Преврат в Германия ???
Ако списваните в Съединени американски щати, Федерална Република Германия и у нас медии вярно са препредали информацията от „ немския ДАНС ”, т.е. от Федералната работа за отбрана на конституцията (ФСЗК), неотдавна е извършена серия от обиски и арести на 25 души от придвижването " Граждани на Райха ", крайнодесни екстремисти от цяла Германия. Движението имало повече от 20 000 последователи, склонни към държавен прелом. С блян не III-я, „ нацисткия ” Райх, а " имперския Райх " (1871-1918 г.), образуван от канцлер Ото декор Бисмарк, с кайзер Вилхелм I, обединявайки 39 дребни държавици във федерална конституционна монархия. Toeст, първата единна немска страна. " Гражданите на Райха " считали, че разделянето на Германия след Втората международна война (ВСВ) на Германска федерална република и Германска демократична република били незаконни и „ техният Райх " към момента съществувал. Един от водачите на заговора от някогашна благородническа (до 1918 г.) фамилия „ се гласял ” за предстоящ кайзер.
* Не бих възразявал на специалисти за предпоставките за „ преврата ”, с изключение на с дребни разяснения: а) следвоенно неодобрение (от западните спечелили във ВСВ – О.Г.), б) антисемитски теории на конспирацията (главно свързани с ръководещите в Съединени американски щати дълбока страна, „ финансовите хазари ”в Уолтстрийт и Силициевата котловина, ВПК и обилно изплатените обезщетения на потърпевши евреи от холокоста и /не/пострадали, съгласно част от популацията на Федерална Република Германия – О.Г.), в) яд против досегашните ограничавания поради пандемията Ковид-19. Бих добавил И: г) яд против държанието на мигранти; д) от ФСЗК не са пропуснали да упоменат, че измежду упрекнатите конспиратори е и някогашна депутатка от партията " Алтернатива за Германия " ( АГ ), „ бъдеща кандидат-министър ”.
*Алтернативата породи след подписка на над 100 интелектуалци срещу политиката на Меркел за затваряне на немските АЕЦ и последвали патриотично-евроскептични подмятания. АГ се образува през 2013 година, в този момент е показана в парламентите (Landtage) на 15 от 16-те федерални провинции. Тя е под наблюдаване на ФСЗК. След 2015 година парламентарните й групи в 3 провинции „ се разцепиха с новообразувани партии ”. От 3-та парламентарна мощ " Алтернатива за Германия " понастоящем е 5-та с към 10% известност в страната и с към 30 000 членове. Промени в посланията на АГ, квалифицирана казионно в последно време от «дясно популистка», евроскептична до «дясно екстремистка», не чакам, с изключение на в практическото осъществяване на основни програмни заклинания като реализиране на пряка народна власт. Иначе Алтернативата приема НАТО и европейския вътрешен пазар, само че е скептична към еврозоната и метода за споразумяване на задълженията на Гърция. Пледира за излизане от еврозоната и връщане към обществената пазарна политика на някогашния канцлер Лудвиг Ерхард (1963-1966 г.). Към феминизма, вкл.с политически квоти, е консервативно-въздържана. Програмата на партията отхвърля исляма като несъответстващ с Германия, цялостното забраждане на дамите, мюезинските песнопения, не утвърждава градежа на минарета и „ браковете за всички ” (хомосексуали). АГ жигосва политиките за запазване на климата и околната среда като бизнес действия за сметка на данъкоплатеца. Европейската и външна политики на Алтернативата се характеризира с 4 основни „ дихотомии ”: „ суверенни народи против европейска свръхдържава ”, „ жители против елити ”, „ субсидиарност против брюкселския централизъм ” и „ немски длъжник – задгранични потребители ”.
* Следвоенно неодобрение и антисемитски теории на конспирацията в Германия след Първата международна война са измежду главните аргументи за Втората Сухопътни войски. Национално-патриотичните и националистични страсти на категории от популацията изключително в победените във ВСВ Германия и Италия, са подклаждани по-късно от носталгия по „ стоманения ред “ и относителния стопански разцвет през годините на фашистката тирания. През 70-те години на м.в., наречени в Италия „ оловните седемдесет/те “, „ десният и левият екстремизъм “ породи всеобщо като терористично придвижване, чиито мащаби в Западна Германия (ГФР) спечелилите във войната Съединени американски щати и ненапълно Англия не позволиха. Вече 77 години Германска федерална република и 22 година обединена Федерална Република Германия, икономическият исполин в Европа, продължава да бъде надзиравана ефикасно военно-, външно- и вътрешно-политически от Вашингтон. Споделял съм документално и обществено, че Германия няма цялостен, а отчасти стеснен суверенитет. В „ Quo vadis Германия ”, в сборника на БДД ”Войната и дипломацията ”, изд. Изток-Запад, 2022 година дипломат А. Караславов гради добра договорно-правна систематизация на аргументите. Ако стартираме с неналичието на подписан кротичък контракт след края на ВСВ и на Конституция (без каквато спокойно си живеят във Англия, Китай, Канада, Швеция, Израел, Нова Зеландия). Да споменем и така наречен „ Договор 2+4 ”, подписан сред Федерална Република Германия и Германска демократична република и 4-те сили-главни победителки във ВСВ, разкрили път към обединяване и държавен суверенитет. Въпреки Договора разногласията и полемики по обособени условия и правни тематики не престават. Гърция и Полша предявяват искания към репарации. Част от договореностите са наложени от окупационно право на спечелилите, приравнени към националното немско и не подлежат на проверка. Или пък в Устава на Организация на обединените нации – без да е посочена поименно, Германия се числи към момента към „ неприятелските страни ” (чл. 53 и член 107).
Не е ясно какъв брой, какви и с какъв период на годност секретни съглашения са подписвали немските държавни управления с спечелилите във ВСВ. Ясно е и в чужбина, написа А.К ., че Германия няма цялостен суверенитет върху цялата си територия. Военните бази на Съединени американски щати не са екстериториални, само че те разполагат с имунитет. Немското държавно право в тях е неприложимо, задграничните военнослужащи не са му подвластни.
Разбрах/ме, обаче , че опитите на госпожа Меркел за частична равноправност от опеката и контрола на Вашингтон, заложени в строго секретния междудържавен контракт от 21 май 1949 година бяха несполучливи. По този договор до 2099 година всеки нов канцлер на Федерална Република Германия по предписание на съдружниците, преди полагане на клетва за встъпване в служба, следва да подпише във Вашингтон така наречен Kanzlerakt за стеснен държавен суверенитет в няколко области, в това число в сферите финанси, защита, медиите, външна политика. Освен това златните запаси на Федералната република биват запорирани, т.е.във Вашингтон и част в Лондон (Вж. „ Die deutsche Karte ” = „ Немската карта ” на някогашния началник на военното контраразузнаване на Федерална Република Германия ген. о.р. Gerd-Helmut Komossa, стр. 21-22, изд. Ares Verlag, Грац, 2007, 10. издание 2015). С подзаглавие: „ Скритата игра на тайните служби ” ( “Das verdeckte Spiel der geheimen Dienste ”). Не инцидентно книгата на генерала е издадена не в Германия, а в... неутрална Австрия.
Във всеки случай няколкото десетки хиляди военнослужещи от Съединени американски щати, настанени във военни бази на немска територия, в това число замразени, само че неконтролирани от Федерална Република Германия, надали укрепват немския национализъм и глобалистичен атлантико-европеизъм.
" Граждани/те на Райха " са самобитна нова форма на непълен публичен митинг, към този момент таен. С казионния епитет „ крайнодесен екстремизъм ”.
* Досега Берлин компенсираше комплексите за непълна суверенност със самочувствие и опциите на икономическата си мощност и политическо въздействие пред по-малки страни с комфортни им управници като на българската. Или посредством „ новия ” немски прочит основно, след 2005 година - на обезвреждане и минимизиране на аргументите за експлоадирането и следствията от ВСВ. Напр. посредством втълпяване на виновност върху Съюз на съветските социалистически републики и по-малките потърпевши страни и нации (но не и на „ западните велики сили ”), например за насилственото пропъждане на 10-14 млн. немци от Полша, някогашните Чехословакия и Съюз на съветските социалистически републики, от които 3 млн. са основно от Судетите и 30 000 унгарци от ЧСР) с рецензии, на практика от настояща позиция на човешките права в €-$ пространство. Вкл. за „ разхвърляне на виновността за Холокоста ” посредством всички вероятни немски държавни, „ художествено-академични ” и интернационалните канали. Вж. при интерес и „ За „ новите ”, англосаксонски и немски прочити на историята в наши дни ”/ О.Г./22 май 2020 г.
** През 70-те години на м.в. „ несъгласните ” образуваха протестните студентско анархистично придвижване „ 2 юни ” (1967 година, когато полицията прострелва студент) и през 1970-1998 година фракцията „ Червена войска ” (Rote Armee Fraktion, RAF). Категоризирана като немска радикална лява екстремистка организация, целящи " взривяването от вътрешната страна " на буржоазната страна във Федералната република посредством тероризъм и подривна активност против устоите на съществуващия обществено-икономически строй. RAF беше елитарна терористична организация, с 3 генерации от 60-80 изявени терористи, „ наказващи капитализма и олигархията му ”. „ 2 юни ” се бореше против „ пост-фашистката страна Федерална Република Германия ”, а в RAF се самооценяваха като „ градски партизани ” или обществено протестно придвижване. Денем деятелите на Фракцията бяха миролюбиви вишисти. Западногерманският щемпел (сп. “Der Spiegel ”, “Die Zeit ”, в-ците „ Die Welt ”, FAZ, Средства за масова информация в Западен Берлин, където RAF беше „ в силата си ”), назоваха фракцията „ Бандата Баадер-Майнхоф ” по имената на идеолозите-основатели Андреас Баадер и Улрике Майнхоф. Заедно с Хорст Малер (също и маоист), Ян-Карл Распе, Гудрун Енслин, Петр Хоман и дузина други „ градски партизани ”, които със съдействието на Щази (Министерството на държавната сигурност на ГДР) били отпътували в палестински лагер на Ал Фатах в Йордания на двумесечно военно образование. През 1977 година терорът на RAF реализира кулминационната точка си с убийството на основния федерален прокурор Зигфрид Бубак в Карлсруе от „ командата на Майнхоф ”, с 44-дневното похищение на президента на Асоциацията на работодателите Ханс-Мартин Шлайер и убийството му, както и с ликвидирането на шефа на Дрезденската банка Юрген Понто. Средства за масова информация на Федерална Република Германия нарекоха този интервал „ Немска есен ” или „ Офанзива 77 ”. До саморазпускането на фракцията през 1998 година терористите поеха отговорност за 34-35 убийства, включително на военнослужащи на Съединени американски щати (и НАТО), за многочислени взривни атентати с над 200 ранени и отвличания за насрещно освобождение на задържани терористи, и кражби на банки (за самофинансиране). През 1991 година фракцията прави последното ликвидиране, през 1993 година – последния атентат, през юни 2011 година е освободен от пандиза последният задържан член на RAF. Търсени до момента са още четирима. Чрез непознато влияние, самоубийство, гладна стачка, или болест са умряли или починали 27 членове и симпатизанти на RAF.
***Според анализатори „ Немската есен ” е била най-голямото вътрешнополитическо предизвикателство в историята на остарялата Федерална република. А „ главата RAF ” -изключение в историята й и най-голямата провокация на политическия ред. Поеха я тогавашният канцлер Хелмут Шмит (1974-82 г.), а епилога - Хелмут Кол (1982-98 г.). На 27 октомври 1977 година няколкостотин симпатизанти се простиха с основоположниците на придвижването Баадер, Енслин, Распе, за които СМО заподозряха, че са удушени в пандиза. Други активисти„ се самоубиха с оръжие в пандиза ”. Изглежда, че на членовете на държавната полит-комисия за битка с тероризма бе гласувана пожизнена защита.
На 2 юни 1980 година е оповестена последната декларация на едноименното придвижване, а напролет на с.г. десетина членове напущат RAF и получили нова еднаквост в Германска демократична република, съгласно западноберлинските медии. Според тях зад RAF е стояла Москва, само че тогава буди любознанието ми по какъв начин по този начин и за какво Държавна сигурност на Народна република България оказва близко подпомагане на Федералната престъпна работа (ФКС) за залавянето на 4 членове на придвижването „ 2 юни ”, отпред с водача, на 12.06.1978 година на Слънчев бряг, а други трима са пропуснати в Чехословашка социалистическа република, където са задържани от ФКС със подпомагане на локалните служби. Най-просто е било да се подшушне на терористите, че са разкрити и сами да си заминат. А за съдействието с Федерална Република Германия се досещаме, че е била нужна глоба от най-високо политическо равнище. Като отмъщение за " вероломния акт " против терористите на 15 юли 1978 година са взривени два офиса на българската компания Balkan Trading в Западна Европа...
***И тогава в Москва и в Източен Берлин е правел усещане интензивният двустранен политически разговор на Народна република България с Федерална Република Германия, изключително на ниво министри на стопанската система и на външните работи, честите визити на министър-председатели на западногермански провинции в България. Диалог на високи и най-високи нива, при неналичието на сегашните варианти за „ спявки ” по линия на Европейски Съюз и НАТО. В интервала към „ Немската есен ” Т.Живков бе на 4-дневно посещаване във Федерална Република Германия през 1975 година, канцлерът Шмид у нас през 1979 година Но „ анджък ” (=точно, на турски) на 09.09.1984 година Живков е могъл да си разреши да откаже публично посещаване във Федералната република, планувано за края на месеца. Без особени вреди в двустранния разговор. Поводът бил стационирането на ракети на Съединени американски щати със междинен обхват на деяние в Европа (т.н. " Двойно решение на НАТО " ). Вж. също спомените на Петър Младенов и Ханс-Дитрих Геншер.
Опасността за сигурността на Народна република България от RAF и " 2 юни " произтича от обстоятелството, че територията ни се употребява за директно прекосяване и отмора от терористите, при режим, който не попречва и на елементарни граждани-роднини от Германска демократична република и Федерална Република Германия да се срещат у нас тогава. Режимът на пътувания сред тях беше по-сложен. Второ главно управление (на ДС) (Второ основно управление) на Държавна сигурност и БКС-Висбаден откриват директно професионално съдействие (вж. електронен документален алманах " Международният тероризъм в досиетата на Държавна сигурност ", формиран от 4 професориизд. КРДОПБГДСРСБНА, 2010 г.). По „ схемата Слънчев бряг ” са хванати терористи от RAF край „ Златни пясъци ”, през декември 1985 година са следени немски терористи в хотел " Витоша-ню-Отани ", през 1985 и 1988 година в София и на " Слънчев бряг ” Държавна сигурност спомага на БКС по други терористи. Ако приемем на съществено сегашните казионни мейнстрийм пропагандни тези за предишното, е малко евентуално Москва и Източен Берлин да не са разбрали за опитите на България да парира или смекчи външнополитическата изолираност за себе си с Бон.
**** Не без значение е и фактът, че към 31.12.2021 година във Федерална Република Германия са живяли 11,82 милиона чужденци. При население от 84,3 млн. към 20.09.2022 година 22,3 млн. души, т.е. 27,2 % от популацията са от имигрантски генезис, или родени в чужбина. Военните дейности в Украйна привлякоха нови над 785 хиляди украинци в Германия. С тях проблемите с мигрантите, - мощен претекст за " Гражданите на Райха " – се задълбочиха и разнообразиха: по отношение на отношението на мюсюлманите към дамата, похищенията към немкини, „ провокациите ” с акомодацията на мигрантите на гърба на обществената система на германците, по-активна обществена политика към тях в сравнение с към локалните граждани; заплахата от спящи терористи измежду новата вълна и така нататък, и прочие
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
* Не бих възразявал на специалисти за предпоставките за „ преврата ”, с изключение на с дребни разяснения: а) следвоенно неодобрение (от западните спечелили във ВСВ – О.Г.), б) антисемитски теории на конспирацията (главно свързани с ръководещите в Съединени американски щати дълбока страна, „ финансовите хазари ”в Уолтстрийт и Силициевата котловина, ВПК и обилно изплатените обезщетения на потърпевши евреи от холокоста и /не/пострадали, съгласно част от популацията на Федерална Република Германия – О.Г.), в) яд против досегашните ограничавания поради пандемията Ковид-19. Бих добавил И: г) яд против държанието на мигранти; д) от ФСЗК не са пропуснали да упоменат, че измежду упрекнатите конспиратори е и някогашна депутатка от партията " Алтернатива за Германия " ( АГ ), „ бъдеща кандидат-министър ”.
*Алтернативата породи след подписка на над 100 интелектуалци срещу политиката на Меркел за затваряне на немските АЕЦ и последвали патриотично-евроскептични подмятания. АГ се образува през 2013 година, в този момент е показана в парламентите (Landtage) на 15 от 16-те федерални провинции. Тя е под наблюдаване на ФСЗК. След 2015 година парламентарните й групи в 3 провинции „ се разцепиха с новообразувани партии ”. От 3-та парламентарна мощ " Алтернатива за Германия " понастоящем е 5-та с към 10% известност в страната и с към 30 000 членове. Промени в посланията на АГ, квалифицирана казионно в последно време от «дясно популистка», евроскептична до «дясно екстремистка», не чакам, с изключение на в практическото осъществяване на основни програмни заклинания като реализиране на пряка народна власт. Иначе Алтернативата приема НАТО и европейския вътрешен пазар, само че е скептична към еврозоната и метода за споразумяване на задълженията на Гърция. Пледира за излизане от еврозоната и връщане към обществената пазарна политика на някогашния канцлер Лудвиг Ерхард (1963-1966 г.). Към феминизма, вкл.с политически квоти, е консервативно-въздържана. Програмата на партията отхвърля исляма като несъответстващ с Германия, цялостното забраждане на дамите, мюезинските песнопения, не утвърждава градежа на минарета и „ браковете за всички ” (хомосексуали). АГ жигосва политиките за запазване на климата и околната среда като бизнес действия за сметка на данъкоплатеца. Европейската и външна политики на Алтернативата се характеризира с 4 основни „ дихотомии ”: „ суверенни народи против европейска свръхдържава ”, „ жители против елити ”, „ субсидиарност против брюкселския централизъм ” и „ немски длъжник – задгранични потребители ”.
* Следвоенно неодобрение и антисемитски теории на конспирацията в Германия след Първата международна война са измежду главните аргументи за Втората Сухопътни войски. Национално-патриотичните и националистични страсти на категории от популацията изключително в победените във ВСВ Германия и Италия, са подклаждани по-късно от носталгия по „ стоманения ред “ и относителния стопански разцвет през годините на фашистката тирания. През 70-те години на м.в., наречени в Италия „ оловните седемдесет/те “, „ десният и левият екстремизъм “ породи всеобщо като терористично придвижване, чиито мащаби в Западна Германия (ГФР) спечелилите във войната Съединени американски щати и ненапълно Англия не позволиха. Вече 77 години Германска федерална република и 22 година обединена Федерална Република Германия, икономическият исполин в Европа, продължава да бъде надзиравана ефикасно военно-, външно- и вътрешно-политически от Вашингтон. Споделял съм документално и обществено, че Германия няма цялостен, а отчасти стеснен суверенитет. В „ Quo vadis Германия ”, в сборника на БДД ”Войната и дипломацията ”, изд. Изток-Запад, 2022 година дипломат А. Караславов гради добра договорно-правна систематизация на аргументите. Ако стартираме с неналичието на подписан кротичък контракт след края на ВСВ и на Конституция (без каквато спокойно си живеят във Англия, Китай, Канада, Швеция, Израел, Нова Зеландия). Да споменем и така наречен „ Договор 2+4 ”, подписан сред Федерална Република Германия и Германска демократична република и 4-те сили-главни победителки във ВСВ, разкрили път към обединяване и държавен суверенитет. Въпреки Договора разногласията и полемики по обособени условия и правни тематики не престават. Гърция и Полша предявяват искания към репарации. Част от договореностите са наложени от окупационно право на спечелилите, приравнени към националното немско и не подлежат на проверка. Или пък в Устава на Организация на обединените нации – без да е посочена поименно, Германия се числи към момента към „ неприятелските страни ” (чл. 53 и член 107).
Не е ясно какъв брой, какви и с какъв период на годност секретни съглашения са подписвали немските държавни управления с спечелилите във ВСВ. Ясно е и в чужбина, написа А.К ., че Германия няма цялостен суверенитет върху цялата си територия. Военните бази на Съединени американски щати не са екстериториални, само че те разполагат с имунитет. Немското държавно право в тях е неприложимо, задграничните военнослужащи не са му подвластни.
Разбрах/ме, обаче , че опитите на госпожа Меркел за частична равноправност от опеката и контрола на Вашингтон, заложени в строго секретния междудържавен контракт от 21 май 1949 година бяха несполучливи. По този договор до 2099 година всеки нов канцлер на Федерална Република Германия по предписание на съдружниците, преди полагане на клетва за встъпване в служба, следва да подпише във Вашингтон така наречен Kanzlerakt за стеснен държавен суверенитет в няколко области, в това число в сферите финанси, защита, медиите, външна политика. Освен това златните запаси на Федералната република биват запорирани, т.е.във Вашингтон и част в Лондон (Вж. „ Die deutsche Karte ” = „ Немската карта ” на някогашния началник на военното контраразузнаване на Федерална Република Германия ген. о.р. Gerd-Helmut Komossa, стр. 21-22, изд. Ares Verlag, Грац, 2007, 10. издание 2015). С подзаглавие: „ Скритата игра на тайните служби ” ( “Das verdeckte Spiel der geheimen Dienste ”). Не инцидентно книгата на генерала е издадена не в Германия, а в... неутрална Австрия.
Във всеки случай няколкото десетки хиляди военнослужещи от Съединени американски щати, настанени във военни бази на немска територия, в това число замразени, само че неконтролирани от Федерална Република Германия, надали укрепват немския национализъм и глобалистичен атлантико-европеизъм.
" Граждани/те на Райха " са самобитна нова форма на непълен публичен митинг, към този момент таен. С казионния епитет „ крайнодесен екстремизъм ”.
* Досега Берлин компенсираше комплексите за непълна суверенност със самочувствие и опциите на икономическата си мощност и политическо въздействие пред по-малки страни с комфортни им управници като на българската. Или посредством „ новия ” немски прочит основно, след 2005 година - на обезвреждане и минимизиране на аргументите за експлоадирането и следствията от ВСВ. Напр. посредством втълпяване на виновност върху Съюз на съветските социалистически републики и по-малките потърпевши страни и нации (но не и на „ западните велики сили ”), например за насилственото пропъждане на 10-14 млн. немци от Полша, някогашните Чехословакия и Съюз на съветските социалистически републики, от които 3 млн. са основно от Судетите и 30 000 унгарци от ЧСР) с рецензии, на практика от настояща позиция на човешките права в €-$ пространство. Вкл. за „ разхвърляне на виновността за Холокоста ” посредством всички вероятни немски държавни, „ художествено-академични ” и интернационалните канали. Вж. при интерес и „ За „ новите ”, англосаксонски и немски прочити на историята в наши дни ”/ О.Г./22 май 2020 г.
** През 70-те години на м.в. „ несъгласните ” образуваха протестните студентско анархистично придвижване „ 2 юни ” (1967 година, когато полицията прострелва студент) и през 1970-1998 година фракцията „ Червена войска ” (Rote Armee Fraktion, RAF). Категоризирана като немска радикална лява екстремистка организация, целящи " взривяването от вътрешната страна " на буржоазната страна във Федералната република посредством тероризъм и подривна активност против устоите на съществуващия обществено-икономически строй. RAF беше елитарна терористична организация, с 3 генерации от 60-80 изявени терористи, „ наказващи капитализма и олигархията му ”. „ 2 юни ” се бореше против „ пост-фашистката страна Федерална Република Германия ”, а в RAF се самооценяваха като „ градски партизани ” или обществено протестно придвижване. Денем деятелите на Фракцията бяха миролюбиви вишисти. Западногерманският щемпел (сп. “Der Spiegel ”, “Die Zeit ”, в-ците „ Die Welt ”, FAZ, Средства за масова информация в Западен Берлин, където RAF беше „ в силата си ”), назоваха фракцията „ Бандата Баадер-Майнхоф ” по имената на идеолозите-основатели Андреас Баадер и Улрике Майнхоф. Заедно с Хорст Малер (също и маоист), Ян-Карл Распе, Гудрун Енслин, Петр Хоман и дузина други „ градски партизани ”, които със съдействието на Щази (Министерството на държавната сигурност на ГДР) били отпътували в палестински лагер на Ал Фатах в Йордания на двумесечно военно образование. През 1977 година терорът на RAF реализира кулминационната точка си с убийството на основния федерален прокурор Зигфрид Бубак в Карлсруе от „ командата на Майнхоф ”, с 44-дневното похищение на президента на Асоциацията на работодателите Ханс-Мартин Шлайер и убийството му, както и с ликвидирането на шефа на Дрезденската банка Юрген Понто. Средства за масова информация на Федерална Република Германия нарекоха този интервал „ Немска есен ” или „ Офанзива 77 ”. До саморазпускането на фракцията през 1998 година терористите поеха отговорност за 34-35 убийства, включително на военнослужащи на Съединени американски щати (и НАТО), за многочислени взривни атентати с над 200 ранени и отвличания за насрещно освобождение на задържани терористи, и кражби на банки (за самофинансиране). През 1991 година фракцията прави последното ликвидиране, през 1993 година – последния атентат, през юни 2011 година е освободен от пандиза последният задържан член на RAF. Търсени до момента са още четирима. Чрез непознато влияние, самоубийство, гладна стачка, или болест са умряли или починали 27 членове и симпатизанти на RAF.
***Според анализатори „ Немската есен ” е била най-голямото вътрешнополитическо предизвикателство в историята на остарялата Федерална република. А „ главата RAF ” -изключение в историята й и най-голямата провокация на политическия ред. Поеха я тогавашният канцлер Хелмут Шмит (1974-82 г.), а епилога - Хелмут Кол (1982-98 г.). На 27 октомври 1977 година няколкостотин симпатизанти се простиха с основоположниците на придвижването Баадер, Енслин, Распе, за които СМО заподозряха, че са удушени в пандиза. Други активисти„ се самоубиха с оръжие в пандиза ”. Изглежда, че на членовете на държавната полит-комисия за битка с тероризма бе гласувана пожизнена защита.
На 2 юни 1980 година е оповестена последната декларация на едноименното придвижване, а напролет на с.г. десетина членове напущат RAF и получили нова еднаквост в Германска демократична република, съгласно западноберлинските медии. Според тях зад RAF е стояла Москва, само че тогава буди любознанието ми по какъв начин по този начин и за какво Държавна сигурност на Народна република България оказва близко подпомагане на Федералната престъпна работа (ФКС) за залавянето на 4 членове на придвижването „ 2 юни ”, отпред с водача, на 12.06.1978 година на Слънчев бряг, а други трима са пропуснати в Чехословашка социалистическа република, където са задържани от ФКС със подпомагане на локалните служби. Най-просто е било да се подшушне на терористите, че са разкрити и сами да си заминат. А за съдействието с Федерална Република Германия се досещаме, че е била нужна глоба от най-високо политическо равнище. Като отмъщение за " вероломния акт " против терористите на 15 юли 1978 година са взривени два офиса на българската компания Balkan Trading в Западна Европа...
***И тогава в Москва и в Източен Берлин е правел усещане интензивният двустранен политически разговор на Народна република България с Федерална Република Германия, изключително на ниво министри на стопанската система и на външните работи, честите визити на министър-председатели на западногермански провинции в България. Диалог на високи и най-високи нива, при неналичието на сегашните варианти за „ спявки ” по линия на Европейски Съюз и НАТО. В интервала към „ Немската есен ” Т.Живков бе на 4-дневно посещаване във Федерална Република Германия през 1975 година, канцлерът Шмид у нас през 1979 година Но „ анджък ” (=точно, на турски) на 09.09.1984 година Живков е могъл да си разреши да откаже публично посещаване във Федералната република, планувано за края на месеца. Без особени вреди в двустранния разговор. Поводът бил стационирането на ракети на Съединени американски щати със междинен обхват на деяние в Европа (т.н. " Двойно решение на НАТО " ). Вж. също спомените на Петър Младенов и Ханс-Дитрих Геншер.
Опасността за сигурността на Народна република България от RAF и " 2 юни " произтича от обстоятелството, че територията ни се употребява за директно прекосяване и отмора от терористите, при режим, който не попречва и на елементарни граждани-роднини от Германска демократична република и Федерална Република Германия да се срещат у нас тогава. Режимът на пътувания сред тях беше по-сложен. Второ главно управление (на ДС) (Второ основно управление) на Държавна сигурност и БКС-Висбаден откриват директно професионално съдействие (вж. електронен документален алманах " Международният тероризъм в досиетата на Държавна сигурност ", формиран от 4 професориизд. КРДОПБГДСРСБНА, 2010 г.). По „ схемата Слънчев бряг ” са хванати терористи от RAF край „ Златни пясъци ”, през декември 1985 година са следени немски терористи в хотел " Витоша-ню-Отани ", през 1985 и 1988 година в София и на " Слънчев бряг ” Държавна сигурност спомага на БКС по други терористи. Ако приемем на съществено сегашните казионни мейнстрийм пропагандни тези за предишното, е малко евентуално Москва и Източен Берлин да не са разбрали за опитите на България да парира или смекчи външнополитическата изолираност за себе си с Бон.
**** Не без значение е и фактът, че към 31.12.2021 година във Федерална Република Германия са живяли 11,82 милиона чужденци. При население от 84,3 млн. към 20.09.2022 година 22,3 млн. души, т.е. 27,2 % от популацията са от имигрантски генезис, или родени в чужбина. Военните дейности в Украйна привлякоха нови над 785 хиляди украинци в Германия. С тях проблемите с мигрантите, - мощен претекст за " Гражданите на Райха " – се задълбочиха и разнообразиха: по отношение на отношението на мюсюлманите към дамата, похищенията към немкини, „ провокациите ” с акомодацията на мигрантите на гърба на обществената система на германците, по-активна обществена политика към тях в сравнение с към локалните граждани; заплахата от спящи терористи измежду новата вълна и така нататък, и прочие
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ