Равното заплащане
Ако работите в дребна частна компания, незабавно ще разберете защо става въпрос. Започва от изявлението за работа, където нерешително или искрено безсрамно се прокрадва въпросът: „ Имате ли дребни деца? ”, минава през фиша за заплата всеки месец и свършва с размера на обществените осигуровки и пенсиите. В огромните интернационалните компании казусът прозира в различен проект: Ръководните и добре платени позиции рядко са в ръцете на дами. Разпределението жени-мъже по браншове от своя страна прави картината напълно ясна: Жените доминират в нископлатените браншове, до момента в който мъжете господстват в тези, които генерират повече доходи.
Има ли разлика сред заплащането на мъжете и дамите в България?
„ Да ” е безапелационният отговор и то освен тук, а и в цяла Европа. Все още съществува двоен стандарт в оценката на труда на двата пола. Това е повода да се направи в детайли изследване и разбор на казуса, да се измислят ограничения за решаването му и даже да се дефинира ден, който да стане емблема на битката против тази дискриминация.
На 5 март 2011г. бе маркиран за първи път Европейският ден на равното възнаграждение сред мъжете и дамите. С този жест Европейският съюз даде категоричен знак, че дискриминация и неравноправие на пазара на труда съществуват. Ето статистиката: дамите са приблизително с 17.5% по-зле платени от мъжете. Изборът на дата не е инцидентен. Той отбелязва броят дни, които са нужни на дамите, с цел да наваксат и изравнят заплащането си с мъжете. През актуалната година това ще бъде 2 март.
За другите страни процентите варират. България бележи разлика от 15.7 % (данните са за 2010 г.), като да вземем за пример в Белгия разликата е едвам 8.8%, до момента в който в Австрия е цели 25.5%.
Неравенството в заплащането е резултат и от особеното оценяване на дамския и мъжкия труд. Еднакво квалифицирани служащи, извършващи съпоставим по темперамент и тежест труд, получават друго възнаграждение единствено поради пола. Това е реалност в доста компании, въпреки и мъчно доказуем. Съответно осигурителните вноски са разнообразни, което рефлектира и върху размера на пенсиите в дълготраен проект. Жените се схващат като „ по-неудобните ” чиновници поради салдото работа-личен живот, който при нас натежава постоянно в интерес на децата. Точно децата, от време на време се явяват негласна причина за отпадането на жени-кандидати за избрана служба и отдаване на желанията на мъже, които разполагат с повече независимост от фамилните задължения. Жените са тези, които употребяват повече болнични поради децата, а отпускът по майчинство постоянно се смята от работодателя за сериозна спънка да наеме жена за виновна позиция.
Масираната рекламна акция би трябвало да изясни на обществото казуса и насочи към ограничения за решаването му. Промени в законодателството, проекти за тъждество на работното място, премерване на съответните числа и интензивен разговор със обществените сътрудници са самодейностите, които се плануват. Благоприятни благоприятни условия за дамите, обществена правдивост и по-ефективна стопанска система са предстоящите резултати от изравняването на заплащането. Това е изключително настоящо в миг на рецесия. Младите майки и дамите в предпенсионна възраст са измежду най-потърпевшите. В този смисъл Европа моли и към мъжете да се включват по-активно в развъждането на децата.
Ето по какъв начин това бе дефинирано от комисар Вивиан Рединг:
„ Трябва да променим манталитета си във връзка с родителството. Не единствено дамата би трябвало да остава у дома, с цел да отглежда децата. Ще е по-добре за цялото общество, в случай че младите мъже се усещат малко повече татковци, участвайки по-активно в развъждането на децата си. В скандинавските страни да вземем за пример бащите се грижат повече за децата, а дамите раждат повече деца и работят и печелят повече.
От това обществото не е потърпевшо – в противен случай, спечелило е. “
Да, самодейността е чудесна. Алармира за казуса, само че в България практиката внезапно контрастира на пожеланията. Чудесно би било работодателите да бъдат по-отзивчиви към потребностите на дамите и майките. Англия е превъзходен образец за гъвкаво и комфортно законодателство в това отношение, въпреки разликата в заплащането и там да е забележителна. Широко публикувана процедура е работата на скъсен работен ден, гъвкаво работно време или работа от у дома за майките, като това не накърнява часовата ставка на възнаграждение на труда им. Всеки намек за полова дискриминация по време на изявление за работа би могло да бъде мотив за законови ограничения против подобен шеф, а отводът да се дават известни права на младата майка, може да му коства солена санкция.
А какво стои зад българската публична витрина:
Намусената физиономия на работодателя, който одеве е схванал, че към прелестните квалификации в CV- то стоят две деца под 3 годишна възраст, а всяко страхливо искане за скъсен работен ден просто се отклонява с сбитото: ”Съжалявам, мястото е заето ”.
Остава ни вярата, че Денят на равното възнаграждение ще изостри публичната сензитивност дотолкоз, че отбелязването му ще се доближава от ден на ден към 1 януари.
Има ли разлика сред заплащането на мъжете и дамите в България?
„ Да ” е безапелационният отговор и то освен тук, а и в цяла Европа. Все още съществува двоен стандарт в оценката на труда на двата пола. Това е повода да се направи в детайли изследване и разбор на казуса, да се измислят ограничения за решаването му и даже да се дефинира ден, който да стане емблема на битката против тази дискриминация.
На 5 март 2011г. бе маркиран за първи път Европейският ден на равното възнаграждение сред мъжете и дамите. С този жест Европейският съюз даде категоричен знак, че дискриминация и неравноправие на пазара на труда съществуват. Ето статистиката: дамите са приблизително с 17.5% по-зле платени от мъжете. Изборът на дата не е инцидентен. Той отбелязва броят дни, които са нужни на дамите, с цел да наваксат и изравнят заплащането си с мъжете. През актуалната година това ще бъде 2 март.
За другите страни процентите варират. България бележи разлика от 15.7 % (данните са за 2010 г.), като да вземем за пример в Белгия разликата е едвам 8.8%, до момента в който в Австрия е цели 25.5%.
Неравенството в заплащането е резултат и от особеното оценяване на дамския и мъжкия труд. Еднакво квалифицирани служащи, извършващи съпоставим по темперамент и тежест труд, получават друго възнаграждение единствено поради пола. Това е реалност в доста компании, въпреки и мъчно доказуем. Съответно осигурителните вноски са разнообразни, което рефлектира и върху размера на пенсиите в дълготраен проект. Жените се схващат като „ по-неудобните ” чиновници поради салдото работа-личен живот, който при нас натежава постоянно в интерес на децата. Точно децата, от време на време се явяват негласна причина за отпадането на жени-кандидати за избрана служба и отдаване на желанията на мъже, които разполагат с повече независимост от фамилните задължения. Жените са тези, които употребяват повече болнични поради децата, а отпускът по майчинство постоянно се смята от работодателя за сериозна спънка да наеме жена за виновна позиция.
Масираната рекламна акция би трябвало да изясни на обществото казуса и насочи към ограничения за решаването му. Промени в законодателството, проекти за тъждество на работното място, премерване на съответните числа и интензивен разговор със обществените сътрудници са самодейностите, които се плануват. Благоприятни благоприятни условия за дамите, обществена правдивост и по-ефективна стопанска система са предстоящите резултати от изравняването на заплащането. Това е изключително настоящо в миг на рецесия. Младите майки и дамите в предпенсионна възраст са измежду най-потърпевшите. В този смисъл Европа моли и към мъжете да се включват по-активно в развъждането на децата. Ето по какъв начин това бе дефинирано от комисар Вивиан Рединг:
„ Трябва да променим манталитета си във връзка с родителството. Не единствено дамата би трябвало да остава у дома, с цел да отглежда децата. Ще е по-добре за цялото общество, в случай че младите мъже се усещат малко повече татковци, участвайки по-активно в развъждането на децата си. В скандинавските страни да вземем за пример бащите се грижат повече за децата, а дамите раждат повече деца и работят и печелят повече.
От това обществото не е потърпевшо – в противен случай, спечелило е. “
Да, самодейността е чудесна. Алармира за казуса, само че в България практиката внезапно контрастира на пожеланията. Чудесно би било работодателите да бъдат по-отзивчиви към потребностите на дамите и майките. Англия е превъзходен образец за гъвкаво и комфортно законодателство в това отношение, въпреки разликата в заплащането и там да е забележителна. Широко публикувана процедура е работата на скъсен работен ден, гъвкаво работно време или работа от у дома за майките, като това не накърнява часовата ставка на възнаграждение на труда им. Всеки намек за полова дискриминация по време на изявление за работа би могло да бъде мотив за законови ограничения против подобен шеф, а отводът да се дават известни права на младата майка, може да му коства солена санкция.
А какво стои зад българската публична витрина:
Намусената физиономия на работодателя, който одеве е схванал, че към прелестните квалификации в CV- то стоят две деца под 3 годишна възраст, а всяко страхливо искане за скъсен работен ден просто се отклонява с сбитото: ”Съжалявам, мястото е заето ”.
Остава ни вярата, че Денят на равното възнаграждение ще изостри публичната сензитивност дотолкоз, че отбелязването му ще се доближава от ден на ден към 1 януари.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ