Ако се съберат да живеят на едно място всички млади

Ако се съберат да живеят на едно място всички млади българи, които нито работят, нито учат, нито търсят работа, ще се роди още един град като Русе. Между 160 и 165 хиляди българи до 24 години не вършат нищо. Или всеки четвърти юноша безделничи. А от това стопанската система ни губи до 2.5 милиарда лева всяка година по калкулации на общественото министерство. Според друго проучване - на спортното министерство, 67% от българите във възрастовата група 15-29 година не работят, не учат и не са в просветителни курсове - имат свободно време, само че не вършат нищо. 60% от тях са роми.

 За да изведе на пазара на труда нищо неправещите млади българи или да ги върне в учебно заведение, общественото министерство назначава юношески посредници. Те имат задачата да издирят връстниците си по кафенета, паркове и градинки и да ги убедят, че би трябвало да намерят прехранване или да се върнат на учебния чин. Първите 35 " търсачи на безработни " към този момент започнаха работа, а до края на годината би трябвало да станат 100.

 142 млн. лева национални и европейски пари са планувани за включване на " изгубената " за пазара на труда работна ръка в младежка възраст. Залага се на нови способи, а младежките посредници са един от тях. Моделът е взет от сполучлив план в Австрия - там младите се събирали по кафенетата, с цел да избягат от потискащата конюнктура на офиса. Но Австрия е на светлинни години от нас. Като се знае успеваемостта на стратегиите за субсидирана претовареност в България (42 на 100 от младите не си намират работа след субсидирани работни места), триумфът на тези ограничения не е обезпечен.

Защо младежите не вършат и не желаят да вършат нищо?

Трудно е да се уловят комплексните аргументи за какво тези младежи не вършат и не желаят да вършат нищо. Според заключенията на национално представително проучване на УНИЦЕФ отговорът може да се крие в профила им - множеството от тях са със приблизително или по-ниско обучение, живеят най-вече в дребни обитаеми места, повече от половината принадлежат към малцинствените етнически групи. Без обучение, в село или дребен град, в който по този начин или другояче няма кой знае какви благоприятни условия за работа, неналичието на вероятност е главен проблем. Липсата на мотивация, на убеждението на предните генерации, че образованието и трудът са полезност, са други основни проблеми.

 Драматичното разминаване сред упованията и действителността на младите също е причина да не вършат нищо. " Защо да им работя за 400 лева? ", пита риторично 21-годишният Александър. Той обаче не е типичният нищо неправещ юноша - учи в университет. Минал в задочна форма на образование, тъй като лекциите и заверките му идвали допълнително и с цел да има повече свободно време. Какво прави в свободното време? Нищо. Докато не се вдигне общото ниво на приходите, не може да се чака възторг от всеки младеж да стартира работа, споделя постоянно и общественият министър Ивайло Калфин. По-високите приходи обаче не могат да се дефинират с министерско разпореждане, а са резултат от стопанската система в страната. Според изследване на Българската стопанска камара младите мечтаят за заплата от 1500 лева, което е непостижимо за човек на прага на трудовата си кариера, в случай че не е ИТ експерт.

 5% от неактивните младежи у нас са с висше обучение, само че избират да си стоят у дома, тъй като не намират подобаваща работа за равнището си или не са удовлетворени от ниското възнаграждение, което им се предлага. 40% пък считат, че не е тяхна работа да си намерят работа, а някой различен би трябвало да им я търси. Въпреки че това са генерации, родени съвсем напълно след рухването на комунистическия режим, фрапиращ е фактът, че цели 56% от тези младежи живеят с визията, че " страната е длъжна да им подсигурява добър живот ". Мерките за обучение, които биха могли да измъкнат огромна част от тези младежи, се подценяват, считат специалистите от УНИЦЕФ. Доказват го и резултатите - 47% от нищо неправещите са отпаднали рано от учебно заведение. Хората без обучение са три пъти по-застрашени да попаднат в тази група, в сравнение с тези с висше. Естествено и фамилията предопределя значително попадането или не в групата на бездействащите - в селата те са три пъти повече, в сравнение с в София, и два пъти повече, в сравнение с в регионалните градове.

 В проучването се появява още една забавна група - децата на имигрантите ни. На процедура те нямат потребност да работят, тъй като родителите им в чужбина ги подсигуряват задоволително добре финансово в опит да компенсират прекъснатата прочувствена връзка, написа в изследването. Така хората, които устоят цели родове с трудолюбието си в странство, хранят безделието на най-младото си потомство.

ЧУЖДИЯТ ОПИТ

 Проблемът с мотивацията на младите съществува в редица страни. Във Англия към края на предходната година има 963 хиляди младежи сред 16 и 24 година, които не са в обучение, претовареност или образование. Това са малко над 13% от младите в тази група. И по-малко от половината са си търсили работа (47%). Във Финландия през 2014 година формалната статистика е преброила 64 хиляди младежи в тази група. Във Франция са близо 2 млн. От тях към 900 хиляди нямат никаква тапия. Кризата на пазара на труда там е влошила още повече обстановката на младите.

 В опит да смекчи тежката обстановка с младежката безработица Брюксел сътвори Младежката гаранция за 6 милиарда евро, съгласно която всеки младеж до 24 година би трябвало да получи качествено предложение за работа, продължение на образованието, чиракуване или стаж до 4 месеца, откакто остане без прехранване или напусне обучение. Бездействието им коства повече - младежите, които не работят, не учат и не се образоват, костват на Европейски Съюз 153 милиарда евро годишно под формата на пропуснати изгоди, облаги и налози съгласно данни на съюза.

Инфо: www.segabg.com