Великите любовни истории: Принц Едуард VIII и Уолис Симпсън: “Давам цяло царство за една невеста!”
Ако си мислите, че перипетиите и шумотевицата към връзката и последвалата женитба на принц Хари и Мегъл Маркъл, са били невиждани до момента, значи в никакъв случай не сте чували историята на друга кралска персона и неговата годеница – тази на Принц Едуард VIII и Уолис Симпсън. В тази история се преплитат толкоз доста сюжетни влакна, че в случай че единствено една от тях липсваше, най-малкото Елизабет II нямаше да седи на английския престол към този момент 66 години! Десетилетия наред връзката на неосъществилия се британски крал и безличната американка е тематика, която буди интереса на историците. Теориите по отношение на претекстовете на Едуард да абдикира и да избере Уолис пред короната не са една и две. Не са даже пет и шест. И до ден сегашен доста хора се чудят за какво и по какъв начин по този начин един от най-привлекателните ергени със синя кръв на своето време взема решение, че таман Уолис Симпсън е дамата за него. Все отново тя не е нито хубавица, нито има родословие, а и, о, смут!, към този момент е била омъжена два пъти! Единственото разумно пояснение е, че госпожа Симпсън просто е подмолна златотърсачка, която по този начин хитро съумява да оплете в мрежите си престолонаследника, че да го накара да замени трона против нейната… усмивка.
Снимка: By English Photographer None of the sources name the photographer, they presumably would if he was known. – http://www.bridgemanartondemand.com/art/167955/Wallis_Simpson_1936http://www.ilnpictures.co.uk/ProductDetails.asp?ProductDetailID=84068http://www.gettyimages.com/Search/Search.aspx?contractUrl=1&language=en-US&family=creative&p=3097429&src=quick, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4336739
Беси Уолис Уорфилд се ражда през 1896 година в малко градче в Пенсилвания. Първият й брачен партньор е боен водач, а вторият, английски жител с американски корени, среща по време на едно от пътуванията си до Англия. Скоро откакто се женят през 1928 година, Уолис стартира решително да се движи в кръговете на лондонския хай лайф. И, несъмнено, един ден неизбежно попада на Него – Принца на Уелс, Едуард VIII. Не е обич от пръв взор. Дълго време двамата са единствено другари, а когато Уолис вижда първите признаци на влюбване у принца, мигновено подава молба за бракоразвод. Още при прехвръкването на първите искри, тя към този момент е решила, че ще играе ва банк: или се дами за Едуард, или баста. Само че има една спънка пред реализирането на проекта и то немалка. По това време има настоящ закон, който не разрешава на членове на кралското семейство да се женят за някого, чийто някогашен брачен партньор или брачна половинка са към момента живи. Кофти работа, тъй като и вторият някогашен на госпожа Симпсън е напълно жив и здрав.
Крал Джордж V обаче не може да се похвали със същото, тъй като предава Богу дух на 20 януари 1936 година Първородният му наследник Едуард е коронясан за новия монарх на империята. Скоро обаче излиза наяве, че новият крал няма желание да прекъсне връзките си с неугледната американка, единствено тъй като законът му не разрешава да бъде с нея. Уолис, несъмнено, мигновено се трансформира в най-мразената жена на Острова. Обвиняват я в какво ли не – че е схемаджийка, немска шпионка, нимфоманиачка, лесбийка, а някои зложелатели даже настояват, че е мъж, който се облича като жена. Наричат я “голяма кафява крава ” и “вулгарна американска селяндурка ”. Само че нищо и никой не е в положение да накара Едуард да погледна на обичаната си по различен метод с изключение на с обич и удивление. Уолис упражнява като че ли магическо въздействие над младия крал. Той извършва всичките й прищевки и е толкоз захласнат от нея, че когато тя му декларира, че е по-добре тя да си тръгне, тъй като връзката им май-май е невъзможна, той заплашва, че ще се самоубие, в случай че тя го напусне.
Снимка: By Lafayette – one or more third parties have made copyright claims against Wikimedia Commons in relation to the work from which this is sourced or a purely mechanical reproduction thereof. This may be due to recognition of the „ sweat of the brow “ doctrine, allowing works to be eligible for protection through skill and labour, and not purely by originality as is the case in the United States (where this website is hosted). These claims may or may not be valid in all jurisdictions.As such, use of this image in the jurisdiction of the claimant or other countries may be regarded as copyright infringement. Please see Commons:When to use the PD-Art tag for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=83513084
Но точно това прави чичо й Едуард, когато в един миг към този момент става невероятно да се самозалъгва, че хем може да бъде крал, хем да остане с дамата, която обича. На 11 декември 1936 година той отстъпва престола на брат си Алберт, който е провъзгласен за крал Джордж VI. Той е татко на бъдещата кралица Елизабет II, която по това време е на 10. Разочарованата от случилото се кралица-майка Мери се обръща обществено към Едуард с упрек и напълно немайчинска грубост: “Сигурно е неразбираемо е за всички наши жители, които направиха толкоз жертви през войната, по какъв начин по този начин ти, техният крал, не си податлив даже на една-единствена такава! ”
Едуард и Уолис се женят във Франция през юни 1937. На сватбеното празненство не участва нито един член на британското кралско семейство. Въпреки че импровизирано са низвергнати, двойката резервира полагащите им се трофеи: херцог и херцогиня на Унидзор. Местят се да живеят за непрекъснато във Франция, само че когато избухва Втората международна война, намират краткотрайно леговище на Бахамите, спестявайки си по този метод целия дискомфорт, обвързван с войната. Когато настава мир, херцогът и херцогинята се завръщат в Париж. Домът им, прочут като “Le mouline de la Tuilerie ” (Мелницата на Тюйлери) и тогава, и в този момент буди удивление поради изключителния разкош и усет, с който е спретнат. Към днешна дата имението с прилежащите поземлени парцели е оценено на близо седем и половина милиона $.
Едуард демонстрира изключителна мъжка съобразителност за времето и става прочут със стила си, който самият той разказва като “dress soft ” (да се обличаш небрежно). Още през 30-те той загърбва скучната официозност на английските аристократи и стартира да носи свободни сака с “неструктурирана ” кройка. В всекидневието си херцогът не се свени да опитва с ярки и дръзки цветове и комбинации. Често, да вземем за пример, го виждат на всемирски събития, облечен с карирана шотландска пола. Негово изобретение е формалният наследник костюм – опция на наложителния, извънредно непоколебим черен подобен.
Що се отнася до херцогинята, стилните специалисти споделят за стила й на обличане, че, макар, че е безукорен, е по-скоро добит, а не автентичен и импровизиран като този на брачна половинка й. Но на кого му пука в действителност, когато и двамата постоянно наподобяват съвършено и супер стилни на всички фотографии!
Снимка: By Photographer unknown – Published in Life, 14 December 1936, p. 37, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=17187031
Дали по този начин е било в реалност и какво в действителност е им е коствало на херцога и херцогинята на Уиндзор да поддържат този известен имидж десетилетия наред, единствено те си знаят. Да, несъмнено, Уилис и Едуард са се обичали по собствен си метод, само че както във всички велики любовни истории, постоянно има едно “но ”, което по този начин и не престава да човърка мислите ти в търсене на истината.
Едуард умира от рак на 28 май 1972 г, единствено месец преди да навърши 78 години. На погребението вдовицата му получава нервозен срив, от който по този начин и не съумява да се възвърне изцяло. По това време тя към този момент страда от деменция, както и от голям брой други здравословни проблеми – факт, от който се възползва сякаш доверената й другарка и персонален юрист, с цел да облагодетелства себе си и фамилията си. Уолис надживява брачна половинка си с 14 години, множеството от които прекарани на легло, изцяло откъснала се от външния свят. Умира на 24 април 1986 година в Париж, малко преди да навърши 90. Тъй като няма деца, двойката подарява дома си, “Le mouline de la Tuilerie ”, за благотворителни цели. В метафорично отношение обаче, наследството, което херцогът и херцогинята на Уиндзор оставят след себе си, към момента буди спорни размишления и усеща. Но всички те могат да бъдат систематизирани по този начин: тяхното е било обич сред амбициозна и упорита жена и нейния обаятелен принц. Любов, довела до невиждана до този миг конституционна рецесии в най-консервативната европейска монархия.
Но какво от това, когато и двамата наподобяват съвършено на всичките си снимки!




