Високите заплати са решението за емиграцията
Ако се покачат заплатите, емиграцията понижава. Заключението е на австрийския „ Винер цайтунг” (Wiener Zeitung) и касае страните от Източна Европа, в това число и България.
Данните на виенския Институт за интернационалните стопански съпоставения сочат, че в България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния, Словения и Словакия, процесът на доближаване на приходите към тези в Западна Европа е муден и протича с много друга скорост.
От 2000 година насам междинното възнаграждение за час труд в Чешката република е повишено с 51%, до 7,0 евро. В Румъния нарастването е два пъти и половина, до 4,20 евро. В България почасовото заплащане на труда се е удвоило, достигайки 4,0 евро. За съпоставяне обаче в Австрия то е 24,3 евро.
Колко губи българинът, когато взима заплатата си на ръка
Синдикатите оптимисти, чакат по-високи заплати
Защо ниските заплати са разрушителни за България
Въпреки голямата разлика във възнагражденията сред обособените страни, опитът на Чешката република демонстрира, че растежът на приходите може да спре и даже да обърне процеса на емиграция.
През 2020 година българите и румънците ще не престават да търсят работа в чужбина, само че страни като Чехия или Унгария към този момент ще притеглят повече работна ръка, в сравнение с емигрира.
Този развой, с изключение на със самия размер на възнагражденията, е обвързван и с други фактори, като обществената сигурност и ниската безработица. Делът на безработните в Чехия е единствено 2,4% или към този момент може да се приказва за цялостна претовареност.
Чешката стопанска система е добре интегрирана във веригите на произвеждане и предложение на немския пазар. Това подсигурява устойчиво търсене за продукцията на предприятията в Чехия.
От 2000 г, насам популацията на страната понижава приблизително с 20 000 души на година поради емиграцията. В навечерието на финансовата рецесия от 2008 година обаче мощният стопански напредък обръща наклонността. През миналата 2007 година броят на имигрантите надвишава този на емигрантите в съответствие 5 към 1. Тогава популацията на Чешката република нараства с 80 000 души.
През 2015 година изходящият и входящият поток на търсещите работа се изравниха. И в този момент се чака популацията на Чешката република да пораства с 12 до 15 хиляди души годишно до 2030 година
Румъния обаче ще продължи да губи годишно сред 40 000 и 50 000 служащи. Всяка година чистата емиграция от България пък възлиза на към 30 000 души, по данни на Евростат.
Тук стигаме и до другия значим фактор – неравенството на приходите. Няма значение с какъв брой пораства междинната заплата, в случай че неравенството сред работещите се усилва.
В Австрия да вземем за пример, 98 на 100 от заетите работят в браншове с групови контракти. Така общественото партньорство сред бизнеса и синдикатите обезпечава отмерено увеличение на възнагражденията в стопанската система. В източноевропейските страни обаче либерализацията на пазарите на труда води до това, че от ден на ден от заплатите се дефинират от обособените компании.
През 2000 година 98% и от трудещите се в Румъния са били наети по групови контракти, а през днешния ден делът им е намалял до 35 на 100. Подобно е и ситуацията в България, където синдикалната активност и груповите трудови контракти са съсредоточени главно в държавния бранш.
В резултат заплатите в обособени браншове като ИТ сектора порастват непропорционално бързо по отношение на приноса на бранша за стопанската система през последните години. В други пък, като туризма – има застой. А в селското стопанство възнагражденията на труда даже понижават.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Данните на виенския Институт за интернационалните стопански съпоставения сочат, че в България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния, Словения и Словакия, процесът на доближаване на приходите към тези в Западна Европа е муден и протича с много друга скорост.
От 2000 година насам междинното възнаграждение за час труд в Чешката република е повишено с 51%, до 7,0 евро. В Румъния нарастването е два пъти и половина, до 4,20 евро. В България почасовото заплащане на труда се е удвоило, достигайки 4,0 евро. За съпоставяне обаче в Австрия то е 24,3 евро.
Колко губи българинът, когато взима заплатата си на ръка
Синдикатите оптимисти, чакат по-високи заплати
Защо ниските заплати са разрушителни за България
Въпреки голямата разлика във възнагражденията сред обособените страни, опитът на Чешката република демонстрира, че растежът на приходите може да спре и даже да обърне процеса на емиграция.
През 2020 година българите и румънците ще не престават да търсят работа в чужбина, само че страни като Чехия или Унгария към този момент ще притеглят повече работна ръка, в сравнение с емигрира.
Този развой, с изключение на със самия размер на възнагражденията, е обвързван и с други фактори, като обществената сигурност и ниската безработица. Делът на безработните в Чехия е единствено 2,4% или към този момент може да се приказва за цялостна претовареност.
Чешката стопанска система е добре интегрирана във веригите на произвеждане и предложение на немския пазар. Това подсигурява устойчиво търсене за продукцията на предприятията в Чехия.
От 2000 г, насам популацията на страната понижава приблизително с 20 000 души на година поради емиграцията. В навечерието на финансовата рецесия от 2008 година обаче мощният стопански напредък обръща наклонността. През миналата 2007 година броят на имигрантите надвишава този на емигрантите в съответствие 5 към 1. Тогава популацията на Чешката република нараства с 80 000 души.
През 2015 година изходящият и входящият поток на търсещите работа се изравниха. И в този момент се чака популацията на Чешката република да пораства с 12 до 15 хиляди души годишно до 2030 година
Румъния обаче ще продължи да губи годишно сред 40 000 и 50 000 служащи. Всяка година чистата емиграция от България пък възлиза на към 30 000 души, по данни на Евростат.
Тук стигаме и до другия значим фактор – неравенството на приходите. Няма значение с какъв брой пораства междинната заплата, в случай че неравенството сред работещите се усилва.
В Австрия да вземем за пример, 98 на 100 от заетите работят в браншове с групови контракти. Така общественото партньорство сред бизнеса и синдикатите обезпечава отмерено увеличение на възнагражденията в стопанската система. В източноевропейските страни обаче либерализацията на пазарите на труда води до това, че от ден на ден от заплатите се дефинират от обособените компании.
През 2000 година 98% и от трудещите се в Румъния са били наети по групови контракти, а през днешния ден делът им е намалял до 35 на 100. Подобно е и ситуацията в България, където синдикалната активност и груповите трудови контракти са съсредоточени главно в държавния бранш.
В резултат заплатите в обособени браншове като ИТ сектора порастват непропорционално бързо по отношение на приноса на бранша за стопанската система през последните години. В други пък, като туризма – има застой. А в селското стопанство възнагражденията на труда даже понижават.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ




