Антония Йорданова пред Edna.bg: Аз съм пълна с повратни точки!
" Ако си учтив в добър усет и имаш своите разбирания и убеждения какво е жанр и какво просто сезонен каприз, няма по какъв начин да не изглеждаш в пъти по-добре от някой, облякъл безпомощно тениска с гигантско лого ".
Много харесваме Антония Йорданова. Заради превъзходната й креативност, бързия и доста изчерпателен разум, дизайнерския почерк, който оставя диря години наред на българската фешън сцена, само че най-много поради смелостта й. Да не й пука. Да не държи да се слее, да се откроява в действителност с лекост, която единствено тя умее. Самата Антония споделя:
" Изключително мъчно е да устояваш на толкоз солиден напън, само че аз в никакъв случай не съм изглеждала " всекидневно ", а да върша облекла, каквито могат да се намерят във всеки търговски център ме унищожава, даже на доктрина. Както споделих, не ми харесва да се съединявам – нито го умея, нито считам да поставям старания в тази посока ".
Много къса биографична информация ще ни каже, че модата е просто в кръвта й. Завършва Училището за Приложни изкуства, където се учи на основи на конструирането, има дълготраен опит като стилист във водещи фешън издания, напълно на място може да се гордее с марката си KNAPP, а с годините се трансформира в безусловно мерило за храброст, стане ли дума за мода.
Сега обаче Edna.bg имаме опция да си поговорим с нея. Поводът е, че по време на особено събитие на " Филип Морис България " бе оповестена и колаборацията с Антония Йорданова – първата от поредност начинания с български актьори от света на модата, дизайна и изкуството, като Филип Морис България възнамерява да развива партньорство с един български актьор всяка година.
Вдъхновена от концепцията за устойчива мода, Антония сътвори специфични мини арт чанти, направени от материали от към този момент осъществени нейни фешън сбирки. Моделът на мини арт чантата е основан, с цел да бъде съвършеният аксесоар за летните дни – в стилен размер, който събира единствено най-нужното за edna жена на вечерно излизазане.
И бързаме да ви ги покажем в галерията тук =>
По време на събитието се срещнахме и с Полина Нинова, началник " Маркетинг и потребителско преживяване за категория бездимни артикули " във " Филип Морис България ", която показа:
" Партньорството ни с Антония се породи от обстоятелството, че - също като нея - ние се опитваме да сътворяваме артикули с по-дълъг живот. Продукти, които купуваш, с цел да са неразделна част от всекидневието ти. В допълнение към това, с Антония намерихме метод по какъв начин да създадем нещо ново и прелестно от нещо остаряло и обичано, а точно нови мини арт чанти, направени с материали от минали нейни сбирки. С това партньорство желаеме да покажем, че новият, съвременен и логичен метод на живот, е точно устойчивият подобен ".
Попитахме Полина и по какъв начин повторното потребление на движимости се вписва в персоналната й философия за живота, а тя отговори с усмивка:
" Аз имам двама сина и постоянно обичаните движимости на огромния минават във притежание на дребния . Същото се случва всеки ден с неща, които обичам, само че считам, че към този момент би трябвало да отидат при някой различен, който също да им се радва и обича. Така с мои приятелки и обичани хора съумяваме да се зарадваме и заредим с сила, без да оказваме отрицателно въздействие върху околната среда. Смятам да вардя синьото одеяло на Никола – огромният ми наследник, за първия ми внук – това ще е прелестна история за лека нощ, за това какъв брой е значимо да пазим природата ".
А какво споделя самата Антония за устойчивата мода, това да " имаш топки " да се себеизразяваш и за какво пожелава на българската мода триумф? Вижте в изявлението ни с нея:
Започваме прозаично, само че нужно: Какво значи освен за теб, само че и за обществото ни устойчивата мода?
Нямам никаква визия какво значи за обществото. Ако приказваме за локалните настройки и осведоменост, за жалост, наблюденията ми не са в положителна тенденция. Едно общество би трябвало да е решило базовите си проблеми, с цел да стигне до стадия, в който е значимо какво носи, по какъв начин изхвърля отпадъците си и така нататък – нашето не е симптом за такова. Няма по какъв начин да приказваш за устойчива мода, когато приоритет е да си се погрижил за належащите потребности на семейството и бюджетът за облекла стига единствено за тези, които минимум се вълнуват какво предизвикват на планетата – марките, които попадат в категория fast fashion. Другата половина са заможните консуматори, които приоритизират избрани марки от високия клас и нямат никакво отношение към толкоз ангажираща идея като устойчивата мода.
Как я прилагаш в твоите сбирки и по-специално в този извънреден план в партньорство с Филип Морис България?
Ние работим с заводи, в които има рециклирани или рециклируеми материи. Би било лицемерно да кажем, че не работим с памук, само че се стараем по-често да е органически, тъй като той носи по-малко вреди при направата и освен. Същото се отнася и за другите естествени или изкуствени материи, които знаем какво костват на природата, само че ние имаме доста малко, напряко бутиково произвеждане и параметрите, с които участваме в стилния свят, са в действителност скромни. По този метод не произвеждаме нищо ненужно като бройки и към момента вършим облеклата си (освен мострите) по поръчка. В плана с Филип Морис използвахме платове от предишни сбирки от рециклируеми материи.
Кои са най-сериозните провокации, свързани с производството на устойчиви фешън продукти?
В България е предизвикателство генерално да създаваш мода, а какво остава за устойчива. С дребни изключения, които можем да отнесем към дребното отдадени на резистентен метод на живот хора, това към момента е екзотично разбиране, за което хората нямат сила и предпочитание да схванат повече. Текстилната промишленост в световен проект в действителност прави съществени крачки в проучването и основаването на голям брой други възможности на познатите, само че по този начин нездравословни за планетата текстили като памука, да вземем за пример. Как, обаче, да убедиш един човек да влага бюджета си в облекла, които звучат като че ли пристигнали от друга планета, защото, както споделих, няма любознание, нито сила да прочете що е то рециклиран полиестер или тенсел. Да оцеляваш като дизайнер в България не е елементарно, а да застанеш зад идея, която малко на брой схващат, камо ли да поддържат, те обрича на прекалено много спомагателни опасности. От там следват и спомагателни условия като това да намериш от кое място да внасяш рециклирани или различни материи, които не са евтини, а при цялата некомпетентност от страна на клиентите, които всеобщо не схващат за какво въобще би трябвало да се предлага нещо друго от памук и вълна, сами разбирате, че стартира един жертван кръговрат, който обрича на провал създателя.
Именно в този ред на мисли – какви препоръки би дала на дамите, които желаят да наподобяват друго и настоящо, само че не разполагат с огромен бюджет?
Винаги съм твърдяла, че усетът няма нищо общо с бюджета. Една от най-близките ми приятелки е създавала прототипи на аксесоари и бижута за имена като DIOR и Loewe, не е финансово възпрепятствана и явно работи с чувството си за хармония, само че непрестанно е в секънд хенд магазини и има невероятни находки! Тук обаче идва и тънкият миг с това кой и по какъв начин може да изнесе дрехата. Също по какъв начин ще я съчетае! Ако си учтив в добър усет и имаш своите разбирания и убеждения какво е жанр и какво просто сезонен каприз, няма по какъв начин да не изглеждаш в пъти по-добре от някой, облякъл безпомощно тениска с гигантско лого. При това не еднократно! Ако искаш да си характерен постоянно намираш метод. въпросът е да стигнеш до този стадий от персоналното себеизразяване.
Разкажи ни по какъв начин стартира твоето странствуване в света на модата?
Моето фешън странствуване стартира на 6 година, когато получих първото си Барби и към момента не осъзнавах, че най-силно ме вълнува каква е прическата, какъв е гримът и какви рокли има моята кукла. Следващият стадий беше, когато влязох в Училището за Приложни изкуства и се научих на основи на конструирането, а гаджето ми ми подари шевна машина. А чувството, че въпреки всичко нещата вървят в вярната посока пристигна през 2010 година, когато започнах по едно и също време работа в сп. ELLE и създадохме KNAPP.
Харесваме те поради твоя открояващ се и самостоятелен почерк в работата, само че и тъй като имаш необикновен афинитет и внимание към всеки подробност. Откъде идват те? Във вените ти ли е, възпитано ли е, цялост?
Благодаря! Майка ми и татко ми имаха доста усет, но имахме друга хармония при всички случаи. Въпреки това, мисля, че началото беше в действителност с куклите – имам десетки облекла, обувки, ролки за коса, даже долни дрехи за Барби! За едно дете, което се впечатлява от всичко, това няма по какъв начин да не се отрази на метода, по който мисли и вижда нещата. Баща ми, от своя страна, доста пътуваше и ми носеше в действителност невероятни неща. Много по-смели, качествени и запаметяващи се от класическия жанр, който имаше самият той. Научи ме, че всичко на ниска цена излиза скъпо! Вероятно, по тази причина ловко различавам качествените и скъпи продукти от посредствените " заместители ", само че, да, някакъв необикновен микс е – неговото предпочитание да имам хубави облекла и обувки и моето персонално отношение и нюх. Пак той ми купи първото списание, когато бях едвам на 7-8 години.
Вероятно през годините има разнообразни персони, които са били муза за креативния ти креативитет. Би ли могла да откроиш няколко такива и кои са последните фешън трендсетъри, които би ни посъветвала да следваме?
Не обичам да си сътворявам кумири и надлежно не съм доста по трендсетърството. Обичам характерността, а не имитирането на шаблони. Напълно съм ужасена, че с днешна дата не просто е задоволително, а направо задължително да си част от стадото, изключително при младите. Отричането на индивидуализма и персоналния почерк са извънредно демотивиращи за мен фактори. Ако аз нося избрана дреха, развъртвам някакъв жанр или си върша квадратчета на ноктите, то те се харесват, поради метода, по който ги сервирам аз! Когато някой присвои нещо, особено за различен човек, няма по какъв начин да не си проличава и за мен това напряко е тъжно.
Как мисълта ти устоява под натиска на общите фешън трендове и по какъв начин успяваш да останеш вярна на своя личен вътрешен изящен нюх?
Изключително мъчно е да устояваш на толкоз солиден напън, само че аз в никакъв случай не съм изглеждала " всекидневно ", а да върша облекла, каквито могат да се намерят във всеки търговски център ме унищожава, даже на доктрина. Както споделих, не ми харесва да се съединявам – нито го умея, нито считам да поставям старания в тази посока. Ето, от година насам нося съвсем всекидневно черно! Аксесоарите ми стоят най-вече недокоснати. Това ми е забавно, тъй като значи, че се случва нещо с мен, вътре в мен, и то излиза по този метод. Да диря аз кое селебрити или инфлуенсър си е купило еди каква си рокля и аз да избера такава за себе си – не мисля, че е вероятен сходен сюжет. С две думи бих могла да заключа, че аз просто " имам топки " да върша това, което желая, само че разбирам и страха от отменяне, в случай че не следваш " разпоредбите " и удостоверявам, че да си друг (в какъвто и да било аспект) е повече тежко, в сравнение с прелестно.
Сещаш ли се за миг в кариерата ти, който би определила като повратна точка?
Аз съм цялостна с повратни точки! Имам няколко, които са с по-голяма тежест, несъмнено и първата безспорно е моментът, в който Роро ме избра измежду повече от 300 души на може би най-мащабният кастинг в ММтв. На пръв, взор това е като момент от отминал живот, само че този късмет, който получих е определящ за доста от значимите стадии и събития в живота ми след това.
Как си представяш бъдещето на стилната промишленост в България и каква роля би желала да играеш в него?
На българската мода поисквам да съществува въобще – даже това ще е голям триумф при срамните бройки кандидатстващи в учебните заведения и университетите за изкуства и все по-сериозно нахлуващите от необятната виртуална действителност самозвани стилисти, имидж мейкъри и певици-дизайнерки. Моето място ще е там, където желая да бъде, а това не е нещо, което зная с днешна дата. Много бих желала да имам школа за изкуства за деца – единствено това е константа от много време насам.
Много харесваме Антония Йорданова. Заради превъзходната й креативност, бързия и доста изчерпателен разум, дизайнерския почерк, който оставя диря години наред на българската фешън сцена, само че най-много поради смелостта й. Да не й пука. Да не държи да се слее, да се откроява в действителност с лекост, която единствено тя умее. Самата Антония споделя:
" Изключително мъчно е да устояваш на толкоз солиден напън, само че аз в никакъв случай не съм изглеждала " всекидневно ", а да върша облекла, каквито могат да се намерят във всеки търговски център ме унищожава, даже на доктрина. Както споделих, не ми харесва да се съединявам – нито го умея, нито считам да поставям старания в тази посока ".
Много къса биографична информация ще ни каже, че модата е просто в кръвта й. Завършва Училището за Приложни изкуства, където се учи на основи на конструирането, има дълготраен опит като стилист във водещи фешън издания, напълно на място може да се гордее с марката си KNAPP, а с годините се трансформира в безусловно мерило за храброст, стане ли дума за мода.
Сега обаче Edna.bg имаме опция да си поговорим с нея. Поводът е, че по време на особено събитие на " Филип Морис България " бе оповестена и колаборацията с Антония Йорданова – първата от поредност начинания с български актьори от света на модата, дизайна и изкуството, като Филип Морис България възнамерява да развива партньорство с един български актьор всяка година.
Вдъхновена от концепцията за устойчива мода, Антония сътвори специфични мини арт чанти, направени от материали от към този момент осъществени нейни фешън сбирки. Моделът на мини арт чантата е основан, с цел да бъде съвършеният аксесоар за летните дни – в стилен размер, който събира единствено най-нужното за edna жена на вечерно излизазане.
И бързаме да ви ги покажем в галерията тук =>
По време на събитието се срещнахме и с Полина Нинова, началник " Маркетинг и потребителско преживяване за категория бездимни артикули " във " Филип Морис България ", която показа:
" Партньорството ни с Антония се породи от обстоятелството, че - също като нея - ние се опитваме да сътворяваме артикули с по-дълъг живот. Продукти, които купуваш, с цел да са неразделна част от всекидневието ти. В допълнение към това, с Антония намерихме метод по какъв начин да създадем нещо ново и прелестно от нещо остаряло и обичано, а точно нови мини арт чанти, направени с материали от минали нейни сбирки. С това партньорство желаеме да покажем, че новият, съвременен и логичен метод на живот, е точно устойчивият подобен ".
Попитахме Полина и по какъв начин повторното потребление на движимости се вписва в персоналната й философия за живота, а тя отговори с усмивка:
" Аз имам двама сина и постоянно обичаните движимости на огромния минават във притежание на дребния . Същото се случва всеки ден с неща, които обичам, само че считам, че към този момент би трябвало да отидат при някой различен, който също да им се радва и обича. Така с мои приятелки и обичани хора съумяваме да се зарадваме и заредим с сила, без да оказваме отрицателно въздействие върху околната среда. Смятам да вардя синьото одеяло на Никола – огромният ми наследник, за първия ми внук – това ще е прелестна история за лека нощ, за това какъв брой е значимо да пазим природата ".
А какво споделя самата Антония за устойчивата мода, това да " имаш топки " да се себеизразяваш и за какво пожелава на българската мода триумф? Вижте в изявлението ни с нея:
Започваме прозаично, само че нужно: Какво значи освен за теб, само че и за обществото ни устойчивата мода?
Нямам никаква визия какво значи за обществото. Ако приказваме за локалните настройки и осведоменост, за жалост, наблюденията ми не са в положителна тенденция. Едно общество би трябвало да е решило базовите си проблеми, с цел да стигне до стадия, в който е значимо какво носи, по какъв начин изхвърля отпадъците си и така нататък – нашето не е симптом за такова. Няма по какъв начин да приказваш за устойчива мода, когато приоритет е да си се погрижил за належащите потребности на семейството и бюджетът за облекла стига единствено за тези, които минимум се вълнуват какво предизвикват на планетата – марките, които попадат в категория fast fashion. Другата половина са заможните консуматори, които приоритизират избрани марки от високия клас и нямат никакво отношение към толкоз ангажираща идея като устойчивата мода.
Как я прилагаш в твоите сбирки и по-специално в този извънреден план в партньорство с Филип Морис България?
Ние работим с заводи, в които има рециклирани или рециклируеми материи. Би било лицемерно да кажем, че не работим с памук, само че се стараем по-често да е органически, тъй като той носи по-малко вреди при направата и освен. Същото се отнася и за другите естествени или изкуствени материи, които знаем какво костват на природата, само че ние имаме доста малко, напряко бутиково произвеждане и параметрите, с които участваме в стилния свят, са в действителност скромни. По този метод не произвеждаме нищо ненужно като бройки и към момента вършим облеклата си (освен мострите) по поръчка. В плана с Филип Морис използвахме платове от предишни сбирки от рециклируеми материи.
Кои са най-сериозните провокации, свързани с производството на устойчиви фешън продукти?
В България е предизвикателство генерално да създаваш мода, а какво остава за устойчива. С дребни изключения, които можем да отнесем към дребното отдадени на резистентен метод на живот хора, това към момента е екзотично разбиране, за което хората нямат сила и предпочитание да схванат повече. Текстилната промишленост в световен проект в действителност прави съществени крачки в проучването и основаването на голям брой други възможности на познатите, само че по този начин нездравословни за планетата текстили като памука, да вземем за пример. Как, обаче, да убедиш един човек да влага бюджета си в облекла, които звучат като че ли пристигнали от друга планета, защото, както споделих, няма любознание, нито сила да прочете що е то рециклиран полиестер или тенсел. Да оцеляваш като дизайнер в България не е елементарно, а да застанеш зад идея, която малко на брой схващат, камо ли да поддържат, те обрича на прекалено много спомагателни опасности. От там следват и спомагателни условия като това да намериш от кое място да внасяш рециклирани или различни материи, които не са евтини, а при цялата некомпетентност от страна на клиентите, които всеобщо не схващат за какво въобще би трябвало да се предлага нещо друго от памук и вълна, сами разбирате, че стартира един жертван кръговрат, който обрича на провал създателя.
Именно в този ред на мисли – какви препоръки би дала на дамите, които желаят да наподобяват друго и настоящо, само че не разполагат с огромен бюджет?
Винаги съм твърдяла, че усетът няма нищо общо с бюджета. Една от най-близките ми приятелки е създавала прототипи на аксесоари и бижута за имена като DIOR и Loewe, не е финансово възпрепятствана и явно работи с чувството си за хармония, само че непрестанно е в секънд хенд магазини и има невероятни находки! Тук обаче идва и тънкият миг с това кой и по какъв начин може да изнесе дрехата. Също по какъв начин ще я съчетае! Ако си учтив в добър усет и имаш своите разбирания и убеждения какво е жанр и какво просто сезонен каприз, няма по какъв начин да не изглеждаш в пъти по-добре от някой, облякъл безпомощно тениска с гигантско лого. При това не еднократно! Ако искаш да си характерен постоянно намираш метод. въпросът е да стигнеш до този стадий от персоналното себеизразяване.
Разкажи ни по какъв начин стартира твоето странствуване в света на модата?
Моето фешън странствуване стартира на 6 година, когато получих първото си Барби и към момента не осъзнавах, че най-силно ме вълнува каква е прическата, какъв е гримът и какви рокли има моята кукла. Следващият стадий беше, когато влязох в Училището за Приложни изкуства и се научих на основи на конструирането, а гаджето ми ми подари шевна машина. А чувството, че въпреки всичко нещата вървят в вярната посока пристигна през 2010 година, когато започнах по едно и също време работа в сп. ELLE и създадохме KNAPP.
Харесваме те поради твоя открояващ се и самостоятелен почерк в работата, само че и тъй като имаш необикновен афинитет и внимание към всеки подробност. Откъде идват те? Във вените ти ли е, възпитано ли е, цялост?
Благодаря! Майка ми и татко ми имаха доста усет, но имахме друга хармония при всички случаи. Въпреки това, мисля, че началото беше в действителност с куклите – имам десетки облекла, обувки, ролки за коса, даже долни дрехи за Барби! За едно дете, което се впечатлява от всичко, това няма по какъв начин да не се отрази на метода, по който мисли и вижда нещата. Баща ми, от своя страна, доста пътуваше и ми носеше в действителност невероятни неща. Много по-смели, качествени и запаметяващи се от класическия жанр, който имаше самият той. Научи ме, че всичко на ниска цена излиза скъпо! Вероятно, по тази причина ловко различавам качествените и скъпи продукти от посредствените " заместители ", само че, да, някакъв необикновен микс е – неговото предпочитание да имам хубави облекла и обувки и моето персонално отношение и нюх. Пак той ми купи първото списание, когато бях едвам на 7-8 години.
Вероятно през годините има разнообразни персони, които са били муза за креативния ти креативитет. Би ли могла да откроиш няколко такива и кои са последните фешън трендсетъри, които би ни посъветвала да следваме?
Не обичам да си сътворявам кумири и надлежно не съм доста по трендсетърството. Обичам характерността, а не имитирането на шаблони. Напълно съм ужасена, че с днешна дата не просто е задоволително, а направо задължително да си част от стадото, изключително при младите. Отричането на индивидуализма и персоналния почерк са извънредно демотивиращи за мен фактори. Ако аз нося избрана дреха, развъртвам някакъв жанр или си върша квадратчета на ноктите, то те се харесват, поради метода, по който ги сервирам аз! Когато някой присвои нещо, особено за различен човек, няма по какъв начин да не си проличава и за мен това напряко е тъжно.
Как мисълта ти устоява под натиска на общите фешън трендове и по какъв начин успяваш да останеш вярна на своя личен вътрешен изящен нюх?
Изключително мъчно е да устояваш на толкоз солиден напън, само че аз в никакъв случай не съм изглеждала " всекидневно ", а да върша облекла, каквито могат да се намерят във всеки търговски център ме унищожава, даже на доктрина. Както споделих, не ми харесва да се съединявам – нито го умея, нито считам да поставям старания в тази посока. Ето, от година насам нося съвсем всекидневно черно! Аксесоарите ми стоят най-вече недокоснати. Това ми е забавно, тъй като значи, че се случва нещо с мен, вътре в мен, и то излиза по този метод. Да диря аз кое селебрити или инфлуенсър си е купило еди каква си рокля и аз да избера такава за себе си – не мисля, че е вероятен сходен сюжет. С две думи бих могла да заключа, че аз просто " имам топки " да върша това, което желая, само че разбирам и страха от отменяне, в случай че не следваш " разпоредбите " и удостоверявам, че да си друг (в какъвто и да било аспект) е повече тежко, в сравнение с прелестно.
Сещаш ли се за миг в кариерата ти, който би определила като повратна точка?
Аз съм цялостна с повратни точки! Имам няколко, които са с по-голяма тежест, несъмнено и първата безспорно е моментът, в който Роро ме избра измежду повече от 300 души на може би най-мащабният кастинг в ММтв. На пръв, взор това е като момент от отминал живот, само че този късмет, който получих е определящ за доста от значимите стадии и събития в живота ми след това.
Как си представяш бъдещето на стилната промишленост в България и каква роля би желала да играеш в него?
На българската мода поисквам да съществува въобще – даже това ще е голям триумф при срамните бройки кандидатстващи в учебните заведения и университетите за изкуства и все по-сериозно нахлуващите от необятната виртуална действителност самозвани стилисти, имидж мейкъри и певици-дизайнерки. Моето място ще е там, където желая да бъде, а това не е нещо, което зная с днешна дата. Много бих желала да имам школа за изкуства за деца – единствено това е константа от много време насам.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ