Работа? Не ме интересува!
Ако се съберат да живеят на едно място всички млади българи, които нито работят, нито учат, нито търсят работа, ще се роди още един град като Русе. Между 160 и 165 хиляди българи до 24 години не вършат нищо. Или всеки четвърти юноша безделничи. А от това стопанската система ни губи до 2.5 милиарда лева всяка година по калкулации на общественото министерство. Според друго проучване - на спортното министерство, 67% от българите във възрастовата група 15-29 година не работят, не учат и не са в просветителни курсове - имат свободно време, само че не вършат нищо. 60% от тях са роми.
За да изведе на пазара на труда нищо неправещите млади българи или да ги върне в учебно заведение, общественото министерство назначава юношески посредници. Те имат задачата да издирят връстниците си по кафенета, паркове и градинки и да ги убедят, че би трябвало да намерят прехранване или да се върнат на учебния чин. Първите 35 " търсачи на безработни " към този момент започнаха работа, а до края на годината би трябвало да станат 100.
142 млн. лева национални и европейски пари са планувани за включване на " изгубената " за пазара на труда работна ръка в младежка възраст. Залага се на нови способи, а младежките посредници са един от тях. Моделът е взет от сполучлив план в Австрия - там младите се събирали по кафенетата, с цел да избягат от потискащата конюнктура на офиса. Но Австрия е на светлинни години от нас. Като се знае успеваемостта на стратегиите за субсидирана претовареност в България (42 на 100 от младите не си намират работа след субсидирани работни места), триумфът на тези ограничения не е обезпечен.
Защо младежите не вършат и не желаят да вършат нищо?
Трудно е да се уловят комплексните аргументи за какво тези младежи не вършат и не желаят да вършат нищо. Според заключенията на национално представително проучване на УНИЦЕФ отговорът може да се крие в профила им - множеството от тях са със приблизително или по-ниско обучение, живеят най-вече в дребни обитаеми места, повече от половината принадлежат към малцинствените етнически групи. Без обучение, в село или дребен град, в който по този начин или другояче няма кой знае какви благоприятни условия за работа, неналичието на вероятност е главен проблем. Липсата на мотивация, на убеждението на предните генерации, че образованието и трудът са полезност, са други основни проблеми.
Драматичното разминаване сред упованията и действителността на младите също е причина да не вършат нищо. " Защо да им работя за 400 лева? ", пита риторично 21-годишният Александър. Той обаче не е типичният нищо неправещ юноша - учи в университет. Минал в задочна форма на образование, тъй като лекциите и заверките му идвали допълнително и с цел да има повече свободно време. Какво прави в свободното време? Нищо. Докато не се вдигне общото ниво на приходите, не може да се чака възторг от всеки младеж да стартира работа, споделя постоянно и общественият министър Ивайло Калфин. По-високите приходи обаче не могат да се дефинират с министерско разпореждане, а са резултат от стопанската система в страната. Според изследване на Българската стопанска камара младите мечтаят за заплата от 1500 лева, което е непостижимо за човек на прага на трудовата си кариера, в случай че не е ИТ експерт.
5% от неактивните младежи у нас са с висше обучение, само че избират да си стоят у дома, тъй като не намират подобаваща работа за равнището си или не са удовлетворени от ниското възнаграждение, което им се предлага. 40% пък считат, че не е тяхна работа да си намерят работа, а някой различен би трябвало да им я търси. Въпреки че това са генерации, родени съвсем напълно след рухването на комунистическия режим, фрапиращ е фактът, че цели 56% от тези младежи живеят с визията, че " страната е длъжна да им подсигурява добър живот ". Мерките за обучение, които биха могли да измъкнат огромна част от тези младежи, се подценяват, считат специалистите от УНИЦЕФ. Доказват го и резултатите - 47% от нищо неправещите са отпаднали рано от учебно заведение. Хората без обучение са три пъти по-застрашени да попаднат в тази група, в сравнение с тези с висше. Естествено и фамилията предопределя значително попадането или не в групата на бездействащите - в селата те са три пъти повече, в сравнение с в София, и два пъти повече, в сравнение с в регионалните градове.
В проучването се появява още една забавна група - децата на имигрантите ни. На процедура те нямат потребност да работят, тъй като родителите им в чужбина ги подсигуряват задоволително добре финансово в опит да компенсират прекъснатата прочувствена връзка, написа в изследването. Така хората, които устоят цели родове с трудолюбието си в странство, хранят безделието на най-младото си потомство.
ЧУЖДИЯТ ОПИТ
Проблемът с мотивацията на младите съществува в редица страни. Във Англия към края на предходната година има 963 хиляди младежи сред 16 и 24 година, които не са в обучение, претовареност или образование. Това са малко над 13% от младите в тази група. И по-малко от половината са си търсили работа (47%). Във Финландия през 2014 година формалната статистика е преброила 64 хиляди младежи в тази група. Във Франция са близо 2 млн. От тях към 900 хиляди нямат никаква тапия. Кризата на пазара на труда там е влошила още повече обстановката на младите.
В опит да смекчи тежката обстановка с младежката безработица Брюксел сътвори Младежката гаранция за 6 милиарда евро, съгласно която всеки младеж до 24 година би трябвало да получи качествено предложение за работа, продължение на образованието, чиракуване или стаж до 4 месеца, откакто остане без прехранване или напусне обучение. Бездействието им коства повече - младежите, които не работят, не учат и не се образоват, костват на Европейски Съюз 153 милиарда евро годишно под формата на пропуснати изгоди, облаги и налози съгласно данни на съюза.
Инфо: www.segabg.com




