“Ако сърцето на момиче е разбито от някой палавник, то

“Ако сърцето на момиче е разрушено от някой палавец, то ще си каже: “Забравям го, само че желая да се възстановя. Вземаме тогава една клетка от кожата, препрограмираме я и построяваме нов орган инвитро. И това не е научна фантастика”, споделя проф. Николай Желев.

Роден е в Раднево, само че ученическите му години минават в Чирпан. От 30 години живее във Англия. Преподава “Медицински биотехнологии” в университета “Абъртей” в шотландския град Дънди, само че постоянно пътува и работи и в други университети във Англия, Съединени американски щати, Русия, Китай и България, написа „ 24 часа “.

Занимава се с научноприложна работа. “Искам да върша неща, които действително оказват помощ, не съм от този вид фундаментални учени, които пишат публикации и книги”, изяснява професорът, който беше съпредседател на международния конгрес по биооткрития 2017.

Форумът се организира при започване на седмицата в Софийския университет, чийто ученик е проф. Николай Желев.

Ученият създава лекарствени субстанции, нови способи за тестване на медикаменти, инсталация...

Сред всеобщата публика най-интересни са тупкащите сърца в епруветки.

“За да се създават медикаменти за сърдечносъдови болести, е належащо веществата да се тестват. Досега това се правеше върху плъхове, само че резултатите от тези животни не може непосредствено да се приложат върху индивида. Въпросът е от кое място да се вземат сърцата или сърдечните кафези, а и сърдечните кафези не се развъждат и е мъчно да се вършат проби - споделя професорът и продължава: - Всички органи са направени от кафези, които произлизат от една. Те имат в ядрото или на харддиска си една и съща информация, само че извършват разнообразни функционалности. Кожна клетка, мускулна клетка, сърдечна клетка. Под микроскоп те наподобяват друго, правят разнообразни функционалности, само че всяка една от тях има в ядрото си информация за организма като цяло.”

Екипът на проф. Желев решил да вземе една клетка от кожата, да я препрограмира и тя да стане сърдечна. Предположили, че е допустимо, тъй като клетката от кожата би трябвало да знае какво прави клетката на сърцето. “Вижте какъв брой демократично, не е като в обществото - държавното управление знае всичко, само че ние постоянно сме заблудени”, майтапи се професорът.

Всъщност учените взели кожни кафези, които се разделят. Размножили ги и по-късно ги препрограмирали. Изключили стратегиите, които ги карат да са кожни кафези, и присъединили стратегиите, които ги карат да бъдат сърдечни. Създали доста сърдечни кафези, които се назовават кардиомиоцити, които бият. От тях сглобили минисърца.

Като пуснал откритието във фейсбук, проф. Николай Желев получил 8000 лайка още същия ден. А в университета в Дънди се извила опашка от чакащи за изявление кореспонденти.

На минисърцата към този момент се тестват медикаменти.

Според проф. Желев обаче вероятността е да може да се вършат изкуствени сърца за чакащите за трансплантация пациенти. Вече имало лабораторни опити, в които са основани такива.

“Има дребни проблеми, само че е въпрос на няколко години да влязат в приложимост в болница. Тогава пациентът ще може да бъде трансплантиран с дизайнерско сърце, направено от неговите лични кафези. Което с изключение на всичко друго не може да бъде отхвърлено, тъй като не е непознат орган.

Според българския академик в бъдещата медицина няма да се употребяват медикаменти.

Лекарството ще са нашите лични кафези.

При генетичен недостатък също ще може да се направи промяна. Проф. Желев споделя, че на конгресите по биооткрития се дискутира имат ли право учените генетично да трансформират дефектите, или би трябвало да оставят всичко на природата.

Опонентите упрекват учените, че се правили на Господ, а никой няма право на това. “Всяко изобретение има 2 страни. Ножът може да реже самун, с ножа може да се извърши и ликвидиране. Трябва ли да спрем производстдвото на ножове?!”, дава отговор на съперниците си професорът.

Самият той чете своя геном. За да получат информация за “харддиска му”, са взели няколко кафези отвътре на бузата. Вече коства единствено към 1000 $, до момента в който през 2004 година излязло милиарди долари. Там всичко е записано - по какъв начин ще изглеждаш, каква ще е половата ти ориентировка, какви заболявания те чакат, какви ще са качествата ти. И отново някои задавали етичния въпрос дали това би трябвало да се прави.

Професорът признава, че в Шотландия нещата се случват по-лесно. На Запад учат студентите да вършат открития, да ги претворяват в практиката, да основат частна компания.

“Там с доста положително око се гледа на професор, който основава частна компания. Опитай се да създадеш частна компания в университета, пресата ще те изяде тук. Ще кажат, че има спор на ползи, че професорът източва университета”, разяснява проф. Желев.

Въпреки това той идва в България най-малко два пъти в годината. Работи по взаимни планове с сътрудници от Софийския университет, медицинските университети в София и Пловдив, Техническия във Варна и Тракийския университет. Най-често почива във Велико Търново, откъдето е брачната половинка му Даниела, чиято специалност е обвързвана с неговата. Тя работи в биофармацевтична компания.

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6349552