Парадоксът, че след урагана няма жертви в Бургас: Компромис на Бог или чист късмет?
Ако се смирим след случилото се през вчерашния ден, може би ще разберем логиката на Майката природа, както биха си споделили атеистите
Точно преди 10 години, на същата дата 17 септември, стихия прекърши дърво на ул. " Ген. Гурко " в Бургас. Смъртта си откри 26-годишният Пейо Янчев. Тогава градът бе връхлетян от вихър, който обаче няма по какъв начин да се съизмери с бедствието от през вчерашния ден. Тогава падна едно дърво и умъртви младеж, само че през вчерашния ден срутените дървета бяха не едно, три или 10, а над 450. 131 са потрошените коли. Торнадото вилнееше със скорост над 120-130 км/ч/ - същински вихър.
Градовете Бургас и Поморие - най-ударени от бедствието, се разминаха без жертви. Дали си набожен или безбожник след случилото се няма значение. Защото пристигна миг за размисъл и ретроспекция. за поглед в вероятност.
Защото за разлика от бурята преди 10 години, когато Бургас беше празен заради ниските температури, през вчерашния ден завърналото се ненадейно лято бе извадило по плажовете, паркове и улици съвсем цялото население и гостите за уикенда. Никой не съумя да предизвести в точния момент - нито учените метеоролози, нито ясновидците, че ще бъдем връхлетени за елементи от секундата от апокалипсиса - най-сериозният, регистриран от живите, вихър в района.
Вероятно статистиката ще пресметна с най-модерните си способи каква е вероятността да не дадем човешки живот при тъкмо изчислена скорост напразно, брой на срутените покриви, отлепени изолации, изкоренени дървета, летящи билбордове и елементи от здания. Едни ще кажат, че тук има пръст Създателя, който пробва нещо да подскаже, само че останалата част ще отдадат крайния резултат на щастлива случайност - на същински шанс.
Излиза, че целият висок технологически напредък на човечеството е неуместно незабележим. Че ежедневните ни проблемите са прашинка от съществуването на незабележим за нас организъм, който очевидно е сърдит и желае да подсети за нещо. За изсечените гори, нечистите океани и морета, отровената риба в реките - за безграничната човешка охота.
За да си вземем поука колко в действителност е тънка нишката, на която се държи подреденият, съгласно нашите мозъци, живот и по този начин наречената ни развита цивилизация.
Едва ли.
Видео: Роксана ГУМЕНОВА
Точно преди 10 години, на същата дата 17 септември, стихия прекърши дърво на ул. " Ген. Гурко " в Бургас. Смъртта си откри 26-годишният Пейо Янчев. Тогава градът бе връхлетян от вихър, който обаче няма по какъв начин да се съизмери с бедствието от през вчерашния ден. Тогава падна едно дърво и умъртви младеж, само че през вчерашния ден срутените дървета бяха не едно, три или 10, а над 450. 131 са потрошените коли. Торнадото вилнееше със скорост над 120-130 км/ч/ - същински вихър.
Градовете Бургас и Поморие - най-ударени от бедствието, се разминаха без жертви. Дали си набожен или безбожник след случилото се няма значение. Защото пристигна миг за размисъл и ретроспекция. за поглед в вероятност.
Защото за разлика от бурята преди 10 години, когато Бургас беше празен заради ниските температури, през вчерашния ден завърналото се ненадейно лято бе извадило по плажовете, паркове и улици съвсем цялото население и гостите за уикенда. Никой не съумя да предизвести в точния момент - нито учените метеоролози, нито ясновидците, че ще бъдем връхлетени за елементи от секундата от апокалипсиса - най-сериозният, регистриран от живите, вихър в района.
Вероятно статистиката ще пресметна с най-модерните си способи каква е вероятността да не дадем човешки живот при тъкмо изчислена скорост напразно, брой на срутените покриви, отлепени изолации, изкоренени дървета, летящи билбордове и елементи от здания. Едни ще кажат, че тук има пръст Създателя, който пробва нещо да подскаже, само че останалата част ще отдадат крайния резултат на щастлива случайност - на същински шанс.
Излиза, че целият висок технологически напредък на човечеството е неуместно незабележим. Че ежедневните ни проблемите са прашинка от съществуването на незабележим за нас организъм, който очевидно е сърдит и желае да подсети за нещо. За изсечените гори, нечистите океани и морета, отровената риба в реките - за безграничната човешка охота.
За да си вземем поука колко в действителност е тънка нишката, на която се държи подреденият, съгласно нашите мозъци, живот и по този начин наречената ни развита цивилизация.
Едва ли.
Видео: Роксана ГУМЕНОВА
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ