31 български изследователи посрещнаха 2026-а на светло в Антарктида
Ако смятате, че минус 12 градуса е сериозен мраз за новогодишната нощ, то има места, където природата е доста по-сурова. Тази година 31 български откриватели си споделиха „ За доста години “ на 14 000 километра от вкъщи – на Антарктида.
След месеци корабоплаване през Атлантическия океан и бурните води на протока Дрейк, първата ни група учени дойде накрай света. В Антарктика, където изискванията са рискови, нищо от всекидневието не е рутинно. „ Тук човешките взаимоотношения са извънредно топли и другарски “, споделя доктор Надежда Жечкова, която снима видеодневник на експедицията.
Животът в базата изисква желязна дисциплинираност. Дори нещо толкоз обикновено като потреблението на сешоар изисква позволение по радиостанцията, с цел да не претрупа електрическата мрежа и да остави цялата база без ток.
Въпреки празничния ден, работата на Ледения континент не прекъсва. „ Денят още веднъж е работен, защото имаме доста задания и малко време “, изяснява инж. доктор Петър Сапунджиев. Учените вършат равносметка за климатичните промени – откривателят Олег Василев показва ледниково езеро, което преди три години не е съществувало, а през днешния ден е част от ландшафта, до момента в който картографира колониите от пингвини. За фотографа Вера Гоцева Антарктика е освен природа, само че и обществен феномен: „ Хора, с които въобще не се познаваш, незабавно стават твое семейство “.
Празникът в българската база „ Св. Климент Охридски “ стартира още в 19:00 часа локално време, когато в България часовникът бие среднощ. „ Празнуваме най-малко два пъти, от време на време и повече “, споделя капитанът на лодка Елка Василева. Традицията повелява откривателите да създадат шествие с моторни шейни, ски или пешком до местността „ Крумов камък “.
Тази година, за първи път, там е имало интернет, което е разрешило на полярниците да се чуят с околните си в България. Интересен факт е, че празненството минава на цялостна светлина – в Антарктида сега е лято и слънцето в никакъв случай не залязва, заяви Нова.
Дори при лимитирани артикули, готвачът Самуил Челебиев съумява да сервира обичайната българска софра. Менюто включва три типа месо, като акцентът е върху агнешко, мариновано в кисело мляко, и постепенно готвена свинска плешка. „ Не имам вяра да има нещо, което не може да се сготви тук. Чакат с неспокойствие съветската салата и баничката “, споделя той.
Първите честитки за новата година идват под формата на картички от Видин, донесли топлота на откривателите. „ Малка страна като България е стъпила много съществено на Антарктика. Това е страшна горделивост за нас “, обобщава Елка Василева.
След като прекарват „ най-изключителната Нова година в живота си “, българските учени не престават своята задача в „ идеалната лаборатория “, доказвайки, че науката и човешкият дух нямат граници.
След месеци корабоплаване през Атлантическия океан и бурните води на протока Дрейк, първата ни група учени дойде накрай света. В Антарктика, където изискванията са рискови, нищо от всекидневието не е рутинно. „ Тук човешките взаимоотношения са извънредно топли и другарски “, споделя доктор Надежда Жечкова, която снима видеодневник на експедицията.
Животът в базата изисква желязна дисциплинираност. Дори нещо толкоз обикновено като потреблението на сешоар изисква позволение по радиостанцията, с цел да не претрупа електрическата мрежа и да остави цялата база без ток.
Въпреки празничния ден, работата на Ледения континент не прекъсва. „ Денят още веднъж е работен, защото имаме доста задания и малко време “, изяснява инж. доктор Петър Сапунджиев. Учените вършат равносметка за климатичните промени – откривателят Олег Василев показва ледниково езеро, което преди три години не е съществувало, а през днешния ден е част от ландшафта, до момента в който картографира колониите от пингвини. За фотографа Вера Гоцева Антарктика е освен природа, само че и обществен феномен: „ Хора, с които въобще не се познаваш, незабавно стават твое семейство “.
Празникът в българската база „ Св. Климент Охридски “ стартира още в 19:00 часа локално време, когато в България часовникът бие среднощ. „ Празнуваме най-малко два пъти, от време на време и повече “, споделя капитанът на лодка Елка Василева. Традицията повелява откривателите да създадат шествие с моторни шейни, ски или пешком до местността „ Крумов камък “.
Тази година, за първи път, там е имало интернет, което е разрешило на полярниците да се чуят с околните си в България. Интересен факт е, че празненството минава на цялостна светлина – в Антарктида сега е лято и слънцето в никакъв случай не залязва, заяви Нова.
Дори при лимитирани артикули, готвачът Самуил Челебиев съумява да сервира обичайната българска софра. Менюто включва три типа месо, като акцентът е върху агнешко, мариновано в кисело мляко, и постепенно готвена свинска плешка. „ Не имам вяра да има нещо, което не може да се сготви тук. Чакат с неспокойствие съветската салата и баничката “, споделя той.
Първите честитки за новата година идват под формата на картички от Видин, донесли топлота на откривателите. „ Малка страна като България е стъпила много съществено на Антарктика. Това е страшна горделивост за нас “, обобщава Елка Василева.
След като прекарват „ най-изключителната Нова година в живота си “, българските учени не престават своята задача в „ идеалната лаборатория “, доказвайки, че науката и човешкият дух нямат граници.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ




