„Мона Лиза“ наистина е шедьовър. Ето какво уникално нещо е оставил в нея да Винчи:
Ако разгледате картината Мона Лиза в огромен мащаб, тъй че окото да заема целия екран… Или пък устните… Тогава ще замръзнете в цялостно недоумение… Защото е невероятно да се откри една мазка. Дори и дребна.
Можете да увеличавате изображението колкото желаете, само че отново няма да видите. Дори да се въоръжите с микроскоп. Освен това, когато откривателите създали рентгенова фотография на Мона Лиза, те също не видели нито една мазка.
Но разкрили нещо необикновено! 30 тънки пласта багра. Дори не можете да си визиите какъв брой тънки. В 1 микрометър. За съпоставяне, диаметърът на човешкия косъм е 80 микрометра! Оказало се, че там към този момент има мазки.
Но всяка мазка, всяко придвижване не четката… е с дължина една четиридесета от милиметъра. Леонардо благодарение на лупа нанесъл мрежа от такива микрощрихи с четката и по-късно нанесъл пласт от най-тънката багра. И по този начин 30 пъти: пласт линии, пласт багра.
Ето по този начин се получила магията на живописта. Чрез най-меките преходи от цвят към цвят. Оттам е чувството, че дамата обгръща въздуха. Нежните сенки.
Оттук е и цялата тайнственост на Мона Лиза. Усещането, че тя веднага ще заприказва, че всеки момент ще въздъхне.
За да нарисува картината, Леонардо Да Винчи е употребявал за първи път своята техника сфумато. Тя се отличава с наслоявания на полупрозрачни пластове. Ето за какво няма да видите в картината ясни линии и внезапни преходи от цвят към цвят.
Напротив, един цвят нежно ще прелее в различен. Това основава илюзията за едвам забележима мъгла сред фена и изображението. Затова от италиански sfumato се превежда като мъгла.
