Коронавирус: какво се случва, докато България е в извънредно положение
Ако си стигнал до извод А, към този момент си задължен да видиш и това Б, което е след него. После В и по този начин нататък. И до момента в който стигнеш до Я, може да се окажеш в някоя прокълната земя. Да, анализаторството е от време на време много неприятно за анализатора занятие. Защото може да го заведе там, където той не желае да бъде. Но анализът е въпрос на разсъдък, а не на щение. И по тази причина нямаш право да се отказаш по средата.
Да вземем изключителното състояние поради ковид и всякаквите свързани с него заповеди и контра-заповеди. От каква позиция да проучваме тази обстановка? Би трябвало да можем да го сторим в границите на науките за ръководството и за политиката, положени в границите на конституционната народна власт - т.е., системата, при която добилият власт не може да я упражнява както си желае, тъй като около нея има конституционни заграждения, които не я пускат на воля.
Да стартираме с извод А
Знаем, както от разбори, по този начин и от интелигентни наблюдения, че властта в България очевидно не желае да действа в границите на сходни ограничавания. Затова опциите за конституционно-политически разбор са пренебрежимо дребни. Трябва да се върнем в епохата преди конституционната народна власт и да проучваме не системата и действието на властта, а мотивацията на властимащите.
Това е извод А, който си го знаем от години. Но кое е това Б, което следва? Наблюдавайки към този момент десетилетие мотивацията на властимащите, бихме могли да стигнем до извода, че те не ръководят в името на общото богатство. Множеството закони и всекидневни практики, директно противоречащи на това богатство, са доказателство за това състояние. За чие тогава богатство ръководят? За богатство, което не е общо, а е отчасти - на разнообразни групи, котерии и човеци. Това е видно от стотиците така наречен лобистки закони, които се гласоподават в интерес на една или друга група " предприемачи " или даже в интерес на съответни бизнесменски персони. Спомнете си " поправката Артекс ", " поправката Домусчиев ", " законът Цеко " и пр.
Да вземем изключителното състояние поради ковид и всякаквите свързани с него заповеди и контра-заповеди. От каква позиция да проучваме тази обстановка? Би трябвало да можем да го сторим в границите на науките за ръководството и за политиката, положени в границите на конституционната народна власт - т.е., системата, при която добилият власт не може да я упражнява както си желае, тъй като около нея има конституционни заграждения, които не я пускат на воля.
Да стартираме с извод А
Знаем, както от разбори, по този начин и от интелигентни наблюдения, че властта в България очевидно не желае да действа в границите на сходни ограничавания. Затова опциите за конституционно-политически разбор са пренебрежимо дребни. Трябва да се върнем в епохата преди конституционната народна власт и да проучваме не системата и действието на властта, а мотивацията на властимащите.
Това е извод А, който си го знаем от години. Но кое е това Б, което следва? Наблюдавайки към този момент десетилетие мотивацията на властимащите, бихме могли да стигнем до извода, че те не ръководят в името на общото богатство. Множеството закони и всекидневни практики, директно противоречащи на това богатство, са доказателство за това състояние. За чие тогава богатство ръководят? За богатство, което не е общо, а е отчасти - на разнообразни групи, котерии и човеци. Това е видно от стотиците така наречен лобистки закони, които се гласоподават в интерес на една или друга група " предприемачи " или даже в интерес на съответни бизнесменски персони. Спомнете си " поправката Артекс ", " поправката Домусчиев ", " законът Цеко " и пр.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ