Дали да има правителство с ГЕРБ е чак третият въпрос
Ако се договаря по това може ли да има решение на най-важните проблеми, ще бъде по-лесно да се разбере дали някаква коалиция с Борисов има смисъл
Задачата на политиката е да се създава резултат, а освен да се сочи в вярната посока
Значителен прогрес в битката с корупцията може да има и преди да стартира тежка правосъдна промяна - с цялостна промяна на регулаторите, Висш съдебен съвет, Национална агенция за приходите и държавните чиновници взели участие в скандални поръчки
Има моменти в историята, когато за малко време би трябвало да се вземат решения, които дефинират посоката на една страна - ориста на хората и фирмите в нея, за десетилетия напред. Сега е подобен миг. През идващите две-три седмици ще се вършат избори с доста огромно значение. Да има ли постоянно държавно управление, в случай че да - какво да е то и в случай че не - по какъв начин да се върви към нови предварителни избори. В тези въпроси е заключен отговорът за това дали България ще бъде страна, в която съумяват способените и честни хора, или ще затъне още по-дълбоко в корупция и в последна сметка към практическо излизане от Европейския съюз. Първата опция е сложна и желае доста старания. Втората е лесна - за нея единствено не би трябвало да се прави нищо. Пътят нагоре е сложен, надолу се пада без никакви старания.
Веднага след изборите диалогът за държавно управление потъна в голямо количество страсти. Това е разбираемо, само че пречи, тъй като в такава обстановка се ускоряват крайните гласове. " В-никакъв-случай-едното " и " В-никакъв-случай-другото " блокират рационалния диалог. Спокойните причини биват заглушени, крайните взаимни се обезвреждат и по този начин рискуваме в в действителност основен за България миг да се вземе най-лесното решение - да не се прави нищо, с всички последици за това през идващите години, допустимо и десетилетия.
Въпреки второто място на изборите главната отговорност за това накъде ще поеме България пада върху " Продължаваме промяната " и " Демократична България ". Политиците от тези няколко партии би трябвало да намерят доста тесния кулоар сред това да запазят европейската ориентировка на страната и да подсигуряват справедливостта в икономическите и публични връзки, без да вършат взаимни отстъпки като някакъв тип цялостна прошка на предишните години. ГЕРБ, което в действителност е Бойко Борисов, несъмнено също има роля, само че какъв брой ще е значима тя значително зависи първо от решенията на ПП/ДБ през идващите дни.
Част от компликацията сега идва оттова, че целият спор по тематиката е фокусиран върху средствата, а не върху аргументите, които стопират България. Да има ли държавно управление с ГЕРБ е може би третият въпрос, който би трябвало да се задава.
Първият е - може ли да се свърши това, което би трябвало да се свърши:
Вторият въпрос е каква е цената на алтернативата - на това да няма държавно управление на ПП/ДБ с ГЕРБ.
Чак откакто се види може ли да се реализира триумф по първите точки и какво ще се случи в другия вид, идва и въпросът " Трябва ли с ГЕРБ ".
В момента диалогът е заседнал в няколко идеологеми.
Основният мотив на Борисов и последователите на коалиция с ГЕРБ е, че по този начин ще се подсигурява влизане в еврозоната, " Шенген " и отпушване на парите по проекта за възобновяване . Това даже и да звучи добре е единствено на пръв взор. Еврозоната без ограничение на корупцията е изцяло безсмислена. Дали Пеевски, или различен знак на корупцията, ще краде в левове, или в евро, няма никакво значение. " Шенген " самичък по себе си е съвсем изцяло неправилен - хората просто ще стигат по-бързо от България до места в Европа, където се живее по-добре, по-дълго и има повече благоприятни условия. Без смяна на модела парите от проекта за възобновяване и другите еврофондове единствено ще платят за още няколко майбаха на пътните компании и който там още цялостни чекмеджета с кюлчета и пачки.
Основният мотив на съперниците на коалиция сред ПП/ДБ и ГЕРБ е, че не можеш да пребориш корупцията с корумпирани и че който се е прегърнал в Борисов, от целия в бяло става до ушите в кафяво, след което напуща политическата сцена. Това по принцип досега е правилно, само че дали постоянно ще е по този начин зависи от доста други неща - най-общо казано, от положените политически старания.
Истината е, че за който и да е политик от ПП/ДБ тази обстановка няма позитивен излаз. И държавно управление с ГЕРБ, и безапелационен отвод, ще донесат вреди. От персоналната позиция на множеството десни политици единственият метод те да не изгубят е, в случай че не вършат нищо. И това, в тази ситуация, може да се окаже доста огромен проблем.
Целенасочени старания против игра на привидности
В политиката животът на един функционер е стеснен - един-два естествени изборни цикъла, няколко години. Водещият претекст на неговите дейности обаче не е какъв брой дълго ще се остане на една позиция или какъв брой % ще има на идващите избори, а каква работа може да се свърши за хората. Политиката не е игра на привидности, в която удържалия най-дълго печели, а целенасочени старания, които водят до съответни резултати.
Всички хора влагат гласовете и парите си в политиците, тъй като чакат от тях резултати. Да заемеш позиция да не правиш нищо не е резултат, а противоположното - крах. Понякога може макар всички старания да не може да се реализира резултат и това е изцяло разбираемо. Но в този случай хората ще са получили против гласовете и парите си най-малко оптимално доста старания .
Отказ на ПП/ДБ от безапелационни старания да се реализира нещо в този момент можеше да бъде ненапълно понятен, в случай че тази коалиция беше във прогресивен тренд. Случва се обаче противоположното - гласовете за тях понижават и очевидно няма изключително огромен късмет за два-три месеца това коренно да се промени.
Положителен тренд за " Възраждане ", риск от маджарски модел
Положителен тренд обаче има в един различен лагер. Увеличава се хибридно-спонтанния протестен избор към " Възраждане ", който заплашва да промени геополитическата ориентировка на България. Този тренд доста отчетливо пораства в среда на служебни държавно управление и президентско ръководство. Индиректно, с позиционирането си Румен Радев основава предпоставки за растеж на " Възраждане ", като легитимира антиевропейски позиции, които до неотдавна бяха немислими. " Възраждане " единствено ги концентрира на парламентарни избори.
Последните демонстрираха ясно, че " Възраждане " е мощният състезател в този тренд и идващия път ще консолидира евентуално още повече от този избор. През последните месеци един от предизборните щабове искаше да направи акция измежду негласуващите, с цел да ги убеди да отидат до машините/урните. Резултатите от социологическите изследвания обаче демонстрираха, че единственият печеливш от това ще бъде " Възраждане " - те евентуално са първа партия измежду негласуващите.
Те в този момент съумяха да създадат доста добра акция към референдума против еврото, която ще им помогне и на локалните избори, в случай че той се насрочи дружно с тях. Това носи риска резултатите от него да станат наложителни. Ако това се случи, вероятността за влизане в еврозоната на практика ще завърши. Следват цяла плеяда опасности, в това число и освен пропуснати благоприятни условия, а заплаха от нова, сериозна загуба на стойност за генерации напред.
За да се обърне мача с референдума би трябвало всички да се обединят интензивно зад акцията за еврото, което наподобява доста мъчно постижимо. По-вероятно наподобява да има проформа поддръжка, само че без действителна акция и същинска сила в нея.
Освен риска от рецесия успеха против еврото би могла да приготви почвата за по-голям завой вид " Орбан " при Борисов, и за общо ръководство сред ГЕРБ и Възраждане - " щом народът е споделил, че това са първите две партии ". Между Борисов и Орбан сега стои единствено известното стеснение на първия да не му се карат от Брюксел, спрат еврофондовете и вероятно да не го плеснат през ръцете от Вашингтон. Притиснат до стената обаче някогашният министър председател доста елементарно може да не помни тези терзания и да премине към мека, а за какво не и по-твърда тирания.
Преди няколко години против нея сходна внезапна смяна в ориентацията на България можеше и да има огромна опозиция, само че в този момент се е натрупало значително отчаяние от Европейски Съюз - поради умората от чакането да се случи нещо положително, глупави регулациите за бизнеса, и злоупотреби с фондовете, с оправданието че " по този начин желае Европа ".
Така сега залогът въобще не е дали ще отидем още един-два пъти на избори. Залогът е дали няма да станем втора Унгария в Европейски Съюз, или даже по-лошо - Беларус на съюза.
Има ли късмет да стартират промени
Тези опасности биха могли да се пресечен от работещо държавно управление, което преди всичко да ограничи опциите за обири. В изпълнителната власт има задоволително финансови и осведомителни институции като Национална агенция за приходите, ДАНС, Сметна палата, митници и други, които могат да блокират корупцията, без значение от съществуващите корупционни мрежи и от въздействието на ГЕРБ в правосъдната система и прокуратурата. Споделено въздействие в нови управления на основните регулатори като Комисия за защита на конкуренцията, КФН, Българска народна банка и още доста, може да внезапно да ограничи отрицателните практики.
В момента, при настоящето систематизиране на политическото въздействие в обществото, това наподобява като само вероятното начало на промените. Т ова е политическа работа, стотици сделки и доста часове диалози - съществени старания. Не е по никакъв начин несъмнено, че те ще завършат сполучливо . За да се случат, ГЕРБ и Борисов би трябвало въпреки всичко да признаят, че в предходния модел на ръководство - в техния модел на ръководство, е имало съществени неточности. Те би трябвало да покажат, че са подготвени да конструират нов модел на ръководство. И то да покажат не с думи на Бойко Борисов - чували сме от него към този момент всичко, а с съответни дейности.
ПП/ДБ би трябвало да преглътнат другояче изцяло разбираемата си гадност от работа с ГЕРБ. Защото продуктът от тяхната работа - това, за което влагаме в тях гласоподаване, пари и сила, е не да издават морални присъди, а да създават оптимално положителни в съответните условия резултати.
Дори и тези старания да бъдат направени, няма никаква гаранция, че те ще бъдат сполучливи. Пред Борисов също няма напълно добър ход. Той би трябвало да избира сред това да си попризнае, че е бъркал доста, или да стане втори Лукашенко.
Усилията в този момент може и да не доведат до идеалния резултат обаче сигурно няма да бъдат напразни. Сериозните опити да се реализиран сделки за разграждане на корупционния модел сигурно ще бъдат видени от всички и от тях ще има последици. Ще се загуби сигурно обаче, в случай че не се прави нищо. Дела трябват в този момент, а не думи.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Задачата на политиката е да се създава резултат, а освен да се сочи в вярната посока
Значителен прогрес в битката с корупцията може да има и преди да стартира тежка правосъдна промяна - с цялостна промяна на регулаторите, Висш съдебен съвет, Национална агенция за приходите и държавните чиновници взели участие в скандални поръчки
Има моменти в историята, когато за малко време би трябвало да се вземат решения, които дефинират посоката на една страна - ориста на хората и фирмите в нея, за десетилетия напред. Сега е подобен миг. През идващите две-три седмици ще се вършат избори с доста огромно значение. Да има ли постоянно държавно управление, в случай че да - какво да е то и в случай че не - по какъв начин да се върви към нови предварителни избори. В тези въпроси е заключен отговорът за това дали България ще бъде страна, в която съумяват способените и честни хора, или ще затъне още по-дълбоко в корупция и в последна сметка към практическо излизане от Европейския съюз. Първата опция е сложна и желае доста старания. Втората е лесна - за нея единствено не би трябвало да се прави нищо. Пътят нагоре е сложен, надолу се пада без никакви старания.
Веднага след изборите диалогът за държавно управление потъна в голямо количество страсти. Това е разбираемо, само че пречи, тъй като в такава обстановка се ускоряват крайните гласове. " В-никакъв-случай-едното " и " В-никакъв-случай-другото " блокират рационалния диалог. Спокойните причини биват заглушени, крайните взаимни се обезвреждат и по този начин рискуваме в в действителност основен за България миг да се вземе най-лесното решение - да не се прави нищо, с всички последици за това през идващите години, допустимо и десетилетия.
Въпреки второто място на изборите главната отговорност за това накъде ще поеме България пада върху " Продължаваме промяната " и " Демократична България ". Политиците от тези няколко партии би трябвало да намерят доста тесния кулоар сред това да запазят европейската ориентировка на страната и да подсигуряват справедливостта в икономическите и публични връзки, без да вършат взаимни отстъпки като някакъв тип цялостна прошка на предишните години. ГЕРБ, което в действителност е Бойко Борисов, несъмнено също има роля, само че какъв брой ще е значима тя значително зависи първо от решенията на ПП/ДБ през идващите дни.
Част от компликацията сега идва оттова, че целият спор по тематиката е фокусиран върху средствата, а не върху аргументите, които стопират България. Да има ли държавно управление с ГЕРБ е може би третият въпрос, който би трябвало да се задава.
Първият е - може ли да се свърши това, което би трябвало да се свърши:
Вторият въпрос е каква е цената на алтернативата - на това да няма държавно управление на ПП/ДБ с ГЕРБ.
Чак откакто се види може ли да се реализира триумф по първите точки и какво ще се случи в другия вид, идва и въпросът " Трябва ли с ГЕРБ ".
В момента диалогът е заседнал в няколко идеологеми.
Основният мотив на Борисов и последователите на коалиция с ГЕРБ е, че по този начин ще се подсигурява влизане в еврозоната, " Шенген " и отпушване на парите по проекта за възобновяване . Това даже и да звучи добре е единствено на пръв взор. Еврозоната без ограничение на корупцията е изцяло безсмислена. Дали Пеевски, или различен знак на корупцията, ще краде в левове, или в евро, няма никакво значение. " Шенген " самичък по себе си е съвсем изцяло неправилен - хората просто ще стигат по-бързо от България до места в Европа, където се живее по-добре, по-дълго и има повече благоприятни условия. Без смяна на модела парите от проекта за възобновяване и другите еврофондове единствено ще платят за още няколко майбаха на пътните компании и който там още цялостни чекмеджета с кюлчета и пачки.
Основният мотив на съперниците на коалиция сред ПП/ДБ и ГЕРБ е, че не можеш да пребориш корупцията с корумпирани и че който се е прегърнал в Борисов, от целия в бяло става до ушите в кафяво, след което напуща политическата сцена. Това по принцип досега е правилно, само че дали постоянно ще е по този начин зависи от доста други неща - най-общо казано, от положените политически старания.
Истината е, че за който и да е политик от ПП/ДБ тази обстановка няма позитивен излаз. И държавно управление с ГЕРБ, и безапелационен отвод, ще донесат вреди. От персоналната позиция на множеството десни политици единственият метод те да не изгубят е, в случай че не вършат нищо. И това, в тази ситуация, може да се окаже доста огромен проблем.
Целенасочени старания против игра на привидности
В политиката животът на един функционер е стеснен - един-два естествени изборни цикъла, няколко години. Водещият претекст на неговите дейности обаче не е какъв брой дълго ще се остане на една позиция или какъв брой % ще има на идващите избори, а каква работа може да се свърши за хората. Политиката не е игра на привидности, в която удържалия най-дълго печели, а целенасочени старания, които водят до съответни резултати.
Всички хора влагат гласовете и парите си в политиците, тъй като чакат от тях резултати. Да заемеш позиция да не правиш нищо не е резултат, а противоположното - крах. Понякога може макар всички старания да не може да се реализира резултат и това е изцяло разбираемо. Но в този случай хората ще са получили против гласовете и парите си най-малко оптимално доста старания .
Отказ на ПП/ДБ от безапелационни старания да се реализира нещо в този момент можеше да бъде ненапълно понятен, в случай че тази коалиция беше във прогресивен тренд. Случва се обаче противоположното - гласовете за тях понижават и очевидно няма изключително огромен късмет за два-три месеца това коренно да се промени.
Положителен тренд за " Възраждане ", риск от маджарски модел
Положителен тренд обаче има в един различен лагер. Увеличава се хибридно-спонтанния протестен избор към " Възраждане ", който заплашва да промени геополитическата ориентировка на България. Този тренд доста отчетливо пораства в среда на служебни държавно управление и президентско ръководство. Индиректно, с позиционирането си Румен Радев основава предпоставки за растеж на " Възраждане ", като легитимира антиевропейски позиции, които до неотдавна бяха немислими. " Възраждане " единствено ги концентрира на парламентарни избори.
Последните демонстрираха ясно, че " Възраждане " е мощният състезател в този тренд и идващия път ще консолидира евентуално още повече от този избор. През последните месеци един от предизборните щабове искаше да направи акция измежду негласуващите, с цел да ги убеди да отидат до машините/урните. Резултатите от социологическите изследвания обаче демонстрираха, че единственият печеливш от това ще бъде " Възраждане " - те евентуално са първа партия измежду негласуващите.
Те в този момент съумяха да създадат доста добра акция към референдума против еврото, която ще им помогне и на локалните избори, в случай че той се насрочи дружно с тях. Това носи риска резултатите от него да станат наложителни. Ако това се случи, вероятността за влизане в еврозоната на практика ще завърши. Следват цяла плеяда опасности, в това число и освен пропуснати благоприятни условия, а заплаха от нова, сериозна загуба на стойност за генерации напред.
За да се обърне мача с референдума би трябвало всички да се обединят интензивно зад акцията за еврото, което наподобява доста мъчно постижимо. По-вероятно наподобява да има проформа поддръжка, само че без действителна акция и същинска сила в нея.
Освен риска от рецесия успеха против еврото би могла да приготви почвата за по-голям завой вид " Орбан " при Борисов, и за общо ръководство сред ГЕРБ и Възраждане - " щом народът е споделил, че това са първите две партии ". Между Борисов и Орбан сега стои единствено известното стеснение на първия да не му се карат от Брюксел, спрат еврофондовете и вероятно да не го плеснат през ръцете от Вашингтон. Притиснат до стената обаче някогашният министър председател доста елементарно може да не помни тези терзания и да премине към мека, а за какво не и по-твърда тирания.
Преди няколко години против нея сходна внезапна смяна в ориентацията на България можеше и да има огромна опозиция, само че в този момент се е натрупало значително отчаяние от Европейски Съюз - поради умората от чакането да се случи нещо положително, глупави регулациите за бизнеса, и злоупотреби с фондовете, с оправданието че " по този начин желае Европа ".
Така сега залогът въобще не е дали ще отидем още един-два пъти на избори. Залогът е дали няма да станем втора Унгария в Европейски Съюз, или даже по-лошо - Беларус на съюза.
Има ли късмет да стартират промени
Тези опасности биха могли да се пресечен от работещо държавно управление, което преди всичко да ограничи опциите за обири. В изпълнителната власт има задоволително финансови и осведомителни институции като Национална агенция за приходите, ДАНС, Сметна палата, митници и други, които могат да блокират корупцията, без значение от съществуващите корупционни мрежи и от въздействието на ГЕРБ в правосъдната система и прокуратурата. Споделено въздействие в нови управления на основните регулатори като Комисия за защита на конкуренцията, КФН, Българска народна банка и още доста, може да внезапно да ограничи отрицателните практики.
В момента, при настоящето систематизиране на политическото въздействие в обществото, това наподобява като само вероятното начало на промените. Т ова е политическа работа, стотици сделки и доста часове диалози - съществени старания. Не е по никакъв начин несъмнено, че те ще завършат сполучливо . За да се случат, ГЕРБ и Борисов би трябвало въпреки всичко да признаят, че в предходния модел на ръководство - в техния модел на ръководство, е имало съществени неточности. Те би трябвало да покажат, че са подготвени да конструират нов модел на ръководство. И то да покажат не с думи на Бойко Борисов - чували сме от него към този момент всичко, а с съответни дейности.
ПП/ДБ би трябвало да преглътнат другояче изцяло разбираемата си гадност от работа с ГЕРБ. Защото продуктът от тяхната работа - това, за което влагаме в тях гласоподаване, пари и сила, е не да издават морални присъди, а да създават оптимално положителни в съответните условия резултати.
Дори и тези старания да бъдат направени, няма никаква гаранция, че те ще бъдат сполучливи. Пред Борисов също няма напълно добър ход. Той би трябвало да избира сред това да си попризнае, че е бъркал доста, или да стане втори Лукашенко.
Усилията в този момент може и да не доведат до идеалния резултат обаче сигурно няма да бъдат напразни. Сериозните опити да се реализиран сделки за разграждане на корупционния модел сигурно ще бъдат видени от всички и от тях ще има последици. Ще се загуби сигурно обаче, в случай че не се прави нищо. Дела трябват в този момент, а не думи.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ