Да умреш от скука
Ако сме решили, че изкуственият разсъдък се оправя по-добре от човешкия, можем да възложим на него да пресмята натоварването ни по този начин, че нито да прегаряме в работата си, нито да изпадаме в будна кома.
Още по тематиката
Готови ли сте за революцията
Дигитализацията към този момент прекатурва метода, по който се създава и продава. Прозорецът за благоприятни условия е необятно отворен за всички, а опасността е мнозина да останат зад борда
6 окт 2017
Индустрия 4.0: Новите технологии желаят гражданска война в мисленето за образованието
Новите работещи имат потребност от нови познания и рядко са лоялни на компании
28 сеп 2017
Индустрия 4.0: Технологичното бъдеще към този момент е тук, би трябвало да се приспособяваме
В България има инженери, само че вложенията са малко, показаха участници в конференцията
28 сеп 2017 Ако би трябвало да избирате сред работа, в която адреналинът ви скача постоянно поради пристигнали изведнъж задания със период през вчерашния ден, и друга, в която автоматизирана система освен е отстранила организационния безпорядък, само че е иззела и немалка част от функционалностите ви - коя ще предпочетете? Да не забравяме, че нещата не всеки път са това, което наподобяват.
Специалисти от региона на логиката на психиката и обществените науки към този момент имат едно мислено за времето, когато Четвъртата индустриална гражданска война ще се е открила на работните ни места. И през тази година голям брой проучвания и отчети " подгряваха " световната аудитория за настъпването на новата автоматизирана епоха - като резултат от ускореното развиване на роботиката, изкуствения разсъдък и машинното самообразование.
Стрес и прегаряне
Освен за изгодите, които софтуерният взрив носи на човечеството, върви и интензивна полемика по какъв начин да се смекчат и преодолеят вероятните отрицателни последствия за хората и най-непосредствената от тях - загубата на работни места. Идеята за категоричен базов приход получи нов подтик, а Бил Гейтс предложи фирмите да заплащат и налог роботи, с който да се финансират нови действия, най-много в обществената и хуманната сфера.
Неотдавна МсКіnѕеу Glоbаl Іnѕtіtutе разгласява проучване, което планува, че роботиката и изкуственият разсъдък могат да изтрият от пазара на труда сред 400 млн. и 800 млн. работни места в света до 2030 година И макар че съгласно прогнозите по-малко от 5% от специалностите могат да бъдат изцяло автоматизирани, над половината действия ще претърпят промени, като в друга степен ще се поемат от машини.
Когато става въпрос за индустриална гражданска война, явно освен стопанската система и пазарът на труда ще бъдат наранени - не по-малко значимо е по какъв начин смяната на самия труд ще се отрази на хората. Сегашното време да вземем за пример изведе на напред във времето напрежението и последствията от него. Този век пристигна и с така наречен юпи синдром - на хроничната отмалялост, присъщ за част от младежите в градовете с приходи над междинното, работещи на бързи обороти и без задоволително отмора, през която да зареждат " батерията " на имунната си система. В последните години така наречен прегаряне (burnout) в работата би трябвало да е станало всеобщо събитие, в случай че се съди по честотата, с която към този момент освен профилираните издания пишат за него. Общоприетата причина още веднъж са стресът и претоварването, които водят до положения на меланхолия или обезпокоително разстройство.
Богове от машините
Едно роботизирано бъдеще може да наподобява доста привлекателно, в случай че си го представим като съвсем перманентна почивка. На хоризонта обаче изниква различен фактор, рисковете от който не са по-малко съществени. Работата е там, че, разтоварвайки хората от огромна част от функционалностите им на работното място, машините могат да ги хвърлят, нагледно казано, в убийствена досада.
Отегчението е това, за което предизвестява оповестено на psyarxiv.com ново проучване, озаглавено " Парадоксът на усилието: то е и скъпо, и скъпо ". Работейки по план, подсилен от Съвета за естествени науки и инженерни проучвания на Канада, създателите стигат до заключението, че в ерата на автоматизацията има риск от двойно подценяване: от една страна - на благотворното значение на напъните, които човек поставя, а от друга - на подмолните вреди от скуката, които нарастват обратнопропорционално на тях.
Изследването провокира на двубой наложените в когнитивната логика на психиката, невронауките и стопанската система модели, съгласно които натоварването - физическо или психическо, е безценен разход: в случай че имат избор, и хората, и животните са склонни да го заобикалят. Авторите привеждат доказателства за противоположната теза - че всяко изпитание единствено по себе си носи добавена стойност.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
В автоматизираното бъдеще някои функции ще станат непотребни, други ще бъдат сменени частично от машините. На тях се залага, че ще създадат труда по-малко стресиращ и ще освободят благоприятни условия за фокусиране върху творчеството и решаването на по-сложни проблеми - умения, които са основни за Четвъртата индустриална гражданска война. Технологиите, които улесняват задълбочения разбор и взимането на по-добри решения, надали ще доведат до нарастване на високодоходните работни места, изискващи знание и творчество.
Голяма част от нискодоходните работни места ще продължат да разчитат на човешкия труд, доколкото при тях ще би трябвало да мине повече време, преди да бъдат в основна степен роботизирани. Така че най-големият риск е за хората на позициите със приблизително възнаграждение, чиито задания са ясно дефинирани и в огромна степен повторяеми. Техните функционалности ще са повече надзорни, разпръснати по веригата на активността и с накъсано време за интензивност. И точно тяхната работа, която ще изисква по-малко старания, се обрисува като скучна и в този смисъл по-уморителна.
Полунещастни-полузаспали
На тези непредвидени и непредвидени промени се стопира и Джеймс Хюит, началник на отдела за просвета и нововъведения в Hintsa Performance, в публикация за електронното издание на Световния стопански конгрес. Базираната във Финландия консултантска компания поучава и образова по какъв начин да се реализира по-добро качество на живота, което ще подсигурява и по-добро професионално показване. Сред нейните клиенти са от международни първенци във Формула 1 до топ изпълнителни шефове на огромни компании и чиновници в над хиляда организации в света.
Хюит счита, че във времето, когато от ден на ден човешки задания ще бъдат автоматизирани, би трябвало да обмислим добре цената на това, което отстраняваме. Натоварването играе значима роля в човешкото показване, показва той, и се свързва непосредствено с благополучието, тъй като се асоциира с държание, ориентирано към задачата: ние се оправяме по-добре, когато се стремим да реализираме нещо, в сравнение с, в случай че отлагаме или забавяме задачите си поради разпръскване с нещо странично.
Какво ще стане, в случай че изгубим позитивния опит, обвързван с напъните? Автоматизацията може да направи отегчението - на и отвън работното място, все по-голям въпрос. Това не е скорошно наблюдаване, в зората на индустриалната гражданска война Ницше предизвести за сходен резултат на " машинната просвета " върху служащите. Има доста дефиниции на скуката, последните я характеризират като субективно положение на ниска възбуденост и неодобрение, породено от липса на интерес, съчетано с незадоволително стимулираща среда. Едно изследване от 1980 година разказва скучаещия човек по-кратко - като полунещастен-полузаспал.
Скуката към този момент е необятно публикувана в по-доброкачествената работна среда и е приета като значима област за по-нататъшно проучване.
Според Хюит има доста почтени и логичен аргументи за необятното нахлуване на автоматизацията, в това число нарасналата сигурност, усъвършенстваната акуратност и понижените разноски. " Трябва обаче да разгледаме въздействието й върху благополучието и успеваемостта на хората. Не единствено тъй като автоматизацията може да замести човешките работни места, а тъй като последствията от възходящо досада на работещите в нейните условия могат да бъдат съществени. По-ефективен и с по-малко старания живот може да не е по-добър живот, изключително, в случай че сте отегчени ", счита шефът в Hintsa Performance. И слага въпрос като лъжица катран в кацата с мед на софтуерния парадайс: " Струва ли си да автоматизираме непременно нещо единствено поради обстоятелството, че може да бъде автоматизирано? "
В последна сметка, в случай че сме решили, че изкуственият разсъдък се оправя по-добре от човешкия, можем да възложим на него да пресмята натоварването ни по този начин, че нито да прегаряме в работата си, нито да изпадаме в будна кома.
Още по тематиката
Готови ли сте за революцията
Дигитализацията към този момент прекатурва метода, по който се създава и продава. Прозорецът за благоприятни условия е необятно отворен за всички, а опасността е мнозина да останат зад борда
6 окт 2017
Индустрия 4.0: Новите технологии желаят гражданска война в мисленето за образованието
Новите работещи имат потребност от нови познания и рядко са лоялни на компании
28 сеп 2017
Индустрия 4.0: Технологичното бъдеще към този момент е тук, би трябвало да се приспособяваме
В България има инженери, само че вложенията са малко, показаха участници в конференцията
28 сеп 2017 Ако би трябвало да избирате сред работа, в която адреналинът ви скача постоянно поради пристигнали изведнъж задания със период през вчерашния ден, и друга, в която автоматизирана система освен е отстранила организационния безпорядък, само че е иззела и немалка част от функционалностите ви - коя ще предпочетете? Да не забравяме, че нещата не всеки път са това, което наподобяват.
Специалисти от региона на логиката на психиката и обществените науки към този момент имат едно мислено за времето, когато Четвъртата индустриална гражданска война ще се е открила на работните ни места. И през тази година голям брой проучвания и отчети " подгряваха " световната аудитория за настъпването на новата автоматизирана епоха - като резултат от ускореното развиване на роботиката, изкуствения разсъдък и машинното самообразование.
Стрес и прегаряне
Освен за изгодите, които софтуерният взрив носи на човечеството, върви и интензивна полемика по какъв начин да се смекчат и преодолеят вероятните отрицателни последствия за хората и най-непосредствената от тях - загубата на работни места. Идеята за категоричен базов приход получи нов подтик, а Бил Гейтс предложи фирмите да заплащат и налог роботи, с който да се финансират нови действия, най-много в обществената и хуманната сфера.
Неотдавна МсКіnѕеу Glоbаl Іnѕtіtutе разгласява проучване, което планува, че роботиката и изкуственият разсъдък могат да изтрият от пазара на труда сред 400 млн. и 800 млн. работни места в света до 2030 година И макар че съгласно прогнозите по-малко от 5% от специалностите могат да бъдат изцяло автоматизирани, над половината действия ще претърпят промени, като в друга степен ще се поемат от машини.
Когато става въпрос за индустриална гражданска война, явно освен стопанската система и пазарът на труда ще бъдат наранени - не по-малко значимо е по какъв начин смяната на самия труд ще се отрази на хората. Сегашното време да вземем за пример изведе на напред във времето напрежението и последствията от него. Този век пристигна и с така наречен юпи синдром - на хроничната отмалялост, присъщ за част от младежите в градовете с приходи над междинното, работещи на бързи обороти и без задоволително отмора, през която да зареждат " батерията " на имунната си система. В последните години така наречен прегаряне (burnout) в работата би трябвало да е станало всеобщо събитие, в случай че се съди по честотата, с която към този момент освен профилираните издания пишат за него. Общоприетата причина още веднъж са стресът и претоварването, които водят до положения на меланхолия или обезпокоително разстройство.
Богове от машините
Едно роботизирано бъдеще може да наподобява доста привлекателно, в случай че си го представим като съвсем перманентна почивка. На хоризонта обаче изниква различен фактор, рисковете от който не са по-малко съществени. Работата е там, че, разтоварвайки хората от огромна част от функционалностите им на работното място, машините могат да ги хвърлят, нагледно казано, в убийствена досада.
Отегчението е това, за което предизвестява оповестено на psyarxiv.com ново проучване, озаглавено " Парадоксът на усилието: то е и скъпо, и скъпо ". Работейки по план, подсилен от Съвета за естествени науки и инженерни проучвания на Канада, създателите стигат до заключението, че в ерата на автоматизацията има риск от двойно подценяване: от една страна - на благотворното значение на напъните, които човек поставя, а от друга - на подмолните вреди от скуката, които нарастват обратнопропорционално на тях.
Изследването провокира на двубой наложените в когнитивната логика на психиката, невронауките и стопанската система модели, съгласно които натоварването - физическо или психическо, е безценен разход: в случай че имат избор, и хората, и животните са склонни да го заобикалят. Авторите привеждат доказателства за противоположната теза - че всяко изпитание единствено по себе си носи добавена стойност.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
В автоматизираното бъдеще някои функции ще станат непотребни, други ще бъдат сменени частично от машините. На тях се залага, че ще създадат труда по-малко стресиращ и ще освободят благоприятни условия за фокусиране върху творчеството и решаването на по-сложни проблеми - умения, които са основни за Четвъртата индустриална гражданска война. Технологиите, които улесняват задълбочения разбор и взимането на по-добри решения, надали ще доведат до нарастване на високодоходните работни места, изискващи знание и творчество.
Голяма част от нискодоходните работни места ще продължат да разчитат на човешкия труд, доколкото при тях ще би трябвало да мине повече време, преди да бъдат в основна степен роботизирани. Така че най-големият риск е за хората на позициите със приблизително възнаграждение, чиито задания са ясно дефинирани и в огромна степен повторяеми. Техните функционалности ще са повече надзорни, разпръснати по веригата на активността и с накъсано време за интензивност. И точно тяхната работа, която ще изисква по-малко старания, се обрисува като скучна и в този смисъл по-уморителна.
Полунещастни-полузаспали
На тези непредвидени и непредвидени промени се стопира и Джеймс Хюит, началник на отдела за просвета и нововъведения в Hintsa Performance, в публикация за електронното издание на Световния стопански конгрес. Базираната във Финландия консултантска компания поучава и образова по какъв начин да се реализира по-добро качество на живота, което ще подсигурява и по-добро професионално показване. Сред нейните клиенти са от международни първенци във Формула 1 до топ изпълнителни шефове на огромни компании и чиновници в над хиляда организации в света.
Хюит счита, че във времето, когато от ден на ден човешки задания ще бъдат автоматизирани, би трябвало да обмислим добре цената на това, което отстраняваме. Натоварването играе значима роля в човешкото показване, показва той, и се свързва непосредствено с благополучието, тъй като се асоциира с държание, ориентирано към задачата: ние се оправяме по-добре, когато се стремим да реализираме нещо, в сравнение с, в случай че отлагаме или забавяме задачите си поради разпръскване с нещо странично.
Какво ще стане, в случай че изгубим позитивния опит, обвързван с напъните? Автоматизацията може да направи отегчението - на и отвън работното място, все по-голям въпрос. Това не е скорошно наблюдаване, в зората на индустриалната гражданска война Ницше предизвести за сходен резултат на " машинната просвета " върху служащите. Има доста дефиниции на скуката, последните я характеризират като субективно положение на ниска възбуденост и неодобрение, породено от липса на интерес, съчетано с незадоволително стимулираща среда. Едно изследване от 1980 година разказва скучаещия човек по-кратко - като полунещастен-полузаспал.
Скуката към този момент е необятно публикувана в по-доброкачествената работна среда и е приета като значима област за по-нататъшно проучване.
Според Хюит има доста почтени и логичен аргументи за необятното нахлуване на автоматизацията, в това число нарасналата сигурност, усъвършенстваната акуратност и понижените разноски. " Трябва обаче да разгледаме въздействието й върху благополучието и успеваемостта на хората. Не единствено тъй като автоматизацията може да замести човешките работни места, а тъй като последствията от възходящо досада на работещите в нейните условия могат да бъдат съществени. По-ефективен и с по-малко старания живот може да не е по-добър живот, изключително, в случай че сте отегчени ", счита шефът в Hintsa Performance. И слага въпрос като лъжица катран в кацата с мед на софтуерния парадайс: " Струва ли си да автоматизираме непременно нещо единствено поради обстоятелството, че може да бъде автоматизирано? "
В последна сметка, в случай че сме решили, че изкуственият разсъдък се оправя по-добре от човешкия, можем да възложим на него да пресмята натоварването ни по този начин, че нито да прегаряме в работата си, нито да изпадаме в будна кома.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ