата “ с вдигнати нагоре ръце, а другите минават под нея, до момента в който се пее. В края се „ улавя “ дете, което избира от кой цар да бъде. Накрая двата тима се дърпат като на въже.
Най-важно: Това е нещо сред игра и театър. Винаги е имало драма.
iStock/Getty Images ♦ Народна топка
Участници: Неограничен брой
Правила: Играчите се разделят на два тима и всеки има собствен консул, който хвърля топката и се стреми да уцели състезател от противниковия тим. Ако член от противниковия тим хване топката, тя остава при тях и те имат правото да целят другия тим. Ако топката се хване, има право да се избави и към този момент излязъл състезател.
iStock/Getty Images ♦ Фунийки
Участници: Играта е най-вече за момчета. Всяко дете има пластмасова или различен тип тръбичка.
Правила: Момчетата си вършат хартиени фунийки, или могат да се нарекат още „ стрелички ”, авансово. За задачата може да се употребяват листите от списания или гланцова хартия. Навиват ги по този начин, че да станат като стрелички, само че начело не би трябвало да има дупка, другояче няма да се излетят. „ Стреличките “ не трябва да имат нищо твърдо първоначално, с цел да са безвредни. Участниците се събират и отиват в регион, в който има къде да се скриеш. Разделят се на два тима и стартират да се обстрелват. Който бъде „ уцелен “, изгаря. Така се играе, до момента в който единият тим изгуби всичките си членове.
♦ Игрите на „ Сега “ и „ Денди “
Какво съставлява: Домашни електронни конзоли със суперпопулярни игри като Super Mario, Tank, Duck Hunt (с револвер!), Mortal Kombat.
Най-важно: Касетката не потегля? Няма проблем — духни я, постави я отново и почвай!
iStock/Getty Images ♦ Тамагочи и тетрис
Какво съставлява: Тамагочито - цифрово животинче - да се храни, да му се чисти и да се обича. Тетрисът — мини електронна игричка с падащи фигурки.
Най-важно: Който има тамагочи, има отговорности. А тетрис — за ликвидиране на скуката в учебно заведение или горещите следобеди от 2 до 4.
Вероятно в случай че сте дете на 90-те, помните и миришещите листчета, които се събираха под строй и в албуми, най-много от девойките. Цветни, лъскави, от време на време с брокат или с картинки на мече, зайче, нимфа, сърчица, сладоледчета, плодчета… Имаше и с 3D резултат (гледаш от друг ъгъл – картинката се сменя!) Най-важното - миришеха! На ягода, дъвка, ванилия, грозде, даже парфюмчета. Някои бяха напълно мънички, други – цели А5 листове. Колекционирането на миришещи листчета беше не просто занимание — това беше страст, връзка, и нещо като обществена валута в учебно заведение.
Вероятно помните и лепнките от дъвки " Турбо ", кецовете с въздух, касетофоните и навиване на лентата с молив, уокмените...
Няма нищо по-сладко от загатна за прашните летни вечери, мирис на липи, филия с лютеница и сирене, ожулени колене, " Лека нощ, деца " и смях, който ехти сред панелките или къщите на село. Това не беше просто детство, това си беше цяла магия.
iStock/Getty Images Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ