Ако се замислим за нещата, от които е направено човешкото

Ако се замислим за нещата, от които е направено човешкото тяло, изстрелването им в небето в дълга железна тръба евентуално не е първото уместно нещо, с което ги свързваме. Но с появяването на авиацията хората стартират да привикват с това да се издигат с хиляди метри нагоре във въздуха и да се оправят с всички физиологични промени, с които летенето е обвързвано. Ето какво тъкмо става с човешкия организъм при полет.

 

Подуване

Добре е да имаме визия от закона на Бойл за газовете, преди да си купим билет за полета. Той изяснява за какво неща като пакетчета чипс и пластмасови бутилки се уголемяват и надуват, до момента в който са в самолета. Законът гласи: налягането е назад пропорционално на обема на даден газ при непрекъсната температура. Това значи, че до момента в който въздушното налягане в салона на самолета понижава, размерът на въздуха в затворен пакет или пластмасова бутилка се усилва и надлежно пликът или бутилката се надуват. 

Законът на Бойл не важи естествено единствено за опаковките. Същото е и обяснението на обстоятелството, че и хората се подуват. Газовете в стомаха и червата могат също да се разширят, а пасажерите е по-вероятно да ги изтърван на открито. Но няма място за изключително терзание, защото във въздуха чувствителността към миризми е много намалена.

 

Любимите места на бактериите

На кого не се е случвало да се върне от чудесна отмора и да се окаже на легло с простуда или възпалено гърло? Една от аргументите може да е полетът на връщане. Обаче изследванията демонстрират, че местата в самолета с най-вече микроби не са тъкмо тези, които чакаме. 

Циркулацията на микроби в аероплан постоянно се приписва на вентилационната система, която върти въздуха и омесва бактериите на другите пасажери, тъй че в случай че има някой болен на борда, то неговите микробите може да стигнат до всички. Проучвания обаче демонстрират, че казусът не е в това. Във вентилационната система на самолетите постъпва и въздух извън, а на толкоз огромна височина в него няма никакви микроби, с изключение на това филтриращите системи в самолетите пречистват задоволително добре въздуха, преди още веднъж да го върнат в салона.

Това, което ни кара да се усещаме зле след полет, е прекомерната непосредственост с доста хора за дълго време. Проучване в Канада също така е открило, че облегалките, най-много в региона на главата, и джобовете начело със списания са първенци по задържане на микроби, а това са места, които няма по какъв начин да избегнем, до момента в който сме на борда. 

 

Краката би трябвало да се обтегнат

Доста хора се тормозят от поява на тромби във вените на краката по време на полет. Те не се дължат на височината, а на тясното място, на което човек се постанова да стои с часове, изключително при хора с дълги крайници. Затова и тромбите не са проблем единствено при полетите, а при всяко дълго пътешестване, при което няма задоволително място за краката.

Ограничението на придвижванията поради дребното място въздейства на нормалната циркулация на кръвта в тялото и тя се задържа в краката, където вените са най-дълбоки. Така пък се усилва рискът от поява на съсиреци. За да се предотвратят, е целесъобразно да се движите колкото се може повече из салона, с цел да поддържате обикновено кръвообращение. Друг вид са компресиращи чорапи, които оказват напън върху долната част на краката и усъвършенстват кръвния поток.

 

Въздухът

Налягането в самолета е 75% от това, с което нормално сме привикнали. В общи линии чувството е като за височината, на която живеят хората в Мексико сити - над 2200 метра над морското ниво. Хората нормално са в положение да се оправят с сходна смяна, само че тя може да се отрази отрицателно на хора с хронични белодробни заболявания - да вземем за пример пониженото налягане може да повлияе зле на хора с тежка астма.

Когато човек диша в аероплан, той поема въздуха извън, въпреки и филтриран. На такава височина влагата във въздуха е доста малко, което може да накара пасажерите да се усещат обезводнени. Носът, гърлото и устата пресъхват, по тази причина е значимо да се пие колкото се може повече вода и надлежно да се заобикалят кофеиновите питиета и алкохола, защото те дехидратират в допълнение. 

По-сухият въздух не е идеалното и за кожата, по тази причина и нейната спомагателна хидратация също е целесъобразна.

 

Вкусовете

Ако човек се замисли за храната, която е ял по самолетите, ще си даде сметка, че тя е била много подправена. За това има причина, защото една трета от вкусовите ни рецептори блокират при огромна височина и по този начин храната наподобява по-блудкава. Допълнителното подправяне, най-често със сол, се постанова, с цел да се добави усет. Това обаче не оказва помощ кой знае какъв брой, защото въздухът в салона изсушава носа и по този начин не се усеща ароматът на храната, което пречи и на чувството за усет. 

 

Биологичният часовник

За да разберем умората от пътуването, би трябвало да се сетим за циркадния темп, по-известен като биологичен часовник. Той ръководи времето за сън. Когато прелитаме през разнообразни часови зони, може да се приземим на място, където е 2 следобяд по времето, когато съгласно нашия биологичен часовник е 9 вечерта. Това може да докара до проблеми със съня, защото, до момента в който за вас е време за сън, хората в близост едвам си потеглят от работа. Най-добре е да издържите, до момента в който не настане и локалното време за сън, другояче ще влачите умората от пътуването дълги дни.

Тя прави хората раздразнителни, предизвиква главоболия и бодърствуване и нормално е по-тежка при пътешестване на изток, в сравнение с запад. При пътешестване на изток денят се съкратява и това пречи на организма да се оправи с умората. При пътешестване на запад се получава по-дълъг ден и оставането безсънен до по-късно оказва помощ по-ефективно за справяне с умората.