Ако се разболеем, но в България не може да ни

Ако се разболеем, само че в България не може да ни бъде обезпечено нужното лекуване, то страната е длъжна да ни обезпечи такова в границите на Европейски Съюз и това е нещо, което се поставя на всеки здравноосигурен българин. Но какво се случва на процедура и има ли обречени българи? По-изгодно ли се оказва за страната пациентите да измират?

Отговори на тези въпроси дава млада жена, която съди Министерството на здравеопазването, обвинявайки ведомството, че лекуването на брачна половинка ѝ е забавено съдбовно.

Искът на Христина Хрисимова, която в този момент сама отглежда 3-годишните си близначки, е за 500 хиляди лева Тя описа тъжната история на фамилията ѝ в „ Здравей, България “ по NOVA.

Мъжът ѝ Георги имал потребност от незабавна белодробна трансплантация в чужбина. Той кандидатства в Комисията за лекуване в чужбина, искайки финансиране, което му се поставя като на всеки здравноосигурен българин. Лечението може да стане единствено и само в болничното заведение във Виена, защото тя била единствената в границите на Европейски Съюз, която приема български пациенти за трансплантация.

Документите, с които Георги кандидатства за лекуване във Виена, са подадени през юли 2016 година, а Комисията за лекуване в чужбина задвижва процедурата през ноември същата година. Георги издъхва 2 месеца по-късно – през януари 2017 година Болният мъж даже не съумява да стигне до болничното заведение във Виена.

„ За мен повода за съдбовния завършек на брачна половинка ми е дългия интервал, в който Комисията за лекуване в чужбина разглеждаше подаденото от него заявление за финансиране на белодробна трансплантация от Комисия за лекуване в чужбина”, разяснява Христина Хрисимова.

„ Ако неговият случай беше прегледан като незабавен, в случай че документите беше прегледана в 2 съвещания и решението беше взето в границите на един месец, брачният партньор ми действително щеше да има най-малко 3 месеца, в които да чака подобаващ донор “, изясни тя.

Жената описа по какъв начин от Комисията за лекуване в чужбина са желали от болничното заведение във Виена разбивка на услугите и цените им, които ще бъдат осъществени от лечебното заведение с преведеното капаро от 30 хиляди лева

„ Това е безусловно ненужно и даже е нелегално, тъй като на никое място не е записано като условие. Освен това от предишен пациент със същия случай, в същата болница, се знае към този момент кое какъв брой коства. Министерство на здравеопазването има тази информация, само че го употребява като механизъм, с който да забави окончателното и финално финансиране “, обясни Христина Хрисимова.

„ Вижте, от самото начало става въпрос единствено и само за пари.

Никъде в документите няма и един ред, написан от доктор, който показва терзание за положението на брачна половинка ми и подхожда като лекар. През цялото време става въпрос за това, в случай че се правеха белодробни трансплантации в България, какъв брой доста пари бихме изкарали от това.

В този смисъл, не знам дали има предумисъл, само че цялата документи и методът, по който се преглежда заявката на брачна половинка ми, навежда на мисълта, че за Комисията за лекуване в чужбина и за здравното министерство беше по-изгодно той да почине. Защото по този начин просто няма да се наложи заплащане на 120 хиляди евро за неговото лекуване “, показа Христина.

Освен това тя заяви, че към днешна дата всеки българин, който се нуждае от белодробна трансплантация към този момент няма къде да бъде трансплантиран, защото болничното заведение във Виена – последната в границите на Европейски Съюз, която е правила това, е спряла приема на български пациенти.