Ако съществува една дума, с която завинаги ще бъде свързвана

Ако съществува една дума, с която вечно ще бъде свързвана Арета Франклин, тя е „ почитание “.

Когато 24-годишното момиче от Тенеси издава своята версия на Respect през април 1967 година, публиката е неотложно пленена от увереността на певицата и от свободния дух, струящ от песента. Respect е ария №1 в Америка цели 12 седмици подред, само че по-важното е, че бързо се трансформира в химн на разнообразни маргинализирани групи в страната – изключително на афроамериканците и на дамите.

Respect съдържа простичкото, само че толкоз значимо обръщение, че всеки заслужава гласът му да бъде чут, и е една от песните, които трансформират американската певица в звезда, а по-късно и в същинска музикална легенда. Но истинската комбинация в действителност няма нищо общо с Арета Франклин и иронията е, че когато Respect излиза през 1965 година, тя съставлява израз на неустрашимост и е в някакъв смисъл противовес на версията, която става шлагер.

Оригиналът принадлежи на друго именито име в американската музика през 60-те, Отис Рединг, и показва с радостна нотка обичайните фамилни полезности на 50-те и 60-те: Мъжът работи по през целия ден, връща се вкъщи за вечеря и изисква почитание от брачната половинка си. „ Здравей, момиче, толкоз си сладка, миличка / Ще ти дам всичките си пари / Искам единствено малко почитание като се прибера у дома “, пее Отис Рединг. Арета Франклин обаче обръща цялото обръщение с главата надолу.

Доста преди да попадне на въпросната комбинация, Арета към този момент си основава облик на деятел, като потегля на турне с фамозния Мартин Лутър Кинг, един от водачите на Афроамериканското придвижване за цивилен права. „ Не считам, че някой осъзнаваше какъв брой важен ще бъде той в исторически проект, само че всички знаеха, че желае да извоюва равни права за афроамериканците и малцинствата “, изяснява певицата десетилетия по-късно. 

В тези години Арета първо моли татко си за позволение, а след това отпътува с Кинг на турнето дружно с други реализатори, деятели и пастори като Хари Белафонте и Джеси Джексън. „ Винаги съм се възхищавала на Мартин Лутър Кинг поради възприятието му за морал и поради справедливостта, която отстояваше. Беше добър човек “, споделя още Арета. Скоро тя е решена да излезе на предните редици на придвижването за цивилен права и когато чува Respect на Отис Рединг, вижда опцията да трансформира песента в нещо напълно друго.

“Арета сама пишеше множеството си материал, или сама избираше песните, работейки над аранжиментите у дома с пианото ”, споделя нейният музикален продуцент Джери Уекслър. „ В този случай тя просто имаше концепцията да разкраси песента на Отис Рединг. Когато влезе в студиото, към този момент имаше концепцията в главата си “.

Така Арета Франклин идва да записва в Ню Йорк на 14 февруари 1967 година с чувство за задача и с към този момент избистрена визия за песента. Иска да резервира истинското движение и по-голямата част от текста, само че да добави междинна част, както и секция, построена на правилото „ въпрос-отговор “, където сестрите й Каролин и Ема пеят бек вокалите.

Преди Respect в трактовката на Арета Франклин да бъде издадена, създателят Отис Рединг отива в офиса на Уекслър и я пуска на останалите реализатори. „ Отис сподели „ Тя просто ми взе песента “, споделя Уекслър. „ Но го сподели доброжелателно, въпреки и унило. Осъзнаваше, че идентичността на песента му се изплъзва и към този момент принадлежи на нея “. 

Именно това се случва. Respect завчас се трансформира в обичана ария на дамите, подготвени да отстояват равните си права с мъжете. Взаимодействието сред Арета и нейните бек вокалистки символизира женската взаимност. Увереността в осъществяването на певицата служи като мощна поръчка, че дамите, и изключително цветнокожите дами, заслужават да бъдат уважавани и ценени не по-малко от всички останали.

Respect се трансформира в шлагер измежду слушатели от всевъзможни общности и съумява да реализира повсеместност в посланието. „ Тя построи отначало песента, даде й друго чувство, което оригиналът не притежаваше… придаде точно тази повсеместност, която преди отсъстваше. Нейната версия е толкоз дълбока и изпълнена с яд, решителност, неотстъпчивост и всички тези противоречащи си страсти “, написа Дейвид Риц, създател на „ Уважение “, биографична книга за Арета Франклин.

Не е изненадващо, че и игралният филм за живота на певицата, чиято премиера ще бъде през това лято, също се споделя „ Уважение “. Франклин умря през 2018 година след затруднения от рак, само че от дълго време си е спечелила статута на една от най-големите митове на американската музика. Откакто нейната Respect покорява класациите, още редица звезди записват свои кавър версии – от Джанис Джоплин и Айк и Тина Търнър, чак до по-съвременните трактовки на Кели Кларксън и Джъстин Бийбър.

Самата Арета Франклин признава, че песента е добила надалеч по-голяма значителност, в сравнение с тя е очаквала. „ По-късно беше възприета като военен зов от страна на придвижването за цивилен права. Но когато я записах, си беше повече за връзките сред мъже и дами. Или в по-общ смисъл, връзките сред хората като цяло – ще ти дам почитание и желая да получа това почитание назад “, изяснява изпълнителката.

Нейната лична проява на почитание се състои в още нещо: в разбирането, че персоналният й триумф в музиката би имал значение, в случай че идващото потомство стъпи на направеното от нея и продължи напред. „ Много оценявам всички награди, които съм получила. Хората не са длъжни да ти дават нищо, тъй че изцяло го правя оценка “, споделя певицата. „ Но се надявам и да съм се показала на равнище, което всяка млада дама би се радвала да последва “.