Ако се вярва на това, което казва администрацията на Доналд

Ако се има вяра на това, което споделя администрацията на Доналд Тръмп, сега се поставят огромни старания, с цел да се ограничи трафикът на опиати от Южна Америка. Това е повода военните да нанасят удари по кораби в намерено море единствено поради съмнението, че придвижват дрога. Това е основанието и за засиления надзор по границите.

Затворите като инкубатори на нарушители

 

Но въпреки явните акции на щатските управляващи да са доста по-чести, редица специалисти предизвестяват, че не се обръща задоволително внимание на един непряк, само че доста значим подробност. И това са пандизите в Южна Америка. На пръв взор това е нелогично, тъй като точно пандизите са институциите, които би следвало да лимитират престъпността и трафика на опиати. В Южна Америка обаче обстановката е по-особена. Там пандизите са на процедура инкубатори на нарушители и то не какви да е, това са рождените места на едни от най-мощните престъпни групировки, написа CNN.

Пренаселени и неведнъж с недостигащ личен състав, такива затвори от дълго време са се трансформирали в самоуправляващи се структури.

 

Да, официално страната ги управлява, само че на терен, т.е. в самите затвори, се случва това, което кажат незаконните босове. Поне 10 огромни незаконни банди са се формирали и укрепнали точно в пандизите през последните няколко десетилетия.

Ярък образец в това отношение е групировката „ Трен де Арагуа “, настояща в интернационален мащаб и зародила се във Венецуела. Именно по употребявани от тях кораби бяха нанесени последните удари на американските военни в Тихия океан. Тази тайфа е учредена в пандиза „ Токорон “ през 2010 година, твърди в собствен отчет организацията Transparency Venezuela.

Първоначалната концепция обаче не е да се правят закононарушения.

„ Сред пандизчиите имаше огромно възмущение от изискванията на живот. Те бяха безчовечен и нежеланието на страната да усъвършенства обстановката ги подтикна към самоорганизация “, споделя журналистката Рона Рискес, създател на книга за бандата.

В рамките на няколко години тази формация на процедура поема контрола върху пандиза. В един миг даже надзирателите стартират да извършват нарежданията им. Групировката постанова „ налог “ или „ такса успокоение “ на всички пандизчии и стартира да управлява потоците от контрабанда в пандиза. Когато стават задоволително мощни, стартират да издават заповеди за интервенции „ на открито “, отвличания, убийства, кражби и така нататък

През 2023 година управляващите въпреки всичко вършат опит да разбият групировката.

 

Въоръжени чиновници влизат в пандиза и стартират арести. После се твърди, че организацията е ликвидирана. Но водачите ѝ, наказани, излежали наказванията си и излезли на независимост, към момента са в неопределеност.

По подобен сюжет се развиват събитията и в други страни от района.

 

В Бразилия да вземем за пример още през 70-те стартират да се оформят такива групировки, като процесът се усилва през 90-те. Тогава се основават банди като Primeiro Comando da Capital и Comando Vermelho. И там мотивът е пренаселеността на пандизите, което води до протести.

„ Килиите бяха толкоз препълнени, че закачаха хамаци по тавана, с цел да има къде да спят. Бил съм в помещение четири на четири метра с още 40 души. Трябваше да спим на смени “, споделя Грегорио Фернандес де Андраде.

Той е юрист, само че преди този момент е лежал 16 години за ликвидиране.

Според формалната статистика в бразилските затвори има към 700 хиляди души. А потенциалът им е към 500 хиляди души, което значи, че е напълнен на 140%. Такава е картината в редица латиноамерикански страни.

В такава обстановка групировките се трансформират в неофициалната, само че действителна власт. И могат да снабдят пандизчиите даже с обикновени неща като хигиенични материали. Или да им обезпечат отбрана и юридическа помощ. Срещу възнаграждение или послушание, несъмнено.

Андраде споделя, че е лежал с някои от босовете. Според него никой не принуждава пандизчиите да се причислят към тези групировки.

„ Никой не ти насочва револвер към главата. Хората го вършат по нужда. А тези фракции вършат доста повече за пандизчиите от страната “, споделя той.

 

Primeiro Comando da Capital е главният фактор в пандизите в Сао Пауло при започване на века. Тъй като тежките закононарушения се отразяват неприятно на всички наказани, групировката постанова свои закони. И доста скоро се оказва, че те са по-ефективни от държавните.

„ Убийствата стопираха и пандизите бяха на процедура умиротворени за дълго време “, споделя социологът и академични учител Камила Калдейра Нунес Диас.

В същото време обаче групировката се трансформира в един от главните играчи на наркопазара.

 

Голяма част от износа на кокаин за Европа минава през тях. Другата затворническа формация Comando Vermelho пък поставя ръка на трафика от Перу, настояват в собствен разбор от неправителствената организация InSight Crime. Докато са зад решетките, водачите на бандите могат да ръководят наркоканали, да поръчват убийства и да подреждат завладяване на нови територии.

„ Затова назоваваме пандизите места за бизнес. Много от тарторите избират да работят оттова, тъй като се усещат в цялостна сигурност “, споделя Елизабет Дикинсън, старши анализатор в организацията International Crisis Group.

Затворите обаче могат и да са доста рискови.

 

Особено в случай че на едно място са събрани няколко групировки. Тогава борбата за надзор е безмилостна, а конфликтите са брутални и смъртоносни.

През 2013 година да вземем за пример разногласия сред тартори в пандиза в Урибана, Венецуела, водят до убийствата на 61 мъже. Двайсетина години по-рано в един бразилски затвор враждуващите групировки си спретват същинско кръвопролитие, при което са убити 111 души. В Еквадор, стратегическа за трафика на кокаин страна, обстановката е взривоопасна. Там с изключение на локалните играчи има и членове на мексикански и колумбийски картели. Когато те влизат в пандиза, нарковойните се придвижват зад решетките. В Еквадор пандизчиите нормално се разделят на блокове в постройките, като всяка част се управлява от друга формация.

Опитват ли се управляващите да противодействат на всичко това?

 

Да, само че в множеството случаи не доста сполучливо. В Латинска Америка е известна концепцията mano dura, т.е. ръководство с твърда ръка. Водени от тези хрумвания, политиците дават обещание все по-сурови санкции, всеобщи арести и все по-често употребяват армиите като полицейски сили. В Еквадор бойци в ролята на служители на реда са нормална процедура. В Бразилия имаше хрумвания да се одобри законодателство, което да третира затворническите банди като терористични групировки по образеца на администрацията на Тръмп. В последна сметка това не се случи.

В Ел Салвадор пък президентът Наиб Букеле стартира всеобщи арести и построи мегазатвор за 40 хиляди души. Лидерите на Еквадор, Парагвай и Аржентина се заканиха да създадат същото. Изобщо мегазатворите също стават нормална процедура. Това са големи структури, в чието строителство се наливат стотици милиони долари.

Едновременно с това правозащитните организации предизвестяват, че колкото по-твърдо се упражнява властта, толкоз по-голям е рискът от репресии. Освен това концепцията с мегазатворите е сложна за използване в страни с неработещи институции.Пише profit.

„ Когато един затвор е претъпкан и в него няма обикновени условия за живот, престъпните групи доста бързо поемат контрола в свои ръце “, споделя Дикинсън.

А някогашният пандизчия Андраде е уверен, че решението се крие в „ спиране на порочния кръг “.

„ Има свестни хора, които са минали през пандизите и не могат да си показват, че някой би им дал втори късмет, тъй като те не са получили и първи. Но в случай че продължаваме да държим хората в брутални условия вътре, те ще са само нарушители на открито “, споделя той.

Още вести четете в: Крими & Темида, Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News