С минималната заплата от 1 януари можем да купим 461 хляба, в Германия си позволяват с 62% повече
Ако с актуалната минимална работна заплата от 1077 лева дребната потребителска кошница от артикули и услуги в България може да се купи 9,7 пъти, с новата от 1 януари следващата година, която ще е 1213 лева, или 620,20 евро, това може да бъде направено 10,9 пъти. Условието е обаче цените да останат на настоящето си ниво.
Това демонстрира пресмятане, направено за “24 часа ” от основния икономист на КНСБ и шеф на ИССИО Любослав Костов и икономическия анализатор в института Теодора Пачеджиева.
Изчисленията демонстрират, че със сегашната минимална заплата българинът може да купи 409 хляба, а от 1 януари следващата година – 461. Ако в този момент с тази заплата може да се купят 134 кг пилешко месо, след идното ѝ повдигане ще може да се купят 151 кг. Съответно при сиренето, в случай че сегашната му цена е приблизително 19,85 лева, с минималната заплата може да се купят 54 кг, а следващата година – 61 кг.
“Такава би била обстановката, в случай че се запазят ценовите нива, които сме достигнали на дребната потребителска кошница към юли 2025 година, и в идващите месеци. За задачата е належащо недопускане на далавера и голословно повишаване на тези цени от институциите и регулаторните органи. Ето по тази причина е толкоз значима акцията, която сега се прави взаимно от Комисия за защита на конкуренцията, КЗП, Национална агенция за приходите и обществените сътрудници. Чрез тези старания по индиректен път ще се увеличи действителната покупателна дарба на новата минимална работна заплата, като оптимално се ограничи предстоящият растеж в цените на продуктите, които всекидневно участват на нашата софра ”, изясни Костов.
Изчисленията демонстрират още, че без значение от лекото усъвършенстване на обстановката покупателната дарба на минималната работна заплата в България продължава да е най-ниска в Европейския съюз, и то без значение че в безспорни стойности продуктите от дребната потребителска кошница у нас са най-ниски. Например работещите на минималната заплата в прилежаща Румъния могат да си купят с нея 487 пъти самун при междинна цена на хляба в Румъния, равняваща се на 1,67 евро, в Германия – 1207 пъти, тъй като там той коства 1,79 евро, а в Нидерландия – 1321 пъти при цена 1,66 евро. В България след 1 януари следващата година хлябът би трябвало да коства 1,34 евро, само че с нашите 620,20 евро можем да си позволим единствено 462 хляба.
Сравнението с пилешкото месо също демонстрира, че цените на съществени артикули в България са по-високи по отношение на нашите покупателни благоприятни условия от тези в Румъния, Германия и Нидерландия. В Нидерландия да вземем за пример с тяхната минимална работна заплата човек може да купи 259 кг пилешко месо, в Германия – 393 кг, а в Румъния – 230 кг. С други думи при равни други условия, в случай че служащият на минимална заплата в България изразходва целия си приход единствено за самун, то той може да си разреши с 4% по-малко от румънеца, с 62% по-малко спрямо германеца и с 65% по-малко по отношение на служащия в Нидерландия.
Стойностите на минималната заплата в България остават най-ниски по отношение на всички останали страни членки на Европейски Съюз. Ако заложената пред държавното управление цел е в България да се следи позитивна доходна конвергенция и повишаване на стандарта на живот до средноевропейските равнища, то размерът на минималната работна заплата би трябвало да бъде съответен. Един от методите да се реализира такава адекватност е цената на заплатата постоянно – на всеки три месеца, да се тества през покупателната ѝ дарба. Включително и посредством това дали тя подхожда на нужното за прехрана. Защото все още плануваният размер на минималната заплата за следващата година не покрива издръжката на един работещ и живеещ самичък, която е 1526 лева
Или минималната заплата, планувана за 2026 година, е най-малкото, което българският служащ заслужава, и има още доста работа в политиката по приходите, което би трябвало да се направи, показват Костов и Пачеджиева.
Това демонстрира пресмятане, направено за “24 часа ” от основния икономист на КНСБ и шеф на ИССИО Любослав Костов и икономическия анализатор в института Теодора Пачеджиева.
Изчисленията демонстрират, че със сегашната минимална заплата българинът може да купи 409 хляба, а от 1 януари следващата година – 461. Ако в този момент с тази заплата може да се купят 134 кг пилешко месо, след идното ѝ повдигане ще може да се купят 151 кг. Съответно при сиренето, в случай че сегашната му цена е приблизително 19,85 лева, с минималната заплата може да се купят 54 кг, а следващата година – 61 кг.
“Такава би била обстановката, в случай че се запазят ценовите нива, които сме достигнали на дребната потребителска кошница към юли 2025 година, и в идващите месеци. За задачата е належащо недопускане на далавера и голословно повишаване на тези цени от институциите и регулаторните органи. Ето по тази причина е толкоз значима акцията, която сега се прави взаимно от Комисия за защита на конкуренцията, КЗП, Национална агенция за приходите и обществените сътрудници. Чрез тези старания по индиректен път ще се увеличи действителната покупателна дарба на новата минимална работна заплата, като оптимално се ограничи предстоящият растеж в цените на продуктите, които всекидневно участват на нашата софра ”, изясни Костов.
Изчисленията демонстрират още, че без значение от лекото усъвършенстване на обстановката покупателната дарба на минималната работна заплата в България продължава да е най-ниска в Европейския съюз, и то без значение че в безспорни стойности продуктите от дребната потребителска кошница у нас са най-ниски. Например работещите на минималната заплата в прилежаща Румъния могат да си купят с нея 487 пъти самун при междинна цена на хляба в Румъния, равняваща се на 1,67 евро, в Германия – 1207 пъти, тъй като там той коства 1,79 евро, а в Нидерландия – 1321 пъти при цена 1,66 евро. В България след 1 януари следващата година хлябът би трябвало да коства 1,34 евро, само че с нашите 620,20 евро можем да си позволим единствено 462 хляба.
Сравнението с пилешкото месо също демонстрира, че цените на съществени артикули в България са по-високи по отношение на нашите покупателни благоприятни условия от тези в Румъния, Германия и Нидерландия. В Нидерландия да вземем за пример с тяхната минимална работна заплата човек може да купи 259 кг пилешко месо, в Германия – 393 кг, а в Румъния – 230 кг. С други думи при равни други условия, в случай че служащият на минимална заплата в България изразходва целия си приход единствено за самун, то той може да си разреши с 4% по-малко от румънеца, с 62% по-малко спрямо германеца и с 65% по-малко по отношение на служащия в Нидерландия.
Стойностите на минималната заплата в България остават най-ниски по отношение на всички останали страни членки на Европейски Съюз. Ако заложената пред държавното управление цел е в България да се следи позитивна доходна конвергенция и повишаване на стандарта на живот до средноевропейските равнища, то размерът на минималната работна заплата би трябвало да бъде съответен. Един от методите да се реализира такава адекватност е цената на заплатата постоянно – на всеки три месеца, да се тества през покупателната ѝ дарба. Включително и посредством това дали тя подхожда на нужното за прехрана. Защото все още плануваният размер на минималната заплата за следващата година не покрива издръжката на един работещ и живеещ самичък, която е 1526 лева
Или минималната заплата, планувана за 2026 година, е най-малкото, което българският служащ заслужава, и има още доста работа в политиката по приходите, което би трябвало да се направи, показват Костов и Пачеджиева.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ