The National interest: Колко важен е новият договор между Русия и Северна Корея?
Ако идната администрация на Съединени американски щати желае да спре да губи своята надеждност и въздействие, тогава ще е належащо задълбочено преосмисляне на догатките, стратегическите рамки и политиките по отношение на Североизточна Азия.
Договорът за взаимна защита, подписан от Русия и Северна Корея (КНДР) на 19 юни тази година, е алегорично надграждане на връзките сред двете страни. Те вече имат изцяло стратегическо партньорство. То повтаря огромна част от езика от контракта от 1961 година сред Съветския съюз и Северна Корея. Въпреки това, езикът прибавя нови условия, тъй че те би трябвало да следват съветските и севернокорейските закони и да съблюдават член 51 от Устава на Организация на обединените нации, уточняващ, че военното съдействие е лимитирано до случаите, в които различен нахлуе в едната или другата страна.
Поне четири контекстуални рамки оказват помощ да се сложи това съглашение в вероятност.
Първо, нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 година изчерпа военната й мощност, унищожи съществено стопанската система й и я изолира измежду западните страни. Дългосрочните въздействия евентуално ще бъдат за генерации наред. Русия се нуждае от всякаква помощ, която може да получи, в това число от своя безпаричен комшия.
Второ, Русия изостава от Китай във всички връзки, като се изключи нуклеарния си боеприпас, тъй че ще се нуждае от китайска помощ и политическа поддръжка в обозримо бъдеще. Тази нова взаимозависимост не може да бъде комфортна. Опитът на Путин да бъде по-близо до Ким може отчасти да компенсира този нов дисбаланс.
Трето, нахлуването в Украйна послужи за разширение на американските и европейските наказания против Русия и предизвика нови предизвестия към Китай и Северна Корея за всяка военна помощ. Но това не промени към този момент втвърдяващото се отношение на Запада към трите североизточни страни. В този смисъл съветското деяние единствено насърчи траялото десетилетия опълчване към две несъвместими групи страни в района.
И най-после, новото изложение на взаимност, дружно с ясната решителност да се опълчи на изолацията и глобите на Съединени американски щати и Запада, разкрива най-новото в две десетилетна каскада от отрицателни развития за стабилността и сигурността, произлизащи от отхвърли на Съединени американски щати от дипломатическите принадлежности. Трудно постигнатите достижения на американските администрации през 90-те години, дружно с водачеството на южнокорейците и гъвкавостта на севернокорейците и китайците, бяха колкото забележителни, толкоз и нежни. Те сътвориха среда, в която възходящите политически контакти и планове за развиване можеха да доведат до по-широко признание на припокриващи се ползи измежду всички страни.
Предпочитанието на администрацията на Джордж У. Буш към изображения на насила пред надеждни съглашения унищожи това десетилетие на многостранни дипломатически достижения в Североизточна Азия. Администрациите на Обама, Тръмп и Байдън не демонстрираха нито мъдростта, нито стратегическата дарба да проучват тъкмо уроците от това десетилетие или да разработят практична и реалистична политическа рамка, която да употребява тези припокриващи се ползи.
Ким Чен-ун неотдавна сподели осъвременено оборудване за обогатяване на уран и тества две нови ракети. Севернокорейските ракети, дронове и артилерия евентуално към този момент оказват помощ на съветската инвазия. И доста типове механически военни усъвършенствания от Русия биха били топло приветствани в Северна Корея, даже в случай че Москва спре да дава нуклеарна помощ.
Това са неприятни развития, само че надали са изненадващи. Подобно на недоволствата по отношение на програмата за нуклеарни оръжия на КНДР, политиците на Съединени американски щати евентуално трябваше да се вслушат в опитни анализатори, историци и дипломати, които шумно стачкуваха против дипломатическата парализа на Вашингтон и политиките единствено на насила през последните две десетилетия.
Ако идната администрация на Съединени американски щати желае да спре да губи своята надеждност и въздействие, тогава ще е належащо надълбоко преосмисляне на догатките, стратегическите рамки и политиките по отношение на Североизточна Азия. Признаването на нуклеарния статут на Северна Корея, официално или на процедура, ще бъде единствено първата нужна стъпка.
Опитни анализатори и дипломати от дълго време означават, че крайните наказания против КНДР са освен неефективни, само че и контрапродуктивни, като попречват всички съглашения. Корейската война би трябвало най-сетне да завърши като част от по-широк развой за понижаване на напрежението. Китай, Русия, Япония и Южна Корея споделят интерес от умиротворяването и реинтеграцията на Северна Корея в районни и световни системи.
Има още „ ниско висящи плодове “, които да се употребяват, с цел да се реализиран най-сетне задачите на Съединени американски щати. Освен в случай че няма в действителност ново мислене в Белия дом през идната година, включващо най-успешните гласове, новият пакт за взаимна защита сред Северна Корея и Русия може да бъде най-малкото от нашите терзания.
Автор: Стивън Костело
Стивън Костело е гост-сътрудник в Института Куинси и гост-учен в Корейския институт на университета Джордж Вашингтон. Работил е с южнокорейски демократи през 90-те години на предишния век и е управлявал програмата за Корея в Атлантическия съвет от 1999 година до 2004 година Някои от неговите трудове са оповестени на Източноазиатския конгрес в Канбера, Австралия.
Договорът за взаимна защита, подписан от Русия и Северна Корея (КНДР) на 19 юни тази година, е алегорично надграждане на връзките сред двете страни. Те вече имат изцяло стратегическо партньорство. То повтаря огромна част от езика от контракта от 1961 година сред Съветския съюз и Северна Корея. Въпреки това, езикът прибавя нови условия, тъй че те би трябвало да следват съветските и севернокорейските закони и да съблюдават член 51 от Устава на Организация на обединените нации, уточняващ, че военното съдействие е лимитирано до случаите, в които различен нахлуе в едната или другата страна.
Поне четири контекстуални рамки оказват помощ да се сложи това съглашение в вероятност.
Първо, нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 година изчерпа военната й мощност, унищожи съществено стопанската система й и я изолира измежду западните страни. Дългосрочните въздействия евентуално ще бъдат за генерации наред. Русия се нуждае от всякаква помощ, която може да получи, в това число от своя безпаричен комшия.
Второ, Русия изостава от Китай във всички връзки, като се изключи нуклеарния си боеприпас, тъй че ще се нуждае от китайска помощ и политическа поддръжка в обозримо бъдеще. Тази нова взаимозависимост не може да бъде комфортна. Опитът на Путин да бъде по-близо до Ким може отчасти да компенсира този нов дисбаланс.
Трето, нахлуването в Украйна послужи за разширение на американските и европейските наказания против Русия и предизвика нови предизвестия към Китай и Северна Корея за всяка военна помощ. Но това не промени към този момент втвърдяващото се отношение на Запада към трите североизточни страни. В този смисъл съветското деяние единствено насърчи траялото десетилетия опълчване към две несъвместими групи страни в района.
И най-после, новото изложение на взаимност, дружно с ясната решителност да се опълчи на изолацията и глобите на Съединени американски щати и Запада, разкрива най-новото в две десетилетна каскада от отрицателни развития за стабилността и сигурността, произлизащи от отхвърли на Съединени американски щати от дипломатическите принадлежности. Трудно постигнатите достижения на американските администрации през 90-те години, дружно с водачеството на южнокорейците и гъвкавостта на севернокорейците и китайците, бяха колкото забележителни, толкоз и нежни. Те сътвориха среда, в която възходящите политически контакти и планове за развиване можеха да доведат до по-широко признание на припокриващи се ползи измежду всички страни.
Предпочитанието на администрацията на Джордж У. Буш към изображения на насила пред надеждни съглашения унищожи това десетилетие на многостранни дипломатически достижения в Североизточна Азия. Администрациите на Обама, Тръмп и Байдън не демонстрираха нито мъдростта, нито стратегическата дарба да проучват тъкмо уроците от това десетилетие или да разработят практична и реалистична политическа рамка, която да употребява тези припокриващи се ползи.
Ким Чен-ун неотдавна сподели осъвременено оборудване за обогатяване на уран и тества две нови ракети. Севернокорейските ракети, дронове и артилерия евентуално към този момент оказват помощ на съветската инвазия. И доста типове механически военни усъвършенствания от Русия биха били топло приветствани в Северна Корея, даже в случай че Москва спре да дава нуклеарна помощ.
Това са неприятни развития, само че надали са изненадващи. Подобно на недоволствата по отношение на програмата за нуклеарни оръжия на КНДР, политиците на Съединени американски щати евентуално трябваше да се вслушат в опитни анализатори, историци и дипломати, които шумно стачкуваха против дипломатическата парализа на Вашингтон и политиките единствено на насила през последните две десетилетия.
Ако идната администрация на Съединени американски щати желае да спре да губи своята надеждност и въздействие, тогава ще е належащо надълбоко преосмисляне на догатките, стратегическите рамки и политиките по отношение на Североизточна Азия. Признаването на нуклеарния статут на Северна Корея, официално или на процедура, ще бъде единствено първата нужна стъпка.
Опитни анализатори и дипломати от дълго време означават, че крайните наказания против КНДР са освен неефективни, само че и контрапродуктивни, като попречват всички съглашения. Корейската война би трябвало най-сетне да завърши като част от по-широк развой за понижаване на напрежението. Китай, Русия, Япония и Южна Корея споделят интерес от умиротворяването и реинтеграцията на Северна Корея в районни и световни системи.
Има още „ ниско висящи плодове “, които да се употребяват, с цел да се реализиран най-сетне задачите на Съединени американски щати. Освен в случай че няма в действителност ново мислене в Белия дом през идната година, включващо най-успешните гласове, новият пакт за взаимна защита сред Северна Корея и Русия може да бъде най-малкото от нашите терзания.
Автор: Стивън Костело
Стивън Костело е гост-сътрудник в Института Куинси и гост-учен в Корейския институт на университета Джордж Вашингтон. Работил е с южнокорейски демократи през 90-те години на предишния век и е управлявал програмата за Корея в Атлантическия съвет от 1999 година до 2004 година Някои от неговите трудове са оповестени на Източноазиатския конгрес в Канбера, Австралия.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ