БСП и ИТН май са чао, но не отписвайте Борисов и Пеевски
Ако социолозите не бъркат и на идващите избори гласоподават над 3 млн. индивида, България ще влезе в тези редки моменти, в които политическата система се презарежда, а някои играчи губят почва под личните си крайници
Доброволното рухване на кабинета „ Желязков “ не е просто институционален жест. То е сигнал, че пластовете в българската политика стартират да се разместват под натиска на една пробудена гражданска сила, която чакаше подобаващия миг, с цел да се излее като нова вълна. Ако социолозите не бъркат и на идващите избори към урните фактически поемат 3 милиона и повече души, при 2.5 милиона на предходните, България ще влезе в тези редки моменти, в които политическата система се презарежда, а някои играчи губят почва под личните си крайници.
Двете огромни загуби: краят на Българска социалистическа партия и ИТН
Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ влизат в изборния цикъл като два потъващи кораба.
Българска социалистическа партия се дави в безтегловност. Новото ѝ управление не съумя да формулира нито визия, нито пристрастеност, нито даже прилична изразителност. Дълго се мислеше, че с Корнелия Нинова партията е стигнала дъното. Оказа се, че постоянно може още половин метър надолу. Ако прогнозите за висока интензивност се осъществен, и изключително в случай че Радев влезе в огромната игра, социалистите рискуват да останат пред портите на Народното събрание – оскърбление, което би катализирало следващата вътрешнопартийна рецесия, завършваща с нов водач, нови обещания и евентуално същите резултати. Все отново Българска социалистическа партия има обичаи и конструкция – почва, от която в миналото може и да израсне нещо ново и витално.
Има Такъв Народ пък си остана партия, издигната върху ефирен мит. Тя не съумя да сътвори трайни локални структури, няма организационна плът, няма водач в същинския политическия смисъл. Слави Трифонов е по-скоро холограма, тотем.
Преди повече от две хилядолетия в древногръцкия спектакъл е въведен героят, наименуван deus ex machina. В края на представлението посредством скрипци и макари са спускали на сцената артист, играещ ролята на Бог, който е обяснявал на публиката каква е поуката и е давал мъдри препоръки. В същото се трансформира и Слави Трифонов. Той се появява по същия метод като deus ex machina, само че във фейсбук и то с изключени мнения. В последна сметка към този момент никой не го приема съществено. Политическият му глас кънти кухо. А думите на неговите аватари Тошко Йорданов и Станислав Балабанов бяха на моменти обидни и от самото начало надменни. За тях пътят назад към шоуто може да се окаже еднопосочен и финален.
За някои следва бюрократична чистка
С отлива на въздействие, стартира и отливът от институциите. В джунглата и в политиката никой не прости слабостта. Инсталираните от Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ фрагменти в министерства, организации, държавни предприятия и бордове последователно ще освобождават местата си. Не от всеотдайност, а под натиска на новите политически ветрове.
Но държавната администрация не търпи вакуум. Петцифрените заплати в никакъв случай не остават дълго без собственик – просто стартира нова ротация на същия остарял принцип.
ГЕРБ и Движение за права и свободи – остарялата архитектура на властта остава
И тук идва огромната подигравка: до момента в който част от политическия пейзаж се разпада, ГЕРБ и Движение за права и свободи – Ново начало остават устойчиво окопани. Те разполагат с кметове, общински препоръки, административни лостове и въздействието си в правосъдната система. Това са структури, които не се въздействат чак толкоз трагично от изборни цикли – те създават власт всекидневно.
Интересно беше двойното театрално зрелище през вчерашния ден:
– Росен Желязков – спретнат, спокоен, даже умен. Освободен от ролята на смокинов лист, той за първи път от месеци изглеждаше човек, който приказва личните си думи, а не прикрива непознати сделки.
– Бойко Борисов – 40-минутен монолог от познатата му стилистика: изпълнен с диалектни изречения и каруцарски смехории, предопределен да се хареса на елементарния българин, на бачкатора без висше обучение, т.е. на хората, които Борисов чака да гласоподават за него на идващите избори, с изключение на администрацията, обвързвана с ГЕРБ. Пресметнато послание към неговия електорален гръбнак.
В тази тирада чухме доста неща. Имаше и много за гледане. Например, видяхме по какъв начин младият Алгафари тича толкоз бързо да носи бумагите на Борисов, колкото и татко му от телевизия в телевизия, с цел да пази позициите на водача на ГЕРБ.
Но най-важното беше това, което не бе казано.
В речта на Борисов нямаше нито един сериозен намек към Делян Пеевски. Това безмълвие приказва задоволително: политическият съюз сред ГЕРБ и Движение за права и свободи остава недокоснат, без значение от шумовете на повърхността. Това е съюз, който част от деятелите на ГЕРБ преглъщат мъчно – и на Борисов занапред следва да им изясни за какво е нужен.
Нищо чудно и в самата партия към този момент да зреят мисли за едно стратегическо оттегляне: Борисов да одобри ролята на почетен ръководител, а напред да излязат нови политически лица. Дори това да не се случи скоро, едно е ясно: партията се нуждае от нови представители, които да приказват на новата ера.
Какво следва?
В миг, в който Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ слизат с политическия асансьор надолу – към изхода, ГЕРБ и Движение за права и свободи резервират твърди позиции. Те няма да са просто присъстващи в идващия парламент, те ще са фактор.
Остава да забележим кой ще застане против тях?
Новата политическа сила занапред търси своята форма.
Доброволното рухване на кабинета „ Желязков “ не е просто институционален жест. То е сигнал, че пластовете в българската политика стартират да се разместват под натиска на една пробудена гражданска сила, която чакаше подобаващия миг, с цел да се излее като нова вълна. Ако социолозите не бъркат и на идващите избори към урните фактически поемат 3 милиона и повече души, при 2.5 милиона на предходните, България ще влезе в тези редки моменти, в които политическата система се презарежда, а някои играчи губят почва под личните си крайници.
Двете огромни загуби: краят на Българска социалистическа партия и ИТН
Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ влизат в изборния цикъл като два потъващи кораба.
Българска социалистическа партия се дави в безтегловност. Новото ѝ управление не съумя да формулира нито визия, нито пристрастеност, нито даже прилична изразителност. Дълго се мислеше, че с Корнелия Нинова партията е стигнала дъното. Оказа се, че постоянно може още половин метър надолу. Ако прогнозите за висока интензивност се осъществен, и изключително в случай че Радев влезе в огромната игра, социалистите рискуват да останат пред портите на Народното събрание – оскърбление, което би катализирало следващата вътрешнопартийна рецесия, завършваща с нов водач, нови обещания и евентуално същите резултати. Все отново Българска социалистическа партия има обичаи и конструкция – почва, от която в миналото може и да израсне нещо ново и витално.
Има Такъв Народ пък си остана партия, издигната върху ефирен мит. Тя не съумя да сътвори трайни локални структури, няма организационна плът, няма водач в същинския политическия смисъл. Слави Трифонов е по-скоро холограма, тотем.
Преди повече от две хилядолетия в древногръцкия спектакъл е въведен героят, наименуван deus ex machina. В края на представлението посредством скрипци и макари са спускали на сцената артист, играещ ролята на Бог, който е обяснявал на публиката каква е поуката и е давал мъдри препоръки. В същото се трансформира и Слави Трифонов. Той се появява по същия метод като deus ex machina, само че във фейсбук и то с изключени мнения. В последна сметка към този момент никой не го приема съществено. Политическият му глас кънти кухо. А думите на неговите аватари Тошко Йорданов и Станислав Балабанов бяха на моменти обидни и от самото начало надменни. За тях пътят назад към шоуто може да се окаже еднопосочен и финален.
За някои следва бюрократична чистка
С отлива на въздействие, стартира и отливът от институциите. В джунглата и в политиката никой не прости слабостта. Инсталираните от Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ фрагменти в министерства, организации, държавни предприятия и бордове последователно ще освобождават местата си. Не от всеотдайност, а под натиска на новите политически ветрове.
Но държавната администрация не търпи вакуум. Петцифрените заплати в никакъв случай не остават дълго без собственик – просто стартира нова ротация на същия остарял принцип.
ГЕРБ и Движение за права и свободи – остарялата архитектура на властта остава
И тук идва огромната подигравка: до момента в който част от политическия пейзаж се разпада, ГЕРБ и Движение за права и свободи – Ново начало остават устойчиво окопани. Те разполагат с кметове, общински препоръки, административни лостове и въздействието си в правосъдната система. Това са структури, които не се въздействат чак толкоз трагично от изборни цикли – те създават власт всекидневно.
Интересно беше двойното театрално зрелище през вчерашния ден:
– Росен Желязков – спретнат, спокоен, даже умен. Освободен от ролята на смокинов лист, той за първи път от месеци изглеждаше човек, който приказва личните си думи, а не прикрива непознати сделки.
– Бойко Борисов – 40-минутен монолог от познатата му стилистика: изпълнен с диалектни изречения и каруцарски смехории, предопределен да се хареса на елементарния българин, на бачкатора без висше обучение, т.е. на хората, които Борисов чака да гласоподават за него на идващите избори, с изключение на администрацията, обвързвана с ГЕРБ. Пресметнато послание към неговия електорален гръбнак.
В тази тирада чухме доста неща. Имаше и много за гледане. Например, видяхме по какъв начин младият Алгафари тича толкоз бързо да носи бумагите на Борисов, колкото и татко му от телевизия в телевизия, с цел да пази позициите на водача на ГЕРБ.
Но най-важното беше това, което не бе казано.
В речта на Борисов нямаше нито един сериозен намек към Делян Пеевски. Това безмълвие приказва задоволително: политическият съюз сред ГЕРБ и Движение за права и свободи остава недокоснат, без значение от шумовете на повърхността. Това е съюз, който част от деятелите на ГЕРБ преглъщат мъчно – и на Борисов занапред следва да им изясни за какво е нужен.
Нищо чудно и в самата партия към този момент да зреят мисли за едно стратегическо оттегляне: Борисов да одобри ролята на почетен ръководител, а напред да излязат нови политически лица. Дори това да не се случи скоро, едно е ясно: партията се нуждае от нови представители, които да приказват на новата ера.
Какво следва?
В миг, в който Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ слизат с политическия асансьор надолу – към изхода, ГЕРБ и Движение за права и свободи резервират твърди позиции. Те няма да са просто присъстващи в идващия парламент, те ще са фактор.
Остава да забележим кой ще застане против тях?
Новата политическа сила занапред търси своята форма.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ