Как са се ориентирали корабите преди изобретяването на GPS
Ако разполагате със постоянна връзка за транспорт на данни и неотдавна заредена батерия на телефона, в наши дни е много мъчно да се изгубите. Независимо дали търсите хотела си, локален ресторант или забавен туристически обект, услуга като Гугъл Maps и Apple Maps нормално бързо ще ви насочат в вярната посока. Разглезени сме откъм опциите за избор на комфортни способи за обмисляне на пътуването или за поправяне на курса в придвижване, в случай че нещата се объркат, само че това не постоянно е било по този начин. Всъщност надалеч не е по този начин. Много от актуалните кораби разполагат с лукса на усъвършенстваните GPS системи. Когато всичко работи вярно, няма изненади по пътя, когато да вземем за пример круизният транспортен съд следва маршрута си. Това в действителност дава опция да се почувствате като морски пионери, като викингите и другите исторически персони, като Фердинанд Магелан и сър Франсис Дрейк, които са водили експедиции към света през 1500 година
GPS технологията е въведена едвам в средата и края на ХХ век. Преди това моряците са употребявали напълно друг набор от естествени и основани от индивида принадлежности, с цел да дефинират местоположението си и да начертаят курса в морето. Университетът в Ланкастър цитира физика доктор Джо Кинеде, който отбелязва: „ Приблизително от XVI в. светът се отваря за проучвания и търговия… Океанската навигация минава от сферата на астрологията към астрономията и тригонометрията. “ Моряците са употребявали необятен набор от комплицирани и блестящи способи, а някои от тях не престават да се употребяват и през днешния ден наред с GPS технологията. По това време това е било задоволително огромно предизвикателство за надводните кораби, тъй че пробвайте се да си визиите по какъв начин първите подводници са се ориентирали в дълбините.
Навигация посредством небето и ориентирите
Природата може да обърка навигаторите с гъста мъгла и други неподходящи метеорологични условия, когато пожелае, само че откритият океан нормално предлага прелестни звездни гледки. Моряците обаче не се интересуват единствено от зашеметяващата гледка; небесната навигация е значим инструмент, както преди софтуерното развиване, по този начин и в този момент дружно с него. Един от основните фактори за това е Северната звезда. Това ярко и красиво небесно тяло правилно демонстрира пътя към северния полюс, действайки като натурален небесен компас.
Заедно със слънцето тя може да се употребява и за установяване на географската широчина на кораба посредством премерване на височината ѝ в небето по отношение на хоризонта. В плитките води моряците постоянно съпоставят измерванията на дълбочината с картите, с цел да дефинират местоположението си. В намерено море те са употребявали техника, известна като „ корабно изчисление “, при която известната посока на придвижване на кораба е била нанасяна във времето върху навигационните карти, а обектите са били следени, до момента в който са прекосявали около кораба, с цел да се създадат корекции за течението и вятъра.
Определянето на географската дължина на кораба обаче е било доста по-трудно от определянето на географската широчина. В резултат на това корабите се научили да употребяват техника, която включвала набелязване на курс по-на изток или на запад от плануваната дестинация, след което се прибирали назад по географската широчина, с цел да я намерят. Друга техника е крайбрежната навигация. Концепцията е явна: Ако се намирате задоволително покрай сушата, с цел да можете да видите къде тъкмо се намирате по забележителностите на района, не са нужни комплицирани принадлежности. Разбира се, добре прокараните направления оферират острови, скали, планини, фарове и други забележителности, които са познати на моряците ветерани.
Навигационните принадлежности се усъвършенстват с течение на времето
Човешката досетливост, несъмнено, довежда до създаването на редица принадлежности, които се употребяват за навигация на корабите. Един от най-важните от тях е секстантът, чието основаване датира от епохи. През 1730 година Томас Годфри от Филаделфия вкарва секстанта с двойно отражение на лъчите. Този инструмент разполага с две огледала и рамо, което може да се нарежда по канара. Това разрешава на потребителя да мери с огромна акуратност ъгъла сред два забележими обекта, като да вземем за пример Северната звезда и хоризонта.
Друг извънредно значим инструмент за океанската навигация е бил бакщафтът (backstaff).
Backstaff Тези нормално дървено-месингови устройства са били ситуирани по този начин, че да демонстрират височината на Слънцето в небето върху скалата на устройството. И двата инструмента могат да се употребяват за установяване на географската широчина, която е значим аспект на навигацията. На корабите компасите постоянно са били вграждани в корабния бинакъл – стойка за монтиране наоколо до кормилото на кораба. Те обаче са претендирали известно калибриране, тъкмо както през днешния ден се калибрират компасите на iPhone. Въвеждането на пясъчния часовник пък е било голямо преимущество за определянето на времето, което е било от главно значение за точната навигация.
Картите не са били елементарни карти на даден регион, а – сходно на хартиените пътни карти, на които са разчитали водачите преди въвеждането на GPS – са били цялостни управления, отдадени на този тип превоз. Те са предоставяли информация за местоположението на пристанищата и за сложни за навигация зони по водните пътища, като рифове и плитчини, макар че през миналите епохи някои от съставителите им са си разрешавали креативен волности или са повтаряли непознати грешки. Често картите са се употребявали в композиция с други принадлежности и към момента се употребяват.
Старите и новите способи се употребяват дружно
Класическите способи не са изцяло отживялост. Съвременните технологии могат да бъдат непостоянни и когато зародят проблеми, потребителите постоянно се връщат към методите без електричество. Както изяснява доктор Кинеде, „ множеството кораби към момента носят със себе си секстант като авариен вид на актуалните сателитни навигационни системи “. Съвременните технологии надалеч не са безпогрешни и пионерите на секстанта сигурно биха били удовлетворени да схванат, че техният инструмент към момента играе основна роля в навигацията епохи по-късно. Скромният компас е друга постоянно срещана част от оборудването, която към момента се носи със себе си по време на океанските пътешествия. Моряците са подготвени да употребяват тези изпитани и правилни нискотехнологични принадлежности, ако някой от комплицираните им системи откаже в негостоприемна и самотна част на океана. Важно е електронните и ръчните способи за навигация да се употребяват дружно, защото е елементарно да се стигне до произшествия при корабоплаването.
Един подобен нашумял случай е този с датския контейнеровоз Leda Maersk, който през юни 2018 година заседна на плитчина в Нова Зеландия. В изчерпателния отчет на Комисията за следствие на транспортните катастрофи за случая се открива, че „ нито пристанищният водач, нито екипът на корабния мостик са разпознали, че Leda Maersk се отклонява от планувания маршрут. Това е по този начин, тъй като те не са употребявали пълноценно електронните навигационни средства “. В отчета се споделя още, че „ целият екипаж на мостика се е ориентирал най-вече „ на око “. Разбира се, опитните морски навигатори могат да пътуват по подобен метод. Уеб уеб сайтът на Военноморските сили на Съединени американски щати цитира офицера Тайлър Гер, който отбелязва:
„ Това служи като „ увещание, че макар всички високотехнологични принадлежности, с които разполагаме на мостика, не би трябвало да подценяваме звездните умения на нашите моряци “.
