Ако Стар Трек ни е научил на нещо, то това

Ако Стар Трек ни е научил на нещо, то това е, че пътуването във времето не е просто приказен трик – това е тестване.И в епизода на истинския сериал „ Всички наши вчерашни “, това тестване не просто тества героите, той ги разрушава.Влезте в Зарабет, навечерието на Ледниковата ера на Сарпейдон, чието снежно заточение се трансформира в един от най-привлекателните, човечни моменти. Докато Кърк се заплита в непряк поход с карта за библиотеката към 17-ти век, пътуването на Спок и Маккой – безусловно и прочувствено – е това, което се прорязва до сърцевината и Зарабет е тази, която възпламенява мача.Зарабет не е общоприетата госпожица в неволя. Играна с мъчителна накърнимост от Мариета Хартли (да, същата актриса, която по-късно взе участие във всички тези реклами на Polaroid с Джеймс Гарнър), Зарабет е трагичен  тип – жена, изоставена не от географията, а от времето.Тя е хвърлена 5000 години в ледниковото минало на планетата си като наказване за политическите закононарушения на фамилията ѝ, оставена с малко повече от камина, кожи и избледняваща вяра.Нейната покруса не е единствено изолацията, а неналичието на каквато и да е опция. Тя не чака избавление. Тя към този момент е приела, че ще почине сама.Когато Спок и Маккой се объркат в нейния свят, това не е просто среща – това е прочувствена експлозия. Студът не е това, което влиза под кожата на Спок, а самото минало.Защото в тази епоха, заключена с лед, деликатно настроената логичност на Спок стартира да се топи. Буквално.Благодарение на малко темпорална регресия (нахално кимване на еволюционната психология), вулканската умереност на Спок се разплита, разкривайки по-стара, по-дива страна – емотивна, импулсивна И ето къде се намесва Зарабет: освен като сантиментален интерес, само че като огледало за това какъв би могъл да бъде Спок,ако пусне яката на логиката.Връзката им е бърза, само че не плитка. Родено е от взаимната самотност, споделено заточение на душата. Зарабет вижда нежността под стоманата на Спок, до момента в който Спок вижда индивида, който можеше да бъде без Звездния флот, без вулканската традиция да притиска раменете му като тежестта на двоична звезда. За една гореща минута – а ние приказваме за гореща Ледената ера – той обмисля да остане. Това е най-близкото, до което се приближава до избора на възприятието пред дълга в цялата серия.Но тогава Маккой, постоянно прочувственият компас, го приканва. Той упреква Зарабет в операция, в прегъване на истината за компания, а конфликта изгаря мъглата. Разхвърляно и сърцераздирателно е, както постоянно е *Трек* в най-хубавия си тип. Това, което е толкоз удивително тук, е по какъв начин шоуто не злодейства Зарабет. Тя * наистина* повярва на това, което им сподели. Надеждата ѝ просто беше изкривена от години студена самотност. Тя не излъга, с цел да задържи Спок – просто не можеше да си показа различен край.Това е същинската покруса. Не че Зарабет умира сама (което прави отвън екрана хиляди години преди да се роди Федерацията), само че че искрата сред нея и Спок в никакъв случай не е имала късмет за битка. Беше обречено от последователност. И в предаване, където технологията рутинно пробива дупки във времето, най-модерният транспортен съд в галактиката към момента не може да избави нито едно сърце от разтрошаване.Зарабет може да се появи единствено в един епизод, само че въздействието ѝ е сеизмично. Тя разрушава бронята на най-емоционално потиснатия офицер на Звездния флот и ни припомня, че самотата е естествена мощ – като гравитацията, като Епизодът приключва не с резолюция, а с безшумно опустошаване. Спок, противоположното на Ентърпрайз, не прави поетично восък. Той просто декларира, с това изсъхнало вулканско достолепие, че се е върнал в сегашното във всеки смисъл. ” И ти му вярваш. Но също по този начин знаете, че част от него към момента е в пещерата, със Зарабет, размразявайки се.