В небесата: Ръстът на постъпленията от ДДС пълни хазната
Ако след месец страната отиде на нови парламентарни избори, бюджетът ще е в доста по-добра кондиция в сравнение с през месец май, когато ръководството бе поето от служебното държавно управление. Според докладите на Министерството на финансите, по предварителни данни в края на юли Консолидираната фискална стратегия (КФП) ще има остатък от 731 млн. лв. - 613 млн. лв. повече в сравнение с през юни, проучва news.bg.
Докато в края на май КФП бе на недостиг от 140.6 млн. лв.. Разбира се доста значим детайл при сравнението на тези резултати е че върху приходите за петте месеца мощно отрицателно въздействие има затварянето на българската и на Европейската стопанска система през зимно-пролетния интервал. В същото време растежът на бюджетните приходи през двата летни месеца е съвсем напълно за сметка на цялостното отваряне на стопанската система освен у нас, само че и в множеството страни в Европа.
Това отваряне докара до внезапно покачване на потреблението и на производството, което докара пък до повишаване на всички съществени вносни първични материали за България и до скок на цените на забележителна част от стоките и услугите в страната. От там и забележителното преизпълнение на постъпленията по Данък добавена стойност, които за шестте месеца на 2021-а (за юли данните още не са обявени), съгласно Министерството на финансите, са с 928.7 млн. лв. повече спрямо края на юни 2020-а.
И това нарастване на приходите от Данък добавена стойност образува 62.5% от общия растеж на всички данъчни приходи за полугодието в Държавния бюджет и 42.2% от покачването на всички данъчно осигурителни приходи в КФП, в която с изключение на Държавния бюджет влизат и бюджетите на Националния застрахователен институт, на Здравната каса и парите от Еврофондовете. Но да караме по ред, като ще работим с данните за юни, тъй като, за тези към края на юли към момента няма обстоен формален доклад, а единствено прогнози.
Според Министерството на финансите приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2021 година са в размер на 24 759,0 млн. лева, което съставлява 52,0 % от годишните планове към Закона за държавния бюджет на република България (ЗДБРБ) за 2021 година.
Съпоставени със същия интервал на миналата година, постъпленията към юни 2021 година нарастват с 3,3 милиарда лева (15,5 %). Ръстът по отношение на миналата година се дължи на по-високите данъчни и неданъчни доходи, които нарастват с 3,6 милиарда лева, до момента в който постъпленията от помощи понижават с 0,3 милиарда лв..
При съпоставката в частта на неданъчните доходи и приходите от Данък добавена стойност следва да се има поради, че през месец април 2021 година постъпиха доходи с еднократен за годината резултат в размер на 660 млн. лева с Данък добавена стойност, които съставляват в началото концесионно заплащане за страната от концесията на Летище София.
Данъчните приходи (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 19 246,0 млн. лева, което съставлява 52,0 % от разчетените за годината. Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с близо 2,2 милиарда лева (12,8 %) по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година, като образуват 77,7 % от общите приходи по КФП за интервала. Значителен растеж на месечна база по отношение на същия месец на миналата година се регистрира при приходите от корпоративни налози, Данък добавена стойност, Данък върху приходите на физическите лица (ДДФЛ), осигурителни вноски и други.
Приходите в частта на директните налози възлизат на 3 677,7 млн. лева, което съставлява 52,7 % от плана за 2021 година Приходите от косвени налози са в размер на 8 892,4 млн. лева, което съставлява 52,1 % от плануваните в ЗДБРБ за 2021 година Постъпленията от други налози (включват други налози по ЗКПО, имуществени и други данъци) са в размер на 803,8 млн. лева, което съставлява 62,6 % от годишния план. Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са в размер на 5 872,1 млн. лева или 50,2 % от плана за 2021 година.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2021 година възлизат на 24 640,8 млн. лева, което е 46,9 % от годишните планове. За съпоставяне разноските по КФП към юни 2020 година бяха в размер на 19 821,4 млн. лв..
Значителният растеж на разноските през първото полугодие на 2021 година по отношение на същия интервал на миналата година е обвързван, от една страна, с по-ниската база през 2020 година, когато има регистрирани доста по-малки по мярка разноски за битка с пандемията от COVID-19, до момента в който към юни 2021 година тези разноски са основни, и въпреки това - на политиката по приходите, политиките в обществената сфера и по-високите разноски за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.
Най-значително повишаване се регистрира при обществените и здравноосигурителните разноски. В частта на разноските за пенсии са изразходени 634 млн. лева за добавки в размер на 50 лв. към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до юни.
Наред с това въздействие върху разноските за пенсии оказва и нарастването на размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст и на оптималния размер на пенсията от началото на годината, както и базов резултат от нарастването на пенсиите през юли 2020 година. В частта на здравноосигурителните разноски се регистрира повишаване, обвързвано с по-високите разноски за битка с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на изключителна епидемиологична конюнктура, в това число разноски за лекарства, проби, консумативи и защитни средства, средства за поддръжка на личния състав на първа линия в битката с COVID-19 (допълнително месечно заплащане в размер на 1 000 лева.), възнаграждение на изпълнителите на здравна помощ за слагане на ваксини против COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лева, на експерти от професионално направление " Здравни грижи " в размер на 360 лева и на санитари в размер на 120 лева и други. Принос за повишаване на разноските за дотации за нефинансови предприятия имат заплащанията по мярката " 60/40 ", мярката " 80/20 ", мярката " Запази ме ", мярката " Подкрепа посредством оборотен капитал за дребни и междинни предприятия, наранени от краткотрайните противоепидемични ограничения ", управлявана от Национална агенция за приходите, и други. В частта на финансовите разноски също се регистрира растеж по отношение на същия интервал на миналата година, който се дължи на осъществени заплащания по капиталови планове на Българската войска, пътни инфраструктурни обекти и други.
Специално в Държавния бюджет растежа на данъчните доходи - 1 486.1 млн. лв., идва от нарастването на постъпленията от корпоративен налог - с 219.5 млн. лв., от налога върху приходите на популацията - с 289.9 млн. лв. (71.6% от този растеж се дължи на постъпленията от налози по трудови договори), от Данък добавена стойност - с 928.7 млн. лв. и от данък - с 64 млн. лв..
Отделно от това, спрямо полугодието на 2020-а, отвън Държавния бюджет за шестте месеца на 2021-а има регистриран растеж на приходите в Национален осигурителен институт и НЗОК (от осигурителни вноски) с 560 млн. лв., което се дължи основно на нарастването на трудовите хонорари.
В същото време, съгласно Министерството на финансите, разноските по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2021 година възлизат на 24 640,8 млн. лева, което е 46,9 % от годишните планове.
За съпоставяне разноските по КФП към юни 2020 година бяха в размер на 19 821,4 млн. лв.. Значителният растеж на разноските през първото полугодие на 2021 година по отношение на същия интервал на миналата година е обвързван, от една страна, с по-ниската база през 2020 година, когато има регистрирани доста по-малки по мярка разноски за битка с пандемията от COVID-19, до момента в който към юни 2021 година тези разноски са основни, и въпреки това - на политиката по приходите, политиките в обществената сфера и по-високите разноски за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.
Разгледани по стопански детайли, най-значително повишаване се регистрира при обществените и здравноосигурителните разноски. В частта на разноските за пенсии са изразходени 634 млн. лева за добавки в размер на 50 лв. към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до юни. Наред с това въздействие върху разноските за пенсии оказва и нарастването на размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст и на оптималния размер на пенсията от началото на годината, както и базов резултат от нарастването на пенсиите през юли 2020 година.
В частта на здравноосигурителните разноски се регистрира повишаване, обвързвано с по-високите разноски за битка с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на изключителна епидемиологична конюнктура, в това число разноски за лекарства, проби, консумативи и защитни средства, средства за поддръжка на личния състав на първа линия в битката с COVID-19 (допълнително месечно заплащане в размер на 1 000 лева.), възнаграждение на изпълнителите на здравна помощ за слагане на ваксини против COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лева, на експерти от професионално направление " Здравни грижи " в размер на 360 лева и на санитари в размер на 120 лева и други. Принос за повишаване на разноските за дотации за нефинансови предприятия имат заплащанията по мярката " 60/40 ", мярката " 80/20 ", мярката " Запази ме ", мярката " Подкрепа посредством оборотен капитал за дребни и междинни предприятия, наранени от краткотрайните противоепидемични ограничения ", управлявана от Национална агенция за приходите, и други. В частта на финансовите разноски също се регистрира растеж по отношение на същия интервал на миналата година, който се дължи на осъществени заплащания по капиталови планове на Българската войска, пътни инфраструктурни обекти и други.
Разходите за личен състав да вземем за пример, спрямо полугодието на 2020-а се усилват с към 470 млн. лв., за прехрана - с 250 млн. лв., за обществени помощи и стипендии - със 130 млн. лв..
Най-голямо обаче е нарастването на разноските за прехвърляния от Държавния бюджет, с които се покриват дефицитите на бюджетите на общините, на Национален осигурителен институт и на НЗОК. Там общият размер на растежа на тези прехвърляния е над 2 милиарда лв., като към 530 млн. лв. е нарастването на чистия трансфер към общините, а към осигурителните фондове 1 211 млн. лв.. Това демонстрира, че без значение от нарастването на приходите от осигурителни вноски дефицитите в тези фондове не престават да порастват и да се трансформират във все по-голямо задължение за държавната хазна.
Необходимостта на нарастването на разноските за опазване на здравето в сегашната обстановка не предстои на полемика. Но при по този начин описаната наклонност е меко казано проблематично желанието на политическия хайлайф да направи преизчисление на пенсиите, което ще натовари държавната хазна с перманентни спомагателни годишни разноски от близо 1.5 милиарда лв..
Независимо какво декларират представителите на множеството от политическите партии сходно преизчисление ще докара до непрекъснато повишаване на недостига на Национален осигурителен институт, което и сега не се покрива освен от повишението на проходите от осигурителни вноски, само че и от растежа на постъпленията от Данък добавена стойност. А този растеж (от ДДС) няма да е непрестанен през идващите години. Поради това дефицитите б бюджетите на осигурителните фондове преди всичко и на общините ще си останат непрекъснато и даже възходящо предизвикателство пред стабилността на фиска.
Докато в края на май КФП бе на недостиг от 140.6 млн. лв.. Разбира се доста значим детайл при сравнението на тези резултати е че върху приходите за петте месеца мощно отрицателно въздействие има затварянето на българската и на Европейската стопанска система през зимно-пролетния интервал. В същото време растежът на бюджетните приходи през двата летни месеца е съвсем напълно за сметка на цялостното отваряне на стопанската система освен у нас, само че и в множеството страни в Европа.
Това отваряне докара до внезапно покачване на потреблението и на производството, което докара пък до повишаване на всички съществени вносни първични материали за България и до скок на цените на забележителна част от стоките и услугите в страната. От там и забележителното преизпълнение на постъпленията по Данък добавена стойност, които за шестте месеца на 2021-а (за юли данните още не са обявени), съгласно Министерството на финансите, са с 928.7 млн. лв. повече спрямо края на юни 2020-а.
И това нарастване на приходите от Данък добавена стойност образува 62.5% от общия растеж на всички данъчни приходи за полугодието в Държавния бюджет и 42.2% от покачването на всички данъчно осигурителни приходи в КФП, в която с изключение на Държавния бюджет влизат и бюджетите на Националния застрахователен институт, на Здравната каса и парите от Еврофондовете. Но да караме по ред, като ще работим с данните за юни, тъй като, за тези към края на юли към момента няма обстоен формален доклад, а единствено прогнози.
Според Министерството на финансите приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2021 година са в размер на 24 759,0 млн. лева, което съставлява 52,0 % от годишните планове към Закона за държавния бюджет на република България (ЗДБРБ) за 2021 година.
Съпоставени със същия интервал на миналата година, постъпленията към юни 2021 година нарастват с 3,3 милиарда лева (15,5 %). Ръстът по отношение на миналата година се дължи на по-високите данъчни и неданъчни доходи, които нарастват с 3,6 милиарда лева, до момента в който постъпленията от помощи понижават с 0,3 милиарда лв..
При съпоставката в частта на неданъчните доходи и приходите от Данък добавена стойност следва да се има поради, че през месец април 2021 година постъпиха доходи с еднократен за годината резултат в размер на 660 млн. лева с Данък добавена стойност, които съставляват в началото концесионно заплащане за страната от концесията на Летище София.
Данъчните приходи (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 19 246,0 млн. лева, което съставлява 52,0 % от разчетените за годината. Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с близо 2,2 милиарда лева (12,8 %) по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година, като образуват 77,7 % от общите приходи по КФП за интервала. Значителен растеж на месечна база по отношение на същия месец на миналата година се регистрира при приходите от корпоративни налози, Данък добавена стойност, Данък върху приходите на физическите лица (ДДФЛ), осигурителни вноски и други.
Приходите в частта на директните налози възлизат на 3 677,7 млн. лева, което съставлява 52,7 % от плана за 2021 година Приходите от косвени налози са в размер на 8 892,4 млн. лева, което съставлява 52,1 % от плануваните в ЗДБРБ за 2021 година Постъпленията от други налози (включват други налози по ЗКПО, имуществени и други данъци) са в размер на 803,8 млн. лева, което съставлява 62,6 % от годишния план. Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са в размер на 5 872,1 млн. лева или 50,2 % от плана за 2021 година.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2021 година възлизат на 24 640,8 млн. лева, което е 46,9 % от годишните планове. За съпоставяне разноските по КФП към юни 2020 година бяха в размер на 19 821,4 млн. лв..
Значителният растеж на разноските през първото полугодие на 2021 година по отношение на същия интервал на миналата година е обвързван, от една страна, с по-ниската база през 2020 година, когато има регистрирани доста по-малки по мярка разноски за битка с пандемията от COVID-19, до момента в който към юни 2021 година тези разноски са основни, и въпреки това - на политиката по приходите, политиките в обществената сфера и по-високите разноски за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.
Най-значително повишаване се регистрира при обществените и здравноосигурителните разноски. В частта на разноските за пенсии са изразходени 634 млн. лева за добавки в размер на 50 лв. към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до юни.
Наред с това въздействие върху разноските за пенсии оказва и нарастването на размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст и на оптималния размер на пенсията от началото на годината, както и базов резултат от нарастването на пенсиите през юли 2020 година. В частта на здравноосигурителните разноски се регистрира повишаване, обвързвано с по-високите разноски за битка с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на изключителна епидемиологична конюнктура, в това число разноски за лекарства, проби, консумативи и защитни средства, средства за поддръжка на личния състав на първа линия в битката с COVID-19 (допълнително месечно заплащане в размер на 1 000 лева.), възнаграждение на изпълнителите на здравна помощ за слагане на ваксини против COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лева, на експерти от професионално направление " Здравни грижи " в размер на 360 лева и на санитари в размер на 120 лева и други. Принос за повишаване на разноските за дотации за нефинансови предприятия имат заплащанията по мярката " 60/40 ", мярката " 80/20 ", мярката " Запази ме ", мярката " Подкрепа посредством оборотен капитал за дребни и междинни предприятия, наранени от краткотрайните противоепидемични ограничения ", управлявана от Национална агенция за приходите, и други. В частта на финансовите разноски също се регистрира растеж по отношение на същия интервал на миналата година, който се дължи на осъществени заплащания по капиталови планове на Българската войска, пътни инфраструктурни обекти и други.
Специално в Държавния бюджет растежа на данъчните доходи - 1 486.1 млн. лв., идва от нарастването на постъпленията от корпоративен налог - с 219.5 млн. лв., от налога върху приходите на популацията - с 289.9 млн. лв. (71.6% от този растеж се дължи на постъпленията от налози по трудови договори), от Данък добавена стойност - с 928.7 млн. лв. и от данък - с 64 млн. лв..
Отделно от това, спрямо полугодието на 2020-а, отвън Държавния бюджет за шестте месеца на 2021-а има регистриран растеж на приходите в Национален осигурителен институт и НЗОК (от осигурителни вноски) с 560 млн. лв., което се дължи основно на нарастването на трудовите хонорари.
В същото време, съгласно Министерството на финансите, разноските по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2021 година възлизат на 24 640,8 млн. лева, което е 46,9 % от годишните планове.
За съпоставяне разноските по КФП към юни 2020 година бяха в размер на 19 821,4 млн. лв.. Значителният растеж на разноските през първото полугодие на 2021 година по отношение на същия интервал на миналата година е обвързван, от една страна, с по-ниската база през 2020 година, когато има регистрирани доста по-малки по мярка разноски за битка с пандемията от COVID-19, до момента в който към юни 2021 година тези разноски са основни, и въпреки това - на политиката по приходите, политиките в обществената сфера и по-високите разноски за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.
Разгледани по стопански детайли, най-значително повишаване се регистрира при обществените и здравноосигурителните разноски. В частта на разноските за пенсии са изразходени 634 млн. лева за добавки в размер на 50 лв. към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до юни. Наред с това въздействие върху разноските за пенсии оказва и нарастването на размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст и на оптималния размер на пенсията от началото на годината, както и базов резултат от нарастването на пенсиите през юли 2020 година.
В частта на здравноосигурителните разноски се регистрира повишаване, обвързвано с по-високите разноски за битка с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на изключителна епидемиологична конюнктура, в това число разноски за лекарства, проби, консумативи и защитни средства, средства за поддръжка на личния състав на първа линия в битката с COVID-19 (допълнително месечно заплащане в размер на 1 000 лева.), възнаграждение на изпълнителите на здравна помощ за слагане на ваксини против COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лева, на експерти от професионално направление " Здравни грижи " в размер на 360 лева и на санитари в размер на 120 лева и други. Принос за повишаване на разноските за дотации за нефинансови предприятия имат заплащанията по мярката " 60/40 ", мярката " 80/20 ", мярката " Запази ме ", мярката " Подкрепа посредством оборотен капитал за дребни и междинни предприятия, наранени от краткотрайните противоепидемични ограничения ", управлявана от Национална агенция за приходите, и други. В частта на финансовите разноски също се регистрира растеж по отношение на същия интервал на миналата година, който се дължи на осъществени заплащания по капиталови планове на Българската войска, пътни инфраструктурни обекти и други.
Разходите за личен състав да вземем за пример, спрямо полугодието на 2020-а се усилват с към 470 млн. лв., за прехрана - с 250 млн. лв., за обществени помощи и стипендии - със 130 млн. лв..
Най-голямо обаче е нарастването на разноските за прехвърляния от Държавния бюджет, с които се покриват дефицитите на бюджетите на общините, на Национален осигурителен институт и на НЗОК. Там общият размер на растежа на тези прехвърляния е над 2 милиарда лв., като към 530 млн. лв. е нарастването на чистия трансфер към общините, а към осигурителните фондове 1 211 млн. лв.. Това демонстрира, че без значение от нарастването на приходите от осигурителни вноски дефицитите в тези фондове не престават да порастват и да се трансформират във все по-голямо задължение за държавната хазна.
Необходимостта на нарастването на разноските за опазване на здравето в сегашната обстановка не предстои на полемика. Но при по този начин описаната наклонност е меко казано проблематично желанието на политическия хайлайф да направи преизчисление на пенсиите, което ще натовари държавната хазна с перманентни спомагателни годишни разноски от близо 1.5 милиарда лв..
Независимо какво декларират представителите на множеството от политическите партии сходно преизчисление ще докара до непрекъснато повишаване на недостига на Национален осигурителен институт, което и сега не се покрива освен от повишението на проходите от осигурителни вноски, само че и от растежа на постъпленията от Данък добавена стойност. А този растеж (от ДДС) няма да е непрестанен през идващите години. Поради това дефицитите б бюджетите на осигурителните фондове преди всичко и на общините ще си останат непрекъснато и даже възходящо предизвикателство пред стабилността на фиска.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ