Новините на детски език: Може ли нещо ценно да бъде унищожено с... поправка
Ако следите " Дневник ", с цел да не изпускате най-важните вести и истории, към този момент могат да го вършат и децата ви. Всеки понеделник " Детски Дневник " препечатва текст от уеб страницата, който в налична за по-младите читатели форма оповестява и изяснява настоящи събития от страната и света.
Статиите са подобаващ метод децата да се срещнат със протичащото се в обществото и добър мотив за диалог (а за какво не и спор) в фамилията по тях. Заради възрастта на читателите, за които е предопределена рубриката, редакцията взе решение да затвори за мнения публикациите от нея.
и част от платформата за поощряване на четенето и четивната просветеност измежду децата. Още вести на детски език можете да намерите, а повече за " Книговище " -.
Наскоро в новините демонстрираха по какъв начин тъкмо е поправен един от фамозните мостове на възрожденския занаятчия Кольо Фичето.
Той е в действителност легенда в българското строителство - може би най-красивите здания от българското Възраждане са строени от него. За него се описват истории, които звучат като приказки: да вземем за пример за Къщата с маймунката, която построил за една вдовица от Велико Търново. Понеже клюкарите почнали да шушукат по какъв начин по този начин и за какво ѝ строи къща без пари... той поставил над вратата каменна маймунка. Все едно им споделил: " Вие се вършиме на маймуни с вашите нелепости! ".
Друга история пък споделя по какъв начин получил поръчката за моста край Бяла. Тогава турският бей се колебаел на кого да разпореди задачата. Имало полски проектант, който желал доста повече пари за това. Беят не бил сигурен дали Кольо Фичето в действителност ще го направи качествено за по-малката сума. Тогава българският занаятчия подписал контракт, че залага главата си. И в действителност съумял да построи моста, който стоял здрав повече от век. Здрав и хубав! Този мост освен оказва помощ на хората да пресичат реката. Той е част от българското културно завещание - нещо скъпо, което всички ние притежаваме.
И по тази причина има закон, който споделя по какъв начин тъкмо би трябвало да бъде защитаван.
Наскоро доста хора се възмутиха от фотография, на която се виждаше по какъв начин този мост е ремонтиран жестоко и без почитание към проекта на Кольо Фичето. Една от подпорите завършваше с основа от бетон (очевидно напълно друг материал, който не се е употребявал през Възраждането), и то в напълно друга форма.
Логично беше хората да се възмутят - наскоро с бетон беше укрепен мостът на Кольо Фичето в Дряново - и това е напълно нелегално. Логично е ремонтът да бъде изработен по същия метод, по който е било строено. Например в Париж сега реставрират огромната катедрала " Нотр Дам " след пожара - и се стараят да го създадат със същите типове камъни и същите типове дървета като преди.
Колкото и да им коства това.
Оказа се, че мостът при Бяла е бил дострояван с бетон още преди 100 години - през 1923 година Но за какво? Защото през 1897 година имало огромно наводняване и някои стълбове на моста не издържали. Тоест от градежа на Кольо Фичето е останала единствено една част. Именно тя е достоверната.
Автентичността на моста на Колю Фичето при Бяла е застрашена поради реституция
" Поправената " по този недодялан метод колона е от неавтентичната част. Строителите твърдят, че бетонът ще бъде прикрит от насип, откакто градежът завърши, и няма да се вижда.
Случката обаче е добър мотив да поговорим по какъв начин се отнасяме към старините си. Ценим ли ги задоволително, с цел да ги запазим такива, каквито са били?
Или сме подготвени да ги сменяем с някакъв фалшификат? Нормално ли е да има бетон на Царевец? А пластмасови манекени в тракийска гробница?
Ние от " Вижте " считаме, че предишното заслужава същинско почитание. Ако подменим същинското с нещо подправено, това, преди всичко, значи да излъжем посетителите. На второ - значи, че в действителност сме унищожили най-малко една част от старината, която сякаш ценим.
На трето място - такива подмени в по-голямата си част са извънредно безвкусни. И в действителност вместо да учат на респект към историята, ни дават доста неприятен урок.
Можеш ли да се сетиш за такива места?
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Статиите са подобаващ метод децата да се срещнат със протичащото се в обществото и добър мотив за диалог (а за какво не и спор) в фамилията по тях. Заради възрастта на читателите, за които е предопределена рубриката, редакцията взе решение да затвори за мнения публикациите от нея.
и част от платформата за поощряване на четенето и четивната просветеност измежду децата. Още вести на детски език можете да намерите, а повече за " Книговище " -.
Наскоро в новините демонстрираха по какъв начин тъкмо е поправен един от фамозните мостове на възрожденския занаятчия Кольо Фичето.
Той е в действителност легенда в българското строителство - може би най-красивите здания от българското Възраждане са строени от него. За него се описват истории, които звучат като приказки: да вземем за пример за Къщата с маймунката, която построил за една вдовица от Велико Търново. Понеже клюкарите почнали да шушукат по какъв начин по този начин и за какво ѝ строи къща без пари... той поставил над вратата каменна маймунка. Все едно им споделил: " Вие се вършиме на маймуни с вашите нелепости! ".
Друга история пък споделя по какъв начин получил поръчката за моста край Бяла. Тогава турският бей се колебаел на кого да разпореди задачата. Имало полски проектант, който желал доста повече пари за това. Беят не бил сигурен дали Кольо Фичето в действителност ще го направи качествено за по-малката сума. Тогава българският занаятчия подписал контракт, че залага главата си. И в действителност съумял да построи моста, който стоял здрав повече от век. Здрав и хубав! Този мост освен оказва помощ на хората да пресичат реката. Той е част от българското културно завещание - нещо скъпо, което всички ние притежаваме.
И по тази причина има закон, който споделя по какъв начин тъкмо би трябвало да бъде защитаван.
Наскоро доста хора се възмутиха от фотография, на която се виждаше по какъв начин този мост е ремонтиран жестоко и без почитание към проекта на Кольо Фичето. Една от подпорите завършваше с основа от бетон (очевидно напълно друг материал, който не се е употребявал през Възраждането), и то в напълно друга форма.
Логично беше хората да се възмутят - наскоро с бетон беше укрепен мостът на Кольо Фичето в Дряново - и това е напълно нелегално. Логично е ремонтът да бъде изработен по същия метод, по който е било строено. Например в Париж сега реставрират огромната катедрала " Нотр Дам " след пожара - и се стараят да го създадат със същите типове камъни и същите типове дървета като преди.
Колкото и да им коства това.
Оказа се, че мостът при Бяла е бил дострояван с бетон още преди 100 години - през 1923 година Но за какво? Защото през 1897 година имало огромно наводняване и някои стълбове на моста не издържали. Тоест от градежа на Кольо Фичето е останала единствено една част. Именно тя е достоверната.
Автентичността на моста на Колю Фичето при Бяла е застрашена поради реституция " Поправената " по този недодялан метод колона е от неавтентичната част. Строителите твърдят, че бетонът ще бъде прикрит от насип, откакто градежът завърши, и няма да се вижда.
Случката обаче е добър мотив да поговорим по какъв начин се отнасяме към старините си. Ценим ли ги задоволително, с цел да ги запазим такива, каквито са били?
Или сме подготвени да ги сменяем с някакъв фалшификат? Нормално ли е да има бетон на Царевец? А пластмасови манекени в тракийска гробница?
Ние от " Вижте " считаме, че предишното заслужава същинско почитание. Ако подменим същинското с нещо подправено, това, преди всичко, значи да излъжем посетителите. На второ - значи, че в действителност сме унищожили най-малко една част от старината, която сякаш ценим.
На трето място - такива подмени в по-голямата си част са извънредно безвкусни. И в действителност вместо да учат на респект към историята, ни дават доста неприятен урок.
Можеш ли да се сетиш за такива места?
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ