Колко горива има в държавния резерв
Ако рафинерията на „ Лукойл “ в Бургас не може да работи обикновено след 21 ноември, може да се наложи България да разчита на запаса си от горива. Ето какво съставлява той.
България е застрашена от рецесия с горивата, в случай че най-голямата петролна рафинерия спре работа. А това е допустимо, тъй като тя е благосъстоятелност на съветската компания „ Лукойл “ , на която. Те влизат в действие на 21 ноември, а българското държавно управление още не е съобщило по какъв начин възнамерява да избегне прекъсването на рафинерията.
Ако се стигне до този сюжет, страната ще би трябвало да разчита на запаса си. Това повдига въпроса какъв брой гориво има в този запас. Властите настояват, че задоволително - колкото е планувано по закон.
По закон страната би трябвало да има ресурс от горива за изключителни обстановки за 90 дни , за който дава отговор Държавната организация „ Държавен запас и военновременни ресурси “ . Част от запасите се съхраняват от нея, а останалите – от компаниите, които създават, внасят или търгуват с горива.
Агенцията по закон е длъжна да следи за количествата, да прави инспекции и всеки месец да разгласява информация за равнищата на запасите.
Според последната, която е настояща за края на август, България разполага със ресурс от близо 1,15 млн. тона горива.
Aко и в този момент е по този начин, това би означавало, че страната ще има горива за към 3 месеца.
Но депутати от опозицията се усъмниха. С решение, признато в петък, Народното събрание разпореди на ръководителя на организацията да извърши инспекция на запасите.
Тази инспекция сега тече, сподели пред Свободна Европа Асен Асенов , ръководител на организация „ Държавен запас “. В телефонен диалог във вторник той сподели, че към този миг са били тествани 70% от складовете и разминавания не са били открити.
„ Всичко е където би трябвало да бъде “, сподели Асенов. Проверката би трябвало да завърши до 7 ноември.
Но има и компании, които не поддържат ресурси. Между тях и организацията се водят каузи.
Стъпка обратно: по какъв начин стигаме до въпроса за запаса
Санкциите, които Съединени американски щати постановиха против съветската компания „ Лукойл “ и дъщерните ѝ компании, засягат директно българските ѝ активи.
В България „ Лукойл “ е притежател на петролната рафинерия в Бургас – най-големият производител на горива в страната. Експертите споделят, че вероятно прекъсване на работата на рафинерията би имало голям резултат върху българския пазар.
Санкциите плануват, че всички банки, които правят транзакции за глобените, ще подлежат на вторични наказания. Под риск от ограничения от страна на Вашингтон са и всички компании, които вземат участие в покупко-продажби със глобените.
Ако не намерят метод да правят всичките си заплащания във валути, разнообразни от $, и през банки, които не се притесняват от наказания от Съединени американски щати, българските сдружения на „ Лукойл “ няма да могат да изпращат и получават пари след 21 ноември.
Не е ясно също по какъв начин рафинерията в Бургас ще подписва покупко-продажби за необработен петрол, от който да създава гориво, нито по какъв начин ще продава горивото на пазара.
Българското рафинерията да продължи да работи. Но не е съобщило по какъв начин счита да реализира това, а единствено че занапред ще прави проект.
Така стигаме до въпроса за запаса. Ако рафинерията спре да работи, страната ще би трябвало най-малко краткотрайно да разчита на него, споделят ръководещите.
Какво споделя законът за запаса
България би трябвало да има запас от горива за минимум 90 дни среднодневен чист импорт или 61 дни среднодневно ползване – която от двете величини е по-голяма. Това е записано в за запасите от петрол и нефтопродукти. Такова е и условието на европейската за минималните ресурси от необработен петрол и нефтопродукти.
Нивата на запасите се дефинират всяка година с предписание на ръководителя на организация „ Държавен запас “, написа в закона.
България поддържа запас за 90 дни ползване , сподели ръководителят на организацията Асен Асенов пред Свободна Европа. От тях количества за 30 дни се съхраняват от организацията, а за останалите 60 дни – от компаниите, които създават и внасят горива, съразмерно на присъединяване им на пазара.
Целта на този ресурс е да може в обстановка на рецесия да задоволи цялото ползване в страната – в това число и на промишлеността – за 90 дни при нулево произвеждане и нулев импорт, сподели още Асенов.
„ Но пазарът не търпи празнина, тъй че в случай че потенциалът на рафинерията падне по някаква причина, ще се усили вносът “, добави той.
„ Така че тези ресурси би трябвало да стигнат за много повече от 90 дни. “
Част от горивата се съхраняват в България, а друга част – в страни от Европейския съюз.
Те са в данъчни хранилища, които би трябвало да са снабдени с измервателни уреди. Складовете се назовават " данъчни ", тъй като там се съхраняват артикули, за които се дължи данък.
Именно от складовете идват данните за наличностите и те се регистрират в действително време, сподели още Асенов. Освен това, по думите му, от време на време се организират инспекции на място – както от организация „ Държавен запас “, по този начин и от организация „ Митници “.
Колко горива има в запаса
По закон организация „ Държавен запас “ е длъжна да разгласява всеки месец на уеб страницата си информация за настоящите равнища на запасите от петрол и нефтопродукти. Последната оповестена отразява количествата към 31 август.
Според нея в запаса има близо 1,15 млн. тона петрол и нефтопродукти.
Това включва над 466 хиляди тона необработен петрол, над 71 хиляди тона бензин и близо 508 хиляди тона дизел.
Последните данни за потреблението на горивата в страната на уеб страницата на Европейската комисия демонстрират, че за 2023 година потреблението на петрол и нефтопродукти в България е сред 4,7 и 4,8 млн. тона. Това значи, че общият ресурс почти дава отговор на една четвърт от годишното ползване – или запас за към 3 месеца.
Народното събрание реши да забрани износа на дизел, самолетно гориво и други нефтопродукти.
По време на дебатите депутати от опозицията повдигнаха въпроси за положението на запаса – Красимир Манов от МЕЧ сложи под въпрос дали запасите не са единствено „ на хартия “, а Ивайло Мирчев от ПП-ДБ сподели, че има компании, които не поддържат нужните ресурси. Управляващите отхвърлиха изказванията за неналичия от запаса, само че сами предложиха инспекция на съхраняваните количества.
В последна сметка със същото Народното събрание разпореди инспекция.
Тя сега е в ход и включва физически измервания на място, сподели Асен Асенов в телефонен диалог във вторник. Към този миг, по думите му, са били тествани 70% от складовете, които съдържат близо 90% от горивата.
„ Досега няма никакви отклонения, всичко е на мястото си “, сподели той.
Според решението на Народното събрание инспекцията би трябвало да завърши до 7 ноември.
Но има и компании, които не поддържат запас.
Пример е „ Инса Ойл “ на Георги Самуилов, която през последните няколко години апелира пред съда разпорежданията на организацията за количествата, които би трябвало да държи в запас. За 2025 година да вземем за пример тя съгласно организацията е трябвало да сътвори запас от малко под 70 хиляди тона горива, само че е обжалвала разпореждането пред съда, демонстрират по делото, което към момента продължава.
По думите на Асенов има общо четири компании, които водят каузи и не са основали ресурс.
Какво става със запасите на „ Лукойл “
Дружествата на „ Лукойл “ имат огромен дял от пазара на горива в България и би трябвало да поддържат съразмерно огромен запас. Те имат част от данъчните, които влизат в запаса.
Въпросът е дали запасите, съхранявани от тях, могат да се употребяват при потребност. Според ръководителя на организация „ Държавен запас “, отговорът е да.
„ Държавата е планувала ограничения, тъй че каквито и обстановки да се случат, количествата, които съхранява „ Лукойл “, да бъдат налични на пазара при нужда “, сподели Асенов.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
България е застрашена от рецесия с горивата, в случай че най-голямата петролна рафинерия спре работа. А това е допустимо, тъй като тя е благосъстоятелност на съветската компания „ Лукойл “ , на която. Те влизат в действие на 21 ноември, а българското държавно управление още не е съобщило по какъв начин възнамерява да избегне прекъсването на рафинерията.
Ако се стигне до този сюжет, страната ще би трябвало да разчита на запаса си. Това повдига въпроса какъв брой гориво има в този запас. Властите настояват, че задоволително - колкото е планувано по закон.
По закон страната би трябвало да има ресурс от горива за изключителни обстановки за 90 дни , за който дава отговор Държавната организация „ Държавен запас и военновременни ресурси “ . Част от запасите се съхраняват от нея, а останалите – от компаниите, които създават, внасят или търгуват с горива.
Агенцията по закон е длъжна да следи за количествата, да прави инспекции и всеки месец да разгласява информация за равнищата на запасите.
Според последната, която е настояща за края на август, България разполага със ресурс от близо 1,15 млн. тона горива.
Aко и в този момент е по този начин, това би означавало, че страната ще има горива за към 3 месеца.
Но депутати от опозицията се усъмниха. С решение, признато в петък, Народното събрание разпореди на ръководителя на организацията да извърши инспекция на запасите.
Тази инспекция сега тече, сподели пред Свободна Европа Асен Асенов , ръководител на организация „ Държавен запас “. В телефонен диалог във вторник той сподели, че към този миг са били тествани 70% от складовете и разминавания не са били открити.
„ Всичко е където би трябвало да бъде “, сподели Асенов. Проверката би трябвало да завърши до 7 ноември.
Но има и компании, които не поддържат ресурси. Между тях и организацията се водят каузи.
Стъпка обратно: по какъв начин стигаме до въпроса за запаса
Санкциите, които Съединени американски щати постановиха против съветската компания „ Лукойл “ и дъщерните ѝ компании, засягат директно българските ѝ активи.
В България „ Лукойл “ е притежател на петролната рафинерия в Бургас – най-големият производител на горива в страната. Експертите споделят, че вероятно прекъсване на работата на рафинерията би имало голям резултат върху българския пазар.
Санкциите плануват, че всички банки, които правят транзакции за глобените, ще подлежат на вторични наказания. Под риск от ограничения от страна на Вашингтон са и всички компании, които вземат участие в покупко-продажби със глобените.
Ако не намерят метод да правят всичките си заплащания във валути, разнообразни от $, и през банки, които не се притесняват от наказания от Съединени американски щати, българските сдружения на „ Лукойл “ няма да могат да изпращат и получават пари след 21 ноември.
Не е ясно също по какъв начин рафинерията в Бургас ще подписва покупко-продажби за необработен петрол, от който да създава гориво, нито по какъв начин ще продава горивото на пазара.
Българското рафинерията да продължи да работи. Но не е съобщило по какъв начин счита да реализира това, а единствено че занапред ще прави проект.
Така стигаме до въпроса за запаса. Ако рафинерията спре да работи, страната ще би трябвало най-малко краткотрайно да разчита на него, споделят ръководещите.
Какво споделя законът за запаса
България би трябвало да има запас от горива за минимум 90 дни среднодневен чист импорт или 61 дни среднодневно ползване – която от двете величини е по-голяма. Това е записано в за запасите от петрол и нефтопродукти. Такова е и условието на европейската за минималните ресурси от необработен петрол и нефтопродукти.
Нивата на запасите се дефинират всяка година с предписание на ръководителя на организация „ Държавен запас “, написа в закона.
България поддържа запас за 90 дни ползване , сподели ръководителят на организацията Асен Асенов пред Свободна Европа. От тях количества за 30 дни се съхраняват от организацията, а за останалите 60 дни – от компаниите, които създават и внасят горива, съразмерно на присъединяване им на пазара.
Целта на този ресурс е да може в обстановка на рецесия да задоволи цялото ползване в страната – в това число и на промишлеността – за 90 дни при нулево произвеждане и нулев импорт, сподели още Асенов.
„ Но пазарът не търпи празнина, тъй че в случай че потенциалът на рафинерията падне по някаква причина, ще се усили вносът “, добави той.
„ Така че тези ресурси би трябвало да стигнат за много повече от 90 дни. “
Част от горивата се съхраняват в България, а друга част – в страни от Европейския съюз.
Те са в данъчни хранилища, които би трябвало да са снабдени с измервателни уреди. Складовете се назовават " данъчни ", тъй като там се съхраняват артикули, за които се дължи данък.
Именно от складовете идват данните за наличностите и те се регистрират в действително време, сподели още Асенов. Освен това, по думите му, от време на време се организират инспекции на място – както от организация „ Държавен запас “, по този начин и от организация „ Митници “.
Колко горива има в запаса
По закон организация „ Държавен запас “ е длъжна да разгласява всеки месец на уеб страницата си информация за настоящите равнища на запасите от петрол и нефтопродукти. Последната оповестена отразява количествата към 31 август.
Според нея в запаса има близо 1,15 млн. тона петрол и нефтопродукти.
Това включва над 466 хиляди тона необработен петрол, над 71 хиляди тона бензин и близо 508 хиляди тона дизел.
Последните данни за потреблението на горивата в страната на уеб страницата на Европейската комисия демонстрират, че за 2023 година потреблението на петрол и нефтопродукти в България е сред 4,7 и 4,8 млн. тона. Това значи, че общият ресурс почти дава отговор на една четвърт от годишното ползване – или запас за към 3 месеца.
Народното събрание реши да забрани износа на дизел, самолетно гориво и други нефтопродукти.
По време на дебатите депутати от опозицията повдигнаха въпроси за положението на запаса – Красимир Манов от МЕЧ сложи под въпрос дали запасите не са единствено „ на хартия “, а Ивайло Мирчев от ПП-ДБ сподели, че има компании, които не поддържат нужните ресурси. Управляващите отхвърлиха изказванията за неналичия от запаса, само че сами предложиха инспекция на съхраняваните количества.
В последна сметка със същото Народното събрание разпореди инспекция.
Тя сега е в ход и включва физически измервания на място, сподели Асен Асенов в телефонен диалог във вторник. Към този миг, по думите му, са били тествани 70% от складовете, които съдържат близо 90% от горивата.
„ Досега няма никакви отклонения, всичко е на мястото си “, сподели той.
Според решението на Народното събрание инспекцията би трябвало да завърши до 7 ноември.
Но има и компании, които не поддържат запас.
Пример е „ Инса Ойл “ на Георги Самуилов, която през последните няколко години апелира пред съда разпорежданията на организацията за количествата, които би трябвало да държи в запас. За 2025 година да вземем за пример тя съгласно организацията е трябвало да сътвори запас от малко под 70 хиляди тона горива, само че е обжалвала разпореждането пред съда, демонстрират по делото, което към момента продължава.
По думите на Асенов има общо четири компании, които водят каузи и не са основали ресурс.
Какво става със запасите на „ Лукойл “
Дружествата на „ Лукойл “ имат огромен дял от пазара на горива в България и би трябвало да поддържат съразмерно огромен запас. Те имат част от данъчните, които влизат в запаса.
Въпросът е дали запасите, съхранявани от тях, могат да се употребяват при потребност. Според ръководителя на организация „ Държавен запас “, отговорът е да.
„ Държавата е планувала ограничения, тъй че каквито и обстановки да се случат, количествата, които съхранява „ Лукойл “, да бъдат налични на пазара при нужда “, сподели Асенов.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ