България може да спечели от Солницата в Провадия като туристически обект
" Ако Солницата се разпространява както би трябвало, тук ще има поток от задгранични туристи ", споделя археологът акад. Васил Николов
Ако Солницата се разпространява както би трябвало, тук ще има поток от задгранични туристи ", споделя акад. Васил Николов от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките в изявление, оповестено от в. " Аз-буки " ".
Акад. Васил Николов споделя по какъв начин се стига до откриването на Солницата; по какъв начин античните доближават до концепцията за основаването й; по какъв начин са осъществени разкопките на повърхността й, и за какво е значимо това място да бъде разпространявано от страната.
В изявлението той изяснява, че в Тракия, както и в големия район на Източните и Централните Балкани, има обособени солени изворчета, места със солена трева, нужна за животните, само че няма някакъв сериозен източник на сол.
По думите му без готварска сол, без натриев хлорид не може да съществува нито индивидът, нито животното. Той изяснява, че откакто са пристигнали първите земеделци и скотовъдци в днешните български земи, те е трябвало да търсят сол за себе си и за домашните животни. При това търсене в границите на първите няколко епохи са успявали да задоволят потребностите си от натриев хлорид. Но още в края на ранния неолит, през първата половина на шестото хилядолетие прочие Хр., потребността от готварска сол е повишена доста и група хора от днешна Южна България са минали Стара планина, намерили са тези извори, открили се край тях и почнали производството на сол.
Снимка: Данаил Войков/БТА
Акад. Васил Николов споделя, че през 1974 година, когато е студент във втори курс, с негов сътрудник поляк, докторант в Археологическия институт, отиват до пещерата,,Бачо Киро``, където тогава работи българо-полски екип. Обяснява, че проф. Козловски, който е началник от полска страна на разкопките, го кани да отиде през идната година в Краков - три седмици на разкопки и три - в библиотеката на Ягелонския университет. В библиотеката той попада на една книга за античното солодобиване в Европа.
Акад. Николов изяснява за в. " Аз-буки " ", че в българската археология и остарялата история въобще не се приказва дотогава за ролята на солта в живота на античното общество. Темата го заинтригува. Когато се прибира от Полша, отива до Провадия. Вече знае, че това е единственото солно находище и производството на сол в България по това време е концентрирано там. Идеята му е да откри дали има следи по повърхността от антично произвеждане на сол. Той вижда една голяма могила, висока, поизострена - не наподобява нито на надгробна, нито на селищна. Тогава взема решение, че в случай че в миналото стане археолог, желае да работи там. " Детската му фантазия " става да направи археологически изследвания край Провадия.
Според учения обаче страната може само да завоюва от този туристически обект, само че сега няма политика към изследването и потреблението му за туризъм, каквато липсва и за още на няколко забележителни археологически паметника в България.
Ако Солницата се разпространява както би трябвало, тук ще има поток от задгранични туристи ", споделя акад. Васил Николов от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките в изявление, оповестено от в. " Аз-буки " ".
Акад. Васил Николов споделя по какъв начин се стига до откриването на Солницата; по какъв начин античните доближават до концепцията за основаването й; по какъв начин са осъществени разкопките на повърхността й, и за какво е значимо това място да бъде разпространявано от страната.
В изявлението той изяснява, че в Тракия, както и в големия район на Източните и Централните Балкани, има обособени солени изворчета, места със солена трева, нужна за животните, само че няма някакъв сериозен източник на сол.
По думите му без готварска сол, без натриев хлорид не може да съществува нито индивидът, нито животното. Той изяснява, че откакто са пристигнали първите земеделци и скотовъдци в днешните български земи, те е трябвало да търсят сол за себе си и за домашните животни. При това търсене в границите на първите няколко епохи са успявали да задоволят потребностите си от натриев хлорид. Но още в края на ранния неолит, през първата половина на шестото хилядолетие прочие Хр., потребността от готварска сол е повишена доста и група хора от днешна Южна България са минали Стара планина, намерили са тези извори, открили се край тях и почнали производството на сол.
Снимка: Данаил Войков/БТА Акад. Васил Николов споделя, че през 1974 година, когато е студент във втори курс, с негов сътрудник поляк, докторант в Археологическия институт, отиват до пещерата,,Бачо Киро``, където тогава работи българо-полски екип. Обяснява, че проф. Козловски, който е началник от полска страна на разкопките, го кани да отиде през идната година в Краков - три седмици на разкопки и три - в библиотеката на Ягелонския университет. В библиотеката той попада на една книга за античното солодобиване в Европа.
Акад. Николов изяснява за в. " Аз-буки " ", че в българската археология и остарялата история въобще не се приказва дотогава за ролята на солта в живота на античното общество. Темата го заинтригува. Когато се прибира от Полша, отива до Провадия. Вече знае, че това е единственото солно находище и производството на сол в България по това време е концентрирано там. Идеята му е да откри дали има следи по повърхността от антично произвеждане на сол. Той вижда една голяма могила, висока, поизострена - не наподобява нито на надгробна, нито на селищна. Тогава взема решение, че в случай че в миналото стане археолог, желае да работи там. " Детската му фантазия " става да направи археологически изследвания край Провадия.
Според учения обаче страната може само да завоюва от този туристически обект, само че сега няма политика към изследването и потреблението му за туризъм, каквато липсва и за още на няколко забележителни археологически паметника в България.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ