Един ден в Лондон... през 2050 г.
Ако скоро не предприемем фрапантни дейности за справяне с излъчванията, евроятно към средата на века ще ни е още по-трудно да го създадем. Продължаващото бързо повишаване на излъчванията от една страна ще е отключило бурна и неприятна климатична смяна, а от друга – ще бъдат въведени радикални и интрузивни ограничения за ограничение на въглеродните излъчвания в обезверен опит за попречване на още по-голямо утежняване на обстановката.
На всичкото от горната страна една енергийна рецесия, зараждаща от комбинацията от бързо изчерпващите се въглеводородни запаси и смешно ниските вложения във възобновими източници, може в действителност да направи живота ни невероятно сложен. Това, което следва, ще ви разреши да надзърнете в какъв ден може да се разсънят децата ни в Обединеното кралство през август 2050 година
Докато небето на изток просветлява, Лондон продължава да тъне в черен мрак. Поради дефицита на сила и потребността да се съблюдават строгите правила, ограничаващи въглеродните излъчвания, Лондон и другите британски градове към този момент не светят като коледни елхи всяка нощ. Това е утрото на всенародния августов почивен ден и температурите към този момент минават 30°, като метеоролозите предвиждат, че ще стигнат до 44° – напряко хладно спрямо последните няколко лета. Пътищата са пусти поради астрономическата цена на горивото, персонално избрания въглероден дял и ограничаването за потребление на колите за частни потребности до три пъти седмично. С окъпването на покрайнините в ярката слънчева светлина лъсват доказателствата за западането на града. След четири години нестихваща суша предните градини са истински пустини. Крути ограничавания за потреблението на вода са в действие към този момент от 28 месеца, а нарушителите на закона и търговците на черно заплащат солени санкции и получават ефикасни присъди. Вече не може да се купуват маркучи за напояване, да се мият коли или да се поливат стадиони за голф. Много къщи са обречени на мудна съсипия, притежателите им избягали на север, търсейки избавление от ужасната горещина.
Сега никой не купува парцел в Южна Англия. Парламентът също се е изнесъл на север и от май до октомври заседава в Единбург – частично, с цел да се избави от жегата, само че също и с цел да избяга от ужасната смрад на каналните води, които се изливат в Темза по време на светкавичните наводнения, съпътстващи съвсем ежедневните следобедни електрически стихии, само че не вършат нищо за облекчение на сушата. На изток бариерата на Темза е изцяло изоставена, никой не си дава труд да я поправи след ужасния плевел прилив преди шест години, когато морето най-сетне преодоля бреговите отбрани и наводни хиляди домове и бизнес здания.
Отвъд границите на града пейзажът е трансформиран с големи полета четириметрова слонска трева, захранваща дребните окръжни електроцентрали, сгушени сред още по-просторни площи локални върби и азиатски мискантус, отглеждани като биогорива. Тук-таме изоставени лозя и цитрусови горички са удостоверение за мощната суша и неналичието на вода за напояване. Икономиката също се разрушава. Ограничителните правила за авиационни излъчвания и нововъведеното персонално ограничаване за пропътувани въздушни благи е свалило на колене международната туристическа промишленост. Цената на електрическата енергия и горивото са нараснали шеметно разноските за бизнес: питейни заведения и заведения за хранене всеобщо затварят порти. Сега единствено най-привилегированите прекарват множеството си свободно време у дома, залепени за холограмните си тв приемници (когато има ток).
Тези дни обаче екраните не оферират нищо успокоително. По целия свят борбите за достъп до портативна вода не престават с ужасяващи подиуми на интернационалните спорове. В Съединените щати Маями и Ню Орлиънс лежат изоставени и в руини след директни удари от все по-мощните атлантически урагани. И бедата се задава даже и по южния британски бряг, където жителите на самоуправляващите се анклави, основани да приютяват мигранти от разширяващите се средиземноморски пустини, се задушават от неналичието на задоволително място за живот и по-добри условия.
Текстът е от книгата “Броени години да спасим планетата ” на Бил Макгуайър.
