Ако си мислите, че един пътен надлез за милиони, който

Ако си мислите, че един пътен надлез за милиони, който води до кални полски пътища, е изолиран случай на неприятна съгласуваност, новите фрагменти от дрон на TrafficNews потвърждават тъкмо противоположното. Преди седмица Държавно дружество „ Национална компания железопътна инфраструктура “ (ДП НКЖИ) тържествено преряза лентата на два нови пътни надлеза в междугарието Маноле – Белозем, ситуирани на км 23+800 и км 26+306. Церемонията включваше публично разкриване и водосвет за здраве, извършен на един от двата новооткрити обекта. Той се оказа, обкръжен от изчезнала инфраструктура, само че най-малко покрай обитаемо място. 
Прочетете още
Другият надлез, който се намира на по-малко от 3 километра от оборудването, където се организира церемонията, е още по-отцепен от цивилизацията. Гледката от птичи взор е по-впечатляваща и безапелационна – солидна, съвременна бетонна структура, която пресича релсите, само че стартира и приключва безусловно на никое място, заобиколена само от разорани ниви и черни пътища.

Двете уреди са част от огромен план на Директива за птиците НКЖИ (Етап II от „ Рехабилитация на железопътната линия Пловдив–Бургас “), финансиран със средства от Кохезионния фонд на Европейски Съюз. Стойността на контракта с изпълнителя ДЗЗД „ Инженеринг надлези “ възлиза на 2 748 512 евро без Данък добавена стойност (над 5,1 млн. лева). Официалната цел е стратегическа и благородна – елиминиране на конфликтните пресичания на едно равнище сред автомобилния и железопътния превоз, което да подсигурява сигурност, да разреши по-висока скорост на влаковете и да способства за развиването на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T).

Реалността на терен обаче трансформира европейската инвестиция в самобитен монумент на институционален ноусенс. Докато от НКЖИ изясняват, че тяхната отговорност се изчерпва до построяването на пътното оборудване над релсите, неналичието на връзка с локалната власт оставя оборудванията без съответна довеждаща автомобилна инфраструктура. По време на откриването кметът на село Маноле, Стоил Дишев, призна, че поддръжката на тези пътища е ангажимент на общината, само че не можа да отговори дали въобще се възнамерява построяването на действителна довеждаща инфраструктура.

Така се стига до парадокса колите да би трябвало да газят в калта и прахта на труднопроходими селскостопански пътища, цялостни с големи дупки, единствено с цел да се качат за малко на модерния „ европейски асфалт “. 

Европейските безумици и паралелът с Унгария

Този инфраструктурен абсурд обаче надалеч не е единствено роден патент. У нас постоянно се утешаваме, че сходни административни недомислици са типично български феномен, само че действителността демонстрира, че те са част от една по-широка европейска наклонност на асимилиране на средства просто поради самото асимилиране. В интернационалната икономическа и политическа процедура такива планове са известни с термина „ бели слонове “ – строителни обекти, които са извънредно скъпи за създаване и поддръжка, само че на процедура не носят никаква действителна стойност на обществото.

Перфектен паралел на протичащото се край Пловдив може да бъде открит в Унгария. Там държавното управление на Виктор Орбан е осъществило хиляди сходни планове с европейски средства, предопределени за подкрепяне на по-бедните страни членки. Точно както българските надлези стоят като призраци и чакат своите пътища, в западната част на Унгария, край Залаегерсег, е построено гигантско кръгово кръстовище на стойност 1,5 млн. евро посред пусто поле. То е трябвало да обслужва нов контейнерен терминал и железопътна линия от Адриатическото крайбрежие. Години по-късно железопътна линия към момента няма, а скъпото кръстовище стои изцяло неизползваемо. Разследвания разкриват и други сходни маджарски „ бели слонове “, финансирани от Европейски Съюз – от средства за развиване на несъществуващи гори до построяването на неуместна туристическа „ наблюдателна кула “, висока едвам 1 метър.



Мостове към на никое място

Снимките от дрон на двата надлеза край Маноле и Белозем са образната метафора на скъсаната връзка сред институциите у нас. Независимо дали става въпрос за унгарско кръгово кръстовище без железница или за български надлези за милиони, обградени от селскостопанска тиня, изводът е един: неналичието на изцяло обмисляне и синхрон трансформира европейските вложения от жизненоважен инструмент за районно развиване в скъпа, само че безполезна украса на пейзажа.

И до момента в който институциите занапред ще умуват чие е задължението да свърже тези уреди с цивилизацията, двата надлеза ще не престават да стоят гордо над релсите – като доста скъпи, доста съвременни и изцяло безсмислени мостове сред две ниви.

Първия надлез:



 

Втория надлез:



 

Ето и още фотоси от двата пътни надлеза: