Как Радев нокаутира Герджиков
Ако разгледаме като боксов мач, то професорът беше нокаутиран. Той загуби още първия рунд за съставянето на държавно управление. Тук Герджиков трябваше да каже, че има потребност от държавно управление, само че има алените линии, които не би трябвало да се минават. Пропуснат късмет и държавното управление ще мине под пагона на Радев.
Втора голяма неточност на Герджиков. Тръгна да нападна Бойко Рашков, който е най-харесваният министър на Радев. Особено спрямо карикатури като Младен Маринов. Това значи да подходиш откъм мощната страна на противника. На заяждането му да слезе от облаците, Радев го прати в нокдаун, правейки въведения към специалността си на авиатор.
Професорът пропусна опцията да извлече дял даже от зелените документи. Така и не даде действителна опция на тази дискриминационна мярка. Не даде образци с републикански щати по отношение на демократични с комфортни за тезата му образци. Показа липса на подготовка и в тази тематика. Тук и Радев не блесна, само че поради, че беше в по-трудната обстановка се измъкна относително добре имиджово.
Същото се отнася и за тематиката Движение за права и свободи, където Радев вярно разграничи гласоподаватели от партийни функционери. За Конституцията Герджиков се опита да се подмаже на Да, България със правосъдната промяна, само че даже тук се провали, тъй като Радев също я посочи, само че не като самоцел.
По тематиката за районен съд Македония Герджиков още веднъж не беше на равнище. Трябваше да попита Радев какви съответно са гаранциите, че антибългарската политика няма да продължи, с цел да получат поддръжка.
За стопанската система беше вторият жесток нокдаун, който претърпя Герджиков. Радев му нанесе огромен удар с обстоятелството, че там проблемите са дълбочинни и огромната виновност е на ГЕРБ и болшинството им с пращането на либерализирания пазар на електрическа енергия. Тук ненапълно Герджиков нямаше и толкоз потребен ход, само че в действителност беше ударен неприятно.
За връзките с Русия Радев подходи доста хитро и прагматично и хем сподели, че Крим все още е съветски и глобите са контрапродуктивни, с което се хареса на русофилите, хем сподели, че Русия сега не е модел за следване, което стопански е правилно и се хареса на западно насочените. Герджиков заложи на заучени изречения и беше размазан.
Относно американските изтребители Герджиков също се издъни, тъй като не следваше обикновената икономическа логичност за облагата. Направи обикновено заяждане за МИГ-овете, сравнявайки ги с москвич, което сподели и надълбоко непознаване на материята.
Вторият и съдбоносен нокдаун, към този момент граничещ с нокаут, Радев му нанесе във връзка с милитаризацията на Черно море. Тук съобщи ясна и недвусмислена позиция, която е единствената рационална и тук става въпрос за национална сигурност, където взаимни отстъпки не могат да се вършат. Герджиков опяваше с извънредно досадното " ние сме част от еди-какви си съюзи. Това е отвод от отговорност и беше окончателният му провал в дебата.
Беше доразмазан със шкафчетата, прокуратурата и битите му студенти. Едва в края на дебата съумя ненапълно да употребява слабостите на Радев във връзка с опълчването му с Българска социалистическа партия. Така и не му сподели непосредствено, че не може да е водач на митинга, в случай че не излезе като президент до народа си, когато той е обичай по улиците.
Бягаше от връзките си с ГЕРБ и нямаше съответен отговор на въпрос на Радев. Истината е, че Радев даже не го засегна в личностен проект, а можеше, като сложи под подозрение избора му на ректор и да го попита дали кандидатирането му е обвързвано с връщане на услуга на ГЕРБ.
Освен връзките му с Българска социалистическа партия, другият мощен мотив на Герджиков против Радев би бил търсенето на националистическия детайл, защото сериозна част от този електорат е разочарована от Радев. Вместо това той използваше купешки изрази като Fake news, обърка досиетата Пандора с тези Панама, дрънкаше нормалните клишета за корупция и в нито един миг не блесна. Изключително едва равнище на ректора. Ако допреди този спор е имал някакви шансове, то след него дефинитивно ги загуби. И най-лошото е, че сложи под въпрос равнището на академичната общественост.
Автор: Тодор Беленски
Втора голяма неточност на Герджиков. Тръгна да нападна Бойко Рашков, който е най-харесваният министър на Радев. Особено спрямо карикатури като Младен Маринов. Това значи да подходиш откъм мощната страна на противника. На заяждането му да слезе от облаците, Радев го прати в нокдаун, правейки въведения към специалността си на авиатор.
Професорът пропусна опцията да извлече дял даже от зелените документи. Така и не даде действителна опция на тази дискриминационна мярка. Не даде образци с републикански щати по отношение на демократични с комфортни за тезата му образци. Показа липса на подготовка и в тази тематика. Тук и Радев не блесна, само че поради, че беше в по-трудната обстановка се измъкна относително добре имиджово.
Същото се отнася и за тематиката Движение за права и свободи, където Радев вярно разграничи гласоподаватели от партийни функционери. За Конституцията Герджиков се опита да се подмаже на Да, България със правосъдната промяна, само че даже тук се провали, тъй като Радев също я посочи, само че не като самоцел.
По тематиката за районен съд Македония Герджиков още веднъж не беше на равнище. Трябваше да попита Радев какви съответно са гаранциите, че антибългарската политика няма да продължи, с цел да получат поддръжка.
За стопанската система беше вторият жесток нокдаун, който претърпя Герджиков. Радев му нанесе огромен удар с обстоятелството, че там проблемите са дълбочинни и огромната виновност е на ГЕРБ и болшинството им с пращането на либерализирания пазар на електрическа енергия. Тук ненапълно Герджиков нямаше и толкоз потребен ход, само че в действителност беше ударен неприятно.
За връзките с Русия Радев подходи доста хитро и прагматично и хем сподели, че Крим все още е съветски и глобите са контрапродуктивни, с което се хареса на русофилите, хем сподели, че Русия сега не е модел за следване, което стопански е правилно и се хареса на западно насочените. Герджиков заложи на заучени изречения и беше размазан.
Относно американските изтребители Герджиков също се издъни, тъй като не следваше обикновената икономическа логичност за облагата. Направи обикновено заяждане за МИГ-овете, сравнявайки ги с москвич, което сподели и надълбоко непознаване на материята.
Вторият и съдбоносен нокдаун, към този момент граничещ с нокаут, Радев му нанесе във връзка с милитаризацията на Черно море. Тук съобщи ясна и недвусмислена позиция, която е единствената рационална и тук става въпрос за национална сигурност, където взаимни отстъпки не могат да се вършат. Герджиков опяваше с извънредно досадното " ние сме част от еди-какви си съюзи. Това е отвод от отговорност и беше окончателният му провал в дебата.
Беше доразмазан със шкафчетата, прокуратурата и битите му студенти. Едва в края на дебата съумя ненапълно да употребява слабостите на Радев във връзка с опълчването му с Българска социалистическа партия. Така и не му сподели непосредствено, че не може да е водач на митинга, в случай че не излезе като президент до народа си, когато той е обичай по улиците.
Бягаше от връзките си с ГЕРБ и нямаше съответен отговор на въпрос на Радев. Истината е, че Радев даже не го засегна в личностен проект, а можеше, като сложи под подозрение избора му на ректор и да го попита дали кандидатирането му е обвързвано с връщане на услуга на ГЕРБ.
Освен връзките му с Българска социалистическа партия, другият мощен мотив на Герджиков против Радев би бил търсенето на националистическия детайл, защото сериозна част от този електорат е разочарована от Радев. Вместо това той използваше купешки изрази като Fake news, обърка досиетата Пандора с тези Панама, дрънкаше нормалните клишета за корупция и в нито един миг не блесна. Изключително едва равнище на ректора. Ако допреди този спор е имал някакви шансове, то след него дефинитивно ги загуби. И най-лошото е, че сложи под въпрос равнището на академичната общественост.
Автор: Тодор Беленски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ