Ако спра да правя музика, това трябва да алармира близките

„ Ако спра да върша музика, това би трябвало да сигнализира околните ми, че нещо не е наред “, споделя с усмивка, само че и изцяло съществено моята събеседничка. Тя е единствено на 19, само че към този момент е написала десетки песни, мечтае за личен албум и упорства, че за уязвимостта и нежността също има място на различната сцена.

Яна Костадинова, позната като Яничка Нуши, дебютира с песента „ 43 “. Парчето е интимна и решителна изповед, която трансформира контузията в изкуство.

Говорим за фантазиите, за природата на дебюта, за музиката като избавление. Тя има зелени очи, благозвучен глас и мощно наличие. Ясно е – родена е да бъде на сцена.

„ По-голямата част от текста съм написала, когато съм била на 14, по отношение на някои доста персонални за мен прекарвания “, споделя тя. „ Преди да излезе песента го имаше това чувство – че си оголваш душата пред целия свят. И почтено казано, този въпрос доста ме гложди, даже и в този момент по време на това изявление, до каква степен е окей да разкрия от себе си, кое е в границите на уместното и кое би било прекомерно. “

Яничка споделя, че най-силно я е трогнала реакцията на слушателите – освен тъй като е била позитивна, а тъй като е пристигнала от хора на всякаква възраст. „ Още повече ме впечатли, че някак си оцениха това, което сме създали. Това ми даде вяра да не преставам. “

Парчето към този момент направи мощно усещане и с клипа си. Режисьор е Камен Панайотов, оператор – Сара Морфова. Снимали са два дни – с най-малък бюджет, само че с голям възторг и хъс. „ Толкова съм им признателна, в случай че не беше екипът, в случай че не ме бяха обгрижвали с такава тактичност, нямаше да мога да мина през това “, споделя тя.

Първите си текстове написа още в трети или четвърти клас, постоянно на български. „ Имам възприятието, че посланието става по-силно. Не знам. Има нещо такова. “ В седми клас се появява и китарата, само че при нея думите и музиката постоянно идват дружно.

„ В трети клас са ме вълнували разнообразни неща, не съм писала за болките си – сигурно не по този метод. Но влечението към това да показвам нещо постоянно е било там. От дребна издувам главите на всички – експортирам представления, пея, танцувам. Никой не може да ме спре. “