КОЛКО ТЪМНО МОЖЕ ДА СТАНЕ В „DARK”
Ако си задавате въпроси (или сте гледали към този момент филми по темата) за прехода през минало, настояще и бъдеще, може да сте се досетили, че верният въпрос не е „ Кой? ”, „ Къде? ”, „ Защо ”, „ Как? ” – а „ КОГА? ” В първият немски мисти-трилър-сериал за Netflix са сложили правилния акцент тъкмо в тази посока. С пейзажи като от „ Туийн Пийкс ” (мрачни гори, пещери и подземия към малко провинциално градче, само че без двата върха-близнаци). И като в „ Странните неща ”: алиенирани – най-много от родителите си – тинейджъри със склонности да си врат носа в неща и тук-там, дето на възрастните ще им светне, чак откакто няколко от младежите поизчезнат…
Първият сезон на Dark (10 епизода) излезе в самия завършек на 2017-та, беше дадено продължение и ето, че в IMDb към този момент е отворена страница за първия епизод на Втория сезон. Макар да не е ясно (в момента, когато пиша това) по кое време ще го пуснат. Има и филмов откъс – който е на практика образно интро в жанр на към този момент извъртяното и с цел да сме още по-на-тъмно, липсва най-важния надпис: „ Тръгва от… ” Но очевидно към този момент му е пристигнало времето.
А аз май привикнах (с единствени изключения – „ Троновете ” и „ Досиетата Х ”) да си трупам серийния съспенс вкупом и да го виждам, когато врявата и безумството на критици и почитатели е поотшумяла.
„ Тъмно ” (оценка 8.6 в IMDb от близо 100 хил.гласували; и не бъркайте тази мрачевина със Здрача на зомбитата или това „ след мрака ” с Кира Седжуик) в действителност е нещо като вид на „ странните неща ”, само че пък е сниман на остарял боен полигон на гедерейската войска край Берлин и отвреме-навреме екстериорните фрагменти припомнят на претърпелите Съвет за икономическа взаимопомощ и Варшавския контракт за Германска демократична република. Днес наричана „ източните провинции ”. Нищо неприятно. Иначе няма по какъв начин да приемеш на доверие, че в тогавашните „ бундес ” градчета са живели тъкмо както пред камерата – без значение дали през 1953, 1986 или през 2019 година. Точно по този начин: сезонът се завърта по Netflix през 2017-а, а бъдещото време е прицелено единствено две години напред. Т.е., ние към този момент живеем в него. Но героите от Winden (на немски си е Винден) обитават в месец ноември на една от трите посочени години. Някои дори не го усещат, други доста се чудят какво им се случва (особено – както и в „ Странните неща ” – когато електричеството постоянно стартира да мига и гасне). Трети напряко изчезват – хем в разнообразни години, хем съвсем едновременно. И, схваща се… там има нуклеарна електроцентрала, която сякаш ще бъде затворена след година-две по директивата на източно-германската им госпожа канцлер. (Не, Меркел не е упомената поименно, мигрантите са надалеч от Винден, само че пък непрекъснато вали пороен дъжд и припомня на част от възрастните персонажи, че си имат АЕЦ, и че по този начин е валяло след Чернобил.)
Тайно складирани радиоактивни боклуци също се намират – в пещери и тунели под градчето. За разлика от тайните теории за подземната тунелна мрежа в Южна Америка, тези имат входове и шахти с блиндирани порти из гората, в някои хорски дворове и, несъмнено, в АЕЦ-а. А върху люковете в катакомбите не са гравирани масонски знаци или руни от Тъмната земя, а някои от седемте херметични правилото, приписвани на Хермес Трисмегист (Sic Mundus creatus est: Така бе основан светът). Загатнати са и опити с деца за ментално пътешестване във времето. Споменава се черна дупка. Мистиката е повече от фантастиката и сюжетът държи в напрежение – а в „ тъмното ”, този път за разлика от „ странните неща ”, всичко е по-тихо, асоциативно, мокро и потискащо тъмно. Определено, на по-високо интелектуално равнище и прекомерно по-асоциативен.
Нямам визия дали в новия сезон закриват централата, или тя ще „ гръмне ” като пушката от правилото на Станиславски, само че жителите на Винден ще се пренесат чак в постапокалиптичната 2052 година. Вероятно, тъй като цикълът, в който Луната се синхронизира със Слънцето е 33-годишен. А с изключение на него: Христос е разпнат на 33. У Данте има 33 песни в чистилището. Литаниите за ангелите са също 33. Антихристът стартира властта си отново на 33. (И не се приказва за прецесията, за календара на маите, нито за тайнствената планета Нибиру, която орбитира за доста хиляди години. Показват ни се направления не в пространството, единствено във времето. Затова въпросът постоянно е КОГА?)
Днес в Интернет могат да се открият случаи на хора, попаднали не „ на място ”, изглеждащи необичайно във времето, в което са „ уловени ” от фотоапарат или изложение на очевидци. Поне в 1 от 5 историята е такава, че е мъчно да се откри пояснение „ с балона ” (започнало да се ползва от Розуел нататък). Ами немалкото хора, които ненадейно изчезват и се появяват след седмици без да знаят какъв брой е изтекло от реката на времето?... Представете си, че седите в средата на „ безпределно огромна ” тъмна стая. Отляво има източник на светлина, която минава около вас и продължава напред (по своя вектор), т.е. към този момент ваше дясно. В плоското линейно безпределно пространство няма по какъв начин да дочакате светлинният лъч да се „ завърне ” към вас отдясно. Но фантастичните „ червееви дупки ” или действителните черни дупки огъват пространство-времето – и в случай че черните гълтам всичко, то може пък червеевите да „ пуснат ” лъча в един континуум, чийто параметри въобще не сте в положение на предвидите. Каузалният детерминизъм постулира, че не можем да променим събитията във времето. Но дали е по този начин?
Тази хипотетична тематика, която маститите учени не признават, е експлоатирана завладяващо в сериала. Ала той най-много изследва следствията. Не в здравословния смисъл – за организмите, за човешките същества; а за причинно-следствените обрати и показалите се интерференции в публичните връзки. Картината с версията на режисьора Баран Бо Одар е прекомерно реалистична – изключително в дребното градче, с дребните му хорица, неверните наставнически тела и отчуждаващите се от фамилиите си младежи. И отново за разлика от време-пространството на „ странните неща ”, тук се пуши трева, сексът не е табу. Е, тези възпитаници са по-големи от тези там.
Ще се съглася с други ревюта от Мрежата, че в „ тъмното ” играят тинейджъри, само че филмът е с послания за възрастните. Чак някъде в 8-и епизод един от героите показва посланието ясно и макар любознанието за знание. Важно е „ на следващия ден ” и „ през вчерашния ден ”, само че по-важни са постъпките ти, стореното и нестореното през днешния ден, тук и в този момент. Когато някой (с „ помощта ” на повреда в локалната АЕЦ и машина, съединена от часовникар) открие техническата опция да пътува обратно или напред във времето (макар и единствено с 33 години), какво би направил. И по какъв начин действието му ще промени градчето, хората, щастието или нещастието им? Не е ли много по-възбуждащо от научно-клерикалното противоборство: Бог или Еволюцията? Точно това проучване се крие в „ тъмнината ” на сериала. О, да: има и свещеник – от тъмната страна, има и подкупен шеф на нуклеарна мощ. Има смахнати и аутисти, смели и страхливи. Млади или възрастни – те по едно и също време са и пеперуди и хора. И не са готови за парадокса, че и бъдещето трансформира предишното. И някаква съдба има, тя е отвън познанията и напъните на героите.
В оня мой „ необикновен взор ” върху кино лентата за „ странните неща ” пробвах да обясня и за какво младежите (персонажите им) някак ме нервират. Усетих същото и в „ тъмното ” в този момент. Давам си сметка, че образование, просвета, обичаи и (моята любима) „ манталитетна обребененост ” разграничават тинейджърията от източно-европейските славянски земи и по-западните им връстници. Вече си мисля, че това е един от резултатите за влияние в тъмната история, и то сполучливо демонстриращ се. Има моменти, когато ме беше гняв, че нямам тв приемника на Семейство Мейзга (отделна дълга тема; виж в Интернет), с цел да се пресегна и да перна някой от хлапаците зад врата. Но те играят добре. Много същински са и въобще вършат всичко в „ тъмното ” да наподобява доста по-мрачно, изгубено, мистично и обречено. Обобщаващо: филмът си коства и на прага на новия втори сезон, в този момент му е времето да го намерите и се оставите да ви отнесе мракът.
За опциите за гледане (понеже към този момент минах по „ тоя път ”): чакат ви несгоди. В двете полу-идентични места за торенти няма да го намерите. Няма го и в „ Арена ”. Още по-лошото е, че няма и български надписи. Има едно кътче за онлайн сериали, където май само може да бъде открит (става дума за родни сайтове) – и там надписите ги има, само че преводът е по-машинен и от Гугъловия. Явно у нас през предходната 2018-а единствено са писали за „ Дарк ”, само че никой не е прозрял да го обезпечи. Ще забележим по какъв начин ще е с втория сезон.
(Да не не помни: почитаеми БГ-критици, дето британският ви е към този момент като майчин – този сериал е немскоезичен, така че Джонас и Уинден/Уиндън са си Йонас и Винден…)
Първият сезон на Dark (10 епизода) излезе в самия завършек на 2017-та, беше дадено продължение и ето, че в IMDb към този момент е отворена страница за първия епизод на Втория сезон. Макар да не е ясно (в момента, когато пиша това) по кое време ще го пуснат. Има и филмов откъс – който е на практика образно интро в жанр на към този момент извъртяното и с цел да сме още по-на-тъмно, липсва най-важния надпис: „ Тръгва от… ” Но очевидно към този момент му е пристигнало времето.
А аз май привикнах (с единствени изключения – „ Троновете ” и „ Досиетата Х ”) да си трупам серийния съспенс вкупом и да го виждам, когато врявата и безумството на критици и почитатели е поотшумяла.
„ Тъмно ” (оценка 8.6 в IMDb от близо 100 хил.гласували; и не бъркайте тази мрачевина със Здрача на зомбитата или това „ след мрака ” с Кира Седжуик) в действителност е нещо като вид на „ странните неща ”, само че пък е сниман на остарял боен полигон на гедерейската войска край Берлин и отвреме-навреме екстериорните фрагменти припомнят на претърпелите Съвет за икономическа взаимопомощ и Варшавския контракт за Германска демократична република. Днес наричана „ източните провинции ”. Нищо неприятно. Иначе няма по какъв начин да приемеш на доверие, че в тогавашните „ бундес ” градчета са живели тъкмо както пред камерата – без значение дали през 1953, 1986 или през 2019 година. Точно по този начин: сезонът се завърта по Netflix през 2017-а, а бъдещото време е прицелено единствено две години напред. Т.е., ние към този момент живеем в него. Но героите от Winden (на немски си е Винден) обитават в месец ноември на една от трите посочени години. Някои дори не го усещат, други доста се чудят какво им се случва (особено – както и в „ Странните неща ” – когато електричеството постоянно стартира да мига и гасне). Трети напряко изчезват – хем в разнообразни години, хем съвсем едновременно. И, схваща се… там има нуклеарна електроцентрала, която сякаш ще бъде затворена след година-две по директивата на източно-германската им госпожа канцлер. (Не, Меркел не е упомената поименно, мигрантите са надалеч от Винден, само че пък непрекъснато вали пороен дъжд и припомня на част от възрастните персонажи, че си имат АЕЦ, и че по този начин е валяло след Чернобил.)
Тайно складирани радиоактивни боклуци също се намират – в пещери и тунели под градчето. За разлика от тайните теории за подземната тунелна мрежа в Южна Америка, тези имат входове и шахти с блиндирани порти из гората, в някои хорски дворове и, несъмнено, в АЕЦ-а. А върху люковете в катакомбите не са гравирани масонски знаци или руни от Тъмната земя, а някои от седемте херметични правилото, приписвани на Хермес Трисмегист (Sic Mundus creatus est: Така бе основан светът). Загатнати са и опити с деца за ментално пътешестване във времето. Споменава се черна дупка. Мистиката е повече от фантастиката и сюжетът държи в напрежение – а в „ тъмното ”, този път за разлика от „ странните неща ”, всичко е по-тихо, асоциативно, мокро и потискащо тъмно. Определено, на по-високо интелектуално равнище и прекомерно по-асоциативен.
Нямам визия дали в новия сезон закриват централата, или тя ще „ гръмне ” като пушката от правилото на Станиславски, само че жителите на Винден ще се пренесат чак в постапокалиптичната 2052 година. Вероятно, тъй като цикълът, в който Луната се синхронизира със Слънцето е 33-годишен. А с изключение на него: Христос е разпнат на 33. У Данте има 33 песни в чистилището. Литаниите за ангелите са също 33. Антихристът стартира властта си отново на 33. (И не се приказва за прецесията, за календара на маите, нито за тайнствената планета Нибиру, която орбитира за доста хиляди години. Показват ни се направления не в пространството, единствено във времето. Затова въпросът постоянно е КОГА?)
Днес в Интернет могат да се открият случаи на хора, попаднали не „ на място ”, изглеждащи необичайно във времето, в което са „ уловени ” от фотоапарат или изложение на очевидци. Поне в 1 от 5 историята е такава, че е мъчно да се откри пояснение „ с балона ” (започнало да се ползва от Розуел нататък). Ами немалкото хора, които ненадейно изчезват и се появяват след седмици без да знаят какъв брой е изтекло от реката на времето?... Представете си, че седите в средата на „ безпределно огромна ” тъмна стая. Отляво има източник на светлина, която минава около вас и продължава напред (по своя вектор), т.е. към този момент ваше дясно. В плоското линейно безпределно пространство няма по какъв начин да дочакате светлинният лъч да се „ завърне ” към вас отдясно. Но фантастичните „ червееви дупки ” или действителните черни дупки огъват пространство-времето – и в случай че черните гълтам всичко, то може пък червеевите да „ пуснат ” лъча в един континуум, чийто параметри въобще не сте в положение на предвидите. Каузалният детерминизъм постулира, че не можем да променим събитията във времето. Но дали е по този начин?
Тази хипотетична тематика, която маститите учени не признават, е експлоатирана завладяващо в сериала. Ала той най-много изследва следствията. Не в здравословния смисъл – за организмите, за човешките същества; а за причинно-следствените обрати и показалите се интерференции в публичните връзки. Картината с версията на режисьора Баран Бо Одар е прекомерно реалистична – изключително в дребното градче, с дребните му хорица, неверните наставнически тела и отчуждаващите се от фамилиите си младежи. И отново за разлика от време-пространството на „ странните неща ”, тук се пуши трева, сексът не е табу. Е, тези възпитаници са по-големи от тези там.
Ще се съглася с други ревюта от Мрежата, че в „ тъмното ” играят тинейджъри, само че филмът е с послания за възрастните. Чак някъде в 8-и епизод един от героите показва посланието ясно и макар любознанието за знание. Важно е „ на следващия ден ” и „ през вчерашния ден ”, само че по-важни са постъпките ти, стореното и нестореното през днешния ден, тук и в този момент. Когато някой (с „ помощта ” на повреда в локалната АЕЦ и машина, съединена от часовникар) открие техническата опция да пътува обратно или напред във времето (макар и единствено с 33 години), какво би направил. И по какъв начин действието му ще промени градчето, хората, щастието или нещастието им? Не е ли много по-възбуждащо от научно-клерикалното противоборство: Бог или Еволюцията? Точно това проучване се крие в „ тъмнината ” на сериала. О, да: има и свещеник – от тъмната страна, има и подкупен шеф на нуклеарна мощ. Има смахнати и аутисти, смели и страхливи. Млади или възрастни – те по едно и също време са и пеперуди и хора. И не са готови за парадокса, че и бъдещето трансформира предишното. И някаква съдба има, тя е отвън познанията и напъните на героите.
В оня мой „ необикновен взор ” върху кино лентата за „ странните неща ” пробвах да обясня и за какво младежите (персонажите им) някак ме нервират. Усетих същото и в „ тъмното ” в този момент. Давам си сметка, че образование, просвета, обичаи и (моята любима) „ манталитетна обребененост ” разграничават тинейджърията от източно-европейските славянски земи и по-западните им връстници. Вече си мисля, че това е един от резултатите за влияние в тъмната история, и то сполучливо демонстриращ се. Има моменти, когато ме беше гняв, че нямам тв приемника на Семейство Мейзга (отделна дълга тема; виж в Интернет), с цел да се пресегна и да перна някой от хлапаците зад врата. Но те играят добре. Много същински са и въобще вършат всичко в „ тъмното ” да наподобява доста по-мрачно, изгубено, мистично и обречено. Обобщаващо: филмът си коства и на прага на новия втори сезон, в този момент му е времето да го намерите и се оставите да ви отнесе мракът.
За опциите за гледане (понеже към този момент минах по „ тоя път ”): чакат ви несгоди. В двете полу-идентични места за торенти няма да го намерите. Няма го и в „ Арена ”. Още по-лошото е, че няма и български надписи. Има едно кътче за онлайн сериали, където май само може да бъде открит (става дума за родни сайтове) – и там надписите ги има, само че преводът е по-машинен и от Гугъловия. Явно у нас през предходната 2018-а единствено са писали за „ Дарк ”, само че никой не е прозрял да го обезпечи. Ще забележим по какъв начин ще е с втория сезон.
(Да не не помни: почитаеми БГ-критици, дето британският ви е към този момент като майчин – този сериал е немскоезичен, така че Джонас и Уинден/Уиндън са си Йонас и Винден…)
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ