Американската политика на противотежестите: Залог върху Индия срещу Китай
Ако доближаването сред Съединени американски щати и Индия продължи, това в допълнение ще подтиква руско-китайското доближаване
Американската външна политика на противотежестите е политика на „ сприятеляване против някого “. Особено против основния съперник на Вашингтон. По време на ерата на Студената война главният съперник на Вашингтон е Москва.
В началото на 70-те години имаше признаци на доближаване сред Съюз на съветските социалистически републики и КНР. Вашингтон беше доста обезпокоен от такова доближаване и стартира да прави опити да промени вектора на китайската политика. През 70-те години на Пекин бяха оказани такива скъпи услуги като приемането на КНР в Организация на обединените нации и даването на място в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации (преди това Тайван се намираше там).
След това бяха установяването на дипломатически връзки сред Вашингтон и Пекин, първите стъпки от страна на Вашингтон и неговите съдружници за даване на КНР на най-облагодетелстваната нация на международния пазар. Пекин кълве на тези знаци на внимание и през 1979 година прокламира „ Политика на промени и отваряне “. До този миг, когато Доналд Тръмп пристигна в Белия дом, Пекин беше по-приятелски надъхан с Вашингтон, в сравнение с с Москва. Това, което Вашингтон искаше.
При Тръмп се следи бързо изстудяване на връзките сред Съединени американски щати и Китай, които се трансфораха в борба сред Вашингтон и Пекин. Щафетата от Тръмп беше крепко прихваната от Джо Байдън. Тайван се трансформира в лакмусов тест за напрежението сред Съединени американски щати и Китай. В същото време стартира доближаване сред Пекин и Москва, това от което Ричард Никсън и Хенри Кисинджър толкоз се опасяваха преди половин век. Вашингтон трескаво стартира да търси контраст на Пекин и избра Ню Делхи.
Първо, Индия е най-близо до Китай във връзка с стопанска система и политическо въздействие. Според оценките на МВФ през 2021 година брутният вътрешен артикул (БВП), изчислен по паритета на покупателната дарба на валутите, за водещите страни е както следва (в трилиони долара): Китай – 27,2; Съединени американски щати - 23,0; Индия - 10,2; Япония - 5,6; Германия - 4,9.
Нека си спомним какъв беше Китай преди половин век и в какво се трансформира той в края на 20-ти век с помощта на даването на режим на най-облагодетелствана нация от груповия Запад. Сега, съгласно Вашингтон, същият подтик за икономическо ускоряване би трябвало да се даде на Индия.
Второ, Америка може и би трябвало да бъде другар с Индия, тъй като последната в никакъв случай не е била другарка на Китай. Индия и Китай са съседи. Последният огромен въоръжен конфликт сред Индия и Китай се състоя през май 2020 година към противоречивия район Аксай Чин. Отношенията сред Делхи и Пекин постоянно са били напрегнати. И през днешния ден, съгласно Вашингтон, те могат и би трябвало да бъдат в допълнение усложнени и усложнени.
Виждаме доста признаци на доближаване сред Съединени американски щати и Индия. Ето някои вести единствено от последната десетдневка на май.
На 24 май в Токио се организира срещата на върха на Quad (Четристранен разговор по сигурността, Quadrilateral Security Dialogue). Това са Съединени американски щати, Япония, Австралия, Индия. Четворката се появи през 2007 година и беше в замразено положение до 2019 година През март 2021 година се организира първата виртуална среща на върха на квартета, а първата среща на върха лице в лице се организира във Вашингтон през септември предходната година. А на 24 май се организира втората среща на върха на организацията, към този момент лице в лице.
„ Ние поддържаме построяването на отворен и свободен Индо-Тихоокеански район. Ние сме настроени за необятно съдействие в района, по-специално със страните от Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия, с цел да обсъдим общите проблеми “, сподели японският министър председател Фумио Кишида.. Сред " общите проблеми ", които той уточни, главният беше обстановката в Украйна. Японският министър председател съобщи, че дейностите на Руската федерация са " директно предизвикателство към правилата на Устава на Организация на обединените нации ". Кишида акцентира, че сходни събития не би трябвало да бъде „ разрешено да се повтарят в Индо-Тихоокеанския район “.
Това се отнася до упования опит на КНР да откри своя надзор над Тайван. Двамата членове на Quad, Япония и Австралия, са дългогодишни и доста близки съдружници на Съединени американски щати. Но Индия в тази компания наподобява като ненапълно непознато тяло. Достатъчно е да напомним, че Индия, дружно с Руската федерация и Китай, е част от Шанхайската организация за съдействие (ШОС), блока БРИКС и триъгълника RIC (Русия, Индия, Китай). И тези асоциации в действителност бяха основани, с цел да се опълчват на международния диктат на Съединени американски щати.
Трима членове на Четворката (президентът на Съединени американски щати Джо Байдън, австралийският министър председател Антъни Албанезе, японският министър председател Фумио Кишида) деликатно притеглят Ню Делхи в компанията си. И, както наподобява, не без триумф.
Индийският външен министър Субраманям Джайшанкар сподели в обява от 26 май в Hindustan Times: „ Правителството на Нарендра Моди е към края на своя осемгодишен мандат, едно от главните му дипломатически достижения е постоянното определяне на Quad " Наблюдателите стигнаха до заключението, че присъединяване на Индия в квартета е довело до укрепването на световните упоритости на Ню Делхи.
Друга вест, обвързвана с визитата на Байдън през май в Токио, е оповестяването на решението за пускане на Индо-тихоокеанската икономическа рамка ( IPEF ).). Основните цели на структурата са обезпечаване на резистентност на търговията (укрепване на световните вериги за доставки), инфраструктурата, декарбонизацията и битката с корупцията.
Дванадесет страни са оповестени за сътрудници на Съединени американски щати в самодейността: Австралия, Бруней, Индия, Индонезия, Япония, Република Корея, Малайзия, Нова Зеландия, Филипините, Сингапур, Тайланд и Виетнам. Съединените щати, несъмнено, желаеха да включат повече страни в IPEF, най-вече членове на АСЕАН, само че единствено трима членове на АСЕАН бяха измежду тези, които подписаха новото съглашение със Съединените щати: Виетнам, Филипините и Сингапур.
Те явно схващат антикитайския фокус на IPEF и са удовлетворени от него. Останалите страни от АСЕАН, изключително дребните и междинните, избраха, отново по същата причина, да се въздържат от участие в IPEF.
Премиерът Нарендра Моди похвали самодейността на Вашингтон: „ Индо-тихоокеанската икономическа конструкция е декларация на нашата групова воля да превърнем района в мотор на световния стопански напредък. Много съм признателен на президента Байдън за тази значима самодейност. "
И ето още една вест. На 29 май Times Of India, базирайки се на данни от индийското министерство на търговията, заяви, че след резултатите от финансовата 2021/22 година Съединените щати са отпред измежду комерсиалните сътрудници на Индия. Преди това главният търговски сътрудник на Индия беше Китай.
Търговията сред Индия и Съединените щати през фискалната 2020/21 година е 80,5 милиарда $, а с Китай е 86,4 милиарда $. А през фискалната 2021/22 година търговията сред Съединени американски щати и Индия е 119,4 милиарда $, до момента в който комерсиалният оборот сред Индия и Китай е 115,4 милиарда $ Според вестник Times Of India темпът на напредък на търговията сред Индия и Съединени американски щати би трябвало да остане толкоз висок и през идващите години.
Настоящите трендове в търговията сред Съединени американски щати и Индия са сходни на метода, по който търговията сред Съединени американски щати и Китай стартира да се развива през 80-те години. Някои специалисти считат, че Вашингтон ще даде на Ню Делхи особено удобно комерсиално отнасяне, с цел да размени последователно китайския импорт с импорт от Индия.
Такова заменяне на вноса обаче ще отнеме доста време. Всъщност през 2021 година американският импорт на артикули от Китай възлиза на 576,1 милиарда $, т.е. е 7,6 пъти по-голям от вноса на Съединени американски щати от Индия. При най-оптимистичния сюжет цялостното заменяне на китайския импорт с индийския може да се случи едвам в края на актуалното - началото на идващото десетилетие.
Дадох единствено няколко образеца, които демонстрират, че Съединени американски щати са почнали да организират политика на интензивно доближаване с Индия и тази политика към този момент дава плодове. Има доста признаци на доближаване, които се появиха по-рано. Например през октомври 2020 година индийският министър на защитата Раджнат Сингх и тогавашният министър на защитата на Съединени американски щати Марк Еспер подписаха по този начин нареченото Основно съглашение за съдействие и продан на информация. Тогава специалистите обявиха: Индия се отклонява от статута на неутрална страна към партньорство със Съединените щати.
Не е мъчно да се допусна, че в случай че Москва и Пекин продължат доближаването си, очакванията на Москва, че Ню Делхи ще бъде негов сътрудник и съдружник, може да не се осъществен. Вярно е, че цялата история на връзките на страната ни с Индия демонстрира, че в никакъв случай не сме били открити съперници. Дори при британско ръководство на Индия. Дори по време на Студената война.
Ако доближаването сред Съединени американски щати и Индия продължи, това в допълнение ще подтиква както утежняването на тези на Съединени американски щати и Китай, по този начин и руско-китайското доближаване. Надявам се обаче, че Вашингтон няма да може да изправи Индия против Русия. Най-вероятно Ню Делхи във връзка с Москва ще заеме позиция на неутралитет (има задоволително доста признаци, че по въпроса за събитията в Украйна, Ню Делхи към момента е по-близо до Москва, в сравнение с до Вашингтон).
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Американската външна политика на противотежестите е политика на „ сприятеляване против някого “. Особено против основния съперник на Вашингтон. По време на ерата на Студената война главният съперник на Вашингтон е Москва.
В началото на 70-те години имаше признаци на доближаване сред Съюз на съветските социалистически републики и КНР. Вашингтон беше доста обезпокоен от такова доближаване и стартира да прави опити да промени вектора на китайската политика. През 70-те години на Пекин бяха оказани такива скъпи услуги като приемането на КНР в Организация на обединените нации и даването на място в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации (преди това Тайван се намираше там).
След това бяха установяването на дипломатически връзки сред Вашингтон и Пекин, първите стъпки от страна на Вашингтон и неговите съдружници за даване на КНР на най-облагодетелстваната нация на международния пазар. Пекин кълве на тези знаци на внимание и през 1979 година прокламира „ Политика на промени и отваряне “. До този миг, когато Доналд Тръмп пристигна в Белия дом, Пекин беше по-приятелски надъхан с Вашингтон, в сравнение с с Москва. Това, което Вашингтон искаше.
При Тръмп се следи бързо изстудяване на връзките сред Съединени американски щати и Китай, които се трансфораха в борба сред Вашингтон и Пекин. Щафетата от Тръмп беше крепко прихваната от Джо Байдън. Тайван се трансформира в лакмусов тест за напрежението сред Съединени американски щати и Китай. В същото време стартира доближаване сред Пекин и Москва, това от което Ричард Никсън и Хенри Кисинджър толкоз се опасяваха преди половин век. Вашингтон трескаво стартира да търси контраст на Пекин и избра Ню Делхи.
Първо, Индия е най-близо до Китай във връзка с стопанска система и политическо въздействие. Според оценките на МВФ през 2021 година брутният вътрешен артикул (БВП), изчислен по паритета на покупателната дарба на валутите, за водещите страни е както следва (в трилиони долара): Китай – 27,2; Съединени американски щати - 23,0; Индия - 10,2; Япония - 5,6; Германия - 4,9.
Нека си спомним какъв беше Китай преди половин век и в какво се трансформира той в края на 20-ти век с помощта на даването на режим на най-облагодетелствана нация от груповия Запад. Сега, съгласно Вашингтон, същият подтик за икономическо ускоряване би трябвало да се даде на Индия.
Второ, Америка може и би трябвало да бъде другар с Индия, тъй като последната в никакъв случай не е била другарка на Китай. Индия и Китай са съседи. Последният огромен въоръжен конфликт сред Индия и Китай се състоя през май 2020 година към противоречивия район Аксай Чин. Отношенията сред Делхи и Пекин постоянно са били напрегнати. И през днешния ден, съгласно Вашингтон, те могат и би трябвало да бъдат в допълнение усложнени и усложнени.
Виждаме доста признаци на доближаване сред Съединени американски щати и Индия. Ето някои вести единствено от последната десетдневка на май.
На 24 май в Токио се организира срещата на върха на Quad (Четристранен разговор по сигурността, Quadrilateral Security Dialogue). Това са Съединени американски щати, Япония, Австралия, Индия. Четворката се появи през 2007 година и беше в замразено положение до 2019 година През март 2021 година се организира първата виртуална среща на върха на квартета, а първата среща на върха лице в лице се организира във Вашингтон през септември предходната година. А на 24 май се организира втората среща на върха на организацията, към този момент лице в лице.
„ Ние поддържаме построяването на отворен и свободен Индо-Тихоокеански район. Ние сме настроени за необятно съдействие в района, по-специално със страните от Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия, с цел да обсъдим общите проблеми “, сподели японският министър председател Фумио Кишида.. Сред " общите проблеми ", които той уточни, главният беше обстановката в Украйна. Японският министър председател съобщи, че дейностите на Руската федерация са " директно предизвикателство към правилата на Устава на Организация на обединените нации ". Кишида акцентира, че сходни събития не би трябвало да бъде „ разрешено да се повтарят в Индо-Тихоокеанския район “.
Това се отнася до упования опит на КНР да откри своя надзор над Тайван. Двамата членове на Quad, Япония и Австралия, са дългогодишни и доста близки съдружници на Съединени американски щати. Но Индия в тази компания наподобява като ненапълно непознато тяло. Достатъчно е да напомним, че Индия, дружно с Руската федерация и Китай, е част от Шанхайската организация за съдействие (ШОС), блока БРИКС и триъгълника RIC (Русия, Индия, Китай). И тези асоциации в действителност бяха основани, с цел да се опълчват на международния диктат на Съединени американски щати.
Трима членове на Четворката (президентът на Съединени американски щати Джо Байдън, австралийският министър председател Антъни Албанезе, японският министър председател Фумио Кишида) деликатно притеглят Ню Делхи в компанията си. И, както наподобява, не без триумф.
Индийският външен министър Субраманям Джайшанкар сподели в обява от 26 май в Hindustan Times: „ Правителството на Нарендра Моди е към края на своя осемгодишен мандат, едно от главните му дипломатически достижения е постоянното определяне на Quad " Наблюдателите стигнаха до заключението, че присъединяване на Индия в квартета е довело до укрепването на световните упоритости на Ню Делхи.
Друга вест, обвързвана с визитата на Байдън през май в Токио, е оповестяването на решението за пускане на Индо-тихоокеанската икономическа рамка ( IPEF ).). Основните цели на структурата са обезпечаване на резистентност на търговията (укрепване на световните вериги за доставки), инфраструктурата, декарбонизацията и битката с корупцията.
Дванадесет страни са оповестени за сътрудници на Съединени американски щати в самодейността: Австралия, Бруней, Индия, Индонезия, Япония, Република Корея, Малайзия, Нова Зеландия, Филипините, Сингапур, Тайланд и Виетнам. Съединените щати, несъмнено, желаеха да включат повече страни в IPEF, най-вече членове на АСЕАН, само че единствено трима членове на АСЕАН бяха измежду тези, които подписаха новото съглашение със Съединените щати: Виетнам, Филипините и Сингапур.
Те явно схващат антикитайския фокус на IPEF и са удовлетворени от него. Останалите страни от АСЕАН, изключително дребните и междинните, избраха, отново по същата причина, да се въздържат от участие в IPEF.
Премиерът Нарендра Моди похвали самодейността на Вашингтон: „ Индо-тихоокеанската икономическа конструкция е декларация на нашата групова воля да превърнем района в мотор на световния стопански напредък. Много съм признателен на президента Байдън за тази значима самодейност. "
И ето още една вест. На 29 май Times Of India, базирайки се на данни от индийското министерство на търговията, заяви, че след резултатите от финансовата 2021/22 година Съединените щати са отпред измежду комерсиалните сътрудници на Индия. Преди това главният търговски сътрудник на Индия беше Китай.
Търговията сред Индия и Съединените щати през фискалната 2020/21 година е 80,5 милиарда $, а с Китай е 86,4 милиарда $. А през фискалната 2021/22 година търговията сред Съединени американски щати и Индия е 119,4 милиарда $, до момента в който комерсиалният оборот сред Индия и Китай е 115,4 милиарда $ Според вестник Times Of India темпът на напредък на търговията сред Индия и Съединени американски щати би трябвало да остане толкоз висок и през идващите години.
Настоящите трендове в търговията сред Съединени американски щати и Индия са сходни на метода, по който търговията сред Съединени американски щати и Китай стартира да се развива през 80-те години. Някои специалисти считат, че Вашингтон ще даде на Ню Делхи особено удобно комерсиално отнасяне, с цел да размени последователно китайския импорт с импорт от Индия.
Такова заменяне на вноса обаче ще отнеме доста време. Всъщност през 2021 година американският импорт на артикули от Китай възлиза на 576,1 милиарда $, т.е. е 7,6 пъти по-голям от вноса на Съединени американски щати от Индия. При най-оптимистичния сюжет цялостното заменяне на китайския импорт с индийския може да се случи едвам в края на актуалното - началото на идващото десетилетие.
Дадох единствено няколко образеца, които демонстрират, че Съединени американски щати са почнали да организират политика на интензивно доближаване с Индия и тази политика към този момент дава плодове. Има доста признаци на доближаване, които се появиха по-рано. Например през октомври 2020 година индийският министър на защитата Раджнат Сингх и тогавашният министър на защитата на Съединени американски щати Марк Еспер подписаха по този начин нареченото Основно съглашение за съдействие и продан на информация. Тогава специалистите обявиха: Индия се отклонява от статута на неутрална страна към партньорство със Съединените щати.
Не е мъчно да се допусна, че в случай че Москва и Пекин продължат доближаването си, очакванията на Москва, че Ню Делхи ще бъде негов сътрудник и съдружник, може да не се осъществен. Вярно е, че цялата история на връзките на страната ни с Индия демонстрира, че в никакъв случай не сме били открити съперници. Дори при британско ръководство на Индия. Дори по време на Студената война.
Ако доближаването сред Съединени американски щати и Индия продължи, това в допълнение ще подтиква както утежняването на тези на Съединени американски щати и Китай, по този начин и руско-китайското доближаване. Надявам се обаче, че Вашингтон няма да може да изправи Индия против Русия. Най-вероятно Ню Делхи във връзка с Москва ще заеме позиция на неутралитет (има задоволително доста признаци, че по въпроса за събитията в Украйна, Ню Делхи към момента е по-близо до Москва, в сравнение с до Вашингтон).
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ