Пролетно почистване на духа с шоколад
Ако ориста ти сервира шоколад, направи си пролетно разчистване!
Решавам да почистя съзнанието си, дружно с останалата четвъртинка черен шоколад в чантата си. Може не всяка пролет да мия прозорците и да изхвърлям старите си облекла, само че почистването на съзнанието е нещо, което върша от няколко години и смятам за извънредно добра процедура.
За нищо не се упреквам.
За нищо не скърбя.
Просто желая да ми е чисто и свежо .
Затова вземам огромната метла, огромната гума за търкане и… първото парче шоколад.
Поставям го на върха на езика си и оставям горчилката да се стопява постепенно и да се плъзга на тънки слайдове към гърлото. С пролетното разчистване не трябва да се бърза. Трябва да избереш точния ден, точния час, точното въодушевление. В противоположен случай рискуваш да почистиш нещо нужно или да оставиш боклуците, мислейки ги за потребни.
Второ парче
Почистване от секрети
Смуча второто парче скрито, като го замаскирам с паница, цялостна със сушени смокини и фурми. Тайно от кого? От съвестта си, от мазнините по корема, от…
Тайните мъчно се почистват. Не всеки може да се съблече гол и да тръгне по улицата. Рискува да го видят подобен, какъвто е – по съвест и мазнинки по корема.
Трето парче
Почистване от мемоари
При мен постоянно нещата се получават точно от третия път. Затова оставям това значимо парче за третата хапка. Когато имам неприятни мемоари, ги затварям в въображаем балон и ги отвявам далеко. Сега обаче би трябвало да затворя прекрасен спомен. Защото продължението му в моето настоящо време ме завладява дотолкоз, че се концентрирам единствено върху него, неглижирайки други хубави, значими и топли неща.
Шоколадов балон. Горчив. С мирис на портокали. В него поставям неразрешеното, слабостта, буйното, това, което минава по ръба на устните и ги захапва в края… Някои мемоари би трябвало да бъдат издухани доста надалеч. Особено в случай че те карат да стоиш на едно място, да се връщаш обратно, да чакаш залези, вместо изгреви…
Четвърто парче
Почистване от хора
Важно разчистване. Изисква педантично отношение и голи ръце. Ръкавиците може да ти попречат да усещаш. Парче шоколад, което постепенно се топи в устата. Небцето и езикът стартират да се насищат с какаовата маса.
Има хора паяжини – висят по ъглите на съзнанието – тънки, невидими, само че все са там. Те елементарно се измитат. Паяжината елементарно се къса. Те са бързият резултат.
Има хора корени – пуснали пипала от общи прекарвания. Това са старите другарства, останали недоразвити, претопени от времето и пространствата. Ако теглиш чертата, ще се окаже, че са отгледали повече злоба, полза и губене на време, в сравнение с са дали плод. Тези хора мъчно се почистват. Но бъдат ли отстранени един път, ще има доста въздух за дишане.
Има и хора новооткрити, наричани още „ за какво не те срещнах по-рано “. С тяхното разчистване би трябвало да се внимава. Защото те може да са като листни въшки, които макар дребните си размери си, донасят огромни вреди на растенията; само че може да са и като рибите чистачи, без които китът ще изгние от паразити и останки от храна по зъбите.
Почистването на хора дава най-вече независимост. И взема най-вече от същото.
Почистих от хора корени предходната пролет. Мисля, че не сбърках.
Сега ще дам късмет на хора новооткрити. Ще им дам задоволително време, с цел да не се комплицирам от новото, само че и задоволително, с цел да не се концентрирам единствено върху тях.
Парче последно
Почистване на финия прахуляк – на миризмата от облеклата, на физическата тръпка ниско долу, когато те зашлеви някой спомен, на асоциацията, когато усетиш запалена пура или вкусиш пържена филия… Финият прахуляк е най-упорит, не го виждаш и мислиш, че го няма. А той те изненадва като неочаквана кихавица. Избухва, когато обелиш банан и си спомниш, че на банан е миришело, когато… където… защото….
Държа последното парче шоколад в длан – безпрепятствено, с неправилна форма, с остро ръбче в десния край. Наслаждавам му се, тъй като знам, че сложа ли го в уста, ще изчезне бързо. В мен се борят желанието всичко да свърши и привличането към това, с което съм привикнала към този момент толкоз време.
Финото разчистване изисква внимание и време. Ще изпера облеклата с прахуляк и омекотител, само че в главата си мъчно ще пусна сапунена вода. И въпреки всичко, добре изметените ъгли на съзнанието носят по-добра видимост, освобождават място за трупане на нови фини /прашинки от/ страсти и асоциации.
Това беше. А в този момент – най-важното. Да не скърбя. Нито за изметеното от мозъчните гънки, нито за смачкания и изхвърлен в коша за отпадък сребрист станиол с мирис на какаова сласт.
Инфо: http://angel-sprout.blogspot.bg
