Романтика, зарината в боклуци: Цената на къмпингарската свобода
Ако инцидентно сте се разхождали край къмпинг Корал или сте се пробвали да стъпите боси край Царево, без да се натъкнете на фекален капан, сте извадили голям шанс. Уви, като измежду всички други почиващи, и измежду къмпингуващите все по-често се срещат безотговорни мърлячи.
Закон има. Наредба – не
През юни 2019 година Народното събрание одобри ремонти в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), които не разрешават къмпингуването отвън регламентираните места – морските плажове, пясъчните дюни и формалните къмпинги. Поправките разпоредиха на четири министерства (туризъм, екология, районно развиване и земеделие) да одобряват разпоредба до януари 2020 година, с която да се уредят изискванията за краткотрайно къмпиране в зони „ А “ и „ Б “.
Януари 2020 година мина, след това още няколко години, наредба – не. Проект от 2022 година бе отдръпнат след всеобщи възражения. През 2021 година Върховният административен съд анулира опит на Община Царево да наложи свои лични правила – тъй като няма пълномощия. Дори Шабла, една от дребното общини, пробвала да предложи легални решения с налични зони за къмпингуване, също бе блокирана от неналичието на народен правилник.
Лято 2025: нов план, нов скандал
На 1 юли 2025 година беше оповестен нов план на разпоредба. Според Министерството на туризма, концепцията не е цялостна възбрана, а въвеждане на ред. На доктрина – добре. Но не по този начин мислят от Българското кемпер общество (БКО).
Според БКО:
Наредбата ще позволява къмпинг единствено на утвърдени от кмета места – в това число частни парцели.
Такива места не съществуват сега, което прави регламента еднакъв на цялостна възбрана.
Въвежда се административна тежест даже за частни терени.
Организацията упорства за:
* Ясни дефиниции за краткотрайно къмпингуване
* 72-часово свободно къмпингуване
* Облекчен режим за „ кемпер-стопове “
* Приложение за регистрация
* Такса „ боклук “ и еко условия
* Наръчници и тласъци за общините
Призивът на БКО е „ Искаме регулация, не възбрана! “
За съпоставяне – какво се случва на юг?
Гърция публично забрани дивото къмпингуване още през 1976 година, само че до неотдавна го гледаха с едно затворено око. През 2025 година обаче новите закони 5170/2025 и 5209/2025 трансформираха всичко:
Забранено е:
* Разпъване на палатка, тента, хамак или спален чувал отвън лицензираните къмпинги
* Паркиране на кемпери и каравани в публични зони (вкл. плажове, гори, археологически обекти)
* Дори обяд с масичка в сходна зона се смята за нарушаване
Санкции:
* Минимум 300 евро санкция
* До 3000 евро и 3 месеца затвор при наново нарушаване
* До 5 години затвор в Натура 2000 зони
Контрол:
* Редовни патрули от полицията и пристанищните управляващи
* Глоби и върху частни парцели, в случай че не са регистрирани като къмпинг
А в България?
Какво правиш, когато не можеш да разпънеш палатка в Гърция? Разпъваш я на Корал. Или на Юг. Или в гората при Дуранкулак. Избор – бол.
За какво първо се сещате, когато чуете за къмпинг Корал – за сърфисти или натуристи? За никого не е загадка, че през днешния ден мястото е по-известно не с изискванията, а с отсъствието им. Храстите се употребяват по предопределение – и това се усеща.
Къмпинг Юг е още по-дързък: тоалетните са построени непосредствено върху неразрешени пясъчни дюни. Закони?! Какви закони?
Царево – цялостна палатково-караванна безредица. Без такса, без инфраструктура, без надзор. Всеки прави каквото желае, общината гледа.
Дуранкулак – северният парадайс се е трансформирал в кочина. Извинявам се за израза, палатките не ми пречат, само че фекалиите и боклуците завладяват все по-голяма повърхност от гората. А общината? Тя просто не съществува – не събира такса, не не разрешава, не управлява, спи.
Какво вършат институциите, когато дивото къмпингуване излезе отвън надзор?
Иван Виделов, шеф на дирекция " Контролна и инспекционна активност " в Министерството на туризма, разяснява за ФрогНюз:
„ Към момента контролът, който упражняваме, е стеснен единствено до територията на плажовете. Най-често нарушавания се откриват на Корал, Иракли и Карадере. Проблемът не е в хората, които просто си почиват. Къмпингуването на самия плаж е неразрешено и, допускам, ще остане по този начин.
Нашите инспектори наблюдават да няма палатки и нерегламентирани обекти на самата линия. Извършваме изцяло проучване на терена, само че огромният проблем си остава замърсяването. Личното ми мнение е, че огромна част от по този начин наречените „ диви къмпингари “ избират този метод на отмора, с цел да спестят разноски, само че в подмяна оставят след себе си съществено количество боклуци.
Има и хора, които в действителност търсят усамотение измежду природата, само че даже тогава виждаме палене на огньове, самоделни биваци и катуни, което основава спомагателни опасности. Наредбата, която би трябвало да регламентира този вид къмпингуване, е в заключителна фаза и чакаме нейното приемане. До тогава нашите пълномощия се лимитират до плажната линия.
Според мен към момента не сме дорасли до модела на къмпингуване, който се практикува в Западна Европа.
По-близки сме до това, което виждаме в Гърция, и е време и тук да се сътвори явен ред: избрани зони, правилник за разчистване, надзор върху паленето на огън. Ще дам образец с Корал. Плажът самичък по себе си е добре поддържан, посредством и на хората, които го употребяват. Но в случай че се разноските настрана, ще видите биваци с огньове всяка вечер и е въпрос на време да се случи нещо съществено.
Проверките са регулярни и, въпреки мнозина да не са удовлетворени от наличието ни, резултатът е, че се изнасят в прилежащите гористи терени, които към този момент попадат под отговорността на общината и Регионална инспекция за опазване на околната среда.
На Корал има и друга процедура, някакви хора са си поставили тенти и отдават бунгала отвън територията на плажа, което е нарушаване, защото нямат право да оферират сходни услуги. Там минаваме регулярно и с сътрудници от полицията и сформираме актове.
В Дуранкулак главният проблем е същият – къмпингуване върху самия плаж. Успяхме да изместим почиващите от линията, само че чистотата остава съществено предизвикателство. Всяко лято теренът е посипан с боклуци, оставени от къмпингуващите, в това число посетители от северната ни съседка. “
С други думи, до момента в който чакаме страната да уреди наредбата, ведомството на Виделов работи в границите на лимитираните си пълномощия – основно по плажовете. А оттатък тях... „ към този момент е работа на общините и Регионална инспекция за опазване на околната среда “, както самичък признава.
Къмпингарската независимост свършва там, където стартира непознатият организиран плаж и нечий финален залив без бутилка в него. Или ще го проумеем, или ще загубим всичко. Не се желае доста – единствено малко просвета, няколко контейнера и институции, които не се вършат, че не виждат.
Констанца Илиева
Закон има. Наредба – не
През юни 2019 година Народното събрание одобри ремонти в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), които не разрешават къмпингуването отвън регламентираните места – морските плажове, пясъчните дюни и формалните къмпинги. Поправките разпоредиха на четири министерства (туризъм, екология, районно развиване и земеделие) да одобряват разпоредба до януари 2020 година, с която да се уредят изискванията за краткотрайно къмпиране в зони „ А “ и „ Б “.
Януари 2020 година мина, след това още няколко години, наредба – не. Проект от 2022 година бе отдръпнат след всеобщи възражения. През 2021 година Върховният административен съд анулира опит на Община Царево да наложи свои лични правила – тъй като няма пълномощия. Дори Шабла, една от дребното общини, пробвала да предложи легални решения с налични зони за къмпингуване, също бе блокирана от неналичието на народен правилник.
Лято 2025: нов план, нов скандал
На 1 юли 2025 година беше оповестен нов план на разпоредба. Според Министерството на туризма, концепцията не е цялостна възбрана, а въвеждане на ред. На доктрина – добре. Но не по този начин мислят от Българското кемпер общество (БКО).
Според БКО:
Наредбата ще позволява къмпинг единствено на утвърдени от кмета места – в това число частни парцели.
Такива места не съществуват сега, което прави регламента еднакъв на цялостна възбрана.
Въвежда се административна тежест даже за частни терени.
Организацията упорства за:
* Ясни дефиниции за краткотрайно къмпингуване
* 72-часово свободно къмпингуване
* Облекчен режим за „ кемпер-стопове “
* Приложение за регистрация
* Такса „ боклук “ и еко условия
* Наръчници и тласъци за общините
Призивът на БКО е „ Искаме регулация, не възбрана! “
За съпоставяне – какво се случва на юг?
Гърция публично забрани дивото къмпингуване още през 1976 година, само че до неотдавна го гледаха с едно затворено око. През 2025 година обаче новите закони 5170/2025 и 5209/2025 трансформираха всичко:
Забранено е:
* Разпъване на палатка, тента, хамак или спален чувал отвън лицензираните къмпинги
* Паркиране на кемпери и каравани в публични зони (вкл. плажове, гори, археологически обекти)
* Дори обяд с масичка в сходна зона се смята за нарушаване
Санкции:
* Минимум 300 евро санкция
* До 3000 евро и 3 месеца затвор при наново нарушаване
* До 5 години затвор в Натура 2000 зони
Контрол:
* Редовни патрули от полицията и пристанищните управляващи
* Глоби и върху частни парцели, в случай че не са регистрирани като къмпинг
А в България?
Какво правиш, когато не можеш да разпънеш палатка в Гърция? Разпъваш я на Корал. Или на Юг. Или в гората при Дуранкулак. Избор – бол.
За какво първо се сещате, когато чуете за къмпинг Корал – за сърфисти или натуристи? За никого не е загадка, че през днешния ден мястото е по-известно не с изискванията, а с отсъствието им. Храстите се употребяват по предопределение – и това се усеща.
Къмпинг Юг е още по-дързък: тоалетните са построени непосредствено върху неразрешени пясъчни дюни. Закони?! Какви закони?
Царево – цялостна палатково-караванна безредица. Без такса, без инфраструктура, без надзор. Всеки прави каквото желае, общината гледа.
Дуранкулак – северният парадайс се е трансформирал в кочина. Извинявам се за израза, палатките не ми пречат, само че фекалиите и боклуците завладяват все по-голяма повърхност от гората. А общината? Тя просто не съществува – не събира такса, не не разрешава, не управлява, спи.
Какво вършат институциите, когато дивото къмпингуване излезе отвън надзор?
Иван Виделов, шеф на дирекция " Контролна и инспекционна активност " в Министерството на туризма, разяснява за ФрогНюз:
„ Към момента контролът, който упражняваме, е стеснен единствено до територията на плажовете. Най-често нарушавания се откриват на Корал, Иракли и Карадере. Проблемът не е в хората, които просто си почиват. Къмпингуването на самия плаж е неразрешено и, допускам, ще остане по този начин.
Нашите инспектори наблюдават да няма палатки и нерегламентирани обекти на самата линия. Извършваме изцяло проучване на терена, само че огромният проблем си остава замърсяването. Личното ми мнение е, че огромна част от по този начин наречените „ диви къмпингари “ избират този метод на отмора, с цел да спестят разноски, само че в подмяна оставят след себе си съществено количество боклуци.
Има и хора, които в действителност търсят усамотение измежду природата, само че даже тогава виждаме палене на огньове, самоделни биваци и катуни, което основава спомагателни опасности. Наредбата, която би трябвало да регламентира този вид къмпингуване, е в заключителна фаза и чакаме нейното приемане. До тогава нашите пълномощия се лимитират до плажната линия.
Според мен към момента не сме дорасли до модела на къмпингуване, който се практикува в Западна Европа.
По-близки сме до това, което виждаме в Гърция, и е време и тук да се сътвори явен ред: избрани зони, правилник за разчистване, надзор върху паленето на огън. Ще дам образец с Корал. Плажът самичък по себе си е добре поддържан, посредством и на хората, които го употребяват. Но в случай че се разноските настрана, ще видите биваци с огньове всяка вечер и е въпрос на време да се случи нещо съществено.
Проверките са регулярни и, въпреки мнозина да не са удовлетворени от наличието ни, резултатът е, че се изнасят в прилежащите гористи терени, които към този момент попадат под отговорността на общината и Регионална инспекция за опазване на околната среда.
На Корал има и друга процедура, някакви хора са си поставили тенти и отдават бунгала отвън територията на плажа, което е нарушаване, защото нямат право да оферират сходни услуги. Там минаваме регулярно и с сътрудници от полицията и сформираме актове.
В Дуранкулак главният проблем е същият – къмпингуване върху самия плаж. Успяхме да изместим почиващите от линията, само че чистотата остава съществено предизвикателство. Всяко лято теренът е посипан с боклуци, оставени от къмпингуващите, в това число посетители от северната ни съседка. “
С други думи, до момента в който чакаме страната да уреди наредбата, ведомството на Виделов работи в границите на лимитираните си пълномощия – основно по плажовете. А оттатък тях... „ към този момент е работа на общините и Регионална инспекция за опазване на околната среда “, както самичък признава.
Къмпингарската независимост свършва там, където стартира непознатият организиран плаж и нечий финален залив без бутилка в него. Или ще го проумеем, или ще загубим всичко. Не се желае доста – единствено малко просвета, няколко контейнера и институции, които не се вършат, че не виждат.
Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ