Ако скъсаме кърлежа, забитото в тялото ни шипче продължава да

Ако скъсаме кърлежа, забитото в тялото ни шипче продължава да отделя бактерии. Те са съсредоточени там - т.е. нищо не сме създали. Това изясни пред bTV проф. Ива Христова, шеф на Националния център по заразни и паразитни заболявания.

Експертът поучава кърлежите да се вадят от лекари и да не прибягваме до " домашни предписания ".

По думите ѝ, в случай че го задушим с лой, тогава, вместо да спре предаването на борелиите - причинителите на лаймската болест, от стомахчето му могат всеобщо да се отделят бактерии, които да преминат през шипчето в тялото.

" Свалянето на кърлеж, когато сме сами, най-добре се прави с пинсета или със специфични съоръжения, които се продават в аптеките. С тях кърлежът се хваща доста покрай кожата. На процедура съвсем вършим дипла в нея, с цел да можем да го захванем оптимално при започване на шипчето му и да не го скъсаме “, разяснява проф. Христова.

Според нея, когато кърлежът скоро се е забил - в първите няколко часа, той пада доста елементарно. " Пада елементарно и когато е стоял повече от два дни върху нас, тъй като към този момент се е нахранил и самичък ще падне. В това обаче е заплахата - в случай че ни е заразил, а ние не сме забелязали ухапването, кърлежът може към този момент да е паднал и да се окажем неприятно сюрпризирани от признаци, без да имаме спомен за захапване “.

" Ако нямаме признаци, можем да изчакаме най-малко месец, преди да създадем проучване за лаймска болест, с цел да сме сигурни, че няма зараза. Ако развием някакви признаци, серологичното проучване може да се направи по-рано. Но дали антителата ще бъдат открити, е малко " 50 на 50 “. Затова не би трябвало да се подвеждаме от вероятно подправен негативен резултат “, предизвести проф. Христова.