Улици на историята: Джанюариъс Алойшиъс Макгахан от „Дейли нюз“
Ако слезете от моста „ Чавдар “ (който в действителност е надлез – ето ви любопитен факт) не по „ Дондуков “, а от противоположната страна – по „ Владимир Вазов “ – и тръгнете по булеварда, скоро ще стигнете кръстовището, където улица „ Тодорини кукли “ става улица „ Острово “. Ако тръгнете по „ Острово “, тя от своя страна ще се влее в улица „ Макгахан “ – тематиката на днешния ни текст за историческите улици. Оказва се, че именникът на тази улица, Джанюариъс Алойшиъс Макгахан, е една много забавна персона.
Джан Макгахан е роден на 12 юни 1844 година във фермата покрай град Ню Лексингтън в щата Охайо. 20-годишен отива в Сейнт Луис, където среща военачалник Филип Шеридан, воин от Гражданската война и с ирландски корени като него. Именно поради срещата си с генерала Джанюариъс се оформя под въздействие на най-светлите идеали след Гражданската война и взема решение да учи право на Стария континент.
През 1871 в Крим среща съветска аристократка Варвара Елагина по изключително трагичен и сантиментален метод – Макгахан безусловно пада от коня си и си изкълчва крайници, а дамата и сестра й му оферират каляската си, с цел да се прибере. Той обаче отхвърля и се качва назад на коня си. Двамата се женят в Париж през 1873, а на идната година се появява и синът им Пол.
Джеймс Гордън Бенет младши
През 1876 година Макгахан влиза в спор с издателя на „ Ню Йорк Хералд “, Джеймс Гордън Бенет младши, и напуща. Един от водещите по това време демократични вестници във Англия, „ Дейли Нюз “, същата година дава на Макгахан журналистическо задание да проверява сведенията за широкомащабните зверства, осъществявани от турската войска против цивилни българи след неуспеха на Априлското въстание през 1876.
Така на 23 юли 1876 Джан отпътува за България, където първо се стопира в Пловдив на 28 юли, а по-късно и в Пещера и Пазарджик на 1 и 2 август. След тези градове Джанюариъс Макгахан отива в Батак.
След визитата си изпраща на вестника следното изложение на видяното:
Макгахан написа, че турските бойци вкарват принудително хора в църквата и я възпламеняват. Някои са измъчвани и по-късно ограбени. От общо 7 000 оцеляват единствено 2 000 души. Той заключава, е към 58 села и 5 манастира са били разрушени и 15 000 души изклани.
Материалът в „ Дейли Нюз “ (препечатан и от други вестници) провокира във Англия мощен публичен ужас против Турция. Министър-председателят на Англия, Бенджамин Дизраели, който поддържа Османската империя, се пробва да трансферира виновност на българите, само че тезата му е мощно опровергана от идващите репортажи на Макгахан.
В резултат на работата му се привиква „ Посланическа конференция в Цариград “ – конференция, на която се сформира декларацията, съгласно която султанът на Османската империя би трябвало да даде автономност на българите в техните етнически граници. През 1878 земята в граници става известна като Санстефанска България.
Джанюариъс Макгахан желае да работи по мирната конференция сред Османската империя и Великите сили в Берлин, само че се заболява от тиф.
Умира на 9 юни 1878 година в Цариград. Първоначално е заровен в гръцкото гробище, само че 5 години по-късно поради военния министър на Съединени американски щати, ген. Филип Шеридан, тленните му остатъци са отнесени в Съединените щати. Погребан е в родния си град Ню Лексингтън.
България подарява бюст-паметник, основан от скулптора Тодор Първанов, който е подложен на гроба на Макгахан, a копие е сложено и в Батак. На паметника написа на британски: „ Макгахан – избавител на България “.
