Капитанът на Банско – адмирал на настроението и пазител на човешкото
Ако се разноските из центъра на Банско и срещнете мъж с капитанска шапка, величествена бяла брада и усмивка като от остаряла корица на списание „ Космос “, не се чудете: това е Капитанът. Не е анимационен воин, не е промоутър, не е реализатор от програмата на общината – той е същински, национален облик. Синьо-бялата му фланелка към този момент е като униформа на положителното въодушевление, а поздравите му – безвъзмездна терапия против тревогата на модерния свят. Неговото „ капитанство “ не е по предопределение, а по душа. И в разгара на туристическия сезон или в елементарен понеделник, той е там – с цел да подсети, че усмивката е най-хубавата валута, с която можем да платим на живота.
Капитан на добротата
„ Роден съм до река, само че в сърцето си съм на море. А след това открих, че най-вече море има в очите на хората тук – в Банско! “, споделя той с откровено неспокойствие. Малки деца го назовават „ Дядо Коледа “, възрастни го посрещат с почит, а чужденците се чудят дали да го снимат или да му оставят бакшиш. Той приема всичко с благородна елементарност – не чака нищо, с изключение на да даде малко въодушевление.
„ Всеки ден фотоси, обятия, ‘Айде, Капитане, една за кадем! ’ А аз съм тук, с цел да давам усмивки. Това ми е пенсията “, споделя той с мигане.
Истинският знак на града
Капитанът не е определен от Общинския съвет, няма потребност от пропагандни банери или медийна платформа. Той просто е – живата памет, душата на мястото. За него няма потребност от акция – хората към този момент са го избрали. Защото в неговата фигура няма ползи, а има истина.
„ Ако съм станал част от спомените на някого – това ми стига. Нека си тръгнат отсам с освен това от магнитче “, усмихва се той.
Политиката съгласно Капитана
На въпроса какво би споделил на политиците, в случай че го поканят на борда им, отговорът е сбит:
„ Я първо си платете билета! И ги оставям да гребат сами… На изсъхнало. “
Символ на това, което не се купува
Капитанът на Банско е доказателство, че най-силното наличие е това, което не търси внимание. Туристите си потеглят с цялостни телефони и още по-пълни сърца. Търговците го поздравяват, канят го на кафе, подават му нещо за ядене – тъй като знаят, че той носи повече атмосфера от всеки рекламен банер.
Когато се уморим от празните обещания и политическите физиономии, се оказва, че България още има душа – скрита под капитанска шапка и остаряла фланелка. Той е живото увещание, че преди да се „ ребрандираме “, би трябвало да си спомним кои сме.
Поздравете го – не за фотография, а поради добротата
П. П. Ако го видите, поздравете го. Не чакайте избори, с цел да кажете „ отлично “ на някой, който в действителност го заслужава. А в случай че си извършите фотография с него – дано не е просто за Фейсбук. Нека е за сърцето.town bansko.bg
