Медведев: Заплахата за съществуването на Русия е заплаха за цялата човешка цивилизация
Ако съществуването на самата Русия се трансформира в сериозен въпрос, той няма да бъде решен на украинския фронт, а дружно с въпроса за по-нататъшното битие на цялата човешка цивилизация, написа в публикация във в. " Известия " зам.-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев.
Според Ройтерс апокалиптичната изразителност на някогашния съветски президент може да се преглежда като опит да разколебае НАТО и западните съдружници на Киев да се замесят още повече в продължаващата към този момент една година война, в която Москва претърпя редица неуспехи на бойното поле.
Ето и целият текст на публикацията:
Миналогодишният празник - 100-годишнината от основаването на Съюз на съветските социалистически републики - мина на фона на тектонични процеси, които се зародиха преди три десетилетия и провокирали мощни, разрушителни разтърсвания през 2022 година Основите на постсъветския международен ред, който до неотдавна се смяташе за може би не най-хубавия, само че въпреки всичко малко или доста обичаен, рухнаха с железен тропот. Международните въздушни възглавници не сработиха и в този момент пукнатините се уголемяват и задълбочават в цялата система за поддържане на мира на планетата.
Причините за протичащото се се търсят в наследството на отдавнашната и относително новата история. Та нали това, на което сме очевидци в този момент, се е случвало нееднократно - в миг, когато идва краят на съществуването на следващата международна империя.
Нека погледнем събитията от относително близкото минало, на които мнозина от нас са били очевидци. Трагедията, която в този момент се разиграва в Украйна, стартира в края на предишния век. И по-точно сега на краха Съветският съюз. Могъщата страна дълго време се крепеше на следвоенните договорености и взаимните ползи на своите страни членки, на блоковото опълчване и нуклеарните ракети, на доставките на храни за своите спътници, на тракторите и танковете, на " социалистическия натурализъм ", макар че комунистическият режим просъществува доста по-малко от победената от него вековна Руска империя.
Няма да се задълбавам в това какви претекстове са тласкали политическите водачи, чиито старания доведоха до толкоз бързо раздробяване на Съюз на съветските социалистически републики. Няма да обмислям и за това кой подкопа Съветския съюз: кроежите на външните врагове, неконкурентоспособната стопанска система или конкуренцията във въоръжаването. Напълно допустимо е, че отишлият си в годината на стогодишнината от основаването на Съюза негов финален началник откровено е вярвал, че работи за богатството на многонационалния народ на великата страна, отпред на която е застанал след прословутата " гонка на лафети ". В същото време водачите на съюзните републики цинично се интересуваха само от това да станат ръководители на самостоятелни страни, основани върху към момента димящите остатъци на една огромна страна. Така или другояче по-късно имаше Форос и августовски пуч. И краят на Съветския съюз, който за по-старото потомство по този начин си и остана обичано Отечество и прелестна фантазия за правдивост.
Западният свят гледаше на всичко това отвисоко с високомерното примижване на победител и с възприятието за очевидно предимство. Те се интересуваха само от задоволяването на личните си ползи. И с всички сили продължаваха да тласкат страната ни към пропастта, с цел да отстраняват изцяло отдавнашния си съперник. Всички сладки приказки за равноправно партньорство, прелестен нов свят без разграничителни линии и други прекраснодушни дрънканици имаха за цел единствено да отвлекат вниманието. Оказа се, че всичко това не е нищо друго с изключение на безсмислени формули, които маскират извратените замисли на нашите безконечни съперници.
Разноликите политици, които завзеха властта в новата Русия, не съумяха да се оправят с зародилата опасност. Някои от тях - поради недомислие, неналичието на политическа просвета и опит, а други - тъй като откровено се заблуждаваха по отношение на желанията на нашите " нови другари ". Настъпиха тежки времена: хората бързо изпадаха в мизерия, а системообразуващите браншове на стопанската система, попаднали под лавината на приватизацията, изпадаха в крах. Сепаратизмът процъфтяваше, в страната се показваха горещи точки, пламна Кавказ.
На тогавашните управляващи - на президентите на Съюз на съветските социалистически републики и РСФСР Михаил Горбачов и Борис Елцин - постоянно се приписваше заслугата, че след гибелта на " комунистическото страшилище " не са позволили нищо, което да наподобява на революция, както след преврата от 24 октомври 1917 година Това е хем по този начин, хем не е по този начин. Критичната маса на недоволството можеше да се трансформира в пълноценна гражданска борба, на ръба на която се озовахме през 1993 година Но тогава извън още не се опитваха интензивно да разпалват пламъците на спора, тъй като западният свят го уреждаше една слаба, победена и покорна Русия. Всичко ще стартира малко по-късно, в средата на 90-те години. А многонационалният ни народ тогава прояви мъдрост, като не разреши да бъде " разтърсена " страната и да се предизвика разрушителна вътрешна експанзия.
Основното, което може да се счита за плюс за управлението на разпадналия се Съюз на съветските социалистически републики и първия началник на неговата наследница Русия, е, че не позволиха най-голямата неточност: не разрешиха мощният нуклеарен капацитет да бъде разпарчедосан из откъслеците на великата страна.
С цената на големи старания Русия последователно преодоля най-трудните времена. Тя направи по този начин, че да се преценяват с нея на интернационалната сцена, изплати напълно външния си дълг и се зае с икономическо и обществено възобновяване. Възвърна уважението към своите въоръжени сили, продължи да организира политика на нуклеарно въздържане и не допускаше провокации.
Но историята е неумолима. Рим и Константинопол. Арабските халифи и Чингис хан. Възходът и безславната гибел на Наполеон. " Залезът на слънцето " в колониите на могъщата Британия. Европа на Карл Велики. Инките и персите. Османската империя и царска Русия. На която и от тези страници да отворите томовете на международната хроника, ще откриете едно и също нещо. След разцвета на една империя и нейния златен век идва дълъг път, водещ към еднакъв край: разпад и война или война и разпад. Това международен закон. Така се случи и с нас, със Съветския съюз, единствено че в отсрочен вид. Войната можеше да се случи и по-рано - през деветдесетте години на предишния век, през първите две десетилетия на XXI век, само че тя избухна в този момент. Подобно развиване на събитията е обвързвано с неумолимия и нечовечен ход на международната история. Когато умира една огромна страна - стартира война. Рано или късно. Прекалено мощни са натрупалите се вътрешни несъгласия и обиди. Появяват се пещерният шовинизъм, примитивната злоба и алчността. И, несъмнено, най-силният катализатор на войната след разпадането на империята постоянно са страните към нея, искащи още по-голям разпад на рухналата страна. В нашия случай това стана побърканата и цинична позиция на западния свят. Англосаксонската цивилизация, не запомнила се дефинитивно в своята безотговорност, която просто е превъртяла от концепциите за изключителност и мислено месианство.
Две дати могат да се преглеждат като точки, от които връщане обратно няма. Първата беше през есента на 2008 година, когато западният свят поддържа експанзията на Грузия против осетинския народ и превъзнесе до небесата един простак, наркоман и авантюрист, който по-късно беше отритнат освен от личната си страна, само че и от другата, в която плахо избяга. Тогава агресорът получи бърз и безапелационен отпор.
Вторият повратен миг беше пролетта на 2014 година, когато народът на Крим изрази волята си на легален референдум, връщайки се вечно в историческата си татковина. В западния свят това провокира гневна, безсилна нервност, която продължава и до през днешния ден. Конвулсиите им се подхранват от пещерна русофобия и желанието да се сътвори нов Франкенщайн в лицето на Украйна - една специфична " анти-Русия ", за който писа нашият президент. Какво друго има да се каже? Може да се каже единствено едно: мъдрите прародители на сегашните безмозъчни западни политици са казвали по този начин: Deus quos vult perdere dementat prius - Ако Бог желае да накаже някого, първо го лишава от разсъдък. Именно тази безумна нервност, това натрапчиво предпочитание да се разтерзае страната ни, в последна сметка докара до специфичната военна интервенция.
Историята демонстрира и друго: всяка рухнала империя погребва под руините си половината свят, в случай че не и повече. Това наподобява не желаят да проумеят тези, които първи унищожиха Съюз на съветските социалистически републики, а в този момент се пробват да унищожат Руската федерация. У тях е жива безумната заблуда, че откакто са погребали Съветския съюз без нито един изстрел, ще могат да погребат и сегашната Русия без обилни проблеми за себе си, хвърляйки в пещта живота на хиляди хора, въвлечени в спора. Това са извънредно рискови заблуди. Няма да се получи като със Съветския съюз. Ако съществуването на Русия съществено се окаже под въпрос, той въобще няма да бъде решен на украинския фронт. Той ще бъде решен дружно с въпроса за по-нататъшното битие на цялата човешка цивилизация. И тук не би трябвало да има никакви двусмислици. Не ни е необходим свят без Русия.
Разбира се, може да продължи напомпването с оръжие на неофашисткия режим в Киев и да се препятства на всякаква опция за възкръсване на договарянията. Нашите врагове вършат тъкмо това, не желаейки да схванат, че задачите им авансово водят до цялостно крушение. Загуба за всички. Крах. Апокалипсис. Когато предходният живот ще би трябвало да бъде пропуснат за епохи, до момента в който димящите отломки престанат да излъчват радиация.
Русия няма да допусне сходно нещо. И ние не сме сами в този блян. Западните страни и техните спътници са единствено 15 % от популацията на планетата. Ние сме доста по-многобройни и доста по-силни. Спокойната мощност на нашата огромна страна и престижът на нейните сътрудници са ключът към запазването на бъдещето на целия наш свят.
Според Ройтерс апокалиптичната изразителност на някогашния съветски президент може да се преглежда като опит да разколебае НАТО и западните съдружници на Киев да се замесят още повече в продължаващата към този момент една година война, в която Москва претърпя редица неуспехи на бойното поле.
Ето и целият текст на публикацията:
Миналогодишният празник - 100-годишнината от основаването на Съюз на съветските социалистически републики - мина на фона на тектонични процеси, които се зародиха преди три десетилетия и провокирали мощни, разрушителни разтърсвания през 2022 година Основите на постсъветския международен ред, който до неотдавна се смяташе за може би не най-хубавия, само че въпреки всичко малко или доста обичаен, рухнаха с железен тропот. Международните въздушни възглавници не сработиха и в този момент пукнатините се уголемяват и задълбочават в цялата система за поддържане на мира на планетата.
Причините за протичащото се се търсят в наследството на отдавнашната и относително новата история. Та нали това, на което сме очевидци в този момент, се е случвало нееднократно - в миг, когато идва краят на съществуването на следващата международна империя.
Нека погледнем събитията от относително близкото минало, на които мнозина от нас са били очевидци. Трагедията, която в този момент се разиграва в Украйна, стартира в края на предишния век. И по-точно сега на краха Съветският съюз. Могъщата страна дълго време се крепеше на следвоенните договорености и взаимните ползи на своите страни членки, на блоковото опълчване и нуклеарните ракети, на доставките на храни за своите спътници, на тракторите и танковете, на " социалистическия натурализъм ", макар че комунистическият режим просъществува доста по-малко от победената от него вековна Руска империя.
Няма да се задълбавам в това какви претекстове са тласкали политическите водачи, чиито старания доведоха до толкоз бързо раздробяване на Съюз на съветските социалистически републики. Няма да обмислям и за това кой подкопа Съветския съюз: кроежите на външните врагове, неконкурентоспособната стопанска система или конкуренцията във въоръжаването. Напълно допустимо е, че отишлият си в годината на стогодишнината от основаването на Съюза негов финален началник откровено е вярвал, че работи за богатството на многонационалния народ на великата страна, отпред на която е застанал след прословутата " гонка на лафети ". В същото време водачите на съюзните републики цинично се интересуваха само от това да станат ръководители на самостоятелни страни, основани върху към момента димящите остатъци на една огромна страна. Така или другояче по-късно имаше Форос и августовски пуч. И краят на Съветския съюз, който за по-старото потомство по този начин си и остана обичано Отечество и прелестна фантазия за правдивост.
Западният свят гледаше на всичко това отвисоко с високомерното примижване на победител и с възприятието за очевидно предимство. Те се интересуваха само от задоволяването на личните си ползи. И с всички сили продължаваха да тласкат страната ни към пропастта, с цел да отстраняват изцяло отдавнашния си съперник. Всички сладки приказки за равноправно партньорство, прелестен нов свят без разграничителни линии и други прекраснодушни дрънканици имаха за цел единствено да отвлекат вниманието. Оказа се, че всичко това не е нищо друго с изключение на безсмислени формули, които маскират извратените замисли на нашите безконечни съперници.
Разноликите политици, които завзеха властта в новата Русия, не съумяха да се оправят с зародилата опасност. Някои от тях - поради недомислие, неналичието на политическа просвета и опит, а други - тъй като откровено се заблуждаваха по отношение на желанията на нашите " нови другари ". Настъпиха тежки времена: хората бързо изпадаха в мизерия, а системообразуващите браншове на стопанската система, попаднали под лавината на приватизацията, изпадаха в крах. Сепаратизмът процъфтяваше, в страната се показваха горещи точки, пламна Кавказ.
На тогавашните управляващи - на президентите на Съюз на съветските социалистически републики и РСФСР Михаил Горбачов и Борис Елцин - постоянно се приписваше заслугата, че след гибелта на " комунистическото страшилище " не са позволили нищо, което да наподобява на революция, както след преврата от 24 октомври 1917 година Това е хем по този начин, хем не е по този начин. Критичната маса на недоволството можеше да се трансформира в пълноценна гражданска борба, на ръба на която се озовахме през 1993 година Но тогава извън още не се опитваха интензивно да разпалват пламъците на спора, тъй като западният свят го уреждаше една слаба, победена и покорна Русия. Всичко ще стартира малко по-късно, в средата на 90-те години. А многонационалният ни народ тогава прояви мъдрост, като не разреши да бъде " разтърсена " страната и да се предизвика разрушителна вътрешна експанзия.
Основното, което може да се счита за плюс за управлението на разпадналия се Съюз на съветските социалистически републики и първия началник на неговата наследница Русия, е, че не позволиха най-голямата неточност: не разрешиха мощният нуклеарен капацитет да бъде разпарчедосан из откъслеците на великата страна.
С цената на големи старания Русия последователно преодоля най-трудните времена. Тя направи по този начин, че да се преценяват с нея на интернационалната сцена, изплати напълно външния си дълг и се зае с икономическо и обществено възобновяване. Възвърна уважението към своите въоръжени сили, продължи да организира политика на нуклеарно въздържане и не допускаше провокации.
Но историята е неумолима. Рим и Константинопол. Арабските халифи и Чингис хан. Възходът и безславната гибел на Наполеон. " Залезът на слънцето " в колониите на могъщата Британия. Европа на Карл Велики. Инките и персите. Османската империя и царска Русия. На която и от тези страници да отворите томовете на международната хроника, ще откриете едно и също нещо. След разцвета на една империя и нейния златен век идва дълъг път, водещ към еднакъв край: разпад и война или война и разпад. Това международен закон. Така се случи и с нас, със Съветския съюз, единствено че в отсрочен вид. Войната можеше да се случи и по-рано - през деветдесетте години на предишния век, през първите две десетилетия на XXI век, само че тя избухна в този момент. Подобно развиване на събитията е обвързвано с неумолимия и нечовечен ход на международната история. Когато умира една огромна страна - стартира война. Рано или късно. Прекалено мощни са натрупалите се вътрешни несъгласия и обиди. Появяват се пещерният шовинизъм, примитивната злоба и алчността. И, несъмнено, най-силният катализатор на войната след разпадането на империята постоянно са страните към нея, искащи още по-голям разпад на рухналата страна. В нашия случай това стана побърканата и цинична позиция на западния свят. Англосаксонската цивилизация, не запомнила се дефинитивно в своята безотговорност, която просто е превъртяла от концепциите за изключителност и мислено месианство.
Две дати могат да се преглеждат като точки, от които връщане обратно няма. Първата беше през есента на 2008 година, когато западният свят поддържа експанзията на Грузия против осетинския народ и превъзнесе до небесата един простак, наркоман и авантюрист, който по-късно беше отритнат освен от личната си страна, само че и от другата, в която плахо избяга. Тогава агресорът получи бърз и безапелационен отпор.
Вторият повратен миг беше пролетта на 2014 година, когато народът на Крим изрази волята си на легален референдум, връщайки се вечно в историческата си татковина. В западния свят това провокира гневна, безсилна нервност, която продължава и до през днешния ден. Конвулсиите им се подхранват от пещерна русофобия и желанието да се сътвори нов Франкенщайн в лицето на Украйна - една специфична " анти-Русия ", за който писа нашият президент. Какво друго има да се каже? Може да се каже единствено едно: мъдрите прародители на сегашните безмозъчни западни политици са казвали по този начин: Deus quos vult perdere dementat prius - Ако Бог желае да накаже някого, първо го лишава от разсъдък. Именно тази безумна нервност, това натрапчиво предпочитание да се разтерзае страната ни, в последна сметка докара до специфичната военна интервенция.
Историята демонстрира и друго: всяка рухнала империя погребва под руините си половината свят, в случай че не и повече. Това наподобява не желаят да проумеят тези, които първи унищожиха Съюз на съветските социалистически републики, а в този момент се пробват да унищожат Руската федерация. У тях е жива безумната заблуда, че откакто са погребали Съветския съюз без нито един изстрел, ще могат да погребат и сегашната Русия без обилни проблеми за себе си, хвърляйки в пещта живота на хиляди хора, въвлечени в спора. Това са извънредно рискови заблуди. Няма да се получи като със Съветския съюз. Ако съществуването на Русия съществено се окаже под въпрос, той въобще няма да бъде решен на украинския фронт. Той ще бъде решен дружно с въпроса за по-нататъшното битие на цялата човешка цивилизация. И тук не би трябвало да има никакви двусмислици. Не ни е необходим свят без Русия.
Разбира се, може да продължи напомпването с оръжие на неофашисткия режим в Киев и да се препятства на всякаква опция за възкръсване на договарянията. Нашите врагове вършат тъкмо това, не желаейки да схванат, че задачите им авансово водят до цялостно крушение. Загуба за всички. Крах. Апокалипсис. Когато предходният живот ще би трябвало да бъде пропуснат за епохи, до момента в който димящите отломки престанат да излъчват радиация.
Русия няма да допусне сходно нещо. И ние не сме сами в този блян. Западните страни и техните спътници са единствено 15 % от популацията на планетата. Ние сме доста по-многобройни и доста по-силни. Спокойната мощност на нашата огромна страна и престижът на нейните сътрудници са ключът към запазването на бъдещето на целия наш свят.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ