Не, Китай няма да атакува Тайван. Ето защо
Ако следите новините от последните три дни, може да останете с усещането, че китайската инвазия на Тайван е неизбежна - рекордните за последните три десетилетия 90 китайски кораби бяха изведени в намерено море. Тайванските отбранителни сили бяха сложени в положение на " нараснала подготвеност " и оповестиха, че седем от плавателните съдове на КНР са направили дейности, попадащи в сивата зона сред войната и мира.
Нима след Източна Европа и Близкия изток, настава редът на Югоизточна Азия да се трансформира в сцена на огромен спор? Краткият отговор е не , най-малко що се отнася до предмета на текста.
Китай освен няма да нападна Тайван, демонстрацията на военна мощност евентуално не цели само да " накаже " тайванския президент Уилям Лай за скорошната му обиколка на Полинезия. Не, Си Цзинпин има доста по-съществени аргументи да разхожда флотилията си. Те ще са обект на следващ коментар.
Целта на този текст е да изясни за какво китайската инвазия на Тайван е немислима - от боен и от политически аспект.
" Операция по-мащабна от десанта в Нормандия "
Тайван не дели сухоземна граница със своя евентуален агресор. Широкият около 150 км Тайвански проток е пословично негостолюбив. Заради сезонните мусони инвазия би могла да се реализира в къс интервал от време през април-май и октомври-ноември. Тук световното стопляне се трансформира в непредвиден воин, защото климатът става все по-непредсказуем и ранното обмисляне на навлизане е доста мъчно.
Преди десанта в Нормандия Съюзниците от Втората международна война са били напът да отсрочат с няколко седмици най-голямата морска инвазия в историята на човечеството поради неприятните метеорологични условия. В последния миг излизат данни за намаляване на времето към 4-5 юни 1944 година, от които войските се възползват.
При първичното навлизане в Нормандия вземат участие около 150 000 бойци, които през идващите три седмици нарастват до 850 000. Според експерта по Изследвания на Азия от Центъра за интернационалните връзки Дейвид Сакс евентуална китайска инвазия на Тайван би трябвало да бъде по-мащабна. Той акцентира в си, че в границите на няколко седмици Китай ще би трябвало да транспортира стотици хиляди бойци. Преходът на всеки един транспортен съд би отнел часове и би довел до непредвидими логистични препятствия под непрекъснат тайвански обстрел.
Безпрецедентното съсредоточаване на китайските военни активи по източното крайбрежие ще притегли внимание много преди потеглянето на първия кораб. От няколко години Китай твърди, че разполага с най-големият флот в света. Дяволът обаче е в детайлите - армадата на комунистическата страна е формирана от значителен брой плавателни съдове с размерите на моторни лодки, които ще станат лесна плячка за тайванските ракети.
Пред китайските генерали би стояла дилемата и къде тъкмо да дебаркират: западното крайбрежие на Тайван е прекомерно плитко за по-големите кораби, източното - осеяно с непроходими скали. Малкото комфортни пристанища могат да бъдат извадени от строя от самите тайванци. Големият остров на територията, който би бил главната цел на Пекин, съставлява планинска джунгла с малцина проходи, добре познати на тайванците, които могат да бъдат запушени или превърнати в клопки от бранителите. Добро утро, Виетнам!
Крайната цел би била Тайпе, където хипотетичната асиметрия в числеността на войските в интерес на агресора ще бъде съвсем заличена при конфликти в градски условия. Бихме станали очевидци на месомелачка в най-хубавите съветски обичаи. Само че за разлика от Русия, последното значимо присъединяване на Китай в огромен боен спор е в средата на ХХ в.
Пекин евентуално би провел инвазия единствено в случай че разполага с положителни сведения, че след първичната масирана хакерска атака и въздушно нахлуване за намаляване на отбранителния потенциал на Тайван, бранителите ще бъдат морално сломени и ще се предадат без пердах. Такъв психически потрес надали ще бъде постигнат и то освен тъй като, както към този момент споменахме, дълго преди офанзивата да започва тя би станала известна и за индианците край Амазонка. 24-те милиона тайвански жители живеят под непрекъсната опасност от китайска морска инвазия от 75 години насам. Те осъзнават, че при старта на нападението няма да могат да избягат в прилежаща страна - ще би трябвало да се борят или да се предадат. Въпреки повишаването на китайската военна мощност и отхвърли на Пекин да отхвърли разновидността територията да бъде завладяна със мощ, проучвания на публичното мнение от 90-те години до наши дни демонстрират, че от ден на ден от жителите на Тайван се разпознават като " тайванци ", вместо " китайци ".
Тук завършваме с военния аспект на обяснението за какво Китай няма да нападна Тайван. Може да се каже доста повече. Забележете, че даже не сме загатнали думата " Съединени американски щати ".
" Империя на злото "
Международната общественост е склонна да запази статуквото по Тайванския въпрос - де юре признава Тайван за част от Китай, де факто възможно е за доста страни да поддържат топли връзки с неофициалните представителства на Тайпе. Китайска инвазия на този стадий наподобява като единствения метод това положение на нещата да бъде променено.
При позитивно развиване на евентуалния конфликт за комунистическата страна, тя ще извърши идеала си за обединяване с територията. Но даже софтуерната база на Тайпе да бъде съхранена (крайно нереалистично развиване при инвазия), интернационалното доверие в Китай ще бъде съпоставено със земята. Комунистическата страна ще би трябвало да се сбогува с дългогодишната политика по пазаруване на другари по света с планове като " Един пояс, веднъж " и да одобри купата " империя на злото " от големите западни страни. Китай ще бъде наказан със наказания, които ще нанесат тежки вреди върху стопанската система му, чийто напредък се забави през последните години. По същия метод както Швеция и Финландия изоставиха неутралитета си и се причислиха към НАТО, страните от Южнокитайско море, които и без друго водят териториални разногласия с Китай, ще потърсят доближаване със Съединени американски щати, с цел да подсигуряват сигурността си. Институционализирането на " азиатско НАТО " ще бъде въпрос на време.
Какво ще се случи обаче, в случай че офанзивата не се развие по проекта на агресора. Тайван ще получи мотив намерено да оповести своята самостоятелност. Санкциите и антикитайското групиране в района, естествено, отново ще са налице. Но тук прибавяме и факторът " публично неодобрение ", което съгласно несгодите на фронта може да ескалира. Ако жертвите се понатрупат, ще бъдат задавани въпроси (някои - на площади от многохилядни тълпи) за компетенциите на китайските командири. Си ще ги смени, правил го е и в спокойно време. Ама в случай че и новите се дънят? Начело на китайската войска може да се изредят стеснен брой лица преди елементарният зидаромазач да се запита: " Абе, дали партията не носи вина за това, че синът ми се прибра в ковчег? " Или още по-опасно: " Кой му даде право на Си да праща сина ми да загине на един остров, който по този начин или другояче считаме за наша територия? "
Империи са падали и след задаването на по-невинни въпроси. Като ценител на марксизма, Си хипотетично добре схваща, че " количествените натрупвания водят до качествени промени ".
А нима за китайския водач може да има по-голяма цел от личното му оцеляване?
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Нима след Източна Европа и Близкия изток, настава редът на Югоизточна Азия да се трансформира в сцена на огромен спор? Краткият отговор е не , най-малко що се отнася до предмета на текста.
Китай освен няма да нападна Тайван, демонстрацията на военна мощност евентуално не цели само да " накаже " тайванския президент Уилям Лай за скорошната му обиколка на Полинезия. Не, Си Цзинпин има доста по-съществени аргументи да разхожда флотилията си. Те ще са обект на следващ коментар.
Целта на този текст е да изясни за какво китайската инвазия на Тайван е немислима - от боен и от политически аспект.
" Операция по-мащабна от десанта в Нормандия "
Тайван не дели сухоземна граница със своя евентуален агресор. Широкият около 150 км Тайвански проток е пословично негостолюбив. Заради сезонните мусони инвазия би могла да се реализира в къс интервал от време през април-май и октомври-ноември. Тук световното стопляне се трансформира в непредвиден воин, защото климатът става все по-непредсказуем и ранното обмисляне на навлизане е доста мъчно.
Преди десанта в Нормандия Съюзниците от Втората международна война са били напът да отсрочат с няколко седмици най-голямата морска инвазия в историята на човечеството поради неприятните метеорологични условия. В последния миг излизат данни за намаляване на времето към 4-5 юни 1944 година, от които войските се възползват.
При първичното навлизане в Нормандия вземат участие около 150 000 бойци, които през идващите три седмици нарастват до 850 000. Според експерта по Изследвания на Азия от Центъра за интернационалните връзки Дейвид Сакс евентуална китайска инвазия на Тайван би трябвало да бъде по-мащабна. Той акцентира в си, че в границите на няколко седмици Китай ще би трябвало да транспортира стотици хиляди бойци. Преходът на всеки един транспортен съд би отнел часове и би довел до непредвидими логистични препятствия под непрекъснат тайвански обстрел.
Безпрецедентното съсредоточаване на китайските военни активи по източното крайбрежие ще притегли внимание много преди потеглянето на първия кораб. От няколко години Китай твърди, че разполага с най-големият флот в света. Дяволът обаче е в детайлите - армадата на комунистическата страна е формирана от значителен брой плавателни съдове с размерите на моторни лодки, които ще станат лесна плячка за тайванските ракети.
Пред китайските генерали би стояла дилемата и къде тъкмо да дебаркират: западното крайбрежие на Тайван е прекомерно плитко за по-големите кораби, източното - осеяно с непроходими скали. Малкото комфортни пристанища могат да бъдат извадени от строя от самите тайванци. Големият остров на територията, който би бил главната цел на Пекин, съставлява планинска джунгла с малцина проходи, добре познати на тайванците, които могат да бъдат запушени или превърнати в клопки от бранителите. Добро утро, Виетнам!
Крайната цел би била Тайпе, където хипотетичната асиметрия в числеността на войските в интерес на агресора ще бъде съвсем заличена при конфликти в градски условия. Бихме станали очевидци на месомелачка в най-хубавите съветски обичаи. Само че за разлика от Русия, последното значимо присъединяване на Китай в огромен боен спор е в средата на ХХ в.
Пекин евентуално би провел инвазия единствено в случай че разполага с положителни сведения, че след първичната масирана хакерска атака и въздушно нахлуване за намаляване на отбранителния потенциал на Тайван, бранителите ще бъдат морално сломени и ще се предадат без пердах. Такъв психически потрес надали ще бъде постигнат и то освен тъй като, както към този момент споменахме, дълго преди офанзивата да започва тя би станала известна и за индианците край Амазонка. 24-те милиона тайвански жители живеят под непрекъсната опасност от китайска морска инвазия от 75 години насам. Те осъзнават, че при старта на нападението няма да могат да избягат в прилежаща страна - ще би трябвало да се борят или да се предадат. Въпреки повишаването на китайската военна мощност и отхвърли на Пекин да отхвърли разновидността територията да бъде завладяна със мощ, проучвания на публичното мнение от 90-те години до наши дни демонстрират, че от ден на ден от жителите на Тайван се разпознават като " тайванци ", вместо " китайци ".
Тук завършваме с военния аспект на обяснението за какво Китай няма да нападна Тайван. Може да се каже доста повече. Забележете, че даже не сме загатнали думата " Съединени американски щати ".
" Империя на злото "
Международната общественост е склонна да запази статуквото по Тайванския въпрос - де юре признава Тайван за част от Китай, де факто възможно е за доста страни да поддържат топли връзки с неофициалните представителства на Тайпе. Китайска инвазия на този стадий наподобява като единствения метод това положение на нещата да бъде променено.
При позитивно развиване на евентуалния конфликт за комунистическата страна, тя ще извърши идеала си за обединяване с територията. Но даже софтуерната база на Тайпе да бъде съхранена (крайно нереалистично развиване при инвазия), интернационалното доверие в Китай ще бъде съпоставено със земята. Комунистическата страна ще би трябвало да се сбогува с дългогодишната политика по пазаруване на другари по света с планове като " Един пояс, веднъж " и да одобри купата " империя на злото " от големите западни страни. Китай ще бъде наказан със наказания, които ще нанесат тежки вреди върху стопанската система му, чийто напредък се забави през последните години. По същия метод както Швеция и Финландия изоставиха неутралитета си и се причислиха към НАТО, страните от Южнокитайско море, които и без друго водят териториални разногласия с Китай, ще потърсят доближаване със Съединени американски щати, с цел да подсигуряват сигурността си. Институционализирането на " азиатско НАТО " ще бъде въпрос на време.
Какво ще се случи обаче, в случай че офанзивата не се развие по проекта на агресора. Тайван ще получи мотив намерено да оповести своята самостоятелност. Санкциите и антикитайското групиране в района, естествено, отново ще са налице. Но тук прибавяме и факторът " публично неодобрение ", което съгласно несгодите на фронта може да ескалира. Ако жертвите се понатрупат, ще бъдат задавани въпроси (някои - на площади от многохилядни тълпи) за компетенциите на китайските командири. Си ще ги смени, правил го е и в спокойно време. Ама в случай че и новите се дънят? Начело на китайската войска може да се изредят стеснен брой лица преди елементарният зидаромазач да се запита: " Абе, дали партията не носи вина за това, че синът ми се прибра в ковчег? " Или още по-опасно: " Кой му даде право на Си да праща сина ми да загине на един остров, който по този начин или другояче считаме за наша територия? "
Империи са падали и след задаването на по-невинни въпроси. Като ценител на марксизма, Си хипотетично добре схваща, че " количествените натрупвания водят до качествени промени ".
А нима за китайския водач може да има по-голяма цел от личното му оцеляване?
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ