Енергийна сигурност, зависима от кабеларките
Ако се одобри в оферти му тип, законопроектът за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура ще се трансформира в база за огромни проблеми, застрашаващи работата на мрежовите оператори в енергийния бранш – държавен, частен и общински. Това разяснява пред iNews енергийният специалист Славчо Нейков. Той е с 25 години непрестанен стаж в енергийния бранш, в това число и като комисар в енергийния регулатор, основен секретар на Министерство на енергетиката, специалист в Секретариата на Енергийната Харта в Брюксел, шеф на Секретариата на Енергийната Общност във Виена и други От декември 2014 година е ръководител на УС на Института за енергиен мениджмънт. Член е на борда на шефовете на ЕВРОЕЛЕКТРИК. Извън енергийния бранш е работил като прокурор и юрист. Г-н Нейков е приключил Юридическия факултет на Софийския университет, има също по този начин и двегодишна специализация по интернационалните стопански връзки, както и магистърска степен по европейска интеграция от Университета " Лимерик " в Ирландия.
За сбъркания метод и същността на проблемите
Тази седмица Народното събрание ще гледа на второ четене визирания законопроект, импортиран от народни представители. Той очевидно върви към приемане по тази скица вместо изначално да бъде препоръчан от Министерския съвет, което щеше да е доста по-логично и обосновано от позиция на съответната му подготовка. А видно от преди малко появилия се отчет на водещата парламентарна комисия по превоз, осведомителни технологии и известия от 13.02.2018, главните проблеми в законопроекта са останали.
Бих желал да повторя изразеното по-рано виждане, че закон е необходим, само че законопроектът е недопустим както на концептуално равнище, по този начин и от позиция на свързани с очевидни нарушавания процедурни ходове, употребявани за прокарването му до пленарна зала. Отделно, официално законосъобразният метод на внасянето на този значим законопроект от народни представители, а не от Министерския съвет, очевидно цели избягването на плануванаъа комплицирана, само че ефикасна съгласувателна процедура, регламентирана в границите на изпълнителната власт. Затова не е чудно, че той е гарниран с текстове, които будят искрено удивление от юридическа позиция и не подхождат на действителностите в работата на енергийните сдружения – а тяхната активност има строги регламенти, открити както на законово равнище, по този начин и посредством лицензирането им. Така, написаното в законопроекта става причина за съществени тествания пред енергийната сигурност, чиято отговорност е за засегнатите от него мрежови оператори от електроенергийния, газовия и топлофикационен браншове, без значение от собствеността им – без значение, че полемиките в комисии неизвестно за какво са единствено през призмата на електроенергетиката.
Вече имах опция неколкократно и в елементи да изразя мнението си по метода и по редица от нормите в законопроекта, от които с изключение на всичко друго елементарно се усеща и миризмата на на ниска цена лобизъм в интерес на телекомуникационните сдружения. Ролята на тези сдружения става все по-важна, само че потреблението на претекстове от вида " би трябвало да бързаме, че другояче ще ни глобяват, тъй като се забавихме " или най-общото " няма по какъв начин, прилагаме правото на Европейски Съюз ", с цел да се разпишат искрено странни текстове, просто не върви. Ето за какво се надявам, че най-малко по време на идните разисквания разсъдъкът и юридическата логичност ще надделеят, с цел да се предотвратят действителните рискове, които ще се стоварят върху енергийния бранш вследствие на недообмислени и мъчно защитими от позиция на правомерност схеми. Затова намирам за належащо да напомня главните проблеми и дефекти на потребления метод преди второто четене на законопроекта.
В обобщение визираните рискове се показват на първо място в неприятно регламентирано и противоречащо на логиката натоварване на енергийните мрежови оператори с неприсъщи за тях действия и респ. разноски, както и основаване на предпоставки за непрекъснати спорове с кабелните оператори. Обсъжданията на разнопосочните оферти единствено затвърждават усещането за липса даже на обща оценка за серията от непредвидени проблеми – по този начин например те сочат, че от енергийните сдружения се чака надали не да бъдат арбитри сред кабелни оператори, да заделят средства, време и хора за процедури, които нямат нищо общо с активността им; без значение, че те дават отговор за енергийната сигурност, от тях се чака да се грижат за потенциала на кабелни оператори и така нататък (повече елементи за другите тълкувания и разбирания могат да бъдат забелязани и от полемиките – виж стенограмите на парламентарната комисия по превоз от 17.01. и от 06.02.2018). Това е доукрасено с одобряване на едностранна скица за разрешаване на разногласията, при която изискуемата от закона равнопоставеност при този вид правни отношения е сведена до цялостен парадокс в ущърб на енергийния бранш. Така, обратно на всякаква правна логичност, и ножът, и хлябът в това отношение са в ръцете на една от страните, а точно телекомуникационният бранш – негови са както органът, който ще позволява разногласията (Комисията за контролиране на съобщенията), по този начин и разпоредбите по ценообразуването (които се дефинират от отрасловия за телекомуникационния бранш министър). Явно в Парламента не са се тормозили даже от мнението на фаворизираната по повод разрешаване на разногласията Комисия за контролиране на известията, която категорично засяга същностни проблеми, определяйки съществени разпореждания на законопроекта като " неразбираеми, спорни и лишени от практическа устременост " (виж мнението й на уебстраницата на Парламента от 15.09.2017 – т.1.2) и доразвива терзанията си и при разискванията в парламентарни комисии.
За процедурните неуредици и за мачканата КЕВР
Има редица съответни условия, които не би трябвало да се не помнят преди законопроектът да бъде признат в оферти му тип. Ето няколко от тях, показани единствено за илюстрация.
Първо, от позиция на процедурите приемането на закона ще е в несъгласие с нормативни условия от процедурна позиция. Това се отнася например и до Закона за нормативните актове (чл.28 вр.чл.20), и до Правилника за организация и активността на Народното събрание (чл.76 ал.1) – заради фактическата липса на изискуемата предварителна детайлна оценка на влияние. Наченките на някакви много безредни полемики в това отношение започнаха например в границите на съвещанията на парламентарната комисия по превоз (виж стенограма от 17.01.2018), само че те не могат да заменят кардиналното законово условие. Наличието на текст с такова название към законопроекта действително не дава отговори в това отношение, а се концентрира главно върху повторение какво липсва в законодателството; по този начин на процедура се заобикаля същностно законово условие. Реално липсва и информация по получените мнения в подтекста на чл.26 ал.5 от Закона за нормативните актове във връзка постъпилите и неприети оферти.
Второ, опитът изкусно и на ръба на закона да се избегне справката за сходство с правото на Европейски Съюз не наподобява като най-удачният ход от страна на Парламент на страна-член на Европейски Съюз. Законопроектът е обвързван с използването на Директива 2014/61/ЕС по отношение на ограниченията за понижаване на разноските за разрастване на високоскоростни електронни съобщителни мрежи. В този подтекст съчетаването на електронни мрежи с тези на други мрежови оператори по принцип е нужно, само че това не значи, че няма потребност от такава информация, изключително по толкоз значима тематика. На тази база е елементарно разбираем например и най-фрапиращият метод на вносителите, обвързван с лекотата, с която те трансформират регламентирани права (чл.3 от Директивата) в общи отговорности изцяло отвън духа на европейското законодателство.
Трето – отвън кардиналния въпрос за нуждата от самостоятелен орган, който би трябвало да позволява разногласия сред страните - слагането на Комисията за енергийно и водно контролиране в унизителното състояние да носи вода на Комисията за контролиране на известията по въпроси, свързани с енергийни сдружения, въплъщава тържеството на юридическия кич в законопроекта. Това наподобява изключително настоящо на фона на предпоставките, създавани от текстовете му за съществени спорове сред сдруженията, за потребността от смяна на лицензионни условия и други Важен е и фактът, че Комисията за контролиране на известията няма потенциал да се занимава с подобен вид въпроси. Да припомня, че тази комисия категорично е визирала позицията си за избрана неприемливост на метода в посочените аспекти, включително и като показва свои ресурсни проблеми за справяне с такава задача.
И за потребността от още депутатски размисъл в няколко насоки
За мен законопроектът за електронните съобщителни мрежи и сериозна инфраструктура в предлагания му тип е следващият факт, обосноваващ такава оценка, и съставлява явен образец за недообмислена политика на правилото " Дай в този момент да приемем закона, а след това ще забележим ", допълнена със основни официални нарушавания. От позиция на енергийния бранш този метод е причина за непосредственото застрашаване ефикасната работа на мрежовите оператори, от която подвластен всички, и депутатите би трябвало да си дадат доста ясна сметка за това. Подходът не е в интерес и на телекомуникационните сдружения, тъй като никой няма потребност нито от непотребни официални разногласия, нито от оперативни спорове по време на работата им. Ето за какво е неотложно да се търси салдото на ползи на сдруженията и от двата бранша при съблюдаване на европейските условия и при отчитане на главните им задания, само че без условията да се поясняват превратно и едностранно в интерес на едните и ущърб на другите.
А мисленето в Парламента във връзка законопроекта в границите на съответните парламентарни комисии по тези въпроси до момента не изглеждаше изключително интензивно на фона на юруша, проведен за претупването му. Така, приемането на законопроекта в сегашния му тип ще коства скъпо – най-много на потребителите и на енергийни, и на телекомуникационни услуги.
Та депутатите да помислят още малко преди да го одобряват. Ха нека....
За сбъркания метод и същността на проблемите
Тази седмица Народното събрание ще гледа на второ четене визирания законопроект, импортиран от народни представители. Той очевидно върви към приемане по тази скица вместо изначално да бъде препоръчан от Министерския съвет, което щеше да е доста по-логично и обосновано от позиция на съответната му подготовка. А видно от преди малко появилия се отчет на водещата парламентарна комисия по превоз, осведомителни технологии и известия от 13.02.2018, главните проблеми в законопроекта са останали.
Бих желал да повторя изразеното по-рано виждане, че закон е необходим, само че законопроектът е недопустим както на концептуално равнище, по този начин и от позиция на свързани с очевидни нарушавания процедурни ходове, употребявани за прокарването му до пленарна зала. Отделно, официално законосъобразният метод на внасянето на този значим законопроект от народни представители, а не от Министерския съвет, очевидно цели избягването на плануванаъа комплицирана, само че ефикасна съгласувателна процедура, регламентирана в границите на изпълнителната власт. Затова не е чудно, че той е гарниран с текстове, които будят искрено удивление от юридическа позиция и не подхождат на действителностите в работата на енергийните сдружения – а тяхната активност има строги регламенти, открити както на законово равнище, по този начин и посредством лицензирането им. Така, написаното в законопроекта става причина за съществени тествания пред енергийната сигурност, чиято отговорност е за засегнатите от него мрежови оператори от електроенергийния, газовия и топлофикационен браншове, без значение от собствеността им – без значение, че полемиките в комисии неизвестно за какво са единствено през призмата на електроенергетиката.
Вече имах опция неколкократно и в елементи да изразя мнението си по метода и по редица от нормите в законопроекта, от които с изключение на всичко друго елементарно се усеща и миризмата на на ниска цена лобизъм в интерес на телекомуникационните сдружения. Ролята на тези сдружения става все по-важна, само че потреблението на претекстове от вида " би трябвало да бързаме, че другояче ще ни глобяват, тъй като се забавихме " или най-общото " няма по какъв начин, прилагаме правото на Европейски Съюз ", с цел да се разпишат искрено странни текстове, просто не върви. Ето за какво се надявам, че най-малко по време на идните разисквания разсъдъкът и юридическата логичност ще надделеят, с цел да се предотвратят действителните рискове, които ще се стоварят върху енергийния бранш вследствие на недообмислени и мъчно защитими от позиция на правомерност схеми. Затова намирам за належащо да напомня главните проблеми и дефекти на потребления метод преди второто четене на законопроекта.
В обобщение визираните рискове се показват на първо място в неприятно регламентирано и противоречащо на логиката натоварване на енергийните мрежови оператори с неприсъщи за тях действия и респ. разноски, както и основаване на предпоставки за непрекъснати спорове с кабелните оператори. Обсъжданията на разнопосочните оферти единствено затвърждават усещането за липса даже на обща оценка за серията от непредвидени проблеми – по този начин например те сочат, че от енергийните сдружения се чака надали не да бъдат арбитри сред кабелни оператори, да заделят средства, време и хора за процедури, които нямат нищо общо с активността им; без значение, че те дават отговор за енергийната сигурност, от тях се чака да се грижат за потенциала на кабелни оператори и така нататък (повече елементи за другите тълкувания и разбирания могат да бъдат забелязани и от полемиките – виж стенограмите на парламентарната комисия по превоз от 17.01. и от 06.02.2018). Това е доукрасено с одобряване на едностранна скица за разрешаване на разногласията, при която изискуемата от закона равнопоставеност при този вид правни отношения е сведена до цялостен парадокс в ущърб на енергийния бранш. Така, обратно на всякаква правна логичност, и ножът, и хлябът в това отношение са в ръцете на една от страните, а точно телекомуникационният бранш – негови са както органът, който ще позволява разногласията (Комисията за контролиране на съобщенията), по този начин и разпоредбите по ценообразуването (които се дефинират от отрасловия за телекомуникационния бранш министър). Явно в Парламента не са се тормозили даже от мнението на фаворизираната по повод разрешаване на разногласията Комисия за контролиране на известията, която категорично засяга същностни проблеми, определяйки съществени разпореждания на законопроекта като " неразбираеми, спорни и лишени от практическа устременост " (виж мнението й на уебстраницата на Парламента от 15.09.2017 – т.1.2) и доразвива терзанията си и при разискванията в парламентарни комисии.
За процедурните неуредици и за мачканата КЕВР
Има редица съответни условия, които не би трябвало да се не помнят преди законопроектът да бъде признат в оферти му тип. Ето няколко от тях, показани единствено за илюстрация.
Първо, от позиция на процедурите приемането на закона ще е в несъгласие с нормативни условия от процедурна позиция. Това се отнася например и до Закона за нормативните актове (чл.28 вр.чл.20), и до Правилника за организация и активността на Народното събрание (чл.76 ал.1) – заради фактическата липса на изискуемата предварителна детайлна оценка на влияние. Наченките на някакви много безредни полемики в това отношение започнаха например в границите на съвещанията на парламентарната комисия по превоз (виж стенограма от 17.01.2018), само че те не могат да заменят кардиналното законово условие. Наличието на текст с такова название към законопроекта действително не дава отговори в това отношение, а се концентрира главно върху повторение какво липсва в законодателството; по този начин на процедура се заобикаля същностно законово условие. Реално липсва и информация по получените мнения в подтекста на чл.26 ал.5 от Закона за нормативните актове във връзка постъпилите и неприети оферти.
Второ, опитът изкусно и на ръба на закона да се избегне справката за сходство с правото на Европейски Съюз не наподобява като най-удачният ход от страна на Парламент на страна-член на Европейски Съюз. Законопроектът е обвързван с използването на Директива 2014/61/ЕС по отношение на ограниченията за понижаване на разноските за разрастване на високоскоростни електронни съобщителни мрежи. В този подтекст съчетаването на електронни мрежи с тези на други мрежови оператори по принцип е нужно, само че това не значи, че няма потребност от такава информация, изключително по толкоз значима тематика. На тази база е елементарно разбираем например и най-фрапиращият метод на вносителите, обвързван с лекотата, с която те трансформират регламентирани права (чл.3 от Директивата) в общи отговорности изцяло отвън духа на европейското законодателство.
Трето – отвън кардиналния въпрос за нуждата от самостоятелен орган, който би трябвало да позволява разногласия сред страните - слагането на Комисията за енергийно и водно контролиране в унизителното състояние да носи вода на Комисията за контролиране на известията по въпроси, свързани с енергийни сдружения, въплъщава тържеството на юридическия кич в законопроекта. Това наподобява изключително настоящо на фона на предпоставките, създавани от текстовете му за съществени спорове сред сдруженията, за потребността от смяна на лицензионни условия и други Важен е и фактът, че Комисията за контролиране на известията няма потенциал да се занимава с подобен вид въпроси. Да припомня, че тази комисия категорично е визирала позицията си за избрана неприемливост на метода в посочените аспекти, включително и като показва свои ресурсни проблеми за справяне с такава задача.
И за потребността от още депутатски размисъл в няколко насоки
За мен законопроектът за електронните съобщителни мрежи и сериозна инфраструктура в предлагания му тип е следващият факт, обосноваващ такава оценка, и съставлява явен образец за недообмислена политика на правилото " Дай в този момент да приемем закона, а след това ще забележим ", допълнена със основни официални нарушавания. От позиция на енергийния бранш този метод е причина за непосредственото застрашаване ефикасната работа на мрежовите оператори, от която подвластен всички, и депутатите би трябвало да си дадат доста ясна сметка за това. Подходът не е в интерес и на телекомуникационните сдружения, тъй като никой няма потребност нито от непотребни официални разногласия, нито от оперативни спорове по време на работата им. Ето за какво е неотложно да се търси салдото на ползи на сдруженията и от двата бранша при съблюдаване на европейските условия и при отчитане на главните им задания, само че без условията да се поясняват превратно и едностранно в интерес на едните и ущърб на другите.
А мисленето в Парламента във връзка законопроекта в границите на съответните парламентарни комисии по тези въпроси до момента не изглеждаше изключително интензивно на фона на юруша, проведен за претупването му. Така, приемането на законопроекта в сегашния му тип ще коства скъпо – най-много на потребителите и на енергийни, и на телекомуникационни услуги.
Та депутатите да помислят още малко преди да го одобряват. Ха нека....
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ